Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №. 308   гр. София,31  май 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, третонаказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА                   ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                 ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 255/2010 година             Касационното производство е образувано по жалба на М. Й. , подадена чрез упълномощения му защитник, срещу въззивен съдебен акт №5/03.02.2010 година на Софийски апелативен съд, постановен по внохд №859/2009г., с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Окръжен съд М. от 26.11.2009 година, по нохд №120/2009г., и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК. В касационната жалба на подсъдимия Й представеното допълнение към нея се визират допуснати съществени нарушения на предписаните в чл.чл.13, 14, 107 и чл.339 от НПК процесуални правила, изразяващи се в повърхностна интерпретация на доказателствените източници и в непълнота на съображенията, обективиращи волята на компетентния орган, тангираща с липса на мотиви. Излагат се възражения, индициращи на пороци при реализираните от въззивната инстанция обсъждане и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон и постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения относно инкриминираното деяние / начин на извършване, форма на принуда, предмет на посегателство / и неговото авторство. Поставя се акцент на сериозната непоследователност и съществуващите противоречия в свидетелските показания на пострадалия А. , с подробни доводи за несъответност на очертаната от контролирания съд в тази насока фактология на съдържимите се в посоченото доказателствено средство данни. Релевират се оплаквания и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се обръща подчертано внимание на младежката възраст на подсъдимия, тежкото му семейно и материално положение, и ниската стойност на инкриминираните вещи. При условията на алтернативност се предлага правоприлагане на чл.354, ал.1, т.2 и 4 от НПК, отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимото лице, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. В съдебно заседание на 20.05.2010 година пред касационната инстанция, М. Й. и процесуалният му представител аргументират позиция, в насока поддържане на жалбата и депозираните искания, по изложените в нея съображения. Прокурор при ВКП дава заключение, че обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 26.11.2009 година, по нохд № 120/2009г., Монтански окръжен съд е признал подсъдимите Й. И. Т. и М. Б. Й. за невиновни в това, на 30.05.2009 година, в гр. Лом, в съучастие помежду си в качеството на съизвършители и при опасен рецидив да са отнели парична сума-18 лева от владението на С. Й. А. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. С обжалвания съдебен акт от 03.02.2010 година, в рамките на инициирана по протест на представителя на обвинителната власт въззивна проверка, Апелативен съд-София е отменил първоинстанционната присъда по отношение на М. Й. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, определяйки му наказателна санкция в съответствие с изискванията на чл.54 от НК - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, и потвърдил същата в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия Й е НЕОСНОВАТЕЛНА. Претендираното несъблюдаване на нормите, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и за задълбочен доказателствен анализ не е съобразено с осъществената от въззивния състав, процесуална и доказателствена дейност. ВКС не констатира очертаните в жалбата „нарушения” при коментара и преценката на свидетелските показания на пострадалия С. А. , обосновали погрешни заключения за инкриминираното посегателство и авторството му, и предпоставили дерогиране на материалния закон с обявената въззивна осъдителна присъда. Несъстоятелно е и заявеното недоволство от формата и съдържанието на мотивационната част на атакувания съдебен акт, индициращо на недостатъци и пропуски при словесното материализиране на субективните параметри на извършеното от М. Й. неправомерно деяние - грабеж. Въззивният съд по реда на чл.313 и чл.314НПК е проверил изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал правните си изводи за инкриминираното престъпление и съпричастността на подсъдимия. Конкретиката на инкриминираното деяние е индивидуализирана по време, място, механизъм на извършване, участващи лица и причинен вредоносен резултат. Същата сочи на извършено от М. Й. на 30.05.2009 година, в гр. Лом противозаконно отнемане на парична сума-осемнадесет лева/в купюри по два лева/ от С. А. чрез отправена спрямо него заплаха за пробождане с отвертка, последвано от разбиване на стъклото на ползваното от пострадалото лице моторно превозно средство, марка”Форд”, модел ”Сиера”, с ДК №М3823 АН. Очертаните от въззивния съд фактически положения, релевантни за съставомерността на инкриминирания акт и неговото авторство са направени след обстойна интерпретация и професионална оценка на доказателствения материал. С юридически усет и в съответствие с процесуалните изисквания доказателствената маса е обсъдена с оглед източника, предвид характеристиките на съдържимите се в доказателствените средства данни и съществуващата между тях корелация. Анализът на свидетелските показания на жертвата на инкриминираното посегателство А. , депозирани на 17.07.2009 година, в хода на досъдебното производство, пред съдия, с висока степен на доказателствен интензитет обезпечава обвинителната теза за извършено престъпление с насоченост - обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите, при проявна форма грабеж Вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия досежно възприетите и пресъздадени правнозначими за инкриминираното поведение факти, и съпоставянето на установеното чрез него със заявеното в съдебната фаза на наказателния процес и останалите доказателства по делото, обосновава логичност и житейска правдивост, като предпоставя кредитирането му. Стефан А. описва в детайли обстоятелствата, сочещи на причинени от М. Й. притеснения на пострадалия през предхождащ престъпния акт период от време, изразяващи се в нанасяне на побой и насилствено вземане на пари. Коректно е очертано и поведението на подсъдимото лице в инкриминираната нощ, обективирано в отнемане на притежаваните от А. - 18 лева чрез упражнена принуда с изваждане на „червена отверка” и изричане на думите „ ще те наръгам, ако не дадеш парите”, и в последващите му действия – „счупване с крак на прозореца на задната врата на обитавания от жертвата лек автомобил”Форд Сиера”. Промяна в очертаната позиция не внася акцентираната от защитата несъответност на депозираното от С. А. при досъдебното разследване с дадените пред първостепенния и въззивен съд свидетелски показания. Действително, разпитан в открито заседание на 26.11.2009 година от председателя на състава в ОС- М. , пострадалият А. при визуалния контакт с подсъдимите лица демонстрира нежелание да говори за инкриминирания акт и неговия извършител, след което излага фактология, различна от описаната в досъдебното производство по отношение на механизма на осъщественото посегателство, като отрича М. Й. да е отправял заплахи и пребърквал джобовете му, и уточнява че той „сам дал наличните пари, след като му била показана една отвертка”. Последното, лишено от житейски разум и логично обяснение е преодоляно чрез правомощията на първоинстанционния съд по чл.281, ал.1, т.1 от НПК и надлежното приобщаване на събраните от компетентния досъдебен орган, в присъствието на съдия гласни доказателства, при прочитането на които свидетелят е направил безусловно волеизявление, че ги поддържа изцяло. Достоверността на показанията на пострадалия А. от 17.07.2009 година и доказателствената им стойност не се разколебава и от будещия недоумение негов разказ при проведеното допълнително въззивно съдебно следствие, в рамките на който същият твърди че е приятел на подсъдимото лице, не е бил жертва на извършено престъпление и не е сигнализирал полицейските служители за грабеж. Заявеното от С. А. пред АС-София, с присъщите му характеристики на фрагментарност и неубедителност не внася съмнения в очертаното от прокурора обвинение срещу М. Й. Обективна е преценката на въззивната инстанция, че спазените нормативни предписания при реализираното в рамките на досъдебната фаза на наказателния процес следствено действие по чл.223 от НПК и закрепването му в съответен протокол гарантира процесуална и доказателствена годност на инкорпорираните чрез този способ данни. Същите не могат да бъдат изолирани и пренебрегнати, с декларация за констатирано несъответствие с фактите, отразени в последващите изявления на пострадалия С. А. пред контролираните съдебни състави. Необходима е внимателна и прецизна проверка на приобщените доказателства, чрез съпоставяне на формата и съдържанието на депозираните свидетелски показания, изследване на обективни и субективни фактори, свързани с изтеклия от инкриминираното деяние период от време или с налични причини за тяхното компрометиране; и съотнасяне с останалите доказателствени източници по делото. Реализираната от Софийски АС доказателствена дейност сочи на стриктно изпълнение на предявените от процесуалния закон и съдебна практика изисквания. Илюстрираните в разказа на 17.07.2009г. непредубеденост, последователност и убедителност на пострадалото лице; коментирани в контекста на депозирането му непосредствено след инцидента, с ясен спомен за случилото се и при ограничена възможност за въздействие върху жертвата; и във взаимовръзка с очертаната абсурдност и тенденциозност на твърденията пред първостепенния и въззиввен състав, обосновава категорично заключение за правдивост на заявеното от С. А. в разпита му в хода на досъдебното производство, пред съдия. Истинността на визираното гласно доказателствено средство е проверена и чрез свидетелските показания на М. И. , И. О. , Ц. С. и В. Д. , и с приложения писмен доказателствен материал. Установеното от пострадалия досежно обстоятелствата, включени в лимитирания от чл.102 НПК предмет на доказване кореспондира на депозираното от полицейските служители на РУ, гр. Л., О. и С. , констатирали неправомерното деяние и активно участвали при издирване на извършителите му. Те коректно пресъздават обстановката, при която бил открит плачещия А. , безпристрастно възпроизвеждат направените от него извънсъдебни волеизявления за извършеното спрямо него посегателство и съпричастните към него лица, като са категорични че след задържането на подсъдимия Й съпровождащия го Й. Т. , и при личния им обиск, в тях са намерени част от инкриминираните вещи /пари/, в описаните от жертвата купюри. Последното се потвърждава и от В. Д. , работещ в игралната зала, където били заловени двамата заподозрени. Процесуалната стойност на съдържимите се в посочените свидетелски показания данни ги определя като производни по характер доказателства, доколкото същите не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното престъпление и неговото авторство, а възпроизвеждат съобщени от пострадалия А. факти за неправомерния акт. Естеството на производните доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника на преки първични доказателства /смърт или невменяемост на лицето, непосредствено възприело значимите събития и действия/; обективна невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и процесуалната им негодност /свидетелят-очевидец не може да бъде намерен, за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно приобщаване на депозираните в предходната фаза на процеса показания към доказателствата/. Конкретиката по настоящото дело индицира на една от очертаните хипотези- проверка на приобщени първични доказателства, с което въззивният съд се е съобразил. Подкрепящ заявеното от С. А. и допринасящ за изясняване на обективната истина в наказателния процес е и протоколът за оглед на местопроизшествието с приложения към него фотоалбум.достоверяващ извършеното на 30.05.2009 година от разследващите органи процесуално-следствено действие, същият отразява липсващ ляв заден прозорец на използваната от пострадалото лице кола и множество парчета стъкло на седалката, което обуславя съответност с обстоятелствата, очертани в показанията му от 17.07.2009г. в досъдебното производство и предпоставя кредит на доверие. Предложената аргументация опровергава категорично лансираната защитна теза за налична предполагаемост на осъщественото от подсъдимия престъпление. В коментирания смисъл доводите в касационната жалба, словно материализиращи релевираните оплаквания, в преобладаващата си част индицират на необоснованост /несъответност между приетата за установена фактология и приобщените по делото доказателства /, на която ВКС не дължи произнасяне. Несъстоятелни са и бланкетно визираните от процесуалния представител на подсъдимия пороци в съобразителната част на атакуваната присъда, изразяващи се в непълноти при тълкуване на доказателствената съвкупност и в липса на убедителност за налична вина при обосноваване на приложимия материален закон. Изложените съображения от въззивния съд по основния факт в доказателствената рамка - инкриминирано престъпно деяние и авторството му, и интерпретацията на обезпечаващите го доказателства мотивират голословност на подобни твърдения. В изпълнение на произтичащите от процесуалната норма на чл.339, ал.3, вр.чл.305 НПК задължения Апелативен съд-София е формирал воля по значимите за ангажираната отговорност на М. Й. обстоятелства и установяващата ги доказателствена маса, и при оценка на относимата материалноправна уредба определил обективните и субективни признаци, консумиращи престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, словно отразени в обжалвания съдебен акт . При осъществения инстанционен контрол ВКС не констатира и релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, предпоставящо упражняване на регламентираните в чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК касационни правомощия. Наложената при условията на чл.54 от НК минимално предвидена в закона за това престъпление наказателна санкция - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, настоящата инстанция намира за справедлива, отмерена при съблюдаване тежестта на неправомерното посегателство и личността на неговия извършител М. Й. , и в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. При диференциране на наказателната отговорност въззивният съд е взел предвид индивидуализиращите инкриминирания акт характеристики - време; място; начин на извършване, с отчитане на формата и интензитета на употребената принуда, и на използваното средство; ниската стойност на предмета на престъпно посегателство. Преценени са и свързаните с личната опасност на дееца фактически данни-младежка възраст, тежко семейно и материално положение, характеристични справки, с подчертано внимание на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия Й. Приложеното по делото свидетелство за съдимост сочи на извършени множество престъпления /16 на брой/, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, и обуславя заключение за формирани трайни антисоциални навици и за демонстрирана престъпна упоритост,налагащо адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици. В очертаната насока касационният състав намира за необосновано претендираното намаляване на определеното на подсъдимото лице наказание, като се солидаризира с контролираната инстанция по отношение на отсъствието на материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, изискващи кумулативна даденост на налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на такива от изключителен характер, при които и най-леката лимитирана в закона санкция се оказва несъразмерно тежка. Мотивиран от изложеното ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия М, следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд –София. Воден от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №5/03.02.2010 година, постановена по внохд № 859/2009 г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.