Р Е Ш Е Н И Е № 310/2016 гр. София 28.02.2017 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 05 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2146 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. К., чрез адв. Е.. Б. срещу решение № 52/15.02.2016 г., постановено по в.гр.дело № 4/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 411/14.05.2015 г. по гр.дело № 245/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от [община] против С. С. К. от [населено място] искове с правно основание чл.34,ал.6 ЗСПЗЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8731.80 лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] съгласно чл.34 ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 41.32 лв. върху претендираната главница за периода от 15.07.2013 г. до 01.08.2013 г., ведно с лихва в размер на 94.78 лв. за периода от 01.08.2013 г. до 09.09.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо и същото следва да се обезсили, тъй като съдът не е изпълнил императивното си задължение да върне подадената въззивна жалба, поради неизпълнение в срок на дадените указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, вместо което е решил спора по същество. Поддържа доводи за обезсилване на въззивното решение, тъй като неправилно въззивният съд е приел в същото решение, че вместо първоинстанционният съд да се произнесе по елементите на фактическия състав на чл.59 ЗЗД се е занимал с това дали заповедта по чл.34 ЗСПЗЗ е породила задължение за ответника за плащане. Искането е за обезсилване на обжалваното решение и връщане делото на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по същество на спора. Ответникът по касационната жалба [община] не е изразил становище по жалбата. С определение № 655/19.09.2016 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради наличие на вероятност решението да е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по доводите за нередовност на въззивната жалба. Прието е, че същата нееднократно е била оставяна без движение за внасяне /довнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Посочил е, че след като първоинстанционният съд е констатирал, че страната в указания й срок не е изпълнила задълженията си за привеждане на въззивната жалба в редовност е следвало да върне същата като нередовна, че в противоречие със задълженията си по чл. 129,ал.3 от ГПК съдът отново е давал възможност на страната да отстрани нередовностите на въззивната жалба. Според въззивния съд в указания срок страната е внесла по банкова сметка на надлежния съд дължимата държавна такса, че доказателствата за това и доказателства за процесуално представителство е представила извън указания й срок. С оглед констатацията, че страната в едноседмичния срок е изпълнила задълженията си да приведе в редовност въззивната си жалба, макар да е уведомила съда за това извън този срок, както и че съдът е допуснал пропуск при администрирането на въззивната жалба изразяващ се в липса на изрично уведомяване на страната, че при неизпълнение на указанията му жалбата ще бъде върната въззивният съд е посочил, че следва да се приеме жалбата за процесуално допустима и се е произнесъл по нейната основателност. Прието е, че в исковата молба против С. К. ищецът [община] е изложила твърдения, че съгласно Протоколно решение №17 от 11.05.2011г. на Общинска служба „Земеделие“ Б. са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, като определените за [община] в землището на [населено място] имоти са подробно описани в приложение №1 към цитираното решение, което е негова неразделна част. Според твърденията в исковата молба от началото на 2012г. [община] е провела широка обществена кампания, за да разгласи възможността за ползване и стопанисване на тези общински имоти съобразно изискванията на ЗСПЗЗ с цел усвояване на средствата от Европейският съюз и недопускане на неправомерно ползване на тези земи с цел общинските имоти да се отдадат законосъобразно под наем и/ или аренда и/ или съвместно ползване на заинтересованите лица. Впоследствие [община] установила, че неправомерно без надлежно сключени договори за наем и/или аренда и/или за съвместно ползване се обработвали общински земеделски земи, както и че същите в по- голямата си част се заявявали за подпомагане по СЕПП. Прието е, че в исковата молба са изложени и твърдения, че от извършени проверки за землището на [населено място] е установено, че имоти от общинския поземлен фонд се ползвали неправомерно от ответника С. К.. Направени са справки на интернет страницата ДФ „Земеделие" - „Декларирани кадастрални имоти по директни плащания", от които се установило, че ответникът е регистрирал общинските имоти и заявил за ползване и директни плащания, както и обработва имоти, които са общинска собственост и за които няма надлежно сключени договори за наем и/ или ползване. Декларираните от ответника земеделски имоти в землището на [населено място] били с обща площ от 97,5дка, за ползването на които същият дължал на [община] сума, представляваща размера на средното годишно рентно ползване за съответното землище през предходната година за времето на неправомерното ползване - стопанска 2011- 2012 година. Съдът е приел, че съобразно твърденията в исковата молба с Решение №352 от 28.02.2013г. на Общински съвет Б. е определено средното годишно рентно плащане за всички землища на [община] с изключение на землищата, за които има официални данни от Областна дирекция „Земеделие"- П. за стопанската 2011- 2012 година, което средно рентно плащане е в размер на 30лв. на декар. С писмо изх.№ АО- 537/ 07.03.2013г. ответникът бил уведомен за така извършената проверка и нейните констатации, че е декларирал земеделски имоти за директни плащания, които са общинска собственост и са ползвани от него без правно основание и че дължимите от него суми са в размер на 2 910,60лв. С посоченото писмо бил уведомен, че ако не се възползва от възможността да заплати доброволно сумата в даденият му срок, срещу него ще бъде образувано административно производство по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ и размера на дължимата сума ще представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище, което сумарно е претендираната сума като главница в размер на 8 731,80лв. Поради неплащане в указаният срок е издадена Заповед №289 от 25.06.2013г. на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост и във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ, с която Кмета на [община] е наредил да бъдат иззети описаните подробно в същата заповед земеделски земи по площ, кадастрални номера и начин на трайно ползване, всички находящи се в землището на [населено място], с обща площ за изземване съобразно установеното застъпване от 97,50 дка. На основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ в тридневен срок от връчване на заповедта, ползвателят С. К. е бил задължен да внесе сумата от 8 731,80лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно ползване за землището на [населено място] за стопанската 2011- 2012г., като в случай на плащане щяло бъде отменено изпълнението на заповедта по административен ред. Според въззивния съд ищецът твърди, че ответникът е отказал да получи заповедта на 27.06.2013г., че не е последвало плащане, че е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 8 731,80лв. главница-обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] съгласно чл.34 ЗСПЗЗ, лихва в размер на 41,32лв. върху претендираната главница периода от 15.07.2013г. до 01.08.2013г., ведно с лихва в размер на 97,78лв. за периода от 01.08.2013г. до 09.09.2013г. и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2013г. - до окончателно погасяване на задължението. Съдът е приел, че с отговора на исковата молба ответника е въвел възражения за неоснователност на исковите претенции. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е квалифицирал спорното право по чл.34 от ЗСПЗЗ. Преценени са за правилни изводите на същия съд относно правните последици на заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ. Формиран е извод, че произнасяйки се по иск с правна квалификация чл.34 от ЗСПЗЗ районния съд се е произнесъл по непредявен иск. Прието е с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, че правната квалификация на предявения иск е по чл.59 от ЗЗД. Според въззивния съд изложените в исковата молба обстоятелства сочат на твърдението, че ответника, без да е в договорни отношения с общината и без да е налице друго правно основание, обработва процесните земеделски земи, собственост на [община] и ги е декларирал по програми на ДФ"Земеделие" за пряко финансиране, в резултат на което [община] е претърпяла загуба, тъй като не е реализирала доход от заплащане на арендна вноска, каквато би получила, ако имаше сключен договор за аренда с ответника. Прието е също, че като критерий за определяне на претърпяната загуба общината е посочила възприетото с решение №352/28.02.2013г. на Общински съвет Б. средно рентно годишно плащане за всички землища на [община] с изключение на землищата, за които има официални данни от Областна дирекция "Земеделие" П. за стопанската 2011-2012г., в размер на 30лв. на декар. Според съда в исковата молба се сочи, че тъй като ответника не заплатил сумата в размер на 2 910,60лв., на основание чл.34 от ЗСПЗЗ била издадена заповед №289/25.06.2013г. от Кмета на [община], с която на основание чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ тази сума била трикратно увеличена до размера на 8 731,80лв. и било указано на ответника, че ако я заплати в 3-дневен срок, действието на заповедта ще бъде спряно, а по-късно и отменено. Съдът е приел, че ищецът е формулирал искане ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на [община] в размер на 8 731,80 лв. и лихви. Според въззивния съд изложените обстоятелства обосновават претенция за неоснователно обедняване на [община] със сумата 8 731,80лв. и съответно – обогатяването на ответника