О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 София, 18.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и двадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1877/2020 г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ [населено място] чрез адв.Д. Д. срещу решение №52 от 03.04.2020г по в.гр.дело № 612/2019г. на Кюстендилски окръжан съд , с което след отмяна на решение от 30.09.2019г по гр.д № 860/2019г на Кюстендилски районен съд са отхвърлени исковете на настоящия жалбоподател за установяване на вземане към ответника Б. Н. Я. за връщане на изплатена стипандия за 25 месеца и неустойка ,произнтичащо от частично неизпълнение от страна на ответника за задълженията му като специализант по договор за повишаване на квалификация и прекфалификация ,относно задължение да работи като лекар според придобитата квалификация при работодателя за срок не-по малък от срока на изплащане на стипандията ,но е напуснал преди този срок, отправяйки едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по чл.326,ал.1 КТ . Ищецът е основал претенцията си на договор от 03.01.2013г ,по който ответникът като специализиращ в МБАЛ „Д-р Никола Василев“ се е задължил към този работодател да придобие специалност „анестезиология и интензивно“,редовна форма на обучение до м.06.2016г ,както и след това да работи по тази специалност при работодателя за срок не по-малък от срока на изплащане на стипандията, срещу задължение работодателят да му заплаща месечна стипандия в размер на две минимални работни заплати за срока на обучанието /т.3, т.6 от договора / В договора се съдържа позоваване на чл.234 КТ , което основание за сключването му ответникът е оспорвал,включително действителостта на договора Според представените към исковата молба доказателства страните са в трудово правоотношение от 30.12.2013г,като Я. е бил назначен на длъжност „лекар“ в друго отделение , различно от отделението, в което е специализирал .Като лекар анистизиолог ответникът е преназначен с допълнително споразумение от 29.12.2016г, след като успешно е завършил обучението . Въззивният съд е приел,че договорът от 03.01.2013г ,сключен от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ [населено място] и ответника д-р Б. Я. не е произвел правно действие, тъй като преди него,на 12.06.2012г е бил сключен тристранен договор между същите страни с участието на Медицински университет -София за придобиване на специалност. По този договор обучението на специализанта Я. е финансирано от държавата. Първият по време договор е сключен при предпоставките на чл. 24 от Наредба №34/29.12.2009г на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/ Не е спорно ,че за срока на обучението на ответника като специализант са изплащани две минимални заплати месечно /стипандия/ , както е посочено и в двата договора. Въззивният съд е направил извод ,че това плащане не е по договора от 03.01.2013г, на което твърдение е основана и ищцовата претенция ,а представлява възнаграждение полагащо се на специализант спечелил конкурс, субсидирано е от държавата по време на провежданото обучение,доколкото по делото не се установяват регламентираните в чл.24, ал.5 от Наредба №34/29.12.2009г случаи ,при които възнаграждение не се заплаща.Ответната болница ,която съгласно тристранния договор от 12.06.2012г и наредбата е институцията,провеждала практическото обучие на ответника ,спечелил конкрурс за място финансирано от държавата ,е следвало да изплаща възнаграждението му по този именно договор като вторичен разпоредител с бюджетни средства.При формата на обучение за ответника Я. плащането е субсидирано бюджета.То е изплащато , както се установява и от заключение на вещо лице,но не представлява стипендия по т.3 от договора за повешаване на квалификация от 03.01.2013г. Според въззивния съд този договор не е породил действие , тъй като ищцовата болница е поела задължане по тристранния договор да проведе практическо обучение на ответника за специалност и с последващия договор отвътникът отново се е задължил да придобие същата специалност ,към институцията провеждаща практическото обучение, по първия договор. Затова по втория договор ответникът не повишава квалификацията си , нито се преквалифицира. Съгласно чл.24,ал.5 т.3 от наредбата ,болницата не е имала право да сключи договора по чл.234 КТ, още повече след като първият сключен договор представлява именно такъв по своята същност. Предметът на двата договора е един и същ ,доколкото и двата договора касаят придобиване на една и съща специалност „анестезиология и интензивно лечение“,за един и същ специализант . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на решението,чл. 280 ал.2 ГПК. Първият договор не води до липса на действие на втория .Разплащанията по двата договора са различни .Приемайки че двата договора са идентични ,КОС не е разбрал процесния договор по чл.234 КТ като институт на трудовото законодатество –не си е изяснил смисъла , предмета и съдържанието на всеки от договорите. Очевидно неправилен е изводът ,направен от чл. 24, ал.5т.3 на цитираната наредба .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и се поставят пет въпроса от решаващо значение : 1.Допустимо ли е сключване на договор за повишаване на квалификацията по 324 КТ между обучаващ се и работодател ,в слбучай че работодателят е база за практическо обучание по възлагане от друг тристранен договор , сключен между обучаваща организация , обучаващ се и работодателя като база за практическо обучение по чл. 2.Този сключен тристранен договор представлява ли договор , идентичен по предмет с договора за повишаване на квалификацията 324 КТ сключен между обучаяващия се и работодателя . 3. Този сключен тристранен договор, като определя предприятието на работодателя като база за практическо обучение на обучаващия , води ли до липса на действие на сключен след това договор по чл.234 КТ , сключен между обучаващия се и работодателя 4.Нормата на чл.24,ал.5 т.3 от Наредба №34/29.12.2009г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/ забранява ли сключване на договор по чл.234 КТ между специализанта и базата за практическото му обучение , или предвижда забрана за изплащане на възнаграждение на специализанта , давайки приоритет на договора по чл.234 КТ т 5. Допустимо ли е съдът да постанови липса на правно действие за договор по по чл.234 КТ, без да приеме че същия е недействитилен . Ответникът,чрез адв И. И. е депозирал отговор в оспорване основателността на касационната жалба по същество . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по свързано формулираните въпроси 1-4 от изложението ,които са свеждат до правната съвместимост на договор,сключен по Наредба №34/29.12.2009г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/,с действието и изпълнението на последващ договор ,сключен между обучаващия се в медицинска специалност и лечебното заведение -база за практическото му обучение , същевременно страна и по сключен по-рано /тристранен /договор с обучаващия университет/учебно заведение/ и специализанта , в случай че последващия двустранен договор се поемат допълнителни задължения за обучаващия се към договораящата страна-лечебно занедение, да работи на длъжност съгласно придобитата специалност в това лечебно заведение , за срока на изплащаната му стипандия . Последният от формулираните въпроси е абстрактно поставен,принципният му отговор няма да промени изводите по решението.Въззивният съд не е приемал ,че договорът от 03.01.2013г. е такъв по чл. 234 КТ. По отношение на всеки договор при определени и установени по делото обстоятелства е допустимо съдът да направи извод,че същият не е произвел действие. Нищожността ,като неподлежаш на саниране порок измежду посочените в чл.26 ЗЗД при сключване на договора ,е само една от възможните причини за това. Когато съдът не е дал правна квалификация на причината поради която приема ,че договорът не е произвел действие , не се касае за недопустимост на решението Пропускът не е от значение и за правилността на решението като краен резултат.Правните изводи на съда следва да се мотивират с приложимия закон , което означава да се даде и съответната квалификация на спорното право , въведено с иск или с възражение , но този недостатък на въззивното решение /процесуално нарушение/ не е общо или специално основание за допускане до касационно обжалване , не опредметява и очевидна неправилност на решението , както се поддържа от защитата . Основение по чл. 280 , ал.2 предл трето ГПК не е налице , тъй като в оспорваното решение съдът се е позовал и е дал тълкуване на приложим в отношенията между страните закон . Основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е налице , тъй като по тъквувателен път следва да се изясни и приложи към фактите по делото действителния смисъл на нормите по наредбата, регламентираща договорните отношения във връзка с придобиването на медицинска специалност от ответника и задълженията на страните в тази връзка . Водим от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІг.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска до касационно обжалване решение №52 от 03.04.2020г по в.гр.дело № 612/2019г. на Кюстендилски окръжен съд . Да се съобщи на касатора в седмичен срок да внесе 499,98лв държавна такса . Делото да се докладва за насрочване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .