Р Е Ш Е Н И Е   № 111   гр.София, 28.07.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на девети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                              със секретар   Ирена Велчева    изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско  дело под № 714/2008 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А”О. , гр. В. срещу решението на Софийски апелативен съд № 28/12.03.2008 год. по гр.дело № 1871/2007 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 1430/06.08.2007 год. по гр.дело № 544/2006 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „Е”А. , гр. К. иск за договорна неустойка за забавено плащане на цената по сключения между тях договор за изработка от 14.07.2005 год. за разликата над присъдените 51 712,90 лева до предявения размер – 364 888,38 лева, както и по отношение на оставената без разглеждане въззивна жалба в частта относно иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница в размер на 11 228,54 лева, по който липсва произнасяне в първоинстанционното решение. Касаторът е обжалвал въззивното решение и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение относно уваженият насрещен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка по същия договор, предявен от „Е”А. като е осъден „А”ЕО. да заплати 185 892,36 лева и е изменено основанието за дължимост на сумата по чл.6.9от договора, както и по отношение на присъдените 5 683,50 лева-обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска пред съда. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал съдържанието на сключения между страните договор от 14.07.2005 год. за демонтаж на стара и монтаж на нова дограма на процесните седем обекта, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Изцяло неоснователен се явява според касатора предявеният насрещен иск, който погрешно е уважен от съда заедно с претенцията за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като е присъдена мораторна неустойка за неизпълнение на задълженията, за които такава неустойка не е договорена. Ответникът по касационната жалба „Е”А. , гр. К. изразява становище, че въззивното решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни. С определение № 115/25.02.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск за неустойка за сумата 185 892,36 лева ведно със законната лихва като е изменено основанието за дължимост на неустойката по чл.6.9 от договора, както и иска за обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 5 683,50 лева за периода от 16.06. – 12.09.2006 год. Прието е,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, свързан с приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД, който е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която неустойката се дължи само за неизпълнение на задълженията, за които е договорена. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение в частта, с която е уважен предявеният от ответника „Е”А. иск за неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 185 892,36 лева, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на 5 683,50 лева за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер. Прието е с оглед доказателствата по делото, че е налице пълно неизпълнение от страна на „А”О. на поетите в чл.7.2 и чл.5.2.9 от договора задължения да представи при сключването му доказателства, че е застрахован за имуществена отговорност съгласно чл.171, ал.1 ЗУТ, както и да подпише при завършване на работата запис на заповед за 10% от стойността на всеки подобект за гаранционно обезпечение. При тези данни е направен извода, че за посоченото неизпълнение подизпълнителят дължи на главния изпълнител предвидената в чл.6.9 от договора неустойка в размер на 20% от стойността на съответния подобект. Посочената неустойка, обаче е уговорена като мораторна, а не компенсаторна и според клаузите на договора се дължи при забавено изпълнение с повече от 20 дни на основното задължение на подизпълнителя по отношение работата му на отделните подобекти /изразяваща се в демонтаж на съществуващата дограма, изработка, транспорт и монтаж на нова дограма/, които са обвързани с конкретно определени срокове съгласно приетият от страните график за изпълнение – приложение № 2 към договора. Прилагайки клаузата на чл.6.9 от договора към твърдяното от ищеца по насрещния иск неизпълнение, съдът е присъдил неустойка за неизпълнение на задължения, за които такава неустойка не е предвидена. Постановеното въззивно решене в частта му, с която е уважен предявения насрещен иск за неустойка е неправилно, тъй като е решено в противоречие с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос, изразена в посочените от касатора три решения, както и много други – напр. р. от 30.04.2008 год. по т.дело № 59/2008 год. на ВКС-ТК, р. № 597/06.06.2005 год. по т.дело № 914/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 464/01.04.2003 год. по т.дело № 2717/2002 год. на ВКС-V г.о. Съгласно постоянната практика на ВКС, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. В случая, видно от данните по делото, с предявения насрещен иск главният изпълнител-„Е”А. претендира от подизпълнителя „А”О. на основание чл.6.9 от сключения между тях договор за изработка от 14.07.2005 год. неустойка за пълно неизпълнение на следните негови задължения: по чл.5.2.9 – да представи при подписване на договора доказателство, че е застрахован за имуществена отговорност за вреди, причинени на другите участници в строителството или на трети лица; по чл.5.2.12 – да предаде изпълнителната документация и екзекутивните чертежи и по чл.7.2 – при завършване на работите да представи на гл.изпълнител запис на заповед по съгласуван образец за 10% от стойността на подобекта със срок на валидност 12 месеца като гаранционно обезпечение. Видно от съдържанието на договорните клаузи обаче, предвидена в чл.6.9 договора неустойка /както и тази по чл.6.8 с оглед очевидната връзка между тези две клаузи/ не обезпечава изпълнението на задълженията по чл.5.2.9, чл.5.2.12 и чл.7.2, за които се претендира.говорена е неустойка за забава при неспазване на установените в чл.2 от раздел ІІ на договора срокове, посочени в графика за изпълнение на СМР по подобекти съгласно Приложение № 2 към договора, а не компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, каквато се претендира. Тези срокове, обаче, са уговорени за изпълнение на работата описана в чл.1.1, която обхваща демонтаж на съществуващата, изработка, транспорт и монтаж на нова дограма за отделните подобекти съгласно Приложение № 1 към договора. Следователно, неустойката по т.6.9 от договора е относима единствено към визираните две форми на забавено изпълнение /до 20 дни и над 20 дни/ и то на основното задължение на подизпълнителя по договора, а не към всички други възможни форми на неизпълнение, в т.ч. и по отношение неизпълнението на други задължения, за които няма изрично предвидена неустойка. Този извод се потвърждава и от съдържанието на следващите два текста от договора – т.6.9 и т.6.10, в които аналогични неустойки за забава са предвидени в тежест и на възложителя – главен изпълнител по отношение на неговото основно задължение за заплащане на подизпълнителя цената за извършената от него работа. При тези фактически данни, необосновано и в противоречие с клаузите на сключения между страните договор от 14.07.2005 год. с въззивното решение в обжалваната му част е прието, че неустойката по чл.6.9 се отнася за „всякаква друга забава на другите задължения на подизпълнителя по договора извън задължението за срочното извършване на работите”. Незаконосъобразен и противоречащ на чл.92, ал.1 ЗЗД и трайната съдебна практика на ВКС е направеният от съда краен извод за основателност на предявения насрещен иск, тъй като съдът е присъдил неустойка за неизпълнение на задължения, за които такава не е договорена. С оглед на изложеното, съставът на второ отделение на ТК на ВКС счита, че въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният насрещен иск за сумата 185 892,36 лева ведно със законната лихва, както и иска за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 5 683,50 лева за забавено плащане на присъдената главница следва да бъде отменено и вместо него – да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният насрещен иск за неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД, както и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. При този изход на делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на „А”О. , гр. В. направените съдебни разноски в касационното производство в размер общо на сумата 9 861,52 лева /от които 3 861,52 лева държавна такса и 6 000 лева адвокатско възнаграждение/. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд № 28/12.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1871/2007 год. в частта, ос която е оставено в сила решението на Врачанския окръжен съд № 1430/06.08.2007 год. по гр.дело № 544/2006 год. в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск за неустойка за сумата 185 892,36 лева ведно със законната лихва, като е изменено основанието за дължимост по чл.6.9 от договора, както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на 5 683,50 лева за забавено плащане върху присъдената главница и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ насрещният иск, предявен от „Е”А. , гр. К. срещу „А”О. , гр. В. за сумата 185 892,36 лева – неустойка по чл.6.9 за неизпълнени задължения по чл.5.2.9 и чл.7.2 от сключения договор за изработка от 14.07.2005 год., както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 683,50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода от 16.06.2006 год. – 12.09.2006 год. ОСЪЖДА „Е”А. , гр. К. да заплати на „А”О. , гр. В. сумата 9 861,52/девет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и 0,52 ст./лева съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: