О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 96 София, 04.02.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №617/2015 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№117746/13.10.2014 г., подадена от ищеца Т. И. З. от [населено място], приподписана от адв.П., против въззивно определение №19200/30.9.2014 г. по ч.гр.д.№11526/2014 г. по описа Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено определение от 24.4.2014 г. по гр.д.№4124/2014 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 38 състав, с което е върната исковата молба от Т. И. З. против В. С. И.-З., по иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 8000 лева. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като са спазени изискванията на чл.44, ал.-1, изречения 2, 5 и 6 ГПК от страна на призовкаря. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставя процесуалноправния въпрос “Дали при отказ да се получи призовка призовкарят трябва да се увери лично в самоличността на лицето, което прави отказа да получи призовката или съобщението ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос е решаващ за спора и по естеството си се свежда до тълкуване на разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК. Правната норма на чл.44, ал.1 ГПК урежда удостоверяване на връчването. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подпис на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. От разпоредбата е видно, че връчването е действие, което се извършва и удостоверява от връчителя и то има правно действие. Ако адресатът откаже да удостовери получаването, това не засяга редовността на връчването, тъй като отказа на адресата също се удостоверява от връчителя. Връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването. Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален свидетелствуващ документ, който доказва пълно връчване и всички обстоятелства, които имат значение за него. В частната касационна жалба изцяло се оспорват изводите на въззивната инстанция. Съдът като разгледа изложеното във въззивното определение и оплакванията наведени в частната касационна жалба намира, че с оглед дадения отговор жалбата е изцяло неоснователна. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №19200/30.9.2014 г. по ч.гр.д.№11526/2014 г. по описа Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №19200/30.9.2014 г. по ч.гр.д.№11526/2014 г. по описа Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: