7 Р Е Ш Е Н И Е № 50182 гр. София, 10.01.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1127 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са от С. О. Мокити от [населено място] срещу „Те Строй Груп“ ЕООД, [населено място] в евентуално съединение искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 24.02.2022г. по вътрешно арбитражно дело № 2/2021г. на едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая И., евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗМТА. Ищцата С. О. Мокити поддържа становище, че арбитражното решение е нищожно, тъй като няма сключено между „Те Строй Груп“ ЕООД и наследниците на възложителя О. Т. И., действал при сключването на договор за извършени строително-монтажни работи /СМР/ от 10.06.2018г. чрез пълномощника си съпругата Н. Т. И., арбитражно споразумение. Излага доводи, че арбитърът неправилно е приел, че е налице универсално правоприемство и че наследниците по закон наследяват и постигнатото в чл. 19 от договора за извършени СМР от 10.06.2018г. арбитражно споразумение. Твърди, че за да е валидно посоченото в чл. 19 от договора арбитражно споразумение, „Те Строй Груп“ ЕООД е следвало да предяви иска преди смъртта на наследодателя на ищцата, защото със смъртта на О. Т. И. арбитражното споразумение е прекратено. Ищцата поддържа становище за нищожност на арбитражното решение и поради това, че арбитърът е решил спор, който е неарбитруем. Спорът не подлежи на разглеждане от арбитраж на основание чл. 19, ал. 1 ГПК, тъй като една от страните – наследодателят на ищцата О. Т. И., е потребител по смисъла на § 13, т. 6 от ДР на ЗЗП. Ищцата твърди, че посоченото в чл. 19 от договора за извършени СМР от 10.06.2018г. споразумение е нищожно като противоречащо на повелителните разпоредби на закона. Моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Те Строй Груп“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Й. П. оспорва иска и релевира доводи за неговата неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че едноличният арбитър е бил компетентен да разгледа и реши спора във връзка с неизпълнение на задължението за плащане на цената по договора, предвид клаузата на чл. 19 от договора за извършване на СМР от 10.06.2018г. Арбитражната клауза е подписана от О. Т. И., който е починал на 16.11.2020г., поради което като ответници по иска са конституирани неговите наследници. Налице е универсално правоприемство – наследяване по закон, поради което клаузата за арбитраж запазва своето действие. Ответникът излага доводи, че спорът не попада в обхвата на § 13 от ДР на ЗЗП, защото О. Т. И. не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – ползваната услуга е предназначена за извършване на подобрения върху сграда – семеен хотел, за да може да се реализира търговска дейност на това лице. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на исковете: С решение от 24.02.2022г. по вътрешно арбитражно дело № 2/2021г. на едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая И. С. О. Мокити е осъдена да заплати на „Те Строй Груп“ ЕООД сума в размер 7 215,75 лв. без ДДС, представляваща част от общата стойност 57 726,04 лв. за извършени СМР в „Пристройка и надстройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване в имот с идентификатор 04279.604.402 по КККР на [населено място]“, съгласно протокол за извършени СМР № 1/21.10.2019г., съобразно наследствения дял в размер 1/8, ведно със законната лихва върху вземането, считано от предявяване на иска – 05.09.2021г. до окончателното плащане, както и заедно с Р. О. Ролл сума в размер 3 000 лв. – възнаграждение за адвокат. Исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна /ответник в арбитражното производство/ срещу ищеца по арбитражното дело в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид връчване на препис от арбитражното решение на С. О. Мокити на 22.03.2022г. и подаване на исковата молба на 18.05.2022г. /виж пощенското клеймо на плика/. По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА: Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /§ 8, т. 5, б. „б“ ЗИД на ГПК, ДВ бр. 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Доводът на ищцата за нищожност на арбитражното решение поради това, че няма сключено между „Те Строй Груп“ ЕООД и наследниците на възложителя О. Т. И., действал при сключването на договор за извършени СМР от 10.06.2018г. чрез пълномощника си съпругата Н. Т. И., арбитражно споразумение, е неоснователен. Липсата на сключено арбитражно споразумение няма за последица нищожност на решението на арбитражния съд, респ. едноличния арбитър ad hoc, а съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е основание за отмяна. Неоснователен е и доводът на ищцата за нищожност на арбитражното решение поради това, че арбитърът е решил спор, който е неарбитруем – не подлежи на арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, защото една от страните по договора /О. Т. И./ е потребител. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП по смисъла на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Възложителят О. Т. И. е сключил договора за извършване на СМР като физическо лице, но същите са предназначени за извършване в обекта на търговска дейност – туристически услуги. Обстоятелството, че О. Т. И. е работил по трудов договор през периода от 27.01.2010г. до 07.04.2020г. в „М.“ ЕООД на длъжност „Администратор хотел“ и по втори трудов договор през периода от 31.01.2011г. до 16.11.2020г. в „Е и О Секюрити“ ЕООД на длъжности „Сътрудник охрана“, видно от писмо изх. № 17650#1/20.09.2022г. на ТД на НАП, офис Благоевград, не може да обоснове извод, че обектът – предмет на договора за извършване на СМР, е нямало да се използва за търговска дейност. Предназначението на недвижимия имот е за семеен хотел – „Пристройка и надстройка към съществуваща сграда за семеен хотел и допълващо застрояване в имот с идентификатор 04279.604.402 по КККР на [населено място]“ и не са налице данни за промяна на неговото предназначение. Семейният хотел е туристически обект /място за настаняване/ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „б“ от Закона за туризма, а хотелиерските и туристическите услуги представляват търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че спорът в арбитражното производство не е потребителски, поради което постановеното арбитражно решение не е нищожно. Следователно искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е неоснователен и подлежи на отхвърляне. По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА: Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон. В конкретния случай в сключения на 10.06.2018г. между О. Т. И., действащ чрез пълномощника си Н. Т. И., като възложител и „Те Строй Груп“ ЕООД като изпълнител договор за извършване на СМР е включена арбитражна клауза в смисъл всички спорове, в това число, но не само във връзка с действителността, действието, изпълнението, неизпълнението, отговорността за неизпълнение или неточно изпълнение на договора, разноски и подобрения да бъдат отнасяни за разрешаване пред едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая К. И. – чл. 19 от посочения договор. Предвид предмета на договора, арбитражната клауза е действителна съгласно ЗМТА. Исковата молба от „Те Строй Груп“ ЕООД е предявена пред избрания от страните в договора едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая К. И. срещу наследниците на възложителя О. Т. И. – Н. Т. И. /съпруга/, С. О. И. дъщеря/, С. О. Мокити /дъщеря/ и Р. О. Ролл /син/. Обстоятелството, че ответниците по арбитражното дело са наследници на О. Т. И. се установява от представените в арбитражното производство и по настоящото дело удостоверения за наследници съответно изх. № 4009/14.12.2020г. и изх. № 1010/07.03.2022г., издадени от [община]. Със смъртта на О. И. възниква общо /универсално/ правоприемство. При общото /универсалното/ правоприемство е налице съвкупност от права и задължения, която се прехвърля с осъществяване на съответния юридически факт и правоприемникът получава всички права и задължения. При смърт на физическото лице върху наследниците му по закон или завещание преминават всички права и задължения на наследодателя освен тези, които са от личен характер и се погасяват със смъртта на лицето. Арбитражното споразумение или арбитражната клауза с оглед правните последици представлява самостоятелен процесуален договор и има сила за страните по него. Арбитражното споразумение, респ. арбитражната клауза пораждат не само права, но и задължения за страните и независимо, че имат относително самостоятелен характер, те са свързани с материалноправния договор. При договор за извършване на СМР, по който наследодателят е възложител, всички права и задължения на наследодателя – възложител преминават върху наследниците по закон. В хипотезата на включена в договора за СМР арбитражна клауза наследниците на възложителя са обвързани от нея и възникналият спор относно изпълнението, респ. неизпълнението на договорни задължения подлежи на разглеждане от уговорения между страните арбитраж /в случая арбитър ad hoc/. Възникналият между страните спор се обхваща от арбитражната клауза не само когато е висящ /при образувано арбитражно производство преди смъртта на възложителя/, но и когато арбитражното производство е образувано след неговата смърт. Арбитражната клауза запазва своето действие след откриване на наследството спрямо наследниците по закон, предвид качеството им на универсални правоприемници. Поради възникналото универсално правоприемство със смъртта на О. Т. И. – наследяване по закон, универсалните правоприемници – неговите наследници, стават страна по арбитражното споразумение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА: Съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон. В арбитражната клауза на чл. 14 от сключения на 10.06.2018г. между О. Т. И., действащ чрез пълномощника си Н. Т. И., като възложител и „Те Строй Груп“ ЕООД като изпълнител договор за извършване на СМР е предвидено, че всички спорове, в това число, но не само във връзка с действителността, действието, изпълнението, неизпълнението, отговорността за неизпълнение или неточно изпълнение на договора, разноски и подобрения да бъдат отнасяни за разрешаване пред едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая К. И., като при разглеждане на евентуални спорове и решаването им едноличният арбитър ще се ръководи от собствени правила и ще има право да разгледа и реши спора и при условията и реда на неприсъствено заседание само въз основа на представените по спора документи. Исковата молба е предявена от „Те Строй Груп“ ЕООД пред избрания от страните в договора едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая К. И. срещу наследниците на възложителя О. Т. И. – Н. Т. И., С. О. И., С. О. Мокити и Р. О. Рол. В проведеното на 10.12.2021г. ответницата С. О. Мокити /настояща ищца/ се е явила и е взела участие, представлявана от майка си С. Б. А.. Въз основа на установените от събраните доказателства обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че провеждането на арбитражната процедура от едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая К. И. е съобразено с арбитражната клауза, поради което искът по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Направеното в исковата молба оплакване, че арбитърът незаконосъобразно е осъдил С. О. Мокити да заплати с брат си Р. О. Ролл разноски за адвокатски хонорар в размер 3 000 лв., тъй като тази отговорност не е солидарна, не подлежи на обсъждане в производството по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА. Правилността/неправилността на присъдените разноски не е основание нито за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2, нито основание за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 1 – т. 6 ГПК. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК, предвид прекомерния размер на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, ищцата следва да заплати на ответника сума в размер 700 лв., представляваща част от платеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. О. Мокити от [населено място] срещу „Те Строй Груп“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 24.02.2022г. по вътрешно арбитражно дело № 2/2021г. на едноличен арбитър ad hoc доц. д-р Рая И., евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗМТА. ОСЪЖДА С. О. Мокити с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Те Строй Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.