7 Р Е Ш Е Н И Е № 257 София,23.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Теодора Нинова Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3571 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 21.12.2012г. по гр.д.№285/2011г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е отхвърлен искът на касатора против Н. В. Ж. и К. Й. Ж. за заплащане на сумата 124 874лв.,представляваща увеличената стойност на собствения на ответниците апартамент в [населено място] вследствие на извършени в него подобрения. С определение №329/17.06.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при повторно разглеждане на делото и за пределите на новото разглеждане от въззивната инстанция,както и за преценка допустимостта на обжалваното решение. Касаторът К. С. К. поддържа,че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,необосновано,постановено при непълнота на доказателствата и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че необосновано въззивният съд е приел,че тя упражнява фактическата власт върху имота към момента на постановяване на решението и поради тази причина не може да претендира заплащане на направените в този имот подобрения,както и че не е съобразено,че при предходното касационно обжалване е прието,че претенцията й за заплащане на стойността,с която се е увеличил имотът е основателна,но неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение. Поддържа също така,че решението е и частично недопустимо, тъй като предходното касационно обжалване е било допуснато само по подадената от нея касационна жалба срещу въззивното решение в частта,с която предявеният иск е бил отхвърлен,т.е. в частта,с която искът й е бил уважен за сумата 31204лв. решението е влязло в сила и не може спорът да бъде пререшаван. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено в тази част,а в останалата – отменено,като й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба Н. В. Ж. и К. Й. Ж. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: К. С. К. е предявила срещу Н. В. Ж. и К. Й. Ж. иск за заплащане на основание чл.74 ЗС на сумата 124874лв., представляваща увеличената стойност на собствения на ответниците апартамент. С решение №42/13.07.2009г.,постановено по гр.д.№157/2008г. по описа на Сливенския окръжен съд така предявеният иск е отхвърлен изцяло. С решение №53/18.05.2010г.,постановено по гр.д.№207/2009г. по описа на Бургаския апелативен съд решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която е отхвърлен предявеният от К. С. К. иск до размер от 31204лв. и вместо това Н. В. Ж. и К. Й. Ж. са осъдени да заплатят тази сума, представляваща увеличената стойност на имота,находящ се в [населено място], кв.Клуцохор, [улица] вследствие на извършените в него от К. С. К. подобрения.В останалата част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. По гр.д.№1110/2010г. по описа на І ГО на ВКС касационно обжалване на така постановеното въззивно решение е било допуснато само по жалбата,подадена от К. С. К.,като в постановеното на 02.11.2011г. решение №378 е прието,че К. К. има качеството на владелец,който е приравнен на добросъвестен и претенцията й за заплащане стойността,с която е увеличена стойността на имота е основателна.Прието е обаче,че даденото от въззивния съд разрешение за начина,по който е определена увеличената стойност на имота,е в противоречие със задължителната практика по прилагане нормата на чл.72 ЗС,изразена в ПП №6/1974г. на ВС на РБ. Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания увеличената стойност на имота да бъде определена като разлика между пазарната стойност на имота преди подобренията и след това,определени към деня на постановяване на решението въз основа на оценка на конкретния имот в състоянието му към установяване на владението /т.е. без подобренията/ и след подобряването му, по пазарни цени към момента на постановяване на решението. При новото разглеждане Бургаският апелативен съд е приел,че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод К. К. да е доказала наличие на изискуемо за нея вземане на първо място по причина,че не е доказала владението й да е било смутено от собствениците на имота по исков ред,да е превърнато в държане или да е било отнемано от собствениците или от другиго. Прието е, че изискуемостта на вземането за извършени подобрения в чужд имот предполага липса на владение или прекъсване на владението върху извършеното подобрение или смущаване на същото с ревандикационен иск от страна на собственика на имота,докато в процесния случай няма твърдения от страна на К. К. в тази насока. Прието е също така, че при липса на изискуемост вземането за извършени подобрения в чужд имот прави неоснователна претенцията за заплащане на тяхната стойност-до момента,в който владението на К. К. върху претендираните подобрения продължава лично или опосредствено,тя извлича полза от тях за себе си,като съществува и хипотетична възможност, владеейки подобренията,да ги премахне. Прието е,че евентуалното осъждане на собственика на имота да заплати извършените в него подобрения при несмущаваното им владение от страна на К. би обогатило неоснователно последната. По въпроса за правомощията на въззивната инстанция при повторно разглеждане на делото и за пределите на новото разглеждане в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В решение №344/01.11.2011г.,постановено по реда на чл.290 от тричленен състав на І ГО на ВКС по гр.д.№1451/2010г. е прието,че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките,очертани от касационното решение,т.е. че новото разглеждане на спора е в различен обем от първоначалното въззивно разглеждане с оглед констатираната неправилност от касационната инстанция, като по-нататъшния ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие,което е послужило като основание за отмяна. Прието е,че новият състав на въззивната инстанция не би могъл отново да се произнася по въпросите,по което се е произнесъл вече касационният съд,тъй като тази възможност е вече преклудирана. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК от състав на ІІ ГО на ВКС решение №251/11.11.2011г. по гр.д.№248/2011г., в което е прието,че въззивният съд при новото разглеждане след отмяна на първото въззивно решение и връщане на делото е длъжен да се съобрази с направената преценка в касационното отменително решение по преюдициален въпрос,като по този въпрос доводите на страните се преклудират, тъй като касаят приложението на материалния закон, указанията на касационната инстанция по което са задължителни. Настоящият състав изцяло възприема това разрешение на поставения въпрос. Произнасянето на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото следва да бъде ограничено в рамките,очертани от касационната инстанция с оглед констатираната неправилност на предходното въззивно решение и дадените указания по приложението на материалния и процесуалния закон. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно. В частта,с която въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от К. С. К. иск е отхвърлен до размер от 31 204лв. обаче обжалваното решение е недопустимо,като съображенията за това са следните: При първото разглеждане на делото от касационната инстанция по гр.д.№1110/2010г. съставът на І ГО на ВКС е допуснал касационно обжалване само по подадената от К. С. К. касационна жалба,като изрично в определение №429/05.05.2011г. е посочено, че по жалбата на Н. Ж. и К. Ж. касационно обжалване на решение от 18.05.2010г. по гр.д.№661/2009г. на Бургаския апелативен съд не се допуска. К. К. е обжалвала решението на Бургаския апелативен съд от 18.05.2010г. по гр.д.№661/2009г. в частта,с която предявеният от нея иск е бил отхвърлен за разликата над 31 204лв.,докато Н. Ж. и К. Ж. са обжалвали същото решение в частта,с която са осъдени да заплатят на К. К. сумата 31 204лв. Съгласно чл.296,т.1 ГПК решенията,по които касационна жалба не е допусната за разглеждане влизат в сила. И след като касационната жалба на Н. Ж. и К. Ж. срещу решението в частта,с която предявеният от К. К. иск е уважен за сумата 31 240лв. не е допусната за разглеждане, следва да се приеме,че в тази част въззивното решение е влязло в сила и последващо произнасяне за тази част от претенцията съгласно чл.299 ГПК е недопустимо. С обжалваното решение обаче въззивният съд се е произнесъл по целия размер на заявената претенция,като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от К. К. иск е бил отхвърлен за целия размер. По реда на чл.293,ал.4 ГПК в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за сумата 31 204лв. обжалваното решение следва да бъде обезсилено. В частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от К. К. иск за сумата над 31 204лв. обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Действително в нарушение на установения в чл.294,ал.1 ГПК принцип въззивният съд е приел,че следва да се произнася и за наличието на основание за присъждане на увеличената стойност на имота, след като при първото разглеждане в решение №378/02.11.2011г. по гр.д.№1110/2010г. по описа на І ГО на ВКС е прието,че претенцията е доказана по основание,но увеличената стойност е определена в нарушение на материалния закон,за което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. След като при първото разглеждане на делото от ВКС е прието,че К. К. има качеството приравнен на добросъвестен владелец и претенцията й за заплащане на увеличената стойност на имота е основателна,неправилно въззивният съд е приел,че изискуемостта на претендираното от нея вземане не е установена. Още повече, че по делото е и установено,че Н. и К. Железчеви ползват имота от 2009г.,т.е. фактически установеното от К. К. владение е било отнето от собствениците на имота и изискуемостта на вземането й за извършени подобрения в чужд имот е настъпила. По същество обаче изводът,че претенцията е неоснователна над вече присъдения размер от 31 204лв. е правилен. В съответствие с дадените в решение №378/02.11.2011г. по гр.д.№1110/2010г. на І ГО на ВКС указания, при новото разглеждане въззивният съд е допуснал изслушване на строително-техническа експертиза за пазарната стойност на процесния имот към 2004г. /момента на установяване на владение от К. С. и преди извършване на подобренията/,както и каква е увеличената стойност на имота към настоящия момент,вследствие на извършените подобрения в него. Категоричното становище на експертите сочи,че стойността на имота вследствие на извършените подобрения се е увеличила с 24201лв. Посочената в заключението пазарна стойност на имота към настоящия момент /140931лв./ действително отчита и състоянието му,но основно се определя от пазарната конюктура. Увеличената стойност на имота, която следва да бъде присъдена на основание чл.74 ЗС обаче не представлява математически пресметната разлика между пазарната стойност на имота преди и след извършването на подобренията именно по причина,че пазарът на недвижимите имоти се влияе от множество фактори,които не се определят само от състоянието на имотите и наличието,респ. липсата на определени подобрения в тях. Поради това при определяне на увеличената стойност на един имот по смисъла на чл.74 ЗС следва да се има предвид преди всичко как извършените подобрения са се отразили на пазарната цена на имота. В случая според настоящия състав следва да бъде възприето експертното мнение,основано на задълбочен анализ на значението на всяко едно от подобренията за цялостното състояние на имота и за начина, по който извършването му се е отразило на цената на същия имот към настоящия момент. И тъй като така определената стойност не надвишава вече присъдената в полза на К. С. сума,на основание чл.293,ал.1 ГПК в частта,с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 31204лв. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на К. С. К. следва да бъде присъдена сумата 4998.30лв.,а в полза на Н. В. Ж. и К. С. Ж.-сумата 3155.95лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 21.12.2012г. по гр.д.№285/2011г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявеният от К. С. К. по реда на чл.74 ЗС срещу Н. В. Ж. и К. Й. Ж. иск за заплащане на увеличената стойност на имота,находящ се в [населено място],кв.К., [улица] вследствие на извършените в него от К. С. К. подобрения е отхвърлен за сумата 31204лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 21.12.2012г. по гр.д.№285/2011г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,в частта,с която предявеният от К. С. К. по реда на чл.74 ЗС срещу Н. В. Ж. и К. Й. Ж. иск за заплащане на увеличената стойност на имота,находящ се в [населено място],кв.К., [улица] вследствие на извършените в него от К. С. К. подобрения е отхвърлен за разликата над 31204лв. до пълния предявен размер от 124 874лв. ОСЪЖДА Н. В. Ж. и К. Й. Ж. на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на К. С. К. сумата 4998.30лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и 30ст./,представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. ОСЪЖДА К. С. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Н. В. Ж. и К. Й. Ж. сумата 3155.95лв. /три хиляди сто петдесет и пет лева и 95ст./,представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Председател: Членове: