Р Е Ш Е Н И Е № 50179 гр. Софияя 25.05.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1894 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. К. срещу решение №260149 от 21.05.2021 г. по в.т.д.№63/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение /постановено след отмяна с решение №64 от 01.02.2021 г. по т.д.№186/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение на въззивно решение №226 от 20.07.2018 г. по в.т.д.№289/2018 г. на АС Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд/ е потвърдено решение №493 от 20.11.2017 г. по т.д.№31/2017 г. на ОС Смолян, с което: 1. е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Барс-4“ ЕООД/н/, взетото в двегодишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, решение от 28.12.2015 г. на едноличният собственик на капитала на „Барс-4“ ЕООД - К. С. К., с което е разпределен дивидент от печалба на дружеството в брутен размер на 156 323.01 лв. и нетен такъв /след приспадане на следващия се окончателен данък по ЗДДФЛ в размер на 7816.15лв./ равняващ се на 148 506.86 лв., в резултат на което през февруари 2016 г. сумата 148 506.86 лв. е получена от К. С. К., който е свързано лице /едноличен собственик на капитала на дружеството/ и така са увредени кредиторите на несъстоятелността и 2. К. С. К. е осъден да заплати на „Барс-4“ ЕООД /н/ сумата от 148 506.86 лв., получена без правно основание след обявяване недействителността на решение от 28.12.2015 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на закона е приел, че решението на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределяне на дивидент представлява сделка, която води до пораждане на правоотношение между дружеството и съдружника. Посочва се, че решението на едноличния собственик на капитала да разпредели дивидент /особен вид волеизявление/ е негово облигационно право, но дори и да бъде тълкувано като особен вид сделка, то правото на вземане от печалбата на дружеството се трансформира в облигационно и ликвидно вземане на физическото лице към дружеството, а реализацията на това решение по никакъв начин не влиза в активите на дружеството, респективно не уврежда масата на несъстоятелността. Ответникът по касация синдикът на „Барс-4“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, вкл. в открито съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на жалбата. „Барс-4“ ЕООД /н/ не заявява становище. С определение №339 от 30.05.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието на възприетото от въззивния съд становище по въпроса: Дали решението на едноличния собственик на капитала да разпредели дивидент в размер на цялата нетна печалба от дейността на дружеството има характер на сделка, увреждаща кредиторите или има само вътрешно-дружествени последици, с разрешението, дадено в решение №126 от 03.07.2020 г. по гр.д.№4250/2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решенията на общото събрание на съдружниците /ОСС/ на ООД са многостранни правни сделки, които не съдържат насрещни волеизявления, а еднотипни такива насочени към органите на дружеството, като подобно е положението и при решенията на едноличния собственик на капитала /ЕСК/ по чл.147, ал.2 от ТЗ, като единствената разлика е, че те са едностранни. Посочил е, че тези решения, независимо от това дали са многостранни или едностранни имат характер на сделки, пораждащи гражданско правно действие, а правата и задълженията породени от тях не са между съответните съдружници, а по отношение на самото дружество. Счел е, че тези многостранни или едностранни сделки пораждат правоотношения, по които една страна е винаги дружеството, а другата е съдружник, имащ определени членствени права, като обикновено имат вътрешно дружествени последици и не водят до разместване на блага, водещи до намаляване имуществото на дружеството. Изразил е становище, че единственото изключение от посоченото по-горе са решенията на ОСС от типа посочен в чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ относно разпределяне на печалбата и нейното изплащане и това е така по причина, че те като сделка с оглед приетото в ТЗ, водят до пораждане на правоотношение между дружеството от една страна и съдружника от друга, което се състои от правото на последния да получи полагащата се част от разпределената му печалба и задължението на дружеството да му изплати същата. В този смисъл и именно поради пораждането на такова правоотношение между дружеството и съдружника и на насрещни права и задължения по същото, е достигнал до извод, че в процесната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, още повече, че наличието на свързаност по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ е безспорна. За яснота е посочил, че в случая ТР №1 от 2002 г. на ОСГК не следва да намира приложение с оглед факта, че не се извършва преценка за действителност на решение на ОСС по реда на чл.74 от ТЗ, нито пък са наведени доводи за нищожност или унищожаемост на сделка от този тип по реда на ЗЗД - предмет на оспорване е решението на ЕСК за разпределяне на печалба от 28.12.2015 г. и то като вид сделка поражда права у съдружника за получаване на сумата посочена в решението и задължения на дружеството за изплащане на такава. Намерил е, че по този начин се стига до намаляване имуществото на дружеството, като е без значение това дали изплащането е извършено или не, респективно е счел, че увреждането е налице, още повече, че решението е станало факт в подозрителния по смисъла на чл.647 от ТЗ период и то само три месеца преди началната дата на неплатежоспособността, а и печалбата е и изплатена на съответния съдружник /ЕСК/. Предвид изложеното е направил извод за основателност на претенцията за обявяване на относителната недействителност на имащото характер на извършена от името на дружеството сделка решение на ЕСК от 28.12.2015 г. за разпределяне и изплащане на печалбата на дружеството на единствения съдружник в същото, както и за основателност на претенцията за връщане в масата на несъстоятелността на изплатената в полза на ЕСК сума въз основа на това решение, която след извършеното по реда на ЗДДФЛ данъчно облагане е била в размер на 148 506.86 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, може да бъде обявена за относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, ако е извършена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. В цитираната норма са посочени критериите, при наличието на които дадена сделка се квалифицира като относително недействителна, но разпоредбата не съдържа ограничение относно вида на сделката /според броя на страните в правоотношението, които правят волеизявление/, чиято относителна недействителност се претендира – сделката може да е едностранна /при която само една от страните по съществуващо или бъдещо правоотношение прави волеизявление/, двустранна /договор, при който и двете страни правят волеизявления/ или многостранна /с еднопосочна съгласуваност на волеизявленията/. Сделката може да е и сделка – решение с имуществени последици /в частност решенията на общото събрание на търговските дружества по чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ/, тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решенията на ОС на ТД представляват особен вид сделки и квалифицирането им като нищожни или недействителни е допустимо /само/ по критериите на ТЗ. Релевантно е, не какъв е видът на сделката, а дали с волеизявлението/ята се пораждат задължения за длъжника и субективни права за свързаното с длъжника лице и дали това правоотношение /необхванато от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-т.5 от ТЗ/ уврежда имуществено кредиторите, тъй като е довело до намаляване на масата на несъстоятелността или е създало опасност от такова увреждане, респективно дали би осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредиторите срещу длъжника. С оглед изложеното, решението по чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ на дружеството с ограничена отговорност /сделка – решение/, респективно решението на едноличния собственик на ЕООД /което съобразно споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективиран в решение №178 от 24.04.2017 г. по т.д.№1340/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по своята правна същност е едностранна сделка/, за разпределение на печалбата и нейното изплащане, могат да бъдат обявени за относително недействителни при предявен иск по чл.647, ал.1, т.6, тъй като пораждат задължения за дружеството и субективни права за съдружника/едноличния собственик на капитала. Преценката на останалите предпоставки за уважаване на този иск се извършва за всеки конкретен случай с оглед установените по делото факти, като относно наличието на увреждане, се взема предвид и лишил ли се е длъжникът от свое имущество, намалил ли го е или е затруднил удовлетворяването на кредиторите. С решение №126 от 03.07.2020 г. по гр.д.№4250/2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, е приета за неприложима защитата по иск по чл.135 от ЗЗД чрез атакуване на решение на ОС на ТД за разпределяне на дивидент, тъй като не е налице правно действие, увреждащо кредитора, доколкото последният, при евентуално уважаване на иска, не може /с оглед невъзможността за реституция на вече получен дивидент и с оглед разпоредбата на чл.442 от ГПК предвиждаща, че взискателят може да насочи изпълнение върху всяка вещ или вземане, а полученият дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството/ да насочи индивидуално принудително изпълнение към правата, предмет на претендираното да бъде обявено за недействително действие. Следва да се посочи обаче, че цитираното решение е постановено по иск по чл.135 от ЗЗД срещу търговско дружество-длъжник, спрямо което не е било открито производство по несъстоятелност, поради което и макар да е налице сходство между този иск и исковете по чл.647 от ТЗ, даденото разрешение не намира приложение в хипотезата на открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник и предявен иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ. С откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо удовлетворяване на кредиторите по реда на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /изкл. чл.638, ал.3 от ТЗ/. Това изпълнение не е в състояние да уреди конкуренцията между интересите на кредиторите, когато с оглед констатираното състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на длъжника, масата на несъстоятелността не е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, а на тази нужда отговарят предвидените в производството по несъстоятелност /универсално принудително производство/ правила. Именно в тази връзка разпоредбата на чл.649, ал.2 от ТЗ предвижда възможност за предявяване на обусловените от исковете по чл.645, 646 и 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД /свързан с производството по несъстоятелност/, осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, включително и иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.648 от ТЗ за снабдяване със съдебно изпълнително основание за възстановяване на излязлото от масата на несъстоятелността, в резултат на увреждаща сделка по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, имущество, за да се завърши фактическия състав на попълването на масата и да се удовлетворят кредиторите. По основателността на касационната жалба: Изразеното от въззивния съд становище за приложимост на разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ спрямо процесното решение на ЕСК на дружеството и за увреждащия характер на това решение спрямо кредиторите, е изцяло в съответствие с отговора на правния въпрос, а и със събраните по делото доказателства и в тази връзка, наведените касационни основания се явяват неоснователни. В случая, с оглед установените по делото факти /вкл. от влязлото в сила решение №31.05.2016 г.по т.д.№9/2016 г. на ОС Смолян, с което е открито производството по несъстоятелност спрямо длъжника/, задължението на длъжника за заплащане на дивидент в брутен размер от 156 323.01 лв., респективно субективното право на ЕСК, са породени от процесната едностранна сделка, три месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно изплащането на дивидента е осъществено един месец преди тази дата. През този период дружеството вече е било с фактически прекратена търговска дейност, а след изплащането, всичкото му имущество е било на стойност 57 397.36 лв. /краткотрайни активи, тъй като дълготрайните са били отчуждени, а цялата печалба е била разпределена и изплатена като дивидент/, при установени в производството по несъстоятелност /и то само краткосрочни задължения/ в размер на 90 635.25 лв. Следва да се посочи, че цялото имущество на дружеството длъжник /вкл. и неразпределената печалба/, служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от това имущество и то независимо от счетоводното отчитане на някои от елементите му, като актив или пасив. В този смисъл в процесната хипотеза е несъмнено, че задължаването за заплащане към свързано лице на дивидент в изключително висок размер, се е отразило негативно върху длъжниковото имущество /масата на несъстоятелността/ и го е редуцирало /такова е налице както при намаляване на имуществото, така и при пораждане на ново задължение/, като при всички случаи е затруднило и удовлетворяването на кредиторите. Възприемайки същия извод, както и наличие на останалите предпоставки на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, съответно и на предпоставките за уважаване на обусловения осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД /по отношение на които предпоставки не са наведени касационни основания/, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор касаторът следва да бъде осъден да заплати на масата на несъстоятелността на „Барс-4“ ЕООД /н/, сумата от 3100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, а по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 5940.27 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №260149 от 21.05.2021 г. по в.т.д.№63/2021 г. на АС Пловдив. ОСЪЖДА К. С. К. [ЕГН] да заплати на „Барс-4“ ЕООД /н/ сумата от 3100 лв., разноски за производството пред ВКС. ОСЪЖДА К. С. К. [ЕГН] да заплати на по сметка на ВКС сумата от 5940.27 лв., държавна такса. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.