2 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 10 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 602/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите А. К. К. и Д. А. С. против въззивно решение № 504/30.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 997/2011 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда № 133/09.04.2010 г. по НОХД № 3083/2009 г. подсъдимите К. и С. са били признати за виновни в това, че на 19.12.2008 г. в [населено място], за времето от 06:15 часа до 06:45 часа, в съучастие помежду си и с А. К. като извършители, в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, са отнели чужди движими вещи от владението на различни лица – Г. П., А. К. и Елена В. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК са осъдени на по три години лишаване от свобода. Оправдани са по обвинението по чл. 199, ал.1, т. 2 и т. 3 от НК. Ангажирана е гражданската им отговорност като са осъдени да заплатят на гражданския ищец К. сумата от 224 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди. Касационните жалби, подадени от подсъдимите К. и С., се позовават на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Отправеното искане е за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. В съдебното заседание подсъдимите и техните процесуални представители поддържат жалбите. Гражданският ищец и частен обвинител А. К. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : ІІ. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се свързват с това, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са получили адекватен оценка, което е обусловило неправилните изводи на предходната инстанция, отхвърлила искането за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Възраженията са неоснователни. Всички изброени в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимите, чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни, трудова ангажираност, са отчетени от предходните инстанции по най-благоприятния начин за жалбоподателите. Оценката за превес на същите е в основата на решението наказанието им да бъде определено в законоустановения минимум. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват в качествено и количествено отношение предпоставките на чл. 55 от НК, поради което и правилно съдебните инстанции не са се насочили към определяне на наказанията по реда на посочената разпоредба. Не се разкрива явна несправедливост на наказанието и поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Няма съмнение, че за правилното определяне на обема на наказателната отговорност е необходимо индивидуалната тежест на конкретната престъпна деятелност да се разгледа в съвкупност с данните за личността на дееца. Степента на обществената опасност на дееца, обаче, следва да се преценява и с оглед съдържанието на инкриминираното деяние. Спецификата на осъществената престъпна дейност от двамата подсъдими – извършили три отделни деяния в рамките на по-малко от един час, в тъмната част на деня (предвид времеизвършването на същите), нападайки възрастни хора и жена, ясно демонстрира липсата на всякакви задръжки у тях. Намесата на свидетеля Б. при нападението върху свидетеля К. и опитът му да ги възпре не е възприето от подсъдимите като своеобразен коректив на поведението им и не ги е мотивирало към преустановяване на престъпните действия. Напротив, насочили са се към следващата жертва – свидетелката В.. Тук е мястото да се посочи, че алкохолното повлияване на подсъдимите и участието в грабежите на трето лице с утвърдени престъпни навици (предвид поддържаното в жалбите), не може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, нито може да повлияе в положителен аспект на оценката за необходимия интензитет на наказателната принуда, която следва да се приложи. Въззивният съд, съобразявайки всички посочени данни за личността на дейците и обстоятелствата при извършване на престъплението, законосъобразно е стигнал до извод, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите се изисква по-сериозно въздействие, налагащо минимално определеното наказание да се изтърпи ефективно. Условното осъждане би било неоправдано и от гледна точка на генералната превенция, също цел на наказанието по чл. 36 от НК. Ето защо Върховният касационен съд счита, че липсва явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, поради което и обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 504/30.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 997/2011 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.