със същата сума, представляваща трикратният размер на арендните вноски, които същия не е заплатил за ползваните от него земеделски земи, собственост на ищеца или иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Прието е, че районният съд не се е произнесъл по този иск, а по иск с правно основание чл.34 от ЗСПЗЗ. С оглед на това е формиран извод, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск. Съдът е приел, че чл.34 от ЗСПЗЗ не може да бъде самостоятелно правно основание за предявяване на осъдителен иск, тъй като той сочи реда, по който се възстановява владението върху земеделски имоти по искане на техните собственици или ползватели на правно основание. Прието е, че от анализа на посочения законов текст може да се направи извод, че внасянето на трикратния размер на арендното плащане за предходната година не се вменява в задължение на адресата на заповедта, а представлява възможност, при която неправомерно ползващият земеделския имот може да спре действието на заповедта, а при изпълнението на допълнителни условия и тя да бъде отменена. Според съда само на волята на адресата на заповедта е предоставено плащането или неплащането на тази сума, а в резултат на неговия избор заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ ще бъде приведена в изпълнение или ще бъде отменена. Посочил е, че липсва задължение за плащане, вменено с надлежен акт и поради това ищецът не може само с тази заповед да обоснове претенцията си за заплащане на суми. Прието е, че в случая исковата претенция се основава на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, че сумата, посочена в заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ, служи само като критерий на ищеца да изчисли размера на обогатяването на ответника и на своето обедняване. При тези съображения е направил извод, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. Решението на същия съд е обезсилено и е постановено делото да се върне за произнасяне по предявения иск. По правния въпрос: Съдът намира, че въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допустимо. Съдържанието на исковата молба отговаря на изискванията на чл.128 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е взел предвид въведените с предявения иск факти и обстоятелства, съответно заявения петитум и е квалифицирал иска, като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по подадена въззивна жалба от ищеца, която е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не е отстранил в срок указаните му от първоинстанционния съд нередовности. Въззивното производство пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по подадена въззивна жалба вх. № 9918/10.06.2015 г. от ищеца против решение № 411/14.05.2015 г. по гр.дело № 245/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против С. С. К. от [населено място] с правно основание чл.34 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. Администриращият въззивната жалба районен съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 261,т.4 ГПК – не е представен документ за внесена държавна такса и с разпореждане от 10.06.2015 г. е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Пазарджишкия окръжен съд сумата 88.68 лв. държавна такса. Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателя на 17.06.2015 г. С молба вх. № 11315/01.07.2015 г. жалбоподателят е представил вносна бележка за платена държавна такса в размер на 88.68 лв. Видно от приложената вносна бележка/л.29/ сумата е внесена по сметка на Пазарджишкия окръжен съд на 24.06.2015 г. Делото е изпратено на въззивния съд, който е констатирал, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.261,т.2 и т.4 ГПК - жалбоподателят следва да внесе държавна такса в размер на още 136.96 лв. и да представи адвокатско пълномощно. Поради това делото е върнато на Пазарджишкия районен съд. Последният съд с разпореждане от 31.07.2015 г. е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от съобщението. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено редовно на жалбоподателя на 20.08.2015 г. С разпореждане от 08.09.2015 г. съдът е указал отново да се изпрати съобщение до жалбоподателя, като се посочат нередовностите. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на жалбоподателя на 14.09.2015 г. С разпореждане от 02.10.2015 г. районният съд е указал да се изпрати ново съобщение до жалбоподателя като се посочи, че следва да внесе държавна такса в размер на 136.96 лв. Съобщение за това разпореждане е връчено редовно на жалбоподателя на 07.10.2015 г. С молба вх. № 17257/20.10.2015 г. жалбоподателят [община], чрез адв. Ц. М. е представил вносна бележка за внесена държавна такса. Видно от приложените операционна бележка и преводно нареждане/л.10/ държавната такса от 136.96 лв. е внесена по сметка на Пазарджикшя окръжен съд на 16.10.2015 г. Делото отново е било изпратено на Пазарджишкия окръжен съд. Последният съд за втори пореден път го е върнал обратно на районния съд с указания жалбоподателят да представи адвокатско пълномощно. За пореден път/четвърти/ с разпореждане от 28.10.2015 г. районният съд е указал да се съобщи на адв. М. да представи адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред въззивния съд. Съобщение за това разпореждане е връчено на [община], чрез адв. М. на 09.11.2015 г. С разпореждане от 23.11.2015 г. районният е указал да се изпрати ново съобщение. Това разпореждане е връчено на [община], чрез адв. М. на 07.12.2015 г. С молба вх. № 22223/23.12.2015 г. жалбоподателят е приложил адвокатско пълномощно на адв.М. за упълномощаването й за осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция. С разпореждане № 79/12.01.2016 г. въззивният съд е насрочил делото за съдебно заседание на 08.02.2016 г. Като взема предвид посочените по-горе факти настоящият съдебен състав преценява, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока за въззивно обжалване, предвиден в чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна. Указаните на жалбоподателя нередовности са били отстранени, като следва да се приеме, че отстраняването им е в срок. Този извод съдът извежда като взема предвид, че нито едно от разпорежданията на администриращия въззивната жалба районен съд за отстраняване на констатираните нередовности не е ясно и пълно, нито на жалбоподателя са указани неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на указанията. С разпореждането от 10.06.2015 г. районният съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Пазарджишкия окръжен съд сумата 88.68 лв. държавна такса, като не е указал неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на указанието. С разпореждането от 08.09.2015 г. съдът е указал отново да се изпрати съобщение до жалбоподателя, като се посочат нередовностите, без да ги конкретизира и да укаже неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на указанието. Непълни са указанията в разпореждане от 02.10.2015 г./трето по ред/, както и разпореждането от 28.10.2015 г. А с последното разпореждане от 23.11.2015 г. районният е указал да се изпрати ново съобщение, без да конкретизира каква е неотстранената нередовност, не е посочен срок за отстраняването и указание за неблагоприятните последици при неотстраняването в срок. С оглед на посоченото се налага категоричния извод, че указанията на районния съд по отстраняване нередовностите на въззивната жалба са изпълнени в срок и въззивната жалба е процесуално допустима. Въззивното решение е валидно и допустимо и като краен резултат неправилно. По касационната жалба: Според трайно установената практика на ВКС предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл са решение № 45/20.04.2010 г. по т.дело № 516/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 71/02.02.2010 г. по гр.дело № 138/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 398/25.05.2010 г. по гр.дело № 738/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 359/16.01.2014 г. по гр.дело № 1209/2013 г. на ВКС IV г.о. и др.постановени по чл.290 ГПК. С въззивното решение Пазарджишкия окръжен съд е изпълнил задължението си да определи действителното правно основание на исковата претенция, като е взел предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане. Правилен е извода на съда, че главният иск за заплащане на сумата 8 731.80 лв. се основава на разпоредбата на чл.59 ЗЗД. В нарушение на съдопроизводствените правила – чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1 ГПК въззивният съд е обезсилил валидно и допустимо първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане, вместо да постанови свое решение по съществото на спора, като се произнесе по основателността на исковата претенция съобразно приетата за правилна правна квалификация. Като е приел, че предявеният главен иск от [община] е за присъждане на обезщетение за ползване от ответника без да има основание за това на 97.500 дка земеделски земи, собственост на ищеца за стопанската 2011-2012 г. в размер на сумата 8 731.80 лв. и е с правно основание чл.59 ЗЗД въззивният съд е следвало да обсъди твърденията в исковата молба, въведените доводи и възражения на страните, съответно събраните по делото доказателства и да разреши правния спор в съответствие с формирани свои фактически и правни изводи за наличие или не на елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане с мотиви за неправилна квалификация на спорното материално право, без да изложи свои мотиви по съществото на спора, с който е бил сезиран въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното представлява касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК, вр.чл.293,ал.2 ГПК. С оглед на това въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спорното материално право. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред ВКС съгласно чл.294,ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 52/15.02.2016 г., постановено по в.гр.дело № 4/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: