О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 696

гр. София, 05.12.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 500 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Мипс - Инвестмънт“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. А. срещу решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 327 от 26.04.2018г. по т. дело № 1188/2017г. на Варненски окръжен съд и въззивникът „Мипс - Инвестмънт“ АД е осъден да заплати на Х. Г. И. от [населено място] сумата 360 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по предявения от Х. Г. И. срещу „Мипс - Инвестмънт“ АД на основание чл. 71 ГПК иск, че Х. Г. И. притежава 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД, и ответното дружество е осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за тези акции, както и сумата 440 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Поименно или анонимно /на приносител/ следва да бъде временно удостоверение срещу което приносителят му получава акции на приносител? – касаторът поддържа, че по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС /решение № 43/15.04.2015г. по т. д. № 892/2014г. на ВКС, ТК, II т. о./ и на съдилищата /решение № 1570/08.09.2016г. по т. д. № 4020/2013г. на СГС, ТО, VI-17 състав и решение № 1857/23.11.2012г. по ф. д. № 4239/2012г. на САС, ТК/.
2. Подлежи ли на вписване в книгата на акционерите учредителят и всеки последващ приобретател на временно удостоверение за акции на приносител до издаването на самите акции на приносител? – по този въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на практика на ВКС.
3. Какъв е редът за защита на акционер с акции на приносител, който изначално или впоследствие е бил лишен от владението върху временното удостоверение, заместващо самата акция: като иска от дружеството – емитент да му /пре/издаде липсващите ценни книги /временни удостоверения/, т. е. по реда на чл. 71 ТЗ или като проведе производство по обезсилване на липсващата му ценна книга по реда на глава 53 ГПК, а след успешното му приключване да се легитимира пред дружествените органи с решението /чл. 566 ГПК/, вкл. и като поиска издаването на дубликат и приложи реда на чл. 515 при отказ? – според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, предвид липсата на практика на ВКС.
4. Допустим ли е иск по чл. 71 ТЗ от лице, което към началото на производството и до приключването му пред инстанциите по същество не разполага с материалноправна легитимация на акционер? – касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, II т. о.
5. Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена? – според касатора отговорът на този въпрос е необходим с оглед измененията на ТЗ, изключващи правната възможност да се издават акции на приносител /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът Х. Г. И. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат Н. В. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. По отношение на първия правен въпрос поддържа, че е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение на ВКС, както и в решение № 137/31.03.2005г. по гр. д. № 635/2003г. на ВКС, ТК, I о., решение № 34/31.03.2005г. по гр. д. № 415/2004г. на ВКС, ТК, II о., решение № 1024/12.12.2005г. по т. д. № 289/2005г. на ВКС, ТК. По втория и третия въпроси, формулирани от касатора, ответникът прави възражение, че въззивният съд не се е произнесъл по тях и същите не са обусловили правните изводи. Четвъртият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС – решение № 128/19.11.2009г. по т. д. № 269/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. Относно петия правен въпрос ответникът поддържа, че съдът е обвързан от петитума на предявения пред него иск и че към момента на предявяване на иска Търговският закон е допускал съществуването на акции на приносител и ответното дружество е такова с акции на приносител. Излга доводи, че с измененията в Търговския закон /ДВ, бр. 88/2018г./ се отменят разпоредбите относно акциите на приносител, но същевременно с преходните и заключителните разпоредби на ЗИТЗ се урежда редът за замяна на заварените акции на приносител, като тяхната конверсия в поименни акции се извършва по определена процедура, след провеждане на която акционерът ще е конвертирал своите акции в поименни. Поради това съдът законосъобразно е постановил издаване на акции на приносител или временно удостоверение за такива акции, а след провеждане на процедурата по § 11 ЗИТЗ същите могат и трябва да бъдат конвертирани в поименни акции.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е установил, че ищецът Х. Г. И. е учредител на ответника /настоящ касатор/ „Мипс – инвестмънт“ АД с 250 акции на приносител, всяка на стойност 100 лева, а в резултат на увеличение на капитала на дружеството през 2003г. е придобил още 2 600 новозаписани акции на приносител. С два договора за продажба на акции от 29.07.2008г. ищецът е продал 1 790 акции и е останал собственик на 1 060 акции на приносител от капитала на ответното дружество – касатор. В обжалвания съдебен акт е прието за безспорно установено, че към 21.10.2012г. „Мипс – инвестмънт“ АД не е издавало акции.
Възражението на ответника по иска, че ищецът по реда на чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 ТЗ се е разпоредил с останалите 1 060 броя акции на приносител, е прието за неоснователно поради това, че дружеството не е ангажирало доказателства в тази насока. Поради това съдебният състав е направил извод, че Х. Г. И. притежава 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., представляващи 10% от капитала на „Мипс – инвестмънт“ АД.
След обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства /нотариални покани с рег. № 7136, том 3, № 132 и рег. № 7138, том 3, № 133, двете от 21.07.2017г. на нотариус Ж. Тикова, връчени на 27.07.2017г., нотариална покана с рег. № 7141, том 3, № 134 от 21.07.2017г. на нотариус Тикова, връчена на 27.07.2017г. и свидетелски показания/ въззивният съд е установил, че ищецът е направил искане да му бъде издадено временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за притежаваните от него 1 060 акции на приносител, представляващи 10% от капитала на дружеството, но в хода на производството, при спазване на въведената с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест, ответникът по исковата молба не е установил да е издал на ищеца срещу направените от последния за сметка на записаните акции имуществени вноски съответното временно удостоверение, материализиращо правото на акционера да получи записаните акции.
Съдебният състав е направил извод, че след като по смисъла на чл. 167 ТЗ временното удостоверение замества акциите до момента на издаването им, независимо, че не им е тъждествено и по своята правна характеристика представлява поименна ценна книга от категорията на заповедните, както и има удостоверителна функция за членството на посоченото в него лице в съответното акционерно дружество и направените вноски, то неиздаването му е нарушение на едно от основните права на акционера, произтичащо от правото му на акция. С осъщественото от органите на ответното дружество /настоящ касатор/ бездействие са нарушени конкретни, изрично установени от законодателя и гарантирани с нормата на чл. 167, ал. 1 ТЗ членствени права на ищеца в качеството му на акционер, поради което исковата претенция е приета за основателна и е уважена.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора в т. 1 от изложението към касационната жалба материалноправен въпрос, разгледан в контекста на Търговския закон преди изменението със Закона за изменение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г./, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е решен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 167 ТЗ, обективирана в цитираното от касатора решение № 43/15.04.2015г. по т. д. № 892/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., както и в решение № 137/31.03.2005г. по гр. д. № 635/2003г. на ВКС, ТК, I о., решение № 34/31.03.2005г. по гр. д. № 415/2004г. на ВКС, ТК, II о., решение № 1024/12.12.2005г. по т. д. № 289/2005г. на ВКС, ТК и др. Съгласно константната практика на ВКС временното удостоверение замества акцията до издаването й и представлява ценна книга от категорията на заповедните, която материализира правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението акции – чл. 167, ал. 2 ТЗ, и всички членствени права на акционера – чл. 187, ал. 3 ТЗ. Временното удостоверение има удостоверителна функция за членството на посоченото в това удостоверение лице в съответното акционерно дружество и служи като разписка за направената имуществена вноска. До изменението на чл. 178 ТЗ /ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г./ временните удостоверения, издавани за поименни акции, материализират правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението поименни акции, а тези, издавани за акции на приносител, материализират правото на получаване на акции на приносител. При наличието на константна практика на ВКС по приложението на чл. 167 ТЗ в контекста на Търговския закон преди изменението със Закона за изменение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г./, без значение е дали първоинстанционните и въззивните съдилища са постановили противоречиви съдебни актове.
Формулираните от касатора в т. 2 и т. 3 от изложението към касационната жалба правни въпроси са неотносими, тъй като въззивният съд не ги е обсъждал и същите не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Освен това по отношение на книгата на акционерите, нейната доказателствена сила, обвързващото действие на вписването в нея и възможността същото да бъде оспорвано е формирана константна практика, обективирана в решение № 204/06.06.2012г. по т. д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., която не се налага да бъде променяна. Съобразно разпоредбата на чл. 179 ТЗ „Книгата на акционерите представлява частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно.“ В решение № 204/06.06.2012г. по т. д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. e посочено, че „акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежателя на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите при провеждане на Общо събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери. Това обаче не означава, че вписването в Книгата на акционерите е неоспоримо. Предмет на спор може да бъде, както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции“. Процесуалният ред, по който се решава спора относно собствеността върху акциите, е предвиден в разпоредбата на чл. 71 ТЗ - за защита на членствените права на ищеца. Установяването на притежаването на акции, представляващи определен процент от капитала на акционерното дружество може да бъде извършено със съответните допустими и относими доказателствени средства, а не само с книгата на акционерите. Като е установил притежаването от ищеца на 1 060 бр. акции на приносител, представляващи 10% от капитала на „Мипс – инвестмънт“ АД, въз основа на данните, че ищецът е учредител на ответното дружество с 250 акции на приносител, всяка на стойност 100 лв., и в резултат на увеличение на капитала на дружеството през 2003г. е придобил още 2 600 новозаписани акции на приносител, съдебният състав не се е отклонил от константната съдебна практика.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. 3 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен и поради това, че не е осъществена допълнителната предпоставка. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 560 ГПК по ясен начин установява като предпоставка за подаване на молба по чл. 561 ГПК лицето, претендиращо права върху ценната книга, да е лишено от владението върху нея, въпреки волята му или същата да е унищожена, т. е. предпоставя издадена ценна книга. Целта на производството по глава 53 ГПК е чрез обезсилването на ценната книга същата да бъде лишена от нейния легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни правата по нея. В настоящия случай в исковата молба липсват твърдения за издадено временно удостоверение, от чието владение ищецът е лишен, нито са изложени твърдения, че временното удостоверение е унищожено. В исковата молба са изложени твърдения, че „Мипс – инвестмънт“ АД не е издало акции съобразно направените от ищеца вноски в капитала на ответното дружество, нито е издало удостоверения за притежаваните от него акции. В обжалваното решение въззивният състав е приел, че „Мипс – инвестмънт“ АД не е доказало, че е издало на ищеца акции съобразно направените от него вноски в капитала на дружеството, нито е издало временно удостоверение, материализиращо правото на акционера да получи записаните акции.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 75/31.05.2010 г. по т. дело № 538/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. с оглед вида на търсената защита на материалното право, исковете по чл. 71 ТЗ могат да бъдат установителни, конститутивни или осъдителни. Допустимостта на установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК се обуславя от наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Правен интерес за предявяване на този иск съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния акционер или изобщо отричат правото му на членство. По отношение на осъдителните и конститутивните искове правният интерес е презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Всеки иск с правно основание чл. 71 ТЗ е иск за защита на членствени права и включва установяване, както наличието, естеството и обема им, така и факта на нарушаването им. Установяването на материалноправната легитимация на ищеца като акционер е въпрос, относим към основателността на иска по чл. 71 ТЗ, а не към неговата допустимост. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочената константна практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочение в т. 4 от изложението правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посоченият от касатора в т. 5 от изложението към касационната жалба правен въпрос е относим към осъдителния иск и е от значение за изхода на спора. По отношение на този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Мипс – инвестмънт“ АД е осъдено да предаде на ищеца временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за акциите на приносител, предвид настъпилата промяна в законодателството със Закона за изменение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г./, липсата на създадена константна практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 40 лв.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт в частта по осъдителния иск по чл. 71 ТЗ следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в частта по установителния иск по чл. 71 ТЗ, следва да се приеме, че постановеното от Варненски апелативен съд решение в посочената част не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение в частта по установителния иск по чл. 71 ТЗ не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна в частта по установителния иск по чл. 71 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 327 от 26.04.2018г. по т. дело № 1188/2017г. на Варненски окръжен съд в частта, с която „Мипс - Инвестмънт“ АД е осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД, както и в частта за присъдените разноски в размер 180 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 220 лв. – част от присъдените разноски за първоинстанционното производство.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 327 от 26.04.2018г. по т. дело № 1188/2017г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Х. Г. И. срещу „Мипс - Инвестмънт“ АД на основание чл. 71 ГПК иск, че Х. Г. И. притежава 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД, както и в частта за присъдените разноски в размер 180 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 220 лв. – част от присъдените разноски за първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.