Ключови фрази
Отвличане * липса на мотиви * липса на отговор по направени възражения * отмяна на решение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
Гр.София, 26.06. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 933/14 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №32/20.11.13 г.,постановена от ОС-София /СОС/, НО, 7 състав по Н.Д.274/13 г., подсъдимият Н. А. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.142,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Деецът е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.142,ал.2,т.2 вр.ал.1 НК.
Цитираната присъда е потвърдена с решение № 109/27.03.14 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.60/14 г.
Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с развити оплаквания по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият сам, макар и да подкрепя заетото със сезиращия настоящата инстанция процесуален документ становище, желае да бъде оправдан, а упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с финалното направено в нея искане.
Представителят на ВКП моли решението на САС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Основното оплакване, направено по касационната жалба, е подведено под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. То съдържа в себе си няколко конкретни възражения, подчиними на различни основания на чл.348, ал.1,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Първият, най-важен и решителен довод е свързан с развито оплакване пред въззивния съд за липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт и в частност относно това върху кои доказателства са изградени изводите за фактическите обстоятелства по отвличането, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден. Казаното е така, предвид противоречия в доказателствените източници и необходимост да бъде ярко изведена тезата, на какъв доказателствен материал се опира приетата фактология по престъпната дейност и защо. Аргумент за тази позиция защитата е извлякла от разпоредбата на чл.305,ал.3,изр.2 НПК.
Видно от мотивите към второинстанционното решение, САС е възприел изцяло намереното за установено от първостепенния съд, преписал е изключително бедната доказателствена мотивация и не е отговорил на отправеното пред него възражение за практическа липса на мотиви. Освен това въобще не става ясно защо фактологията по престъпната дейност се възприема по изложения начин. Въззивната инстанция сама не е изписала съображения, с които да даде отговор по основните поставени въпроси в настоящото производство.
Няма аргументация защо в една част се взимат предвид показанията на С. /например за поставянето му в багажника/, в друга очевидно не /например по отношение на отвличането от повече от едно лице/. Същото се отнася и за показанията на И. и обясненията на дееца- явно по фактите се намира за установено злонамерено предходно поведение на пострадалия, което той сам отрича, но не се формулира заключение защо не се приема казаното от съпрузите за случилото се въпросната вечер и за липса на действия, обуславящи извод за отвличане.
По-нататък, гласните доказателствени средства на обсъжданите лица не са отнесени задълбочено към набавените в хода на производството изводи по експертни заключения- технически за информацията по съответните мобилни апарати, медицинско за уврежданията на С., както и одорологическо такова. Втората инстанция е преписала мотивите на първата за необходимостта от доверяване на одорологическото заключение, които ВКС не желае да коментира. На тази основа е прието, че пострадалият се е намирал в багажника на управлявания от касатора автомобил. От друга страна обаче, след като тъй или инак одорологическото изследване се счита за годен доказателствен източник, се замълчава по въпроса по какъв начин мирисови следи от потърпевшия са се появили на предната седалка на колата, при положение,че съдът не е откроил наличие на факт, от който те да се извлекат. Не е изложен нито един довод по отношение на казаното от подсъдимия и съпругата му, че по време на боя извън колата между двамата мъже, якето на касатора е било скъсано и затова той го захвърлил в багажника на автомобила. Няма отговор на възражението на защитата за възможността по този начин мирисови следи от потърпевшия да бъдат привнесени в багажното отделение.
На последно, но не по важност място, няма обяснение на обстоятелството, след като С. твърди, че е бит отзад по тялото, при това от няколко лица, защо липсват обективни находки, залегнали в медицинското заключение, за такива нанесени увреждания. Напротив, категорично се установява,че наранявания по С. има само отпред. Този експертен извод не е намерил никакво съпоставяне със заявеното от подсъдимия и свидетелката И., че потърпевшият и деецът са влезли във физически сблъсък зад колата и са се били лице в лице, след като първият я обидил и съпругът й решил да му потърси сметка.
Обобщено казано, от една страна втората инстанция не е дала отговор на направено възражение от защитата за липса на мотиви в акта на СОС, а от друга-сама не е изписала задължителна мотивировка. В този смисъл е основателна касационната жалба, тъй като САС, чийто съдебен акт подлежи на ревизия от ВКС, не е спазил разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК, изискваща въззивната инстанция да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на оплакванията по сезиращия я процесуален документ. По този начин е ограничено участието на подсъдимия като страна в процеса и на неговата защита, доколкото те не са били в състояние да разберат защо е възприета съответната фактология по престъпната дейност, със следваща в тази връзка правна интерпретация и да могат адекватно да се противопоставят. Формулираното представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Наред с предходното посочено такова, което е от категорията на абсолютните- по чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК-липса на дължими мотиви, се предопределя отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Що се касае до отразеното в касационната жалба оплакване за допусната очна ставка между С. и И. от страна на първоинстанционния съд, но непровеждането й,по какъвто начин било нарушено изискването на чл.14,ал.1 НПК за изграждане на обвинението на основата на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, същото следва да бъде отправено до въззивната инстанция, доколкото е упрек към акта на СОС. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване ще се заяви, че С. не е желаел да се явява и да бъде съпоставян в очна ставка. Действително, защитата е отправила ново подобно доказателствено искане пред втората инстанция, но тя го е отхвърлила с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание пред САС от 06.02.14 г., обосновавайки тезата си. Няма пречка, разбира се, при новото гледане на делото, ако се счита,че претендираната очна ставка би допринесла съществено за изясняване на обективната истина, същата да бъде проведена. Поначало обаче нейното осъществяване, доколкото касае твърде разнородни показания, за всеки свидетел спрямо неговата роля в случилото се, би могло да се преодолее чрез качествено мотивно обсъждане на тези гласни доказателствени средства.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 109/27.03.14 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.60/14 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/