Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * доказателствена тежест * общи части * етажна собственост * самостоятелен обект * доклад по делото * принцип на диспозитивното начало * отговор на искова молба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 252/2012 г.
София, 07.01.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 493 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С. Н. З. от [населено място] чрез адв. В. С. – АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 19 от 20.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 563/ 2011 год. на АС-Варна.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и по приложение на материален закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че въззивният съд е разместил доказателствената тежест при преценката на установените правно-релевантните за спора факти, не е ценил правилно ангажираните доказателства, че именно С. З. е собственик на таванския етаж.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за приложение на чл. 154 ГПК относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства , произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на Решение Nо 261 от 31.03.2010 година по гр.д. Nо 5305/2008 година на ВКС-IІІ отд., постановено по чл. 290 ГПК, и Решение Nо 123 от 13.01.2009 година по гр.д. Nо 4812/2007 год. на ВКС-IV г.о. , и по въпроса за приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна-Й. Н. Б., не се взима становище и в хода на съдебното разглеждане на делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 958 от 15.07.2011 година по гр.д. Nо 391/2011 година на ОС-Варна и е постановено ново, с което С. Н. З. е осъдена да предаде на Й. Н. Б. владението върху ½ идеална част от тавански помещения, намиращи се в жилищната сграда , с адрес [населено място] [улица]Nо 13, изградена в дворно място цялото от 316 кв.м. , съставляващо ПИ Nо *, попадащ в VІІ микрорайон на [населено място] , на основание чл. 108 ЗС.
За да постанови решението си , решаващият съд е приел, че страните по делото, като етажни собственици в процесната сграда притежават и съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Прието е , че преди извършеното преустройство на таванския етаж от 2005 г. , подпокривното пространство не е със статут на самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не е включено като такова в предметния обхват на сделките, по силата на които всяка една от страните е придобила собствеността на самостоятелен жилищен обект в сградата. След като подпокривното пространство има характер на обща по естеството си част на сградата и всеки етажен собственик притежава от общите части съответна на притежавания обект част , макар и това да не е упоменато в акта на придобивната сделка, въззивният съд е направил крайния извод , че ищецът Й. Б. е собственик на ½ идеална част от таванските помещения , като легитимиращия го титул за собственост е НА за дарение на първи жилищен етаж Nо */2005 година.
Решението на въззивния съд е необосновано, постановено при неточен и незадълбочен анализ на фактите по делото, неправилно разпределена доказателствена тежест.
Изводът на въззивния съд , че е налице етажна собственост е безспорен като факт към датата на разглеждане на делото , но обстоятелството , че е налице етажна собственост между страните по настоящия спор от 2005 година / НА Nо */2005 год./ не води до безусловния извод , че праводателката на Й. Б., като етажен собственик е собственик на идеални части от таванските помещения без да са събрани надлежни доказателства в тази насока и при липсата на изричното им посочване в нотариалния кат.
Приетата с Решение Nо 123 теза , че ако страната е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, то същият има квота и в общите части на сградата, без това обстоятелство да изрично упоменато в акта , траслиращ собственост, изцяло се поделя от настоящия състав , наред с извода , че етажната собственост възниква , когато отделните обекти в сградата станат притежание на различни лица / поне две/ и , че в тежест на ищците , по пътя на главното и пълно доказване е да установят , че , процесният имот е обща част на етажната собственост и като такъв е притежание на етажните собственици.
Заявеният от Й. Б. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за притежавани идеални части от „таванските помещения” като общи части на сградата, е уважен въз основа на представения НА Nо */2005 година за придобиване на самостоятелен обект/ жилище/ в етажната собственост и принципно правилната теза , че дори и да не е изрично посочено, собствеността на прилежащите идеални части от общите части на сградата се транслират заедно с главната вещ. Изводът е необоснован , тъй като липсват доказателства кога и между кой лица-собственици на самостоятелни обекти е възникнала етажна собственост. Легитимиращият праводателя на ищеца нотариален акт - НА Nо */2003 година, е посочен като приложение при сключване на сделката по НА Nо */2005 год. , но не е представен по делото, нито са представени предхождащите нотариални актове. Изводът на въззивния съд , че още първият собственик на самостоятелен е обект в етажната собственост е закупил жилище заедно със съответните идеални части ,е направен на базата на едно предположение / логическо съждение / , при липсва на ангажирани доказателства , кои лица са предшестващите праводатели- собственици на главната вещ- жилището на първия етаж.
Липсващите факти са релевантни за спора от гл.т. на пълното , главно доказване на претендираното субективно материално право. Още с отговора на исковата молба С. З. е оспорила иска, като е посочила, че „Б. следва да докаже , че има право на собственост върху таванските помещения”, наред с поддържаната теза , че тя е собственик на целия тавански етаж , представяйки НА Nо */1992 година.
Видно от делото, с дадени указания / л. 16/ окръжният съдия, разглеждащ делото като първа инстанция , с предявения на страните проекто- доклад , вменява на ищеца Й. Б. доказателствената тежест да установи, че е собственик, като посочи и на какво основание твърди , че е собственик на ½ идеална част от таванските помещения , тъй като такива не са посочени в НА Nо */2005 г. и представи доказателства за това.
В съдебно заседание от 22.06.2011 година защитата на ищца е пояснила , че процесните идеални части са общи части на сградата и се притежават от ищеца по силата на дарението по НА Nо */2005 г. , без да изрази възражения по доклада.
С протоколно определение от същата дата е приет като доказателство НА Nо */ 1992 година , без възражения или оспорвания от страна на защитата на ищеца.
При тези данни за процесуалните действия на ищеца и защитата му в хода на изпълнение на дадените указания и доказване на правно релевантните факти,постановеното от първата инстанция отхвърлително решение и доводи по въззивната жалба на Й. Б. , и при пълна липса на решаващи изводи на въззивния съд , че в рамките на иска по чл. 108 ЗС ищецът е провел пълно и главно доказване , че е собственик на претендираните ½ идеални части от общите части на таванския етаж и искът му следва да се уважи , обжалваното позитивно решение в полза на Й. Б. е неправилно, като напълно необосновано.
Основните изводи на въззивния съд са съсредоточени , не върху това, както е доказал ищецът като материално –правна легитимация на собственик , а какво не може да се приеме , че е доказала ответницата., като по този начин е разместил напълно доказателствената тежест на страните в хода на протичащия процес по ревандикационния иск за собственост.
Съдът е приел, че ответника С. З. , не владее таванските помещения , тъй като не е могла да придобие собствеността на „новоизградените обекти” , тъй като тяхното изграждане като такива е едва през 2005 година , на основание придобивна давност, след като не са изтекли 10 години от построяването им , а строително разрешение е с дата 09.02.2005 година.
По този начин , без да е налице оспорване от страна на ищеца на представения НА Nо */1992 год. и съдържанието на Разрешението за строеж Nо 26/ 09.02..2005 година, сочещо че се касае до ремонт на „собствени тавански помещение”, и двата документа имащи характера на официални документи, е приета за оборена формалната им доказателствена сила. По този начин процесуалните действия на втората- въззивна инстанция по преценка на доказателствата е в разрез с установените процесуални правила- чл. 146 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 6 ал.2 ГПК.
Неправилното съдебно решение подлежи на отмяна. Предвид липсата на необходимост от ново/ повторно/ извършване на констатираните порочни процесуални действия в рамките на висящо съдебно производство, настоящият състав на ВКС намира , че спорът следва да бъде решен по същество от касационни съд.
Искът на Й. Б. е неоснователен по вече изложените съображения. В тежест на ищеца е пълното и главно доказване на правата на собственост не само досежно припадащите се по принцип идеални части от общите части на сградата , а в рамките на настоящия спор конкретно по отношение на таванските помещения , доколкото е установил по безспорен начин в процеса на доказване релевираните в тази насока твърдения, че същите имат статут на общи части на сградата и всеки собственик на самостоятелен обект в етажната собственост има части . Неизпълнението на дадените указания , неангажирането на доказателства за да бъдат приложени правилата на логическото мислене , че щом има надлежно придобит самостоятелен обект в една етажна собственост, заедно с нея собственикът на главната вещ придобива и идеални части от всички общи части на сградата в т.ч. и от тавански помещения, оформени към момента на завеждане на делото като самостоятелен обект на право на собственост и за които ответната страна притежава неоспорен в рамките на процеса титул за собственост, налагат извод за неоснователност на иска.
В рамките на заявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, опровергаването или оборването на релевираните в защитната позиция на ответника правопогасяващи или правопроменящи възражения следва да се анализира от съда, само и доколкото ищецът е доказал по несъмнен начин своето право на собственост , в рамките на релевирани доводи , че вещта се владее от ответника на годно правно основание. Искът не може да бъде уважен, както е сторил апелативен съд, действайки като въззивна инстанция , само базирайки изводите си на това , че ответника няма основание , на което да владее изцяло спорния по делото имот.
Неправилното съдебно решение на въззивната инстанция следва да бъде отменено, като на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК се постанови ново решение , с което искът на Й. Б. по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен.На основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника С. З. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1572.25 лв., включващо ДТ и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 19 от 20.02.2012 година по гр. възз. д. Nо 563/ 2011 год. на АС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ завения на основание чл. 108 ЗС иск на Й. Н. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 4 срещу С. Н. З. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 13 ет.2 за предаване владението върху недвижим имот, представляващ ½ / една втора/ идеална част от тавански помещения, намиращи се в жилищната сграда , с адрес [населено място] [улица]Nо 13, изградена в дворно място цялото от 316 кв.м. , съставляващо ПИ Nо *, попадащ в VІІ микрорайон на [населено място] , като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Н. Б. ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 4 да заплати на С. Н. З. ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място] [улица]Nо 13 ет.2 сумата 1572.25 лв. / хиляда петстотин седемдесет и два и 0.25 лв. / разноски по делото, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :