Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр.София 19.07.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 735/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу въззивно решение на Софийски градски съд, ІVв въззивен състав, постановено на 05.11.2011 г. по гр.д. № 10112/2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1600/20.12.2011 г. по въпроса кой представлява работодателя при прекратяване на трудови правоотношения с работници и служители на дружество, обявено в несъстоятелност с назначен постоянен синдик и за възможността последният да делегира свои правомощия без разрешение на съда по несъстоятелността. Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори: Откриването на производство по несъстоятелност не прекратява правомощията на органите, респективно на представителите на дружество, каквито са определени от закона или устава и са вписани в търговския регистър, като дружеството продължава дейността си под надзора на синдика /чл. 635 ТЗ/ и едва с решението по чл. 711 ТЗ се прекратяват правомощията на дружеството. Синдикът се назначава от съда. Неговата дейност е по осъществяване на предоставените от ТЗ функции за удовлетворяване интересите на кредиторите на намиращото се в несъстоятелност търговско дружество, посредством управлението на предприятието за запазване и попълване масата на несъстоятелността и други дейности, предвидени в закона. В случаите, когато в търговския регистър не е вписано ограничение на представителната власт на органите на дружеството, синдикът като орган по несъстоятелността има правомощия по управление на имуществото на дружеството и процесуално представителство по съдебни спорове. Под управление текущите дела на дружеството в несъстоятелност, се има предвид и управлението във връзка с наетите работници и служители, вземането на решения за намаляване щата, кои служители трябва да останат на работа с оглед интереса на дружеството, назначаване на нови служители и пр. Престирането на работна сила е с оглед дейността и финансовия успех на дружеството. Правомощията по чл. 635, ал. 1 ТЗ на длъжника при открито производство по несъстоятелността, не изключват тези на синдика по 658 ТЗ. Следователно, синдикът разполага с работодателска власт . Правомощията на синдика, произтичащи от материалноправната и процесуалноправна представителна власт по отношение на дружеството в несъстоятелност /по чл. 662 и 658, ал. 1, т. 1 ТЗ/, могат да се прехвърлят на друго лице само с изрично разпореждане на съда – чл. 660, ал. 2 ТЗ. Следователно и за прекратяване на трудовите правоотношения, синдикът не се нуждае от разрешение на съда по несъстоятелността, но когато упълномощава с тази дейност, попадаща в чл. 658 , т. 2 ТЗ, следва задължително и разрешение на съда за самото упълномощаване на третото лице. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация П. Г. П. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и по-късно в хода на касационното производство е развил съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че синдика не разполага работодателска правоспособност, която не е отнета от представителите на дружеството преди решението по чл. 711 ТЗ. Поради това, синдикът не може и да упълномощава с правомощия на работодател трети лица. Също така, когато синдикът упълномощава друго лице със своите права, следва да има разрешението на съда по силата на чл. 660, ал. 2 ТЗ. Развити са и доводи за основателност на исковете, включително за незаконност на заповедта за уволнение поради недоказан предварителен подбор съобразно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира следното Въззивният съд, като е отменил частично въззивното решение, е отменил заповедта, с която оперативният директор на [фирма], София е уволнил П. Г. П., възстановил е работника на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да заплати 7004,70 лв. обезщетение по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, ведно с лихва за забава, считано от 10.11.2009 г., както и съдебноделоводни разноски. Търговското дружество е осъдено да плати дължимите държавни такси. Установено е по делото, че заповедта за уволнение е подписана за работодател от оперативния директор П. С., който е представител от група Б на търговското дружество в производството по несъстоятелност и осъществява представителната си власт само заедно с представител от група А. Оперативният директор е упълномощен от постоянния синдик Ц. Б. да сключва, изменя и прекратява трудови договори с работници и служители в дружеството на всички законови основания, с изключение на трудовите договори с лица от ръководния състав на дружеството, както и налагане на дисциплинарни наказания на същите. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 660, ал. 2 ТЗ синдикът е упълномощил оперативния директор без изрично разрешение на съда, което прави упълномощителната сделка нищожна. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно даденото и от състава на Върховния касационен съд тълкуване по поставения правен проблем, въззивният съд е приел, че синдикът разполага с работодателска власт и може да прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в дружеството, обявено в несъстоятелност. П. С. не може самостоятелно да представлява дружеството. Не може да придобие работодателска правоспособност по силата на упълномощаването му от синдика, ако няма разрешение на съда по несъстоятелност по чл. 660, ал. 2 ТЗ. Твърдението на касатора, че синдикът е поискал и съдът по несъстоятелност му е дал разрешение да упълномощи П. С. с правомощието да сключва, изменя и прекратява трудови договори с работници и служители в [фирма], е нововъведено за първи път в касационната инстанция, което е недопустимо. Недопустимо е, също така да се обсъждат и нови, непредставени от страната пред инстанциите по същество доказателства. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да се остави в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд, ІVв въззивен състав, постановено на 05.11.2011 г. по гр.д. № 10112/2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: