4 Р Е Ш Е Н И Е № 271 С., 17.10. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю. ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. Ю. гр. д. № 409/2011 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 731 от 21.05.2012 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2010 г., допълнено с решение от 01.12.2010 г., поправено с решение № 699 от 09.02.2011 г. и решение от 30.09.2011 г. всички постановени по гр. дело № 5400/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - следва ли решаващият съд да се произнесе изрично в мотивите си относно направено възражение за прихващане от ответника или е достатъчно изцяло присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, за да се приеме, че възражението е отхвърлено. С обжалваното решение искът по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен изцяло в размер на 6216 лв. за периода 10.08.2009г. - 10.02.2010г. Съдът не е разгледал направеното от ответника в писмения му отговор по чл. 131 ГПК, при условията на евентуалност, възражение за прихващане със свое вземане за сумата 1332 лв., изплатена на ищеца като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1036 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 296 лв., което съдът, като не е разгледал с първоначалното решение, не е могъл за компенсира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, видно от решение от 09.02.2011 г. за допълване по чл. 250 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос с решение по гр. дело № 312/2010 г., трето г. о. ВКС и решение по гр. дело № 590/2009 г., трето г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ изплатено за неспазен срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставането му без работа. С обжалваното решение, въпреки че правопогасяващото възражението за прихващане е направено своевременно от работодателя - ответник, при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, съдът е пропуснал да го обсъди. В касационната жалба се правят оплаквания за процесуалноправна и материланоправна незаконосъборазност на решението в обжалваната част с искане, при основателност на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, то да бъде прихванато с насрещни вземания на жалбоподателя в размер на 1332 лв., от които 1036 лв. - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ (за неспазен срок за предизвестие) и 296 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск), изплатени на служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение. Ответникът М. Д. М. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваните решения. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Касационната жалба е частично основателна. Според установената по реда на чл. 291 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд, възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ) и обезщетение при уволнение поради неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 2 КТ). Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа. От представен по делото договор за прекратяване на трудовото правоотношение и получени възнаграждения за месец август 2009 г. се установява, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1036 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 296 лв.(л. 4 и л. 23 гр. д. № 45913/2009г. СРС). При тези доказателства възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно и следва да се уважи. Ищецът не е встъпвал в трудово правоотношение с друг работодател през шестмесечния период, считано от датата на уволнението 10.08.2009 г. до 10.02.1010 г. Пред м. август му е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1036 лв., получено на основание, което впоследствие е отпаднало. До този размер възражението за прихващане е основателно. Решението ще следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата 1036 лв., представляваща разлика над 5180 лв. до 6216 лв. и в тази част се постанови ново по същество от касационния съд, като за сумата 1036 лв. искът се отхвърли, като погасен чрез прихващане. Възражението за прихващате на обезщетението при уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен отпуск е неоснователно. По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е обусловено от неговата правомерност. С решението по конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При успешното провеждане на иска по чл. 344 , ал. 1, т. 2 КТ, възстановяването на трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Със заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено се погасява, поради което и при евентуалното му завръщане на работа, той не може да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл. 225, ал. 1 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, определено в размер на 500 лв. От него ищецът ще следва да заплати 83 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска. За ищеца производството по трудови дела е безплатно - чл. 359 КТ, затова останалите съдебни разноски остават в тежест на страните както са направени. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение от 18.10.2010 г. и допълнително решение от 01.12.2010 г. постановени по гр. дело № 5400/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска на по чл. 225, ал. 1 КТ на М. Д. М. за разликата над 5180 лв. до 6216 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М. против [фирма] [населено място] иск за сумата 1036 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като погасена поради прихващане с изплатено на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в този размер. ОСЪЖДА М. Д. М. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 83 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