Ключови фрази
Частна касационна жалба * неустойка * допустимост на иск * решение на общински съвет за завеждане на иск по договор за общинска приватизация и следприватизационен контрол


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
Гр.София, 03.07.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 254 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 28/21.03.2012г., постановено по ч.т.д.№ 64/2012г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.01.2012г. по т.д.№ 1266/2011г. на Великотърновския окръжен съд за оставяне без разглеждане на предявения иск за заплащане на неустойка в размер на 552324.47 лв. от [фирма] като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото в тази част.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Общинският съвет е органът за общинска приватизация и за следприватизационен контрол, поради което е необходимо решение на този орган за завеждане за иск за заплащане на неустойка по договора. Изводите са основани на тълкуване на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.2 на ЗПСПК и на чл.8, ал.1 ЗОбС. Представеното решение от 26.01.2012г. на Общинския съвет за потвърждаване на действията на кмета на общината по завеждане на иск за присъждане на неустойка, на извършените процесуални действия по делото и за упълномощаването му, не е зачетено, тъй като исковата молба е подадена на 23.02.2010г. Изложени са съображения и че не могат да бъдат потвърждавани действия от лице, което не е страна по делото - Общинския съвет, а задължително условие за предявяването на иска от Общината било предварително да е било взето решение от Общинския съвет.
По поставения процесуален въпрос за потвърждаване на действията на кмета на общината в приватизационния процес частният жалбоподател се позовава на определение № 212/23.04.2009г. по т.д.№ 249/09г. на ВКС, ІІ т.о. Посоченото определение не формира задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, тъй като е поставено в производството по чл.288 ГПК. Независимо от това в същото е отразена непротиворечивата практика на ВКС, че общинският съвет не е юридическо лице, този орган действа като оправомощен орган по смисъла на чл.3 ЗППДОП /отм./ и осъществява процедурата по приватизация. Кметът на общината подписва приватизационния договор и реализира отговорността при неизпълнени задължения на купувача, ако има решение на общинския съвет. По този въпрос е налице произнасяне и в определение № 495/29.07.2010г. по т.д.№ 180/10г. на ІІ т.о. и решение № 1355/04.11.2003г. по гр.д.№ 2177/02г. на ВКС. Предвид на обстоятелството, че в обжалваното въззивно определение решението на общинския съвет е изведено като “задължително условие” за предявяване на иска за заплащане на неустойка по приватизационния договор и това решението следва да е взето предварително /преди завеждане на иска от общината/, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно чл.3 ЗПСПК Общинският съвет е компетентният орган, който взема решение за приватизация на предприятие, което е общинска собственост. Приватизационната процедура представлява смесен фактически състав, който включва настъпването на административноправни и на гражданскоправни юридически факти. Оправомощеният орган по чл.3 ЗПСПК открива процедура по приватизация за дадено предприятие и взема решения за разпореждане с общинското имущество. Възложената на общинския съвет компетентност в приватизационния процес не е доразвита и по повод осъществяване на следприватизационния контрол на сключените приватизационни сделки. В тази фаза законодателят цели осъществяването на по-бърз и оперативен контрол, който се вписва изцяло в компетентностите на друг орган на Общината, а именно кмета. От друга страна, съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията и чл.14 ЗМСМА субект на гражданското право е общината, която е юридическо лице, разполага с бюджет и притежава собственост, управлявана и стопанисвана от нея. По силата на чл.44, ал.1, т.14 ЗМСМА общината се представлява от кмета, който на основание чл.139, ал.2 от Конституцията в своята дейност се ръководи от закона, актовете на общинския съвет /в това число и актовете по повод приватизационни сделки/ и решенията на населението в общината. Общото между общинския съвет и кмета е, че те са органи, които осъществяват управленски функции в пределите на общината, но докато общинският съвет е орган за самоуправление, и инцидентно, т. е. по изключение, с оглед гаранционни превантивни основания с определени от закона правомощия, и орган само по сключване на приватизационни сделки. Кметът е орган на изпълнителната власт, т. е. орган, който е функционално свързан с общинския съвет и неговото задължение е да работи за изпълнение на решенията на общинския съвет, в това число и във връзка с взети решения по повод извършени приватизационни сделки. В този смисъл, легитимиран ищец по иска за осъществяване на следприватизационен контрол е общината, представлявана от кмета. Доколкото в своята дейност кметът изпълнява решенията на общинския съвет, то изведената “необходимост” от предварително решение на общинския съвет за предявяване на иск за заплащане на неустойка, не би могла да се квалифицира като процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. За надлежното упражняване на правото на иск, доколкото съдът счете, че общинският съвет следва да вземе решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на купувача при неизпълнение на приватизационния договор, то допустимостта на иска не е обвързана от момента на приемане на решението. Евентуално съществуващата процесуална пречка би могла да бъде отстранена, като в случая, не се касае до потвърждаване на извършени действия от лице, което не е легитимирана страна по делото.
В тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че решение на общинския съвет за осъществяване на следприватизационен контрол може да се представи и по предявен от общината чрез кмета иск за заплащане на неустойка за неизпълнение за задълженията по приватизационния договор.
По същество на частната жалба.
С оглед на даденото разрешение от състава на ВКС въззивното определение е неправилно. С решение от 26.01.2012г. Общинския съвет е потвърдил действията на кмета на общината по завеждане на иск за присъждане на неустойка, както и извършените процесуални действия по делото и го е упълномощил за водене на делото. Този акт има характер на решение на Общинския съвет за осъществяване на следприватизационен контрол. Предявеният иск от Общината е допустим, поради което въззивното и първоинстанционното определения за прекратяване на делото следва да се отменят.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 28/21.03.2012г., постановено по ч.т.д.№ 64/2012г. от Великотърновския апелативен съд, както и определение от 30.01.2012г. по т.д.№ 1266/2011г. на Великотърновския окръжен съд за оставяне без разглеждане на предявения иск за заплащане на неустойка в размер на 552324.47 лв. от [фирма] като процесуално недопустим и за прекратяване на производството по делото в тази част.
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на делото и за постановяване на решение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.