Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * Недействителност на трудов договор / пълна, частична/ * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр.София, 01.02. 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 611 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. И. срещу решение № 376 от 20.01.2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” състав, постановено по гр. д. № 11951 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение № ІІ-55-80 от 12.07.2011 г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав, постановено по гр. д. № 4177 по описа за 2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу Д. С. Иванова-Д. и Министерство на културата иск с правно основание чл.74, ал.2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между Д. С. Иванова-Д. и Министерството на културата за заемане на длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество-В..
Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата Д. С. И.-Д. и Министерство на културата я оспорват. Д. С. И.-Д. претендира за 340 лв. разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.74, ал.2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение. Решението в тази част е допуснато до касационно обжалване с определение № 1199 от 26.10. 2012 г. по настоящото дело, тъй като съществува вероятност да е недопустимо поради липса на правен интерес. В частите, с които са отхвърлени исковете на касатора по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед № РД 12-430 от 18.12.2009 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 7 080 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 21.12.2009 г. до 21.06.2010 г. касационно обжалване не е допуснато.
По допустимостта на предявения от касатора иск за недействителност на трудово правоотношение между трети лица съдът намира следното:
Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. С правото да предявят такъв иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на този иск. Предпоставка за допустимост обаче е съществуването на правен интерес у третото лице от установяване наличието или липсата на правоотношение между трети лица. Такъв интерес имат трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на правоотношението. Интерес от установителен иск липсва, когато правото на третото, чуждо на правоотношението лице може да се осъществи по друг процесуален ред-чрез осъдителен или конститутивен иск, без предявяване на установителния иск. В случая касаторът е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чиято цел е да се защити от незаконното според него прекратяване на трудовото правоотношение. На пръв поглед интересът на ищеца да предяви наред с тези искове и иск за недействителност на трудовото правоотношение между работодателя и лицето, което е постъпило на неговото работно място, се състои в запазване на това работно място, за да може ищецът безпроблемно да го заеме, ако съдът уважи иска за отмяна на уволнението му. Такова схващане е погрешно и противоречи на законодателната уредба на последиците при установено от съда незаконно уволнение. Работникът или служителят, чиито иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност е уважен с влязло в сила решение, има право да иска от работодателя безусловно изпълнение на това негово задължение. Работодателят не може да повдигне възражение, че вече е назначил друго лице на същото работно място, тъй като разпоредбата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ предвижда, че възстановяването на уволнен служител или работник е основание за прекратяване на трудовия договор с назначеното на неговата длъжност друго лице. Следователно работникът или служителят, който е незаконно уволнен, има на свое разположение иска за възстановяване на предишната длъжност, който съхранява работното му място. Ето защо той няма правен интерес да предяви установителен иск за недействителност на трудовото правоотношение, възникнало между работодателя и третото лице след прекратяване на неговия трудов договор. Такъв иск е недопустим, поради което обжалваното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Д. С. И.-Д. и Министерство на културата иск с правно основание чл.74, ал.2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между Д. С. И.-Д. и Министерството на културата за заемане на длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество-В., трябва да бъде обезсилено, а производството по него-прекратено.
При този изход на спора касаторът дължи на Д. С. И.-Д. 340 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 376 от 20.01.2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” състав, постановено по гр. д. № 11951 по описа за 2011 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № ІІ-55-80 от 12.07.2011 г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав, постановено по гр. д. № 4177 по описа за 2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу Д. С. И.-Д. и Министерство на културата иск с правно основание чл.74, ал.2 от КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение, възникнало между Д. С. И.-Д. и Министерството на културата за заемане на длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество-В..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Х. Г. И., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплати на Д. С. И.-Д., [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „Б”, ет.3, ап.7, сумата 340/триста и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: