Р Е Ш Е Н И Е № 61       София, 15.06.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4438 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 498 от 21.05.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 245 от 19.05.2008 година по гр. д. № 762/2007 г. на Великотърновски окръжен съд поради наличие на противоречива практика по материалноправните въпроси за фактическия състав на одържавяването по ЗНИЧИМП; на одържавяването без законово основание и не по установения ред и относно предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. С решението на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 762/2007 година е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от П. С. П., Д. С. П., А. Я. П. , С. Й. П., Д. Б. Т. , А. Д. Т., С. П. П., П. П. П. и П. П. С. против О. гр. Е. за предаване владението на поземлен имот № 4* съставляващ дворно място с площ от 1.650 дка, ведно с построените в него двуетажна и едноетажна масивни жилищни сгради. Съдът е приел, че дворно място, идентично с поземлен имот № 491 по плана на гр. Е. е било придобито от наследодателите на ищците през 1946 година; че собствениците на терена са застроили преди 1950 година едноетажна сграда със зимничен етаж; че след 1950 година сградата е била завзета от държавата и предадена за стопанисване на Градския народен съвет, а през 1962 година за нуждите на ДИП “Деню Георгиев” са били надстроени втори и тавански етажи. Приел е, че процесният имот е бил национализиран при условията на чл. 22б от Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, но предвид обстоятелството, че не съществува до размерите в които е одържавен – надстроени са били втори и тавански етажи, не е възстановен на собствениците при условията на чл. 2 ЗВСОНИ и тъй като ищците не са доказали правото си на собственост е отхвърлил ревандикационната претенция като неоснователна. В противоречие с това становище относно предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ в решение № 88 от 17.03.1999 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 599/1994 г. година; решение № 1* от 23.08.1995 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1519/1995 г. година; решение № 474 от 21.04.1994 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1483/1993 г.; решение № 289 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 511/1998 г. на Върховния касационен съд, Петчленен състав е прието, че когато след отчуждаването в имота има изградени нови сгради, той подлежи на реституиране, а новопостроените сгради имат статут на суперфициарна собственост на държавата върху имота. Прието е, че при извършено надстрояване на втори етаж върху съществуваща сграда, отчуждена по национализационните закони и променена по предназначение, то тя подлежи на реституиране, заедно със земята върху която е построена по ЗВСОНИ в лицето на бившите и собственици и техните наследници до размера, в който е била отчуждена, макар този размер да е увеличен с надстройката, независимо, че по вид сградата не е същата, щом като тя е запазена по външни размери и квадратура. Прието е, че когато след национализацията в сградата са извършени съществени вътрешни преустройства, които само са увеличили полезната площ, без да са довели до създаването на нов обект на собственост, то сградата подлежи на реституция, тъй като съществува до обема, който е имала при национализацията. Така установената практика на Върховния касационен съд е задължителна за съдилищата с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 6 от 2005 година на ОСГК на Върховния касационен съд. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 1995 г., когато при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респективно на някое от другите лица по чл. 1, ал. 1 или чл. 2 ал. 2 ЗВСВОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване, разрушаване или други причини са намалени, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 2006 година, целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако в резултат на благоустройствени изменения, имотът се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Същото се отнася и до сградите в имота, като с оглед новото строителство при пристрояване или надстрояване, макар и да увеличават размера на заварените сгради, ако нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните, ще бъдат реституирани заедно с тях. Предвид изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е постановено в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 2 ЗВСОНИ - Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 6 от 2005 година на ОСГК на Върховния касационен съд. В противоречие с практиката на Върховния касационен съд са изводите, че извършеното надстрояване на имота е препятствало възстановяването на собствеността; че настъпилите след одържавяването му промени са довели до трансформация, препятстваща възстановяването му по ЗВСОНИ до размера, в който е бил отчужден. В противоречие с практиката на съдилищата е и формираният във въззивното решение извод, че реституционната претенция на ищците се основава на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като имотът вероятно е бил отчужден по реда на чл. 22б от Закона за национализация на индустриални и минни предприятия. При доказателства, че един имот е отнет от собствениците му, без да е установено по безсъмнен начин основанието на което е отнет или когато отнемането е в нарушение на законоустановения ред, то реституцията му настъпва по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. От доказателствата по делото е установено, че през 1946 година наследодателите на ищците братята С. , Ю. и П. П. са закупили 2/3 ид. части от къща на 100 кв.м. и плевник на 100 кв.м., ведно с дворното място върху което са застроени с обща площ от 1150 кв.м., идентично с процесното дворно място, съставляващо поземлен имот № 491 по плана на гр. Е.. На мястото на закупената полусъборена сграда, собствениците на терена са застроили преди 1950 година едноетажна сграда със зимничен етаж. След 1950 година сградата е била завзета от държавата и предадена за стопанисване на Градския народен съвет, а през 1962 година, за нуждите на ДИП “Деню Георгиев” са били надстроени втори и тавански етажи. През 1964 година за имота е бил съставен акт за държавна собственост № от 03.04.1964 година, в който е отразено, че основанието за одържавяване е Постановление № 16 на Министерски съвет от 08.02.1962 г. Съгласно приетата по делото техническа експертиза, първият етаж от сградата, с височина 4,10 м. и площ от 285 кв.м., се състои от четири стаи, склад и санитарен възел. Като самостоятелен етаж със санитарен възел е обособен и вторият етаж от сградата, с височина 3,50 кв.м. и площ от 285 кв.м. Сградата е с вътрешно стълбище с подход към всеки от етажите. От западната страна на основната сграда, през 1978 година след одържавяването на имота е била построена и сграда на един етаж с площ от 92 кв.м., състояща се от котелно помещение, склад, работилница, стая за огняра, баня и тоалетна. Така установените факти сочат, че процесният имот е отчужден от наследодателите на ищците без да е налице законово основание за това – с Постановление № 16 на Министерски съвет от 08.02.1962 г. се образуват държавни индустриални предприятия за производство на готови облекла на базата на цехове за готови облекла към промишлени комбинати и ТПК в градове, посочени в приложен към Постановлението списък. Липсват доказателства или твърдения, че жилищната сграда, актувана като държавна с АДС № 654 от 03.04.1964 година е съставлявала кооперативно имущество, съответно, че е била включена към имуществото по списъка към ПМС № 16 от 1962 година, предвид което отнемането и на посоченото основание е в нарушение на законоустановения ред. Не е установено и одържавяване при условията на чл. 22б ЗНЧИМП (отм.), съгласно който текст предприятия и имущества, завзети като национализирани или по повод национализацията, а след това освободени и върнати на собствениците на каквото и да било основание, се считат национализирани за времето, през което са били завзети и собствениците им не могат да търсят обезщетение за тяхното използуване. Текстът на чл. 22б ЗНЧИМП (отм.) е относим към имуществата по чл. 22а ЗНЧИМП (отм.), които съставляват предприятия, както и клонове и отдели от такива, завзети по повод на национализацията и невърнати на собствениците им, както и към имущества по чл. 7 ЗНЧИМП (отм.), съгласно който текст, когато в района на едно национализирано предприятие се намира жилището на бившия собственик и на неговото семейство и в интерес на предприятието се укаже необходимо собственика и неговото семейство да бъдат изселени от там, то по мотивиран доклад на Министъра на индустрията и занаятите, Министерският съвет решава за национализиране на жилището и неговото опразване. Процесният недвижим имот не попада в хипотезите на чл. 22б ЗНЧИМП (отм.), тъй като не съставлява предприятие, клон или отдел на такова, нито е отнет с решение на Министерски съвет по мотивиран доклад на Министъра на индустрията и занаятите, поради което дори и фактическото му отнемане да е на посоченото основание, то е извършено в нарушение на законоустановения ред. Приложеното по делото писмо, изходящо от председателя на Общински народен съвет гр. Е. изх. № 1* от 28.02.1950 г. до Министъра на промишлеността, в което се излага молба имотът да се счита за национализиран при условията на чл. 22а ЗНЧИМП (отм.) и предаден за ползване на съвета, не обуславя извод за законно одържавяване на имуществото, а съставлява индиция, че към м. февруари 1950 г. не е извършено одържавяването му по установения в закона ред. При липса на доказателства за валидно извършено отчуждаване на имота по реда на изчерпателно изброените в чл.1, ал.1 ЗВСОНИ нормативни актове; завземането му от държавата и предаването му за стопанисване на ГНС гр. Е., а впоследствие предоставянето му за нуждите на ДИП “Деню Георгиев”, то възстановяването му е настъпило по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Извършеното надстрояване на сградата не е довело до преустройство, свързано с промяна на предназначението и; до изменения на национализирания обект, водещи до трансформация, препятстваща възстановяването по ЗВСОНИ на имота до размера, в който е бил отчужден. По отношение на одържавените сутеренен и първи етаж, ведно със земята, върху която са построени, предпоставките за реституция по ЗСВОНИ са били налице – с извършено надстрояване на втори и тавански етажи върху съществуваща сграда, незаконно отнетият имот не е загубил физическата си и правна самостоятелност, поради което възстановяването е настъпило еx lege в лицето на наследниците на бившите собственици – ищците по делото. Предвид изложеното, ищците са съсобственици на сутеренен и първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в УПИ –V в кв. 15 по регулационния план на гр. Е., ведно с дворното място върху което е застроена сградата, цялото от 1650 кв.м. Ответникът владее имота без правно основание – представеният акт за държавна собственост № от 03.04.1964 г. не съставлява годен титул, установяващ собствеността му предвид липсата на годно придобивно основание, с оглед на което предявената ревандикационна претенция следва да бъде уважена в тази и част като основателна. Решението, в частта му, с която искът е отхвърлен по отношение на втори и тавански етажи от сградата, както и по отношение на едноетажна масивна постройка на 92 кв.м., съставляваща котелно помещение, следва да бъде оставено в сила. Ищците не са доказали право на собственост по отношение на тези имоти, съставляващи отделни обекти на собственост – построени са след одържавяването, поради което не подлежат на реституция при запазени суперфициарни права на държавата относно частта от земята, върху която са построени обектите. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в размер общо на 5321 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 245 от 19.05.2008 година по гр. д. № 762/2007 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на сутеренен и първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в УПИ –V в кв. 15 по регулационния план на гр. Е., ведно с дворното място върху което е застроена сградата, цялото от 1650 кв.м., както и в частта за присъдените съдебни разноски. ОСЪЖДА О. гр. Е. на основание чл. 108 ЗС да предаде на П. С. П. с ЕГН **********, Д. С. П. с ЕГН **********, С. Й. П. с ЕГН **********, Д. Б. Т. с ЕГН **********, А. Д. Т. с ЕГН **********, С. П. П. с ЕГН **********, П. П. П. с ЕГН ********** и П. П. С. с ЕГН ********** владението на сутеренен и първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в поземлен имот № 4* за който е отреден УПИ –V в кв. 15 по регулационния план на гр. Е., ведно с дворното място върху което е застроена сградата, цялото от 1650 кв.м. ОСЪЖДА О. гр. Е. да заплати на П. С. П. с ЕГН **********, Д. С. П. с ЕГН **********, С. Й. П. с ЕГН **********, Д. Б. Т. с ЕГН **********, А. Д. Т. с ЕГН **********, С. П. П. с ЕГН **********, П. П. П. с ЕГН ********** и П. П. С. с ЕГН ********** сумата 5321 (пет хиляди триста двадесет и един) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: