О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 298 гр.София, 22.04.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2291/ 2014 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. И., лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря Л. В. М., срещу определение на Софийски градски съд от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 10689/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 46162/ 2010 г. за частично прекратяване на производството по предявения от К. В. М. против касаторите иск за делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], м.”Д.” с площ 1 025 кв.м. и изградената в него сграда. С обжалваното определение е потвърден и актът на първоинстанционния съд, с който поради оттегляне на иска е прекратено производството по иск за делба на движима вещ - лек автомобил П. *** рег. [рег.номер на МПС] . В тази му част въззивното определение не е обжалвано и не може да бъде предмет на касационна проверка Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправните въпроси длъжен ли е първоинстанционният съд да изпълнява указанията на горната инстанция; да връчи на ответника препис от определението по чл.140 ГПК; да даде възможност на ответник, неоспорил иска за делба, да вземе становище по оттегляне на иска в първото съдебно заседание по делото. За да се отговори на тези въпроси молят обжалването да бъде допуснато, а по същество поддържат, че въпреки дадените му задължителни указания, първоинстанционният съд незаконосъобразно не им връчил препис от определението за частично прекратяване на производството, а насрочил делбата във втора фаза. Вместо да отстрани този порок, въззивният съд потвърдил прекратяването, без да се съобрази, че в първото съдебно заседание ответниците са могли да поискат включване на същия имот в делбената маса. Касаторите молят въззивното определение да се допусне до касационен контрол и да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска. Ответната страна К. М. оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и че обжалваното определение е законосъобразно. Съдът намира частната жалба за допустима, а е налице и претендираното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да даде възможност на ответник по иска за делба, да вземе становище по изявление за оттегляне на иска, направено в първото съдебно заседание по делото. Останалите въпроси не обуславят определението, с което частично е прекратено производството по делото, тъй като последващите прекратяването действия нямат отношение към правилността на самото прекратяване, нито имат такова отношение действията на съда по доклада на делото. По релевантния правен въпрос съдът намира, че в производството по съдебна делба процесуалноправното положение на съделителите не е типичното на страните в общия исков процес. В това производство се упражнява чрез конститутивен иск потестативно право, чиито титуляр е не само ищецът, но и всички участници в имуществената общност – чл.34 ал.1 ЗС, а конституирането на всички съсобственици като страни по делото за делба е условие за допустимостта му. Поради това при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството (решение на ВКС, ІІ г.о. № 173/ 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/ 2013 г.). Също в отклонение от типичния исков процес, обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралият съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност (чл.341 ал.2 ГПК). Тези особености на производството по чл.341 и сл. ГПК обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл.232 изр.1 ГПК, според което до приключване на първото съдебното заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо. Предвид отговора на правния въпрос, по който обжалването се допуска, частната жалба е основателна. Делото е образувано по искова молба на К. В. М. против Р. С. И., лично и като законен представител на малолетната Л. В. М., за делба на недвижими имоти и движими вещи, включително дворно място, находящо се в [населено място], м.”Д.” с площ 1 025 кв.м. и изградената в него сграда. В отговор на исковата молба ответните страни не са оспорили наличието на съсобственост при посочените от ищеца квоти. В първото и единствено (преди постановяване на решение в първа фаза на делбеното производство) съдебно заседание по делото ответните страни не са се явили и не са били представлявани. В това заседание процесуалният представител на ищеца е направил изявление за оттегляне на иска за делба на недвижимия имот в [населено място] и съдът е прекратил производството в тази част, без да вземе становището на касаторите. С обжалваното в настоящето производство въззивно определение прекратяването е потвърдено, като съдът е намерил за приложима в особеното исково производство за делба разпоредбата на чл.232 изр.1 ГПК. Актът е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като оттеглянето на иска това производство десезира валидно съда, само ако е извършено със съгласието на всички страни по делото. Касаторите не са дали съгласие за такова оттегляне, поради което съдът дължи произнасяне по иска за делба и на недвижимият имот в [населено място]. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 10689/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 46162/ 2009 г. за частично прекратяване на производството по предявения от К. В. М. против Р. С. И., лично и като законен представител на малолетната Л. В. М., иск за делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], м.”Д.” с площ 1 025 кв.м. и изградената в него сграда. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 10689/ 2013 г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 46162/ 2010 г. в тази част и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на иска за делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], м.”Д.” с площ 1 025 кв.м. и изградената в него сграда. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: