Р Е Ш Е Н И Е № 346 София 04.10.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1010/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат Р. С., срещу въззивно решение №71 от 31.03.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. №136/2011 г., с което е потвърдено решение №175 от 15.11.2010 г. по гр. дело №1/2010 г. на Харманлийския районен съд. С първоинстанционното решение в обжалваната част са уважени предявените от А. Т. Я. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 КТ е незаконно. Това е така, защото ищцата на 16.03.2009 г. се е снабдила с препис от влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението и е признато за незаконно и е възстановена на предишната и работа. Вместо от тази дата, работодателят е изчислявал срока по чл.345, ал.1 КТ от датата, на която ищцата се е снабдила с изпълнителен лист и е прекратил трудовия договор, считано от 21.02.2007 г. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. По делото е установено, че в двуседмичния срок от получаване на съобщението по реда на чл.345, ал.1 КТ ищцата не се е явила на работа. Изпращането от ищцата на писмо за намеренията и на 14.05.2009 г. не може да се разглежда като явяване на работа. Ответницата по жалбата А. Т. Я., С., не е заявила становище. С определение №400 от 28.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №71 от 31.03.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. №136/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Основанието по чл.325, т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор се отнася за случаите, когато трудовото правоотношение е било прекратено, но впоследствие това прекратяване е било признато за незаконно и работникът или служителят е бил възстановен на предишната работа. За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. Възстановеното трудово правоотношение остава само за минало време – до датата на изтичане на срока. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че на 14.05.2009 г. ищцата А. Т. Я. е представила на работодателя си [фирма] препис от влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа като го е уведомила, че няма да я заеме, а желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, т.2 КТ, считано от 14.07.2009 г. Впоследствие на 29.06.2009 г. е получила по реда на чл. 345, т.1 КТ съобщение за възстановяването и на работа. В двуседмичния срок, който е изтекъл на 13.07.2009 г. тя не се е явила на работа. Ето защо, считано от 14.07.2009 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие, от която и да е от страните по договора и независимо от субективното им отношение за това от кога започва да тече срокът по чл. 345, т.1 КТ. Връчването след това на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение има констативен характер. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 КТ е незаконно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1130 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №71 от 31.03.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. №136/2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. Я., С., срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №167 от 24.07.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.2 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител офис” - С., като неоснователни. ОСЪЖДА А. Т. Я., С., да заплати на [фирма], [населено място], 1130 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.