Р Е Ш Е Н И Е № 58 Гр. София, 25 януари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 662 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите Е. Ц. Х., И. Ц. Д. и Д. М. М. срещу решение № 42 от 05.04.2023 г., постановено по ВНОХД № 241/2022 по описа на АС – Велико Търново, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд - Плевен по нохд № 546/2018 г. С последната подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от десет години за всеки от тях. В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Х. /адв. К./ се сочи касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Твърдят се за нарушени принципните норми на чл.13, чл.14, чл.18 и на чл.107 от НПК. Конкретно се счита, че не били обсъдени противоречивите доказателствени източници /показанията на заинтересованите свид. Г. и Б., както и на свидетелите с тайна самоличност № 2 и № 3 с останалите гласни и писмени доказателства. Въззивният съд не е извършил пълна преценка на доказателствения материал и не е изложил дължимите в тази насока мотиви. Такива не били налице и по отношение на съществени за приложението на материалното право въпроси, както и в отговор на защитните доводи за отсъствието на доказателства за участието на подс. Х. в деянията заедно с другите подсъдими. Така се нарушавала и практиката на ЕСПЧ, изискваща всеки обвиняем, респ. подсъдим да може да се противопоставя на лица, свидетелстващи срещу него по допустим от процесуалния закон начин /участие в разпит в очна ставка, в претендирано по надлежен ред събиране на доказателства. Така на показанията на свид. № 2 подсъдимият не е могъл никога да се конфронтира лично, а те са поставени в основата на обвинителната теза заедно с показанията на свид. Г./. С отказа на свид. № 2 да отговори на въпроси, целящи проверка достоверността на показанията му, вкл. и за източника му, на практика се лишава касатора от възможността да се конфронтира срещу уличаващия го, с което е налице неспазване на изискванията за провеждане на справедлив процес и приемане за правдиви показания, чиято достоверност не е проверена. Твърди се също необективен, схематичен и превратен анализ на доказателства, както и необсъждане в пълнота на направените възражения за тенденциозно разследване от страна на обвинението, изводимо от нарушения на процедурата за разпит на свидетели – подписване на предварително изготвени показания /св. И. Н./, насочване на показанията на част от свидетелите в полза на обвинените, вкл. и чрез директното им заплашване /Ц. Х., Т. М., М. С., Г./. По този начин няма противопоставяне на тезата на подсъдимия, че никога не се е виждал със свид. Г. в дома на друг подсъдим и заедно с другите подсъдими, както и че не е посещавал в твърдените от него периоди мобилизационната база в [населено място]. Критикува се възприемането на казаното от свид. Г. в последните му разпити, в които е налице надграждане на първоначално съобщени факти, без да е имал обективна възможност за възприемането им в тъмната част на денонощието– относно чути разговори на подсъдимите за броя на изкараните кашони, а се открива и противоречие с показанията на свид. Т. И. и Р. Л. за вместимостта на кашони в т.а. камион „***“ и в бус „***“. Извън вниманието на съда е останал установеният факт, че в два от случаите, за които се твърди тримата подсъдими да са били заедно в склада всъщност физически не са могли да присъстват на мястото. Не била отчетена заинтересоваността на свид. Б. да даде недостоверни показания срещу Х. предвид служебната позиция на последния като оглавяващ сектор за борба с икономическата престъпност. Не била извършена съпоставка с резултатите от претърсване в дома на Б., жена му и майка му, сочещи липсата на идентичност между иззетите цигари без бандерол и инкриминираните. Такива са и отчетите на сектора, оглавяван от подс. Х. през същия период, според които сочените марки безбандеролни цигари на територията на област Плевен не са задържани. Освен това твърдяното получаване на такива цигари от свид. Б. е относимо за период преди твърдяното от обвинението първо проникване и кражба от базата в [населено място]. От друга страна се оспорва решението на съда да кредитира показанията на свидетели от досъдебното производство /В. В., С. М., И. Н., Ц. Х., Т. М. - Х./ въпреки становището им в с.з., че не поддържат казаното под натиск, за който обяснимо те не могат да представят доказателства, но без да се познават еднопосочно твърдят това. Относно липсата на отговор по направени от защитата възражения за несъставомерност на деянието се акцентира на това, че не е доказано наличието на инкриминираните марки цигари в базата в [населено място]; че дори от показанията на свид. Г. е установено изнасянето на половината от инкриминираното количество цигари; че при данните за напълно унищожени количества, е неясно как въз основа на аритметични действия е прието извършването на кражба на посоченото количество цигари, както и, че въобще не е налице годен предмет на престъплението при прието експертно заключение за липсата на цена на негодните за употреба цигари. За последното не били отчетени и показанията на свид. Ю. Б. за състоянието на цигарите при отварянето на склада, както и за изнасянето на негодни такива за унищожаване в период до 2011 г. Въз основа на тези доводи за съществени процесуални нарушения, се иска отмяна на атакуваното решение със законовите последици. В жалбата от защитника на подс. И. Д. /адв. П./ също се сочат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Вътрешното убеждение на съда не е било формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност, а оттам и на нейната интерпретация. На първо място на доказателствата за пренасянето на цялото количество задържани цигари е придадено различно от действителното съдържание – не се установява това да е станало с полицейска охрана, а липсата на данни за проявена недобросъвестност е обяснима с липсата и на каквито и да е данни за реализираното пренасяне. Самата защита не следва да установява как е сторено, а неспазеният за това ред от страна на подс. М. би могло да влече друга отговорност, а не да служи за презумптивни съждения, нямащи място в наказателния процес. В най-голяма степен се счита, че са порочно формирани изводите на съда относно стойността на предмета на престъплението. Същият е негоден, за което се прави позоваване на експертното заключение. В тази насока се твърди да е налице и противоречива теза на съда относно конкретната стойност, тъй като от една страна се приема заключението за липсата на такава, а от друга тя е като за току –що произведени цигари. Именно липсата на ясно изразена позиция по обективен елемент от състава на престъплението е съществено процесуално нарушение. От значение е невъзможният за изясняване въпрос, включващ се в предмета на доказване по конкретното обвинение за кражба, а именно предметът на деянието имал ли е някаква стойност към инкриминирания период. Твърди се също липса на доказателствени източници относно съществени обстоятелства от предмета на доказване, а именно за предварителен сговор, за използването на техническо средство, както и за намерени във владение на подсъдимите или на пазара цигари от вида на процесните. По този начин въззивният съд е тълкувал превратно и едностранчиво фактите – така че именно тримата подсъдими да са извършили кражба, което сочи за формиране на вътрешното убеждение при нарушение на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на събрания по реда на НПК доказателствен материал. Въз основа на това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а в случай, че не се приеме за налично основанието по чл.348, ал.4 НПК, да се приложи разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 НК и подс. И. Д. да бъде оправдан. В жалбата от защитника на подсъдимия Д. М. /адв. Д./ също се излагат доводи за оправдаване поради несъставомерност на деянието, като е направено алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с проявена предубеденост и пристрастност към обвинителната теза и необсъждане на основни доказателства и доводи на защитата /т. е. липса на мотиви/. Конкретно в тази насока се сочи, че изводите за авторството на деянието и предмета на престъплението почиват на предположения, което е довело и до неправилно приложение на закона. Твърди се също и явна несправедливост на наказанието поради налагането му за несъставомерно деяние и при игнориране на оневиняващите доказателства. В подкрепа на тези оплаквания са наведени доводи за липсата на обсъждане или некоректното му извършване относно конкретни доказателства /обяснения на подсъдимия, свидетелски показания и експертно заключение/ за факта, посочен и от обвинението за влажност в складовото помещение, довел до негодност на цигарите като предмет на престъплението, тъй като към момента на инкриминираното деяние те нямат никаква стойност. В тази връзка се прави позоваване на правната теория и съдебна практика, а също и на специалния закон и на установеното в него легалното определение за „цигари“ – чл.11, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове. Критикуван като неверен и противоречащ на практически игнорираното експертно заключение е изводът на въззивния съд, че щом цигарите са били продавани, то те имат парична стойност, макар и по-ниска от обичайната такава, без да се отчете и доводът за недоказаната идентичност на продаваните цигари с инкриминираните такива. На следващо място предметът на престъплението не бил установен по размер, а позоваването на изготвения от подс. М. протокол за изземване е неправилно, тъй като почива на предположение при установеното нарушаване на процесуалните правила за изготвяне на протокола и няма гаранция за достоверността на съдържанието му. Произволен бил изводът за количеството цигари, оставени в склада при установения по делото начин за тяхното товарене, превозване и приемане, както и при липсата на извършени последващи проверки. Оспорено е основаното единствено на показанията на свид. Г. становище за изнесеното количество цигари от базата, като се отчете казаното от него в тази насока, обективно липсващата възможност да възприеме брой и марка изнасяни цигари, констатираните неточни негови спомени за времето на извършване на деянията, а също и преодоляното чрез недопустимо предположение на съда противоречиво твърдение за способа за отключване на склада /с ключ, а не с пластина, както сочи свидетелят/. Казаното от него за начина на преместването му на друга длъжност – след извикването му от свид. Д. било опровергано от последния, но съдът не е отчел това при преценка достоверността на показанията на основния свидетел. Игнорирано било и възражението на подс. М. за неизясненото по делото обстоятелство дали сочените в показанията на свидетеля Г. кашони са преобразувани в кутии цигари и как се отнасят те към обвинението за 730 стека цигари. Изложено е оплакване за необсъдени възражения на защитата срещу счетените за допустими показания на анонимните свидетели № 2 и № 3, сочещи непроверяеми факти, тъй като свидетелстват „по слух“. Освен това първият от тях не съобщава източника си и така се прави опит за легализиране на оперативна информация, която не е доказателствен източник съобразно практиката на върховната касационна инстанция и ЕСПЧ. Игнорирани били всички доводи на защитата за неубедителната, непроверима и очевидно безотговорно съобщена информация от защитен свидетел № 2. Относно дадените от подсъдимите обяснения се сочи, че те са пренебрегнати, включително в частта, касаеща водените от подс. М. разговори с подс. Д. за обвинението спрямо тях, за притесненията на М. за изчезналите фактури и за тревогата на свид. Г. от явяването му на полиграфско изследване. Твърди се, че съдът е демонстрирал предубеденост и при обсъждане на доказателствата, установяващи алиби на подсъдимите, като недопустимо е приел, че щом не е установено да са извършили деянието на сочените от обвинението дати, то това е станало в друг период, а отделно от това не е съобразил и представения работен график на свид. Г., изключващ направените изводи. След като показанията на свидетеля са поставени в основата на обвинителната теза за времето на извършване на деянията, то изводът на съда за игнориране на алибито, поради несигурността на свидетеля за посочените обстоятелства, влиза в грубо противоречие с презумпцията за невиновност. В касационното съдебно заседание всеки от подсъдимите и защитниците им поддържат доводите в депозираните жалби, като същите отново се представят в обобщен вид и се акцентира по същество на идентични аргументи за трите касационни основания. Конкретно те са сведени до оплакване за неизвършена в пълнота проверка на доказателствената дейност на първоинстанционния съд и липсващи мотиви по възражения на защитата относно доказаността на обвинението и съставомерността на деянието. Всеки от защитниците подробно аргументира искането за отмяна на присъдата на сочените основания, а при установяване на негодност на премета на кражбата, алтернативно се иска оправдаването на подсъдимите. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и възразява срещу уважаването им. Доказателствените източници в съвкупността си установявали извършеното деяние. Показанията на прекия очевидец - свид. Г., както и на останалите обсъдени лица, включително и с тайна самоличност, се подкрепяли от писмените доказателства – протоколи за претърсване и изземване от 25.12.2009 г., за оглед от 28.03.2016 г. и за следствен експеримент с изготвени към тях фотоалбуми, както и от експертните заключения и веществени доказателствени средства за експлоатираните специални разузнавателни средства. Неоснователни са твърденията за негодност на предмета на престъплението и неясна стойност на същия, тъй като въззивният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви в отговор на направените възражения. Поради това и не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения, а наложените наказания не са несправедливи, тъй като са в рамките на специалния минимум и липсва основание за намаляването им. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното: С присъда № 260002 от 18.05.2022 г. по нохд № 546/2018 г. Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимите Е. Ц. Х., И. Ц. Д. и Д. М. М. за виновни в това, че от неустановена дата през м. януари 2014 г. до неустановена дата през м. октомври 2014 г. от склад в мобилизационна база за военновремеви действия на ОДМВР – Плевен, находяща се в землището на [населено място], [община] в условията на продължавано престъпление чрез използване на моторно превозно средство – неустановена марка и модел товарен автомобил, и чрез използване на технически средства - стълба, пластина и метален лост, са отнели чужди движими вещи, собственост на неизвестно лице, а именно тютюневи изделия – общо 382 134 броя кутии цигари от различни марки /MG, K., S. K., P., LM, LG, R.& J., V., C., K., R., E. slims, B. C./ без бандерол, представляващи веществени доказателства по досъдебно производство № Д-3277/2009 г. по описа на Районна прокуратура- Плевен, всички на обща стойност 2 364 251.95 лв. от владението на М. А. Л., без негово съгласие с намерение за противозаконното им присвояване, като кражбата е извършена от трите лица, сговорили се предварително и не представлява маловажен случай, а е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК всеки от подсъдимите е осъден на десет години лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на задържането им, считано от 01.03.2017 г. до 02.11.2017 г. Определен е строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието за всеки от подсъдимите. С присъдата те са признати за невиновни и оправдани по обвинението отнетите вещи да са държавна собственост и да е ползвано МПС с дълга база и надстройка. По жалби от защитниците на подсъдимите е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Велико Търново, като с решение № 42 от 05.04.2023 г. по внохд № 241/2022 г. присъдата е изцяло потвърдена. Отразените в касационните жалби доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, аргументиращи основанието за отмяна по чл. 348, ал.1, т.2 НПК са идентични, което позволява общото им обсъждане, като следва да бъдат приоритетно разгледани. Те могат да бъдат разделени в две групи, общото между които се явява това, че се отнасят за нарушения при установяването на фактически данни от предмета на доказване по чл.102 от НК, но част от тях касаят извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него /т.1 на чл.102 НК/, а друга – характера и размера на вредите, причинени с деянието /т.2 на чл.102 НК/. Първата група доводи, с които се оспорва въззивното решение, не разкриват основанието за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 НПК, на което се прави позоваване в жалбите на подсъдимите. Общо изводимото от тяхното съдържание се свежда до оспорване най –напред на извода за авторството на деянието, тъй като се счита, че е основан на несигурни и компрометирани показания на основния свидетел Г., както и на недопустимото позоваване на свидетели с тайна самоличност. Оспорено е извършването на дължимия от втората инстанция обективен и пълен доказателствен анализ с твърдението за игнориране на установени обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, на които е било акцентирано от защитата. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като въззивният съд е утвърдил изводите за авторството на деянието след извършването на дължимата собствена проверка на доказателствените материали, включително и след допуснато съдебно следствие, в рамките на което е провел непосредствен разпит на свидетеля Б., като е изложил мотиви, позволяващи проследяване на начина за формиране на вътрешното му убеждение в тази насока. В основата на изводите са поставени показанията на съпричастния към действията на подсъдимите свидетел Г., поради което и твърденията му за обстоятелства, обективно годни да го уличат, следва да бъдат преценявани изключително внимателно, като се изясни и личната му мотивация да свидетелства по установения по делото начин с първоначалното отричане на каквото и да е знание за инкриминираните събития, а впоследствие със съобщаване на уличаващи подсъдимите факти. Именно такъв е бил и подходът на съда при обсъждане на предоставената от него информация, като същата е надлежно съпоставена и с останалите доказателствени източници, за които без основание от защитата се твърди да са сведени до показанията само на анонимните свидетели. На първо място е проследен цялостният сочен от Г. механизъм на инкриминираното деяние, стартирал с целенасоченото му преместване като охранител в процесната база на МВР в [населено място] и приключил с описаните от него действия на подсъдимите, изразяващи се в съвместното им пристигане в базата по време на негови самостоятелни нощни дежурства; проникването в складовата камера по специфичен начин и изнасянето от там на кашони с цигари, транспортирани с бус, като е установена подкрепа на твърденията му в отделни други свидетелски показания. Сред тях са тези на свидетеля М. Д., потвърдил инициативата на подс. М. за преместването на Г. и установяващи упоритото настояване именно за назначаването му като охранител в процесната база. Неоснователно е възражението в жалбата от подс. М., че този извод се разколебава въз основа на показанията на свид. Д., доколкото независимо кой е извикал премествания негов служител, е несъмнено изяснено, че спрямо свид. Д. /началник на РУ – П. и отговарящ за базата в [населено място]/ е било въздействано именно от подс. М., разполагащ със служебни правомощия в тази насока. Нещо повече, той е настоявал за конкретната длъжност на свид. Г., независимо от първоначално липсващата възможност за това. Отново този подсъдим е проявил и специален интерес към констатираната впоследствие липса в складовото помещение, за което сочи свид. К. Н. /началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД МВР - Плевен/. Опитът да се придаде друг смисъл на водения разговор, както и различна мотивация на подс. М. да прояви инициативата за него, е безуспешен, тъй като именно свидетелските показания на Н. кореспондират с останалите доказателства за съпричастността на М. към инкриминираната дейност, за разлика от сочения от него като притесняващ го въпрос за изчезналите фактури. Последните въобще не се установява да са обсъждани в проведения разговор, който е касаел единствено възможния автор на отнетите цигари, за които подсъдимият е подчертал, че ги е изземвал. На следващо място е отчетено, че очертаният от свидетеля Г. механизъм за проникване в складовото помещение намира пълно потвърждение в показанията на Р. Р., Ц. М. и К. Н. /узнали за това първоначално от различен източник, а впоследствие и участвали при огледа в склада/, както и е издържал проверката чрез проведения следствен експеримент. Не на последно място и съдържанието на протоколите за изготвени ВДС от приложените специални разузнавателни средства установяват разговори с подсъдимия И. Д., чийто смисъл очевидно е различен от сочения от защитата такъв, свеждащ се единствено до съвети към свид. Г. по повод предложеното му полиграфско изследване. С основание в тази връзка съдът е акцентирал на неколкократните уверения на подс. Д. за очакваното поведение на останалите лица, че ще отричат съпричастност, /че „няма да се пречупят“/, което разкрива далеч по-сериозна ангажираност със случая и по никакъв начин не е обяснимо единствено със загриженост във връзка с притесненията на свид. Г. да се подложи на специализирано изследване с полиграф. Последното не е и логично поведение на подсъдимите като полицейски служители /двама от тях високопоставени такива – подс. М. и подс. Х. и пряко ангажирани с преследване именно на такива противоправни деяния/, които необяснимо биха се ангажирали практически с прикриване на престъпление. Тези изводи не се променят въз основа на изготвено ВДС за разговор между подсъдимите Д. и М. от 27.02.2017 г. в служебно помещение на полицейско управление за задържане, чийто контекст действително сочи за недоумение относно обвинението, тъй като следва да се отчете и очевидната информираност на лицата за подслушването им. Също в значима степен оспорените показания за съпричастността на тримата подсъдими към изнесените количества цигари от склада намират потвърждение в проследените показания на свидетелите, ангажирани или узнали за разпространението на цигари без бандерол в същия период, като за техен доставчик е бил сочен именно подс. Е. Х.. На казаното от свидетеля В. Б. въззивният съд съдът е отделил специално внимание, след като в рамките на проведеното въззивно следствие е допуснал личния му разпит и отново е приобщил на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК показанията, дадени пред съдия в досъдебното производство по реда на чл.223 НПК. Внимателният им прочит сочи за липсата на твърдяното в жалбата от подс. Х. несъответствие, откриващо се в показанията на свидетеля за получени от него цигари в период преди първото проникване в базата. Точно обратното, в тях изрично е посочено, че отношенията на двамата датират от лятото на 2013 г., а процесното предложение е било отправено в началото на 2014 г. /в разпит пред съдия на л.52, т.12 от досъд. пр-во/. Именно към неустановена дата през м. януари 2014 г. според казаното от свид. Г. е и първото проникване в склада и вземане на цигари за мостри от подс. Д. /в съд. следствие и в досъд. пр-во - разпит пред съдия на л.16-17, т.12/. Коректността налага да се отбележи, че действително в приетата по делото фактология съдът е посочил пролетта на 2014 г. като период на реализирано първо проникване в склада и изнасяне на цигари за мостра от подс. Д.. Очевидно в основата й са били поставени показанията на свид. Г. в съдебното следствие, в които той първоначално е заявил това, но при приобщаване показанията му от досъдебното производство е потвърдил, че през ранната пролет на 2014 г. Д. повторно е влязъл в склада и взел около 50 кашона, т.е. първото влизане за мостри е сторено преди това - седмица след среща в дома на подс. Д., състояла се около 2-3 седмици след първоначалното му идване в базата и неуспешния тогава опит да отвори вратата в склада. Свидетелят изрично е пояснил, че не може да посочи конкретните дати, но е потвърдил приобщените показания от досъдебното производство, в които последователно е пресъздал случилото се по идентичен начин. Хронологически описаните от него срещи с подсъдимите поотделно и заедно в периода от края на 2013 г. с приблизително посочените времеви интервали между отделните влизания в склада несъмнено сочи реализираното на отделните деяния в рамките на икриминирания период, започващ от м. януари 2014 г., както в крайна сметка са и приели съдилищата. Също неоснователен и ненамиращ опора в материалите по делото е доводът за заинтересоваността на Б. да свидетелства срещу подс. Х. с оглед заеманата от последния длъжност. При разпита му пред въззивния съд свид. Б. сочи, че от пет години живее със семейството си в Германия, не е виждал подс. Х. и няма отношения с него понастоящем, като дори е заявил, че не си спомня да му е плащал някаква такса /такса “спокойствие“ през 2014 г., посочено в разпита му през 2017 г./, но изрично е потвърдил истинността на първоначалните си показанията. По –същественото е, че неговите твърдения не са изолирани, а са в синхрон с кредитираните показания в досъдебното производство на свид. М. С., Ц. Х., Т. М., а донякъде и с казаното от свид. И. Н.. Възраженията за процесуалната възможност да се ползват показанията на тези свидетели от предходна фаза на процеса са неоснователни, а становището на съда за обратното с оглед липсата на констатирани нарушения при тяхното депозиране и последващо приобщаване чрез процесуалната техника по чл.281 НПК, не подлежи на контрол. Възражението за еднопосочността на твърдяното от тези свидетели упражнено насилие спрямо тях при разпита им като основание за игнориране на показанията им не е пренебрегнато от съда, който го е обсъдил в решението си, отхвърляйки го не само поради липсата на каквито и да е данни в тази насока, но и с оглед останалите гласни доказателствени източници, сочещи идентични факти. До същия извод се стига и след съпоставката им със съдържанието на ВДС, установяващи разговори на подс. Д. и свид. Г. по повод вече реализирана продажба на цигарите, както и за личните отношения на свид. И. Н. с подс. Х., позволили знанието й за правен от него „чадър на В. Главата“. Поради това и с този довод на защитниците неоснователно се твърди, че така съдът бил изместил доказателствената тежест спрямо подсъдимите. В случая се касае не за ангажирането им с доказване на значими за обвинението факти, а за преценка достоверността на свидетелски показания, оценени като противоречиви в отделните фази на процеса, при което е напълно възможно последващото невярно и в помощ на подсъдимите депозиране на показания. Именно поради това и обоснованото отхвърляне на възражението срещу първите по време показания /тези в досъд. пр-во/ не представлява нарушение на процесуалните правила, а дължим и професионално издържан подход за изясняване на обективната истина. Същият е видим и при съпоставянето на казаното от обсъжданите свидетели и от свид. Б. за отношенията му с подс. Х. по повод информацията за неуредени дългове, предоставена от свид. Б. Б. в досъдебното производство и потвърдена от него при разпита му пред съда. В съответствие с правомощието си за самостоятелна преценка на събраните доказателства въззивната инстанция се е разграничила от позицията на окръжния съд и напълно допустимо е приела, че не следва да възприема показанията на свид. Г. в частта относно начина на отключване на склада, като по този въпрос са изложени обстойни аргументи, основаващи се на експертното заключение по трасологическа експертиза. От това обаче не следва цялостно изключване на критикуваните показания, а само на частта от тях, ненамираща опора в останалия доказателствен материал. Наличното противоречие с експертния извод е надлежно констатирано и преодоляно чрез преценката за възможността за невярност на субективното възприятие на лицето в конкретната обстановка, въз основа на убедително защитените експертни изводи по въпроса. Следващата от това неяснота относно начина на отключване на вратата не може да се приеме за преодоляна чрез предположение на съда, както твърди защитата, доколкото в тази насока в решението е посочено единствено за наличната възможност това да е станало чрез осигурения по-ранен достъп на подс. М. чрез държания ключ, а също и чрез възможна смяна на целия катинар, без да се приема за установен по делото факт в тази насока. В обобщение следва да се посочи, че цялостния прочит на изложените съображения за възприетите и счетени за достоверни показания на свид. Г. не е в подкрепа на оплакването за извършена превратна оценка на същите от съда, а точно обратното - тяхното внимателно съпоставяне и възприемане само в частта, намираща опора и в останалите обсъдени доказателствени източници е прецизно и задълбочено извършено. Не са оставени извън вниманието на съда и всички останали неизяснени с категоричност от свидетеля факти относно точните дати на пристигането на подсъдимите в склада, точното изнесено количество цигари, както и конкретното използвано превозно средство, като в тази насока са изложени в пълнота напълно споделяеми аргументи защо това не е прието за нелогично и опровергаващо достоверността на останалата съобщена и значима за предмета на делото информация, както твърдят защитниците. Важно е да се отбележи и че описаната от Г. деятелност на подсъдимите няма отношение към собствените му признати действия и не влияе върху личната му отговорност в посока на нейното изключване или омаловажаване, т. е. за него липсва пряк интерес от предоставената информация, поради което няма пречка да се ползват показанията му като гласно доказателствено средство. Липсват основания да се счете, че за твърдяните от него действия на подсъдимите са отговорни други лица, за да се възприеме тезата на защитата за прикриването им. Последната не държи сметка за вече посочените свидетелски показания /независимо и от направеното оспорване на част от тях на други основания/, които обяснимо не предоставят в пълнота информация за случилото се, а сочат само отделни обстоятелства, които обаче логично се вписват в очертаната от основния свидетел хронология. При липсата на несъответствие или опровергаване на показанията му от останалите доказателствени източници /без това да означава, че тежестта за това е прехвърлена върху защитата/, изграждането на основните фактически изводи въз основа на тях не страда от твърдяната процесуална порочност. Възприемането на обратната теза - за принципна ненадеждност на показанията само поради съпричастност на лицето към престъплението, практически би довело до изключването на важно, а често и единствено доказателствено средство. Тяхната преценка безспорно изисква по-голяма степен на задълбоченост, а изключването им от доказателствената съвкупност не следва винаги, а само при съмнение в убедителността на направените въз основа на тях изводи. Утвърдената съдебна практика в този смисъл в процесния случай не може да се приеме за неспазена, тъй като показанията на Г. са възприети като достоверни не произволно и безкритично, а при съспоставянето им с останалите доказателства по делото и след изграждането на убедителен извод за подкрепата им относно главните относими към отговорността на подсъдимите факти. Показанията на свидетелите с тайна самоличност, за чието ползване не са налице процесуални пречки, но е валидно ограничението по чл.124 от НПК присъдата да не се основава само на тях, не са ценени като решаващи доказателствени източници. Внимателният им прочит, че съобщените от тях факти – за извършената кражба и участвалите в нея лица /от свидетел № 2/ и за продаваните от полицаи цигари без бандерол с петна и миришещи на мухъл /свидетел № 3/ в крайна сметка не са изолирани. Казаното от свидетел с идентификационен номер 2 най-напред е направено достояние на свид. Ц. М. /служител в дирекция „Вътрешна сигурност“, изразил дори първоначално съмнение във верността на информацията/ и са дали повод за извършената проверка в склада, резултатите от която потвърдили факта на нерегламентирано изнасяне на цигари. С други думи придобитата по оперативен път информация не е съобщена за пръв път в рамките на производството, а е направена достояние на по-горестоящ полицейски служител и е послужила за извършването на проверка, прераснала в започналото разследване, в рамките на което са установени лицата, възприели лично случилото се /свид. Г. и Б./ и потвърдили казаното от анонимните свидетели. Именно на тях като пряк доказателствен източник, са се позовали съдилищата за изводите относно авторството на деянието, а казаното от защитените свидетели е послужило за насочване на разследването спрямо подсъдимите. Поради това и доводите за възприемане на тези показания без надеждната им проверка, както и без възможност за противопоставянето на същите от страна на подсъдимите са лишени от основание. Те са били поставени на вниманието на въззивния съд, който ги е анализирал подробно и отговорил убедително на стр. 32- 35 от решението, а поради съгласието на касационната инстанция с тях е безпредметно преповтарянето им. Относно извода за наличието на предварителен сговор за извършване на кражбата изрично първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свид. Г. за съобщената му от подс. Д. цел на неговото преместване именно в базата в [населено място] /стр.1159 от мотивите към присъдата/, а ОС е изложил и допълнителни съображения в тази насока, акцентирайки на предварителната информация у подс. М.; организирането на преместване на свид. Г. като охранител в базата; липсата на инцидентност в съвместните им действия, улеснени от ръководните постове на подс. М. и подс. Х.. Поради това и без основание се твърди, че и в тази насока липсвали изложени съображения от съдилищата. На дадените от подсъдимите обяснения, отричащи съпричастност към деянието, съдът също е отделил нужното внимание при извършения доказателствен анализ /на л.40-43 от решението/ и съобразно вътрешното си убеждение, изградено при съпоставянето им с останалия доказателствен материал, мотивирано е отказал да възприеме същите като доказателствено средство. И в тази му част въззивното решение не страда от посочения процесуален пропуск и конкретно превратно обсъждане, демонстриращо твърдяната предубеденост. Последната е аргументирана от касационните жалбоподатели най-вече с това, че не е възприето установеното по делото алиби за всеки от подсъдимите към очертаните от свид. Г. периоди на тяхно съвместно влизане в склада. В тази връзка, обаче е изрично изяснено, че точните дати на деянията не могат да бъдат конкретно посочени от свидетеля. Действително неговите показания са поставени в основата на обвинителната теза, но с приетата за установена по делото фактология не се излиза от времевите й рамки, касаещи деветмесечен период, а невъзможността да се установи точна дата на всяко от деянията не сочи автоматично на недоказаност на обвинението и конкретно на цялостна недостоверност на обсъжданите показания. Само за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление е прието да е реализирано в края на м. август или в началото на м. септември 2014 г., което не влиза в съществено противоречие както с установеното пребиваване на подс. М. в [населено място] от 22.08. до 24.08. 2014 г. и отсъствието му от страната впоследствие от 30.08. до 06.09.2014 г., така и с временната нетрудоспособност на подс. Д. от 24.08.2014 г. до 02.09.2014 г. Според приетата по делото фактология точното количество отнети цигари без бандерол – 621 745 бр. кутии от различна марка, поставени в бакове, се установява като разлика между иззетите цигари с протокол за претърсване и изземване от 25.12.2009 г. и наличните такива в складовото помещение, установени с протокол от 28.03.2016 г. Този краен извод обяснимо е изключително оспорван от защитата и е изисквал надлежно аргументиран отговор на съда, какъвто според касационния състав е налице на стр. 12-19 от въззивното решение. Детайлно изследвайки всеки значим момент от веригата действия, при които вещите са били иззети, превозени и съхранявани в складовата база в рамките на посочения времеви период, съдът аргументирано е отхвърлил възможността констатираната липса да се дължи на други обстоятелства, различни от инкриминираните такива. Действително това е било напълно възможно и житейски логично при изяснения начин за транспортиране на иззетите цигари /в рамките на два дни извън територията на [населено място], с няколко автомобила, сред които и такъв на частно лице/, разтоварване без съставяне на опис за предаването им, съхранение във влажно помещение и без извършване на надлежни периодични проверки впоследствие за наличността и състоянието им. Всичко това, обаче не е останало извън вниманието на съда, а е обсъдено въз основа и на останалите надлежно събрани доказателства, установяващи категорично и следните значими факти: - съставеният протокол за изземване на цигарите от 2009 г. е процесуално годен да удостовери верността на констатациите в него, направени от самия подс. М. в качеството му на разследващ полицай тогава, независимо от техническото участие на полицейски служители за физическото преброяване; - решението за пренасянето им в процесната база е взето с оглед голямото количество иззети цигари, чието съхранение не е било възможно в обичайните помещения за това на ОД на МВР – Плевен; - доставянето на цигарите в база в [населено място] и разтоварването им не е било безконтролно, а е сторено след създадена организация с участието на полицейски служители, разследващите полицаи – св. Н. Р. и подс. М., както и в присъствие на директора на ОД на МВР – Плевен /св. С. И. – показания на л.235 гръб от нохд № 546/18 г. на ОС/. На последния от разследващите полицаи е било докладвано за установеното от тях прибиране на цялото количество иззети цигари; - след разтоварването цялото количество цигари е било подредено в хладилното помещение, което е било плътно запълнено до тавана /едва се затворила камерата според свид. Р. Х. – л.246, както и св. М. Л. – л.239 гръб от нохд № 546/18 г. на ОС/, а поради влажността му са били поставени палети на мокрия под и найлони върху кашоните; - през целия времеви период на съхранение достъпът до процесната неработеща хладилна камера, използвана за склад е бил значително ограничен, тъй като се е намирала в заключена сграда на денонощно охраняваната база на МВР за военновременни запаси, а конкретната хладилна камера е била затворена с плъзгаща се врата, заключена с верига и катинар, но отваряща се по специфичен начин. Именно поради това и не бил проверяван от новоназначения разследващ полицай /показания на свид. М. Л. – л.239 гръб от нохд № 546/18 г. на ОС/; - липсват каквито и да е данни за друго неправомерно проникване в склада и изнасяне на цигари от него, а констатираното по експертен път отваряне на катинара чрез ключ, с какъвто е разполагал първоначално само подс. М., а след това назначения на длъжността разследващ полицай свид. М. Л.. Без основание в жалбата от подс. Х. се твърди, че в периода до 2011 г. са изнасяни негодни цигари за унищожаване, тъй като такива данни по делото няма, а показанията на свид. Ю. Б., на които се прави позоваване /л.288-т.1 от нохд № 546/18/ не само не съдържат конкретика в тази насока, но и се опровергават от свид. Т. А. /управител на склада в базата в [населено място]/. Последният е категоричен, че е осигуряван достъп и складът е отварян от подс. М. и негово колега с ключ само за вземане на проба непосредствено след оставянето на цигарите, а впоследствие отново е отварян само за визуален оглед без да са изнасяни каквито и да е количества цигари в този период. Всички тези обстоятелства са били надлежно установени и правилно обсъдени в тяхната взаимосвързаност /на л.13-19 от въззивното решение/, което е позволило несъгласие с възражението на жалбоподателите относно приетия размер на отнетите цигари. Тук е мястото да се посочи и че именно с оглед метода за установяване на липсващото количество на инкриминираните вещи е без значение как показанията на свидетеля Г., сочещ изнасянето на бакове /т.е. кашони/ в приблизителен брой, станал му известен главно от споменатото пред него от подс. Д. или от дочути разговори между подсъдимите, са относими към обвинението за кутии цигари, поставени в кашони /бакове/. Следва да се отбележи и, че при установените условия за изнасяне на последните обяснимо свидетелят не е могъл с точност да посочи не само техния брой, но и съдържанието им с конкретен брой кутии и марки цигари. Изводът за идентичността на отнетите цигари и продаваните впоследствие такива на територията на [населено място] също е изведен не произволно, а въз основа на обсъдените свидетелски показания на Б., М., Х. и С., описващи не само предоставянето им от полицейски служители, но и характерните за начина на съхранението им петна и миризма на мухъл. Именно с оглед информацията за тяхната продажба през 2014 г. е обяснима и липсата на открити във владение на подсъдимите такива вещи при започналото разследване по делото през 2016 г. В тази насока правилно е отчетен и проведеният разговор между свид. Г. и подс. Д., при който последният е заявил именно така приетият факт за вече реализирана продажба на цигарите. Следващото основно оплакване, сочено повече в подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като касае оспорения извод за наличието на годен предмет на кражбата, но имащо отношение и към установяването на значимите в тази връзка фактически обстоятелства, ВКС също прие за неоснователно. Несъмнено предмет на обсъжданото престъпление против собствеността е само вещ, притежаваща стойност с паричен еквивалент към момента на деянието. В процесния случай е установено, че такава е налична и не може да се сподели възражението на защитата за обратното, основано единствено на назначената по делото експертиза на в.л. доц. В. Н. /специалист към Институт по тютюна и тютюневите изделия [населено място]/. Действително прочитът на заключението ведно с дадените разяснения в съдебно заседание сочи, че дори и при идеални условия за съхранение срокът за запазване качествата на цигарите като тютюневи изделия е не повече от две години, които категорично са изтекли още преди инкриминираната дата. Изрично експертът е уточнил, че това му становище е теоретично дадено и за същото е без значение неизвършеното запознаване с материалите по делото, а за преценката на възможността цигарите да се пушат е необходима експертна процедура, гарантираща прилагане на теоретични и технологични знания т.е. изследването на самите изделия. При наличните по делото две други оценителни експертизи, сочещи значителна стойност на предмета на престъплението, независимо от двата различни подхода за оценка /съобразно предвидения нормативен ред и съобразно вложения труд и материали в изделията от различните видове/, съдът е счел, че въпреки принципно изтеклия срок на годност и недоброто състояние на цигарите като изделия те имат стойност. С решаващо значение са оценени приетите за установени обстоятелства по делото за тяхното предлагане и реалната им продажбата на територията на [населено място] в период, съвпадащ с инкриминирания, с което е отговорено на възражението за цялостна негодност на същите като тютюневи изделия. Застъпеното и от двете съдебни инстанции становище по въпроса на първо място не противоречи на експертните изводи на в.л. Н., които са изцяло в теоретичен план, а отделно от това е съобразено и със съдебната практика, приемаща именно възможността една вещ, която е добре запазена при амортизационни отчисления да е с минимална или без никаква стойност, но при използването й по предназначение, стойността й следва да се определи по действителни пазарни цени /Р № 116/24.02.2003 г. нд № 725/202 г., ІІ НО ВКС/. В процесния случай няма спор, че при начина им на съхранение в продължителния времеви период цигарите не са могли да бъдат в състояние, съответстващо на изискуемото за такъв вид артикул, но това не може да се разглежда изолирано от също категорично установения факт за тяхно разпространение на територията на града, което съвсем не било обичайното такова и по цени в търговската мрежа, характерно за редовни изделия. Самите употребени усилия за организиране на изнасянето им от охраняваната база на МВР, както и създадените отношения с лица, разпространяващи такива стоки основателно е посочено и от първата инстанция като достатъчна индиция за наличието на стойност, определяща и годността им като възможен предмет на престъпление от конкретния вид. Правилността на направения на тази база извод за налична стойност на цигарите неоснователно се оспорва. Това е така защото основният белег на една вещ като такава, участваща в гражданския оборот, е именно нейната пазарна цена. Изрично въз основа на възприетите показания на свид. Б. /за предлагани му от подс. Х. цигари „Р.“ по 16 лв. за стек/ съдът е счел, че това обстоятелство, независимо от по-ниското качество на продукта, очертава несъстоятелността на всички доводи за липсваща стойност на вещите. Както правната, така и житейската логика сочи, че дори да не е употребена по предназначение, щом вещта се търгува, дори и с намалени качества, то тя не е извън оборота и е годен предмет на престъпление срещу собствеността. Дори и производствените отпадъци, намиращи се в района на предприятието или на обозначени извън него открити места, е прието, че могат да бъдат предмет на кражба /арг. от ТР 54-89 ОСНК на ВС/. В тази връзка не без основание и апелативният съд е акцентирал на факта, че процесните цигари са имали статут на веществени доказателства по наказателно производство и не са съхранявани по изискуем за редовни изделия начин, без това да ги прави негоден предмет на кражба. С други думи запазеното качество на инкриминираните силно овлажнени цигари именно като обичайно по естеството си изделие от този вид /по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗАДС/ не е от съществено значение за преценката дали могат да са предмет на престъплението дори и търговската им стойност като такава стока да е нулева. Независимо от това от значение в конкретния случай е установената по делото тяхна реална продажба на цени по-ниски от обичайните за цигари без бандерол и именно въз основа на това не може да бъде възприет извод за липсата на каквато и да е тяхна действителна стойност към инкриминирания период. Тук обаче се поставя друг значим за предмета на делото въпрос, относим също към съставомерен елемент на конкретното престъпление, а именно точната стойност на отнетите цигари. Такава задача е поставена на изготвените две оценителни експертни заключения, използвали различни подходи и стигнали до различни крайни изводи, но и двете несъобразили действителната стойност при данните за недоброто състояние на цигарите. В първото от тях, изготвено в досъдебната фаза, е направена оценка въз основа на продажната им цена за изделия без бандерол съобразно целите на акцизното законодателство /за определяне на пропорционалния акциз по чл.29, ал.1 от ЗАДС и чл.71, ал.1, т.1 от ППЗДС при липса на регистрирана продажна цена/ и именно поради установения нормативен ред съдът е възприел този експертен извод. В рамките на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция е приета и експертиза за стойността на цигарите въз основа на вложените материали и труд без отчитане на дължимия акциз и ДДС. При обсъждане на това заключение апелативният съд е утвърдил подхода на първата инстанция да не се възприема направената оценка поради извършването й не по нормативно предвиден ред, без да изложи в пълнота съображения срещу нея и конкретно защо тя не би могла да се приеме за установяваща в по-голяма степен реалната стойност на инкриминираните обекти като предмет на присвоително престъпление, за които е безспорно, че не са били предназначени за редовен пазар и за които не е бил заплатен съответен акциз. Отделно от това не без основание, макар и не в обсъждания аспект, защитата се позовава на доказателствените материали, установяващи състоянието на цигарите като такива със сериозно влошени качества, а това обстоятелство също следва да бъде отчетено при оценката им. Налице е твърдяното в жалбата от подс. Д. и застъпвано от защитника му оплакване за противоречиво становище на съда по този въпрос, след като от една страна е прието, че стойността на предмета на кражбата е тази по първоначално дадената оценка, изготвена по нормативно предвиден ред за определяне на продажната им цена, а впоследствие е изразено становище за реална по-ниска цена от обичайната такава за цигари без бандерол поради лошото им качество. Посоченото несъответствие е обусловено от липсващото цялостно експертно изследване по делото, което да вземе предвид не просто нормативно установения ред за оценка /по чл.71, ал.1, т.1 ППЗАДС въз основа на продажната цена, ползвана като данъчна основа за определяне на пропорционалния акциз на цигари без бандерол и регистрирана цена/, а реалната стойност на същите към инкриминираната дата въз основа на всички изяснени конкретни данни за състоянието им – време на производство и начин на съхранение с отчетена степен на намаляване на качеството им, а също и известната цена на търгуването им според свидетелските показания. Последното несъмнено е неправомерно, но на първо място, както вече бе посочено, не дава основание да се счете, че вещта не може да бъде обект на кражба /което всъщност е относимо и за всички вещи без легален пазар/, а освен това предоставя възможност за преценка на действителната, а не предполагаема стойност. Всички тези въпроси въззивният съд не е изследвал задълбочено и в съответствие с останалите доказателствени материали, а в отговор на изричен довод на защитата е приел вече посоченото противоречиво становище относно възприетата от една страна стойност от 2 364 251.95 лв., а от друга – за намалената такава поради ниското качество и свойства на изделието, с което по същество е пренебрегнал основателността на направеното оспорване на обвинението в тази насока. Конкретно не е отдадено нужното значение на приетото по делото обстоятелство относно реалната значително по-ниска продажна цена на изделията при съпоставянето й със също констатираното намалено качество на тютюна, поради влажността на цигарите. Макар и обсъдено като неотносимо с оглед теоретичността му, не може изцяло да се пренебрегне експертното заключение, според което е изтекъл срокът на обичайно съхранение дори и при идеални условия за това. Действително вещото лице – специалист по тютюна, не е бил запознат с данните по делото, касаещи значимите за изводите му факти, включващи не само състоянието на намерените във влажен склад цигари, но и показанията за продажбата им на посочената стойност през 2014 г. и поради това теоретичният му извод за тяхното дефектирано състояние до степен на невъзможност за консумация не може да обоснове основателност на тезата на защитата за негодност на предмета, както с основание е счел съдът. Въпреки това приетият фактически извод за петна по цигарите и миризма на мухъл е налагал съобразяването му при изготвената оценителна експертиза, което не е било сторено. С избрания подход за възприемане единствено на оценителната експертиза от досъдебното производство и игнориране значимостта на останалите доказателствени източници по този въпрос практически не е изяснена в нужната пълнота и по безспорен начин стойността на процесните цигари към инкриминираната дата и реалната, причинена от деянието вреда. Касае се за съставомерен признак от значение не само за възможността да се ангажира отговорността на подсъдимите по конкретното им обвинение за особено тежък случай на кражба в особено големи размери, но и за нейното правилно индивидуализиране. Необходимо е било използването на експертни знания, чрез които въз основа на всички материали по делото и съобразяване на конкретното състояние на цигарите, установимо чрез показанията на свидетелите, данните за начина на съхранение и продажната им цена, да се отговори на въпроса каква е реалната им стойност, но не теоретично и въз основа на нормативно предвидени за целите на акцизното законодателство методи /както е сторено с възприетата експертиза/, а чрез способи, позволяващи изготвянето на оценка, съответстваща в най-голяма степен на действителната стойност на отнетите цигари. В тази връзка е допустимо назначаването на комплексно експертно изследване с участието на специалист по тютюна, който при необходимост и за ориентир да провери и състоянието на наличните по делото цигари, намерени при извършения оглед на процесното складово помещение на 28.03.2016 г. Посоченият пропуск за пълно, задълбочено и непротиворечиво установяване стойността на отнетите вещи, извършено въз основа на коректно експертно заключение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до липсата на несъмнено изяснено обстоятелство, включено в предмета на доказване /чл.102, т.2 от НПК/. То от своя страна е рефлектирало и върху противоречиво застъпената теза на съда и поради това е от категорията на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, ограничаващи правата на страните. Едва след отстраняването му чрез правилно изясняване на поставения фактически въпрос би се стигнало и до законосъобразно приложение на материалния закон. Поради това ВКС счете, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, налагащо уважаване на касационните жалби, като въззивното решение се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.5 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 42 от 05.04.2023 г., постановено по внохд № 241/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззизивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.