Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * фактическо съжителство * подобрения в чужд имот


5


Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

София, 29.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3715 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. В. Д. чрез адв.А. Д. срещу решение № 103 от 20.07.18г.по в.гр.дело № 215/18г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 507 от 21.03.18г.по гр.дело № 1450/17г.на Варненския окръжен съд в обжалваната му част и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.59 ЗЗД Д. В. Д. е осъдена да заплати на П. В. П. сумата от 16 000 лв, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца в размер на вложените от ищеца средства за изграждане на нова жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 29.06.17г.до окончателното изплащане на задължението.
С определение № 87 от 6.02.19г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство.
В отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване съставът на ІV г.о.на ВКС приема следното:
В ППВС № 6/74г. се приема,че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът, не и държателят.Разпоредбите регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица, които не упражняват владение.Според ППВС № 1/79г. когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.Съгласно т.4 от ППВС, в случаите по чл.59 ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба.В отговор на конкретния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира, че лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е извършило разноски по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател – право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните от години са живели на съпружески начала, обитавали са жилището на сина на ответницата и са планували закупуването на имот, в който заедно да построят дома си.На 26.10.10г. с договор, сключен с нот.акт /№/ /10г., Д. Д. е закупила дворно място от 940 кв.м.в [населено място], на [улица], заедно с построената в него стара къща, която била съборена от тях и теренът – разчистен.На 4.05.12г.е било издадено разрешението за строеж на новата къща, която била завършена до края на 2013г.и страните се преместили да живеят в нея.След анализ на свидетелските показания и от писмените доказателства /удостоверение от Службата по вписванията, в което е отбелязан договора, с който на 31.08.12г. ищецът е продал жилище в [населено място] на трето лице, извлечение от банковата сметка на П. П. в Банка ДСК АД за периода 1.01.06г.- 22.06.16г.,удостоверения от НОИ и от Д”СП”/ съдът е направил извод, че финансирането на строителството на къщата в дворното място на ответницата, е извършено със средства на ищеца,който е работил по това време във В. и е предоставял средствата за закупуването на материалите и разплащането с работниците, извършвано от ответницата, която не е разполагала със спестени суми и доходите й са минимални.Съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, според която обедняването на ищеца е в размер на направените в действителност и установени на място разходи по отделните пера за изграждането на къщата от 21 900лв.Прието е от съда,че изграждането на новата къща е започнало след продажбата на жилището във В. и пълното финансиране на проекта, което е станало на 31.08.12г.,поради което претенцията за тази сума не е погасена по давност.За претендираните разходи за периода преди 29.06.12г. /исковата молба е депозирана в съда на 29.06.17г./ приел за основателно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.Посочено е, че обогатяването на ответницата е в размер на сумата 16 000 лв,/ след приспадане на извършените от свидетеля М. Б. – син на ответницата строително-монтажни работи, както и обзавежданото по перата от електрическия бойлер – до кухненското обзавеждане,което може да бъде отделено от имота и не увеличава стойността му/. Направен е извод,че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 16 000 лв, представляваща увеличената стойност на имота вследствие извършените в него СМР, като е отхвърлен до пълния предявен размер от 36 567 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и искът- отхвърлен.
Ответникът по жалбата П. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид доказателствата по делото и провери правилността на решението по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е правилно.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, значение има качеството, в което ищецът е извършил подобренията.В исковата молба са въведени твърдения, че заедно с ответницата са живяли на семейни начала, като недвижимият имот в [населено място] е закупен от нея, с устна уговорка впоследствие да му прехвърли ½ ид.част от същия.Ищецът твърди, че е вложил свои лични средства в закупуването на имота и в изграждането на новата къща, като претендира разходите по покупката и за труд и материали,вложени от него в строителството.В случая не е поддържал,че е бил владелец на процесния имот с права по чл.74 ал.2 ЗС.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск в частта за сумата от 36 567 лв, вложени лични средства на ищеца за изграждане на процесната жилищна сграда в имот, собствен на ответницата.
От събраните доказателства по делото, в т.ч.свидетелските показания, не се установява съществуването на договореност между страните, ответницата да прехвърли ½ ид.ч.от недвижимия имот на ищеца,но има признание в исковата молба,че не свои имота и е очаквал да получи половината от него.Последният е извършил претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в чужд имот и не владее,а държи имота, съответно отношенията между него и собственика следва да се уредят от правилата на неоснователното обогатяване.Според практиката на ВКС /решение № 343 от 2.07.14г.по гр.дело № 2733/13г.на ІVг.о., решение № 69 от 8.02.11г.по гр.дело № 44/10г., решение 733 от 12.11.10г.по гр.дело № 1274/09г.на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/ в хипотезата на чл.59 ЗЗД подобрителят има право на по- малката сума измежду сумата,с която сам се е обеднил /извършените разходи за и към момента на строителството /и тази,с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност/.В разглеждания случай правилно въззивният съд е присъдил в полза на ищеца увеличената стойност на имота, тъй като от заключението на техническата експертиза е установено, че това е по-малката сума от направените разходи за подобренията.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че ищецът не е доказал плащане на описаните в исковата молба разходи за строеж и обзавеждане.След анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд е направил обоснован извод,че ищецът е доказал извършването на претендираните СМР с негови средства.Установено е по делото, че на 31.08.12г.П. П. е продал жилището си в [населено място].На същата дата от купувачката на жилището Ж. е превела по банковата му сметка сумата 15 005.11 евро – 29 304.98лв.От тази сметка за периода 3.09.12г. – 21.08.13г. ищецът периодично е теглил големи суми, като по това време ответницата не е разполагала със спестени средства.От свидетелските показания е установено,че ищецът е продал жилището си във В. именно с цел да построи къща в Дългопол,в която да живеят с ответницата,той е предоставял средства за закупуване на материали и за разплащане с работниците.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не е взел предвид направеното възражение за давност.В хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и правилно въззивният съд е уважил възражението за погасителна давност по отношение на претенцията за разходите от 1120 лв за събарянето на старата къща и подготвянето на строителната площадка.На база на показанията на свидетелката Р. Ж., че изграждането на новата къща е започнало след продажбата на жилището в [населено място], което е станало на 31.08.12г.,правилно е прието, че претенцията за разходи за СМР в общ размер от 21 900 лв не е погасена по давност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да остави в сила въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 20.07.18г., постановено по в.гр.дело № 215/18г.на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.


4

Съдия В.Райчева-ОМ към гр.д.№3715/2018г. по описа на ВКС.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните от години са живели на съпружески начала, обитавали са жилището на сина на ответницата и са планували закупуването на имот, в който да заедно да построят дома си.На 26.10.10г. с договор, сключен с нот.акт /№/ /10г., Д. Д. е закупила дворно място от 940 кв.м.в [населено място], заедно с построената в него стара къща, която била съборена от тях и теренът – разчистен. На 4.05.12г.е било издадено разрешението за строеж на новата къща,която била завършена до края на 2013г.и страните се преместили да живеят в нея.След анализ на свидетелските показания и от писмените доказателства /удостоверение от Службата по вписванията, в което е отбелязан договора, с който на 31.08.12г. ищецът е продал жилище в [населено място] на трето лице, извлечение от банковата сметка на П. П. в Банка ДСК АД за периода 1.01.06г.- 22.06.16г.,удостоверения от НОИ и от Д”СП”/ съдът е направил извод, че финансирането на строителството на къщата в дворното място на ответницата, е извършено изцяло със средства на ищеца,който е работил по това време във В. и е предоставял средствата за закупуването на материалите и разплащането с работниците, извършвано от ответницата, която не е разполагала със спестени средства и доходите й са минимални. Съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, според която обедняването на ищеца е в размер на направените в действителност и установени на място разходи по отделните пера за изграждането на къщата от 21 900лв, а обогатяването на ответницата е в размер на сумата 16 000 лв /предвид приетото за установено по делото участие на третото лице свидетелят М. Б. – син на ответницата в строително-монтажните работи, както и че обзавежданото по перата от електрическия бойлер – до кухненското обзавеждане може да бъде отделено от имота и не увеличава стойността му/.
Искът е квалифициран като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД и е уважен за сумата от 16 000 лв.
Настоящият съдебен състав е приел, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на практика по въпроса : Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство.
Следва да се даде следния отговор на поставения въпрос:
Лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала има право на вземане за подобренията извършени по време на съвместното им съжителство, в имот на собственика, като добросъвестен подобрител.
Когато две лица живеят на съпружески начала в къща, построена от двамата в имот на единия, със съзнанието че тя е предназначена за общо ползуване и несобственикът направи и други подобрения, то са налице действия които надхвърлят обикновеното ползуване от вещта и се извършват обикновено само от лице, което упражнява фактическа власт върху вещта, като я държи като своя, като това намерение се утвърждава особено след като той прави значителни подобрения, без да срещат противодействие от страна на собственика. Нещо повече, собственикът в тази случай не само не се противопоставя, но ги приема изцяло. В този случай несобственикът живее в жилището не като обикновен държател, а като владелец на вещното право на ползуване, предоставено му от ответницата. Ако лицето, живеещо на семейни начала със собственика е обикновен държател и държи имота не като свой, не би извършил значителни подобрения, и то със знанието на собственика-съжител, и без същият да се е противопоставя.
Действително правото на ползуване е вещно право и за прехвърлянето му е необходима определена форма, затова ответникът не е ползувател, а само владелец на правото на ползуване.Той е живял в жилището с намерение да го ползува, като подобренията, макар и извършени от него, принадлежат на собственика. В това отношение положението на ползувателя на дадена вещ не се различава от положението на владелеца на тази вещ, когато ползувателят или владелецът са подобрители. Разликата се състои само в това, че ползувателят владее за себе си само правото на ползуване, а владелецът владее за себе си самата вещ, поради което след изтичане на 5, респективно 10 години в първия случай се придобива по давност вещното право на ползуване, а във втория - собствеността върху цялата вещ.
Лицето, с което собственика на имота е живял на съпружески начала, е подобрител по смисъла на чл.74, ал.2 ЗС, тъй като със знанието и съгласието на ответника е участвувал с труд и материали при строеж на къща и подобряването й върху терен на собственика. На основание на това искът му за подобрения следва да бъде уважен като се присъди увеличената стойност на подобрения имот, като може да претендира и за необходимите разноски за запазването на подобрения имот и има право на задържане на имота до заплащането на тези подобрения и разноски.
Собственикът на мястото е и собственик на извършените върху него подобрения. За последните той дължи сумата, с която се е увеличила стойността на мястото към деня на постановяване съдебното решение вследствие на тези подобрения. Върху определената сума която се дължи собственикът на мястото, респ. на подобренията, дължи и законната лихва на извършителя на подобренията, и то в деня на постановяване на съдебното решение
ППВС N6/1974г. и последващата трайна съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственника на вещта с подобренията. Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. Ако са извършени разходи от добросъвестен подобрител, които са довели до увеличаване стойността на вещта към момента на постановяване на решението, то се дължи заплащане на такова увеличение.
Възможно е подобрителят да не оспорва правото на собственост върху терена, върху който е направил подобренията, но с фактическата си власт да упражнява правомощия като носител на правото на собственост спрямо построената върху същия сграда. В този случай той може да се окаже владелец само на сградата, но не и на терена, върху който тя е построена.
По време на извършването на подобренията владелецът се намира във владение на имота. След като завърши подобренията, той продължава да владее имота и да ползва подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си намерение по отношение на всички, включително и по отношение на собственика на имота, който не го владее. След като подобренията бъдат извършени, те увеличават стойността на имота, но практически собственикът не се ползва от тях. От друга страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват по времепостановяване на решението по спора във връзка с тях. До този момент извършилият подобренията носи риска от погиването или унищожаването. С оглед на изложеното и общия смисъл на закона не може да се приеме, че вземането на владелеца за подобренията, които е извършил върху чужд имот, става изискуемо още в момента на извършването на подобренията, защото в такъв случай той ще има възможност да получи стойността на подобренията, които ще продължи да ползва и които може да намалят стойността си и дори да престанат да съществуват към момента, когато собственикът си възвърне фактическата власт върху имота.
При хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. По този въпрос съдебната практика не е противоречива. Само когато е невъзможно да се възвърне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му. Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Той е развит в редица текстове на закона. На него се основава правото на сънаследник при условията на чл.12, ал.2 ЗН да иска увеличение в имот или в пари на своя дял; правото на владелеца по чл.70, ал.3 и чл.72 ЗС да иска стойността на подобренията; възможността да се иска поправянето на грешка в пресмятането по чл.28, ал.2 ЗЗД; правото на единия съпруг по СК да иска в изключителни случаи при прекратяване на имуществената общност поради развод да му се определи по-голям дял в общото имущество и т. н. С оглед на това, че тези фактически състави са изградени на основата на неоснователно обогатяване, неправилно се приема от някои съдилища, че това са искове по чл.59 ЗЗД. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД .

Подпис: