Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. София, 14.07.2017 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 3842/2016г
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 135 от 25.05.2016г по гр.дело № 205/2016г. на Окръжен съд –Добрич , с което след отмяна на решение №309 от 10.03.08.2016 на Добричкия районен съд , по същество са уважени искове на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение по чл. 328 ал.1 т.7 КТ като незаконно , възстановяване на работа и обезщетение , като искът на И. Й. Г. по чл. 225 ал.1 КТ е уважен след прието и разгледано възражение за прихващане ,поради това е потвърдено отхвърлянето му за разликата до пълния предявен размер.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при съществени процесуални нарушения ,незаконосъобразно и необосновано. Въззивният съд неправилно е приел в исковата молба ищецът да е въвел твърдение ,че преместването на дейността на предприятието не е реално осъществено. Ищецът не е оспорвал реалното закриване на обекта в [населено място]. Необосновано е прието , че фактически не е налице преместване на дейност. Доводите , че всъщност било налице закриване на част от предприятие , защитата на ищеца е въвела едва в устните състезания , поради това и правилно районният съд ги намира за преклрудирани, докато въззивният съд,в нарушение на процесуалните правила,е разгледал преклудирано възражение ,съответно не е обсъдил в съвкупност доказателствата,като го е уважил. Произнесени са въпроси,които не са били предмет на въззивната жалба . Нарушен е материалния закон предвид приетото от въззивния съд наличие на обособени структурни звена на работодателя в София и Добрич с организационно-управленска самостоятелност. Неправилен е извода ,че съдържанието на показана ищецът да последва предприятието не е с надлежно съдържание. Законът не изисква писмено предложение. Въззивният съд с следвало да отграничи „работно място” с „място на работа” по смисъла на чл.66 ал.3 КТ Работното място не е съществен елемент от трудовия договор,не е и необходимо съдържание на поканата да се последва предприятието .При установени факти неправилен е изводът ,че не е налице отказ на служителя ,като елемент от фактическото основание по чл. 328 ал.1 т.7 КТ . Претендират се разноски .
Постъпил е отговор от ответника по жалбата И. Й. Г. ,чрез пълномощник адв. С. . Оспорват се наведените в жалбата оплаквания. Правилен е изводът ,че в случая не са изпълнени и трите комулативни предпоставки на основанието за уволнение .Първо ,не е налице преместване , а закриване на част от предприетие ,преустановена е дейността на магазина в [населено място] , без разкриване на нов в [населено място] , където е имало друг магазин Второ ,поканата е неясна и некоректна , както е приел въззивния съд.Даден е неоправдано кратък срок. Трето , уволението е мотивирано с писмен отказ на служителя , какъвто липсва и не е заявен. Както е изтъкнал въззивния съд ,ищецът не е отказал да последва предприятието ,той изобщо не е дал отговор на поканата. Това е така , защото е даден изключително кратък срок, ищецът не е имал фактическа възможност да обмисли поканата , дали да я приеме, или откаже. Има и злоупотреба с право. Представена е писмена защита. Претендират се разноски .
С определение №205 от 14.03.2017г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба на [фирма] е допусната до разглеждане по въпроса за необходимото съдържание на предложението на работодателя по чл.328 ал.1 т.7 КТ до работника или служителя да последва предприятието или поделението в друго населено място в случай на преместване , в насоките : изчерпателност и яснота по отношение на обстоятелствата , свързани със съществените елементи на трудовото правоотношение , които ще претърпят промени и включва ли се в тях работното място ; даване на подходящ срок на работника или служителя да приеме или откаже да последва предприятието или поделението в друго населено място , когато за предстоящото преместване последния е узнал от по- рано .
Основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са дали решаващите съображения на въззивния съд по този въпрос .
Добрички окръжен съд решаващо е приел ,че за законосъобразно прекратяване на трудово правоотношение на посоченото в заповедта основание по чл. 328 ал.1 т.7 КТ са необходими три предпоставки : работодателят да е преместил дейността на предприятието или негово поделение в друго населено място , да е отправил покана до работника да последва предприятието и работникът да е отказал това .Поради това самостоятелно е изследвал като предпоставка писменото предложение от 09.03.2015г , съдържащо уведомяване на преместване дейността на дружеството от [населено място] в [населено място] ( друго населено място)с предложение служителят да последва предприятието без други конкретни пояснения за условията на труд . Прието е ,че същото не осъществява елемента от фактическия състав поради празноти във волеизявлението къде точно в [населено място] ще работи ищецът като „ експерт продажби” (съгласно ЛТД и допълнително споразумение от 12.06.2013г), в кой магазин , поделение , офис ,къде ще е новото му работно място , а тази неяснота и неконкретност е равнозначна на липса на покана.Към тази последица въззивният съд е добавил съображенията си по въпроса за срока , в който работодателят е изискал решение. Даденият срок за писмен отговор до края на следващия работен ден 10.03.2015г решаващо е преценен като напълно неразумен и крайно неподходящ, независимо от това ,че служителят е знаел за предстоящото преместване от няколко месеца,в която насока са показанията на доведените от ответника свидетели .Въззивният съд е приел също така ,че при този порок на поканата ,ищецът не е отказал да последва предприятието а изобщо не е дал отговор ,не е имал възможност да вземе адекватно решение .
Въззивният съд е изложил също така решаващи съображения ,че липсва и преместване по смисъла на чл238 ал.1, т.7 КТ. Докладвал е на страните възприетия от него предмет на оспорване по въззивната жалба на ищеца като е изтъкнал, че се оспорва наличието на всеки елемент от фактическия състав на прекратителното основание по чл.328 ал.1 т.7 КТ, включително че работодателят не е преместил дейността си в друго населено място по смисъла на тази разпоредба , а в действителност е било осъществено закриване на част от предприятието . Докладът по чл. 268 ал.1 ГПК отговаря на съдържанието на въззивната жалба , в отговор на която работодателят е възразил , че твърдения в оспорване реалния характер на преместването ищецът не е въвел с исковата молба , както е приел и първоинстанционния Добрички районен съд . В отговора и защитата си по същество пред въззивния съд ответникът евентуално е поддържал, че освен всичко друго преместването е доказано като негово първо и основно твърдение (по т.ІІ.1 от отговора на исковата молба) за което са налице посочените в отговора на исковата молба писмени доказателства,показанията на изслушани от първоинстанционният съд двама свидетели, включително от името на ищеца е направено уточнение в съдебно заседание от 18.01.2016г пред ДРС , съдържащо признание на този факт .
При тези обстоятелства , както и с оглед на това ,че съдържанието на доклада по чл. 146 като елемент на фактическия състав по чл. 328 ал.1 т.7 КТ е посочено преместването на предприятието или част от него и поради това доказателствената за тези обстоятелства е върху настоящия касатор , въззивният съд е обсъдил решаващо и въпроса налице ли е преместване , или фактите сочат на закриване на част от предприятие.
По поставения правен въпрос Върховен касационен съд , ІІІ г.о изтъква следното :
Елементите на фактическия състав по чл. 328 ал.1 т.7 КТ са два : преместване на предприятието или негово поделение в друго населено място ,или местност и отказ на работника или служителя да го последва. За бъде обективиран този отказ като изрично волеизявление ,или явно манифестирана воля , от страна на работодателя следва да има предложение . В тази връзка, отправянето на предложение от работодателя е логичното, макар и не задължително условие фактическият състав на прекратителното основание да бъде завършен и потестативното право упражнено . В практиката на ВКС е установено разбирането , изразено в Решение № 633/2006г на ІІІ г.о на ВКС, че нито за предложението , нито за отказа по чл. 328 ал.1 т.7 КТ се изисква писмена форма , но отказът трябва да е недвусмислено изразен, дори при конклудентни действия.
Отказът на работника или служителя може да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение само когато е получил от работодателя истинско и сериозно предложение да последва предприятието, което означава да му е предоставен достатъчен срок да го обмисли. Но както предложението, така и поведението на работника или служителя при отправянето му , е определящо за начина , по който ще бъде установен отказ по смисъла на чл. чл. 328 ал.1 т.7 КТ в трудовия спор. При преместване на предприятие, или част от него в друго населено място, от работника или служителя се очаква да вземе решение за една от двете възможности – да последва предприятието, или да откаже това, като обективирането на решение по този въпрос е дължимо негово поведение. Добросъвестното упражняване на правата по Кодекса на труда налага работодателят да изиска волеизявлението , но да не настоява ултимативно за незабавен отговор и да даде подходящ и достатъчен срок на работника да премисли двете възможности. Поради това извод за релевантен отказ може да се направи от действията и на двете страни . Ориентир за разумен срок за отговор в този случай е едномесечният срок за предизвестяване при прекратяване на трудовоправната връзка, тъй като за страната, по отношение на която се упражнява потестативното право, предвидимите последици са от същото естество , но според конкретните обстоятелства може да се приеме за достатъчен и по кратък срок за отговор на предложението . Както в останалите случаи на прекратяване на трудовия договор при основанията , посочени в чл. 328 ал.1 КТ, така и тук неспазването на срока за предизвестие води единствено до задължение за обезщетяване , а не до незаконосъобразност на уволнението. Основанието по чл. 328 ал.1 т.7 КТ може да се реализира и без отправяне на писмено предизвестие по смисъла на Кодекса на труда
Ако предложението на работодателя до работника да последва предприятието е отправено писмено , то следва да се връчи, като отказът да бъде получено не препятства работодателят да докаже , че работникът е узнал за какво се касае и че действията му в тази връзка недвусмислено изразяват отказ. Отказът на работника да удостовери получаване на изходяща от работодателя изрична покана не свидетелства за добросъвестно упражняване на права по КТ от негова страна , като във всеки конкретен случай подлежи на преценка дали това и последващото поведение на запитания работник , или служител не са достатъчни,за да изразят недвусмислено отказа .
Предложението ,също така, следва да осигурява възможност запитаният да вземе информирано решение , като осигуряването на необходимата в случая информация се установява с всички доказателствени средства. Необходимото съдържание на поканата да се последва предприятието при преместване се изчерпва със заявяването на този факт и посочването на новото място на работа, различно от досегашното ,в резултат на преместването . За останалото е в сила трудовия договор , а това , което не се обхваща от неговата уредба , е предмет на споразумението по чл.216 КТ. Работодателят не е длъжен в съдържанието да включи предложение по условията на чл. 216 КТ, които са предмет на отделно споразумение и регламентирано право на обезщетение в случай ,че работникът или служителят реши да се премести.
Касационната жалба е основателна.
Въззивният съд е формирал неправилен извод за значението на поканата като елемент от фактическия състав на прекратителното основание,което е довело до нейното формализиране в нарушение на закона Не могат да бъде споделени изводите на Добрички окръжен съд и за нейното необходимо съдържание. В случая по делото съдържанието на предложението е било достатъчно , след като е посочено че дейността на дружеството се премества от [населено място] в [населено място]. Въззивният съд е придал решаващо значение на краткия срокза отговор в писмено отправеното предложение - до края на следващия работен ден , без да отчете други две установени по делото обстоятелства, а именно че преместването на дейността на дружеството от [населено място] в [населено място] е ставала поетапно и останалите на работа служители към м.март на 2015г ,включително ищеца Г. ,са знаели още в края на 2014г.,че трябва да направят избора, за който на 09.03.2015г им е бил даден въпросния кратък срок за отговор (св. К. , св.Х. ). На следващо място, ищецът е отказал да удостовстовери получаването на писменото предложение,включително като е узнал съдържанието на същото при връчването. На връчителните , изслушани като свидетели по делото е заявил „не стават така тези работи , ще се видим в съда”.на следващия ден се е явил , за да разпише заповедта за прекратяване и да получи трудовата си книжка . При тези обстоятелства отказът му е недвусмислен и не следва да се приема и за мотивиран от невъзможността да вземе решение дали да последва предприятието в дадения срок, който действително, но при други обстоятелства ,би следвало да се прецени като неподходящо кратък .
Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при формирането на извода си , че не е установена другата посочена от закона материална предпоставка на оспорваното прекратително основание , преместване на предприятие или част от предприятие Съображенията за това са следните :
В исковата молба ищецът И. Г. е оспорвал законосъобразността на уволнението от длъжността „продавач консултант” с място на работа [населено място] ,където до 3.май, 2014г се е намирало както седалището на дружеството ,така и търговската му база (до м. април на 2015г, което е безспорно ), с довод за нарушена процедура, поради невръчено предизвестие. Оспорвал е и да му е предложено да последва предприятието в [населено място] , т.е факта на отправено предложение , поради това е оспорвал и да се изготвил и депозирал отказ в писмен документ , защото не може да откаже нещо , което не му е предложено. В самата уволнителна заповед е записано „писмен отказ”, какъвто няма . Основание за оспорване на уволнението е също така изтъкната злоупотреба с право , в случая с потестативното право на уволнение , тъй като работодателят е целял да го уволни на основание , при което И. Г. , който е трудоустроен и попада под закрила съгласно чл.333 ал.1 т.2 КТ, не може да се ползва от закрилата . След като при тези изложени основания за оспорване на уволнението ,в отговор ответникът е изложил твърдение за реално преместване на предприятието ,реално предложение до ищеца да последва предприятието в новото населено място и че е действал добросъвестно в желанието да даде възможност на ищеца да последва предприятието , но неговите действия при връчването на предложението от 09.03.2015г и след това, до получаване на заповедта и трудовата книжка , са конклудентни действия на отказ.безспорно писмен отказ няма депозиран, но няма как работодателят да наложи това ,при нежелание на работника да го заяви. Посочел е и писмени доказателства,своето писмено предложение от 09.03.2015г , поискан е разпит свидетели за обстоятелствата по реалното преместване включително и знанието на този факт от по- рано. В депозирано становище ищецът е въвел допълнително твърдението,че представеното от работодателя предложение с дата 09.03.2015г, дори да се приеме за връчено, не представлява предложение по смисъла на закона , тъй като липсват основни реквизити : кога ще стане преместването , срок за явяване на служителя в [населено място] , къде ще е новото му работно място,на каква позиция- същата или различна , с какво възнаграждение,като не е било изготвено и представено допълнително споразумение към ЛТД .
Тъй като в доклада по чл.146 ГПК на ответника е указана общо доказателствената тежест да установи , че уволнението е законосъобразно, но по искането за допускане на свидетели не е имало произнасяне, в проведеното първо съдебно заседание на 18.01.2016г ответникът е поставил въпрос за становище по своето искане. Защитата на ищеца е възразила по допускането на свидетелите за обстоятелства, свързани с доказване преместване на предприятието ,”защото нито в исковата молба ,нито в становището сме оспорили реалното закриване на обекта в Добрич и неговото преместване ”. Свидетелите са били допуснати , но за други спорни обстоятелства по допълнителното становище на ищеца – знаел ли е последния конкретните параметри на преместването ,кога трябва да се яви в София. Този спорен предмет първоинстанционния съд е съобразил при постановяване на решението , като е приел за преклудирани съгласно чл.143 ал.3 вр чл. 313 ГПК възраженията на ищеца,направени в устните състезания и писмена защита,че действията на работодателя представляват реално закриване на част от предприятието,а не преместване . Въпреки това , като ги е обсъдил, е приел същите за неоснователни .
Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение , като по жалба на ищеца е изследвал въпроса налице ли е преместване на предприятието от [населено място] в [населено място] и като в тази връзка е възприел за установени факти , които не са били предмет на доказване .За пълнота следва да се посочи ,че при изтъкнатите в решението факти не са били налице и доказателства в подкрепа на извод ,че се касае за закриване на част от предприятие, а не за преместване .
При иск, с който се оспорва законността на уволнение , необходимото обстоятелствено съдържание по предмета на спора се задава от ищеца чрез възражения , тъй като се оспорва упражнено от ответника потестативно право – на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства въз основа на които ищецът оспорва уволнението в трудовия спор , са от съществено значение за съда , който само в рамките на посоченото може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, или не са сторили това своевременно. ( решение № 58/ 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/ 2013 г., ІІ г.о., ВКС ). След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.( решение №57 от 02.03.2011 г. по гр. дело №1416/2010 г. на ВКС, III г.о. , решение №66 от 26.05.2010 г. по гр. дело №1471/2009 г. на ВКС, IV г.о., реш №19/2014 гр. дело № 4322/2013 г.).В случая ищецът е сторил това в допълнително депозирано становище .Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по невъведени възражения ( решение № 156/ 10.06.2013 г. по гр.д.№ 1497/ 2013 г, І г.о., ВКС), както е сторил Добрички окръжен съд . По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца чрез възраженията му фактически основания, които според уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение (решение № 158/ 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1008/ 2012 г., ІV г.о., реш. №23/2016 по гр.д.№ 4553/ 2015 г.ІV г.о , реш.№ 205/13. гр.д. № 1244 по описа за 2012 година ІV г.о ВКС и цитираната в него трайна предходна практика по същия въпрос).
В случая Добрички окръжен съд се е произнесъл по доводи за незаконност на уволнението , които не са наведени от ищеца с исковата молба,като основания на иска .Не се касае до правна квалификация на установените факти , а до възприемане на фактически предпоставки и обстоятелства , за чието установяване доказателствената тежест е на ответната страна в процеса . Но след като работодателят и ответник по иска не е имал за задача да доказва обстоятелствата по преместването от [населено място] в [населено място] заради уточненото становище на ищеца , че не оспорва то да се е осъществило , съдът не може да прави извод ,че не е налице преместване по смисъла на чл.238 ал.1 т.7 КТ ,а закриване на част от предприятие по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 КТ,при това като се основава решаващо на неточни и непълни показания на свидетели , разпитвани за други обстоятелства.
В обобщение , оспорване на уволнението по надлежния ред е налице само при въведен довод в исковата молба, най-късно в срока за отговор на твърденията , въведени от ответника с отговора на иска и в този смисъл са разрешенията, приети в задължителната на съдилищата съдебна практика на ВКС,от които Добрички окръжен съд се е отклонил. (решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. , решение № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. , решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г., на ВКС, IV г.о., решение №290/2012 гр. дело № 882/2011 г.ІV г.о на ВКС и др. ) . С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ ищецът И. Г. е отричал потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание поради накърняване на формални предпоставки, евентуално че работодателят е имал това право, но е злоупотребил с него. В исковата молба и допълнителното становище е посочил кръга факти , които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя Така са били очертани и фактите , които ответникът е следвало да доказва , с оглед надлежното упражняване на правото да уволни ищеца. Когато се касае за фактически обстоятелства по основанието за уволнение , които са материални предпоставки за упражняване на оспорваното с иска право , като намаляване обема на работата , реално намаляване на заетите с нея работници и служители чрез съкращение на щатни длъжности, включително реалния характер на преместването на предприятие или част от него от един град в друг , възражението за несъществуването им като фактически въпрос следва да се въведе още с исковата молба .
Видно от гореизложеното , по делото следва да се приемат за установени , съответно са налице и двете предпоставки за упражняване на правото на работодателя за уволнение по чл. 328 ал.1 т.7 КТ. Със заповед №3/10.03.2015г на управителя на „С. Х. –България” трудовото правотношение е прекратено законосъобразно на посоченото основание. Работодателят не е упражнил превратно и в нарушение на принципа в чл. 8 ал.1 КТ това свое право и възраженията на ищеца Г. в тази връзка са неоснователни. Работодателят не е бил в положение да избира измежду основанието по чл. 328 ,ал.1 т.2 КТ и посоченото в заповедта прекратително основание , тъй като фактическите признаци на двете основания са различни и не могат да се осъществят едновременно. Осъществило се е преместване на предприятие , което ищецът не е оспорил с исковата молба. При това положение доводът, че работодателят е злоупотребил , като е предприел уволнението спрямо ищеца именно на посоченото основание, за да заобиколи закрилата по чл. 333 , ал.1 т.2 КТ, чл. 333 ал.2 КТ,е неоснователен. Освен това, едновременно и на същото основание са били уволнени и останалите служители на работодателя в [населено място] ,което е безспорно и установено по делото от представените заповеди № 1/10./03.2015г ,№ 2/10.03.2015гза другите освободени служители ,като единствено счетоводителката е останала да приключи работата си до края на месеца .
Добрички окръжен съд е постановил неправилно решение ,което следва да се отмени и да се постанови друго по същество. Предявения иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и искът за обезщетение ,изцяло в предявения размер Като евентуално,възражението на ответника за прехващане с част от вземането за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ не следва да се разглежда. Тъй като отменя решението на въззивния съд изцяло и постановява по същество друго , Върховен касационен съд следва да се произнесе и по разноските .
С оглед изхода на делото , следва се уважи искането на касатора за присъждане на разноски за всички инстанции , от които за първа инстанция 852лв , за въззивна инстанция 852 лв пред настоящата инстанция са поискани и установени внесени държавни такси в размер на 188 лв и 720 лв. платени за адвокатска защита , с оглед изхода на делото следва да се присъдят общо 2284лв .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 135 от 25.05.2016г по гр.дело № 205/2016г. на Окръжен съд – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Й. Г. ,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу [фирма] със седалище [населено място] р. „В.” , ЕИК[ЕИК] , искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 и т.3 от КТ за признаване незаконно и отмяна на уволнение по Заповед №3/10.03.2015г на управителя на дружеството за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.7 КТ и за възстановявяне на заеманата преди уволнението длъжност „експерт продажби” , както и за заплащане на обезщетение на основание чл. 225 ал.1 КТ поради оставане без работа за периода 10.03.2015г-10.09.2015г в размер на сумата 10171,34 лева .
ОСЪЖДА , И. Й. Г. , ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] р. „В.”, ЕИК[ЕИК] сумата 2284 лева разноски за всички инстанции .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |