РЕШЕНИЕ № 50142 София, 24 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия М. Митева н. дело № 626/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. С. С. К. чрез защитника му – адв. И. Р. срещу решение № 112/06.07.22 г. по ВНОХД № 90/21 г. по описа на Апелативен съд – Варна, III състав. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен закона. Възразява се срещу дейността на съда по оценка на доказателствените материали и извода за авторство на двете деяния в лицето на подсъдимия К.. Оплакването е свързано с превратно тълкуване на показанията на част от свидетелите, които подкрепят версията на подсъдимия за това, че е изключена възможността подс. К. да е отнел вещите от лекия автомобил и да е изтеглил инкриминираната сума пари с картата на св. Й.. В касационната жалба на подс. К. се съдържат възражения за допуснати съществени нарушения в процесуалните правила, изразили се в липса на анализ на доказателствата; в непосочване на времето и мястото на извършване на деянието по чл. 195, ал. 1 от НК; в неустановяването на часа на извършване на това престъпление, което препятства защитата по обвинението по чл. 249 от НК. Твърди се, че решението на въззивния съд почива на предположения. Развиват се и доводи, че Апелативен съд – Варна при повторното разглеждане на делото не е изпълнил указанията, дадени от ВКС, отново не е обсъдил и анализирал пълноценно доказателствените източници и е допуснал същите процесуални нарушения, които са били допуснати и при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция. В заключение е отправеното искане за отмяна атакуваното решение на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по реда на чл. 355 НПК, които с оглед фактите по делото да доведат до оправдаване на подс. К. и по двете обвинения. В съдебно заседание пред ВКС подс. К., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. Р., поддържа касационнната жалба с всички развити в нея аргументи. Акцентира на това, че и при второто разглеждане на делото въззивният съд не е изпълнил пълноценно, дадените от касационната инстанция указания. Изтъква, че в по-голямата си част буквално са пресъздадени мотивите от първото разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна. Отново не са положени необходимите усилия за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, като отново не са изложени никакви факти по отношение на престъплението по чл. 195 от НК и са направени недопустими предположения за неговото авторство. Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за оправдаване на подс. К.. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че Апелативен съд – Варна е провел съдебно следствие, назначил е и е приел няколко експертизи и по този начин е изпълнил указанията на ВКС. Изтъква, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание не е явно несправедливо, поради което предлага атакуваното решение на въззивния съд да бъде оставено в сила. В реплика адв. Р. почертава, че не е отговорно на въпроса как подс. К. се свърза с извършването на първото и второто престъпление. Частният обвинител и граждански ищец П. Й., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. Касационната жалба на подс. С. С. К., депозирана чрез защитника му – адв. И. Р. е допустима и разгледана по същество е основателна. С присъда № 7 от 13.05.2020 г. Окръжен съд - Силистра е признал подс. С. С. К. за виновен в това, че на 5.07.2019 г. в [населено място], от лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи от владението на П. И. Й. на обща стойност 58 лева, поради което и на основание чл. 195, ал.1 т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода. Признал е подс. С. К. за виновен в това, че на 5.07.2019г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление като използвал платежни инструменти - банкови карти, издадени от /банка/, без съгласие на титуляра им П. И. Й. изтеглил чрез четири отделни транзакции сумата от 1700 лв., поради което и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК във вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание измежду наложените, а именно най-тежкото от тях, това в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подс. С. С. К. да заплати на П. И. Й. сумата от 1740 лв., обещетение за причинените му имуществени вреди, както и 69,60 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. На основание чл. 112, ал. 1 от НПК съдът е постановил връщане на вещественото доказателство на св. П. Й.. Осъдил е подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 380 лв. в полза на ОДМВР - Силистра и 30 лв. по сметка на ОС- Силистра. По жалба на подс. К. чрез адв. И. Р. в Апелативен съд-Варна е образувано ВНОХД № 213/20 г. С решение №260056 от 1.12.20 г. съдът е потвърдил изцяло присъдата на ОС-Силистра. Осъдил е подс. К. да заплати направените разноски в размер на 495,61 лева. Решението по ВНОХД № 213/2020 година е обжалвано с касационна жалба от подс. С. С. К. чрез защитника му – адв. И. Р., позоваваща се на всички касационни основания. С решение № 49/16.03.2021 година на ВКС, 3-то н.о. по н.д. № 62/2021 година, съдебният акт на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 212/2020 година е отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. След отмяната на атакуваното решение и връщането на делото за ново разглеждане е образувано ВНОХД № 90/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 112/06.07.22 г. по ВНОХД № 90/21 г. на Апелативен съд – Варна присъда № 7/13.05.2020 г., постановена по НОХД № 266 по описа за 2019 година от Окръжен съд - Силистра, е била потвърдена. В тежест на подс. С. С. К. са били възложени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2292, 36 лева. Касационното производство е второ по ред и Върховният касационен съд констатира, че указанията, дадени при предходното разглеждане на делото по касационен ред, са изпълнени частично и не са отстранени голяма част от допуснатите съществени процесуални нарушения, които подробно са обсъдени от предходния състав на ВКС и във връзка, с които са били дадени задължителни указания за отстраняването им. В изпълнение на указанията на ВКС, въззивният съд е назначил и приел лицево - идентификационни експертизи и технически експертизи за по-пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Независимо от това обаче касационната инстанция констатира, че Апелативен съд – Варна отново е пренебрегнал задълженията си за всестранно, пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и не е извършил комплексна и задълбочена оценка на доказателствените материали. Изводите на въззивния съд почиват на предположения и лична житейска логика на съда по отношение на обвинението за кражба – чл. 195, ал. 1 НК, а също и по отношение на деянието по чл. 249, ал. 1 НК за тегленото на пари от банкомата в 22.03 ч. и в 22,07 часа, но не и на събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Несъответствията между показанията на свидетелите И., Т., К., К., А. К. и Е. с писмените материали по делото /справка от /банка/ за местата и часовете на използване на инкриминираните платежни инструменти на 05.07.19 г./ са тълкувани повърхностно и превратно. Въззивният съд е приел назначената от него тройна видео – техническа и лицево - идентификационна експертиза, съгласно чието заключение, подс. К. е лицето заснето с камерата от АТМ устройството на /банка/ на [улица] [населено място] на 5.07.2019 година. При второто разглеждане на делото въззивната инстанция отново е приела от фактическа страна, че на 05.07.2019 г. около 18 ч. св. Й. паркирал личния си автомобил, не на обичайното място на [улица], а в затъмнена част от улицата, след което отишъл в градинката, в която се събирал със свои познати – свидетелите И., Т., К., К., А. К. и Е.. След известно време компанията започнала да се разотива, като най-напред /около 21,30 ч. часа/ си тръгнали свидетелите Т., Й. и Е.. Пострадалият Й. проверил колата си и не констатирал нищо смущаващо, след което се прибрал в къщи. На следващия ден излязал в 04,30 ч. и установил, че колата е отключена. След като отворил предната лява врата видял, че дясното странично стъкло е счупено, като липсвала чантичката с намиращи се вътре документи и две дебитни карти с листчета с пин- кодовете им. Свидетелят Й. сигнализирал на телефон 112 и в /банка/, от където потвърдили, че с картите му са направени 4 тегления за времето от 22,03 до 22,55 ч. на обща сума 1700 лева. Наличието на доказателствена обезпеченост на предявените обвинения по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, въззивният съд е аргументирал със заключението на тройната видео – техническа и лицево - идентификационна експертиза, със заключението на назначената автотехническа експертиза във връзка с това за колко време може да се стигне от пазар „име” до съответните банкомати на [улица] на [улица] с несъответствията в показанията на част от разпитаните по делото свидетели. Така въззивният съд е заключил, че подс. К. е лицето изтеглило с картата на св. Й. парите от банкомата на [улица] 22,50 ч. и 22,55 ч., и че пак той преди това взломил лекия автомобил и отнел от него чантичката, портмонето с намиращите се в него вещи, след което направил тегленията в 22,03 ч. и 22, 07 ч. от АТМ устройството, намиращо се на [улица]. Съдът приел, че лицево - идентификационната експертизата е способ за доказване и от нея се извежда участието на подсъдимия в престъпленията, игнорирайки, че чрез експертизата не могат да се установят фактически данни за извършването на кражбата и за направените тегления в 22,03 ч. и 22, 07 ч. от АТМ устройството, намиращо се на [улица]. Поначало в решението на въззивния съд отсъстват обективно установените факти за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, както и анализ на доказателствата, които ги подкрепят, което практически сочи на наличието на касационно основание - съществено процесуално нарушение на процесуалните правила и представлява основание за отмяна на въззивния акт. В конкретния случай съдът не е описал с какви действия и по кое време, подс. К. е осъществил съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като се е задоволил само да посочи установените на следващия ден събития, чрез разказа на св. Й.. Въззивната инстанция и при второто разглеждане на делото, не е обсъдила доказателствата, въз основа, на които е приела, че именно подс. К. отнел вещите от лекия автомобил на св. Й., а само декларирала субективната си увереност в осъществяването на факт, който иначе отсъства във фактологията във въззивното решение. Всъщност въззивният съд се е позовал на поредица от факти, които обаче не са доказателствено обезпечени. Поради това и не може да се приеме, че е налице единна верига от косвени доказателства, които водят до единствения и несъмнен извод за авторството на кражбата, за времето и механизма на извършването й, а също и за авторството на едно деянията по чл. 249, ал. 1 НК, а именно направените тегления в 22,03 ч. и 22, 07 ч. от АТМ устройството, намиращо се на [улица]. Така въззивният съд е избрал подход, който не замества изискванията на закона за съдържанието и качеството на съдебния акт, в който съдът следва да изрази вътрешното си убеждения, почиващо на доказателствата по делото и на закона. Принципно въззивната инстанция е следвало да обоснове фактическите си изводи, изследвайки в детайли хронологията на събитията от 18 ч. до 23 ч. на 05.07.2019 г. и да отговори на въпросите: - кога подс. К. си е тръгнал от площада, след като категорично е останал на мястото на срещата с приятелите си след пострадалия; - в кой момент подс. К. е извършил кражбата от лекия автомобил, след като пострадалият сочи, че около 21,30 ч., преди да се прибере в къщи, проверил колата и тя била заключена, а свидетелите К., К. и К. заявяват, че подсъдимият е бил с тях и си е тръгнал заедно е тях за в къщи около 22 часа, а първите транзакции са в 22,03 ч. и в 22,07 ч. и са направени от банкомат на [улица]; - какво е значението на снимката, направена в дома на подсъдимия в 22,15 ч., за която е установено, че не е манипулирана; - и часът, в който е направена действително ли е в противоречие с показанията на цитираните свидетели, ако подс. К. си е тръгнал заедно с тях около 22,00 часа. Въззивният съд всъщност е аргументирал решението си за виновност на подс. К. въз основа на предположения и е формирал е вътрешното си убеждение, без обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Апелативен съд – Варна не е посочил нито едно конкретно доказателство или доказателствено средство, което да сочи, че подс. К. е извършил кражбата и че именно той е изтеглил пари от банкомата в 22,03 ч. и в 22,07 часа. В тази насока изводите на въззивния съд не почиват нито на преки, нито на космени доказателствени източници, които да водят до извода за несъмнена доказаност на обвиненията. Върховният касационен съд вече е констатирал, при предходното разглеждане на делото, че въззивната инстанция е отказала да кредитира показанията на свидетелите М. Т., А. Е., Г. К., Р. К. и В. К., в които съобщават, че подсъдимият е бил с тях и си е тръгнал към дома около 22-22,30 ч. /заедно със св. Г. К.- чичо на подсъдимия, К. и К./, като е приел, че те са изцяло в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. ВКС многократно е имал поводи, да подчертае, че оценката за достоверност на показанията на свидетелите, следва да се основава на тяхната вътрешна последователност, логичност, непротиворечивост и синхрон с останалите доказателства по делото. Неприемливо е да се отрича приноса за установяване на правно релевантни факти по делото на показания, само защото се приема, че те обслужват защитната теза на подсъдимия или защото свидетел се намира в роднинска връзка с него, без да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. Инстанционните съдилища поначало дължат прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съпоставянето им по между им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на свидетелите, но единствено според действителното им съдържание и информативност. В заключение, посочените нарушения в процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата, са довели до опорочаване процеса на формиране на вътрешното убеждение, което налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК - да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при съда. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да отстрани посочените недостатъци, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, да изложи ясни съображения по приетите от него факти и тяхната правна оценка. Ако въззивната инстанция констатира, че липсват убедителни доказателствени материали или пък те са недостатъчни, за да се заключи, че обвиненията по отношение на подс. К. са несъмнено доказани, тя следва да оправдае подсъдимия, тъй като осъдителната присъда на може да почива на предположения и житейски разсъждения. Осъдителна присъда се постановява при наличието на конкретни, годни и достоверни преки и косвени доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в закона ред, които категорично да налагат извода, че именно подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Нужно е да се посочи, че процесуалните пороци в мотивировката на въззивната инстанция до голяма степен се дължат на това, че почти изцяло се пресъздават заложените в обвинителния акт фактически и правни положения, а в обвинителния акт конкретното описание на фактическата деятелност на подс. С. К., която да е относима към предмета на доказване, е напълно оскъдно и крайно недостатъчно за изграждането на пълноценни и несъмнени правни изводи. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 15 и чл. 107, ал. 5 НПК. В настоящия казус въззивният съд не е взел нужните мерки и не е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното му убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. С оглед на посоченото по-горе в мотивите на въззивния съд не се съзират съдържателни фактически, а следователно и прецизни правни изводи. Предвид на изложените съображения касационната инстанция намира за основателни възраженията залегнали в касационната жалба. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, атакуваното решение на Апелативен съд – Варна следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 112/06.07.22 г. по ВНОХД № 90/21 г. по описа на Апелативен съд – Варна, III състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.