Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр.София, 28.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1430/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1451/ 18.11.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1430/ 2011 г. по жалба на [фирма], [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1033 от 28.07.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г., с което по предявените от М. П. Б. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 29/ 03.11.2010 г. на прокуриста на [фирма], ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор „екология” и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 575 лв. Обжалването е допуснато поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба. На първият въпрос е отговорено в решение № 476 от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 720/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определеният за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания. Когато съдът е дал срок за представяне на писмени бележки (чл.149 ал.3 от ГПК) и постанови решението си преди изтичане на този срок, е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл.149 ал.1 от ГПК. На вторият въпрос е отговорено в редица актове на ВКС, постановени за уеднаквяване на практиката, съгласно чл.291 от ГПК. Достатъчно е посочването само на решение № 176/ 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. (в което е цитирана част от останалата съдебна практика по въпроса), както и на решение № 665/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 242/ 2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 503/ 05.01.2012 г. по гр.д.№ 77/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС, които разглеждат случаи, идентични с процесния. Съобразно уеднаквената практика, ищецът е длъжен да изчерпи в исковата си молба всички доводи, въз основа на които претендира за него да са произтекли права. Във въззивната си жалба той следва да изчерпи всички доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, но не и за неговата правилност. По обстоятелства, непосочени в исковата молба и въззивната жалба, въззивният съд няма право да се произнася. В частност, по искове за отмяна на незаконно уволнение, първоинстанционният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба като основание на иска. Още по-малко това може да направи въззивният съд. При разглеждането на въззивната жалба съдът се произнася само по основанията за неправилност на първоинстанционното решение, които въззивникът е изложил и само по доводите за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба или по реда на чл.143 ал.2 от ГПК. С оглед тези отговори на правните въпроси, поради които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е провел последното съдебно заседание по делото на 26.07.2011 г., в присъствие на представителите на страните и след като е дал ход на устните състезания, при условията на чл.149 ал.3 от ГПК е дал 3 дневен срок от изготвяне на протокола, в който въззиваемата страна да представи писмени бележки. Не е ясно кога е изготвен протоколът, но тъй като въззивното решение е постановено на 28.07.2011 г. (два дни след провеждането на публичното заседание), то във всеки случай съдът е постановил решението си преди да изтече определеният от самия него срок за представяне на писмени бележки. Съгласно установената практика, това е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл.149 ал.1 от ГПК. Спорът не може да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция, като при новото разглеждане на делото съставът на въззивния съд следва да съобрази установената практика, според която правилността на въззивното решение се проверява само по доводите, изложени от въззивника в жалбата му. Уволнението не може да бъде отменено като незаконно на основание, което не е посочено от ищеца в съответните процесуални срокове. Отговорността за разноските в производството, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от въззивния съд след новото разглеждане на делото съобразно изхода от спора (чл.294 ал.2 от ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решението на Варненски окръжен съд № 1033 от 28.07.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: