Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 21 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 71/2013 година Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия И. П. П. против въззивно решение № 351/22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 891/2012 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Софийски градски съд. В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия И. П., се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не е установено подсъдимият П. да е извършил престъплението по чл. 130 от НК по „хулигански подбуди”, поради което и деянието не е следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Доводите, представени в подкрепа на второто от касационните основания, се свеждат до нарушаване на чл. 107 от НПК, тъй като според жалбоподателя не са взети предвид и не са анализирани показанията на редица свидетели, както и обясненията на подсъдимия. Твърди се, че е допуснато противоречие между мотивите на въззивното решение и неговия диспозитив, относно начина на изтърпяване на определеното общо наказание. Оспорена е справедливостта на наложените наказания, като се претендира, че съдът е отчел само смекчаващи отговорността обстоятелства, но е определил санкциите при отчитане на отегчаващи такива. Отправени са алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция, за връщане на делото в предходен процесуален стадий или намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, а подсъдимият П. изразява становище, че не е наясно с мотивите на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец [фирма] не изплаща представител. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда от 19.06.2012 г., постановена по НОХД № 3239/2011 г. от Софийски градски съд, подсъдимият И. П. П. е признат за виновен в това, че : - на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица]в подлеза на спирка „Окръжна болница”, причинил на С. С. С. лека телесна повреда по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Подсъдимият П. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК; - на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица]на спирката „Окръжна болница”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК; - на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица]противозаконно унищожил чужди движими вещи – два броя гуми на автобус за масов градски транспорт на обща стойност от 407, 20 лева – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание, а именно три години лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от пет години; - подсъдимият И. П. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] сумата от 407, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена като : наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, е намалено до размера на една година и шест месеца лишаване от свобода; наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, е намалено до размера на две години лишаване от свобода; на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание – две години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Твърденията, че предходните инстанции са нарушили разпоредбата на чл. 107 от НПК като не са анализирали всички доказателствени източници, се опровергават от извършената процесуална дейност, намерила ясно отражение в мотивите на съдебните актове. Въпросите, свързани с възникването на инцидента, неговото развитие, механизма на причиняване на телесната повреда на свидетеля С., респективно въздействието върху чуждите вещи, предмет на обвинението по чл. 216, ал.1 от НК, са подробно обсъдени и правилно разрешени. Съдът (както първостепенният, така и въззивният) е спазил принципното изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Касационната проверка не констатира проявена едностранчивост при анализа в полза на обвинението. Напротив, съдът е анализирал както доказателства, разобличаващи подсъдимия, така и тези, представени в полза на защитната теза. Гласните доказателствени източници са били еднопосочни като свидетелите, на които и сега се акцентира в жалбата, са споделили своите възприятия за отделните фрагменти на развилия се инцидент от неговото възникване до приключването му и поредицата от действия, проявени от подсъдимия в него. Обясненията на подсъдимия П. са коментирани от съдебните инстанции и частично отхвърлени, поради противоречие с останалите гласни доказателствени средства. Версията, че свидетелите Н., П. и А. са нанесли побой на подсъдимия, убедително е отхвърлена. При това не само поради заявеното от посочените свидетели, но и заради липсата на категоричност относно това обстоятелство дори и в обясненията на П.. На следващо място, съдът не е имал основание да не даде вяра на показанията на пострадалия С.. Достоверността им е утвърдена, както от тяхната последователност и логичност, така и с оглед отбелязаното съответствие с другите доказателствени източници и кореспонденцията им с няколкото СМЕ (за характера на нараняването, ДНК – анализ, биотрасологична). Иначе казано, противно на отразеното в жалбата, оценката на доказателствата е била извършена в съответствие с процесуалните норми. Не са били игнорирани доказателствени източници, а частичното отхвърляне на някои от тях е сторено след обсъждането им в контекста на останалите такива, съдържащи достатъчно по обем и надеждност обвинителни обстоятелства. Липсва претендираното противоречие между мотиви и диспозитив на въззивния съдебен акт. Втората инстанция е приела, че наказанията, наложени на подсъдимия за престъпленията по чл. 131, ал.1, т. 12 и по чл. 216, ал.1 от НК, следва да бъдат намалени и е предприела корекция в тази насока, рефлектирала и върху размера на общото наказание, определено по реда на чл. 23 от НК. Изрично е формиран извод, че няма основание за намеса относно продължителността на изпитателния срок, определен от първата инстанция, намерил отражение в диспозитива на решението чрез потвърждаване на присъдата. Установената фактология по делото правилно е била квалифицирана по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК (по отношение на останалите престъпни посегателства липсва заявено оспорване). В атакувания съдебен акт присъстват законосъобразни отговори на поставените и сега въпроси. Предложената теза от защитата, че липсват „хулигански подбуди”, защото е налице посегателство върху подсъдимия, упражнено от свидетелите С., Ч., Н., П. и А., не държи сметка за установеното по делото. По отношение първите двама свидетели, нанесените удари от тях са след като подсъдимият е наранил С., а по отношение на останалите трима свидетели така поддържаната версия е останала недоказана. Отделно от това, следва да се отбележи, че поначало посочените мотиви (хулигански) не са несъвместими с чисто личните, към които насочва жалбата, защото тяхното съчетание е възможно, но и е в основата на евентуалния умисъл на престъплението хулиганство – виж, в този смисъл Р № 65/2010 г. на ВКС по н.д. № 718/2009 г., І н.о., съответно и ППВС № 2/1974 г., т. 3. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания. Трудно съвместимо със соченото касационно основание е твърдението на жалбоподателя за противоречие в мотивите на проверявания съдебен акт относно размера на наложените наказания. Подобно оспорване може да се свърже с процесуално нарушение, но такова не е допуснато при постановяване на въззивния съдебен акт. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че несъответно на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, е приел наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, но въпреки това е отмерил наказанията по размер, ръководен от отегчаващи такива. Съдът правилно е дефинирал всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията. Отчел е превес на смекчаващите, но същевременно е установил и такива, които имат характеристика на отегчаващи. В тази връзка, правилно са обсъдени съдебно минало на подсъдимия, наказан с „пробация” за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК; ескалиране на агресивното му поведение (първо, насочено срещу възрастен човек, после срещу пострадалия С., накрая срещу лицата, намиращи се на спирката и чуждата собственост); както и че телесната повреда, макар и лека, е довела до значителни болки и страдания на пострадалия. При тези данни, като е отмерил наказанията лишаване от свобода около и под средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, съдът не е допуснал явна несправедливост на наложените санкции. Ръководен от казаното, настоящата инстанция не намери основания за намеса при предпоставките на чл. 348, ал.5 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 351/22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 891/2012 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.