Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 08 май 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 334/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от адвокат Д. Я. от САК- упълномощен защитник на подсъдимия С. Т. Д. и от адвокат Я. А. - повереник на частните обвинители и граждански ищци С. Д. Р. И С. Я. Р., срещу въззивно решение №378/ от 18.12.2013 год., постановено по ВНОХД№872/13 год. на Софийския апелативен съд ,н.о.,4 състав. В ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ са посочени касационни основания по чл.348, ал. 1,т.т.2, 3 от НПК. Според аргументите в подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се изтъква: съдът не е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към доказване на деянието и дееца; неоснователно са били отхвърлени исканията на защитата за допускане като свидетел на С. М., която е щяла да установи важни обстоятелства от предмета на делото; неоснователно е отказано назначаване на ДНК експертиза за изследване на поднокътното съдържание на иззетия материал от подсъдимия; извършена е избирателна оценка на доказателствените източници; обвинението се доказва единствено от показанията на свидетелите Ц. и Д. и заключенията на СМЕ-зи като са игнорирани останалите доказателствени средства; не е обсъдено обстоятелството, че дрехите на подсъдимия са намерени не върху тялото му ,а в банята в дома му, както и че мястото, където е намерен трупът на пострадалия е било достъпно за всеки минувач откъм улицата; липсва мотив за извършване на умъртвяването на пострадалия. За явна несправедливост на наказанието се сочат следните доводи: неправилно не е приложен чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК; налице са многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства като чисто съдебно минало, трудова ангажираност, липса на противообществени прояви, влошено здравословно състояние. Прави се искане по чл. 354, ал. 1,т.т. 3 и 4 от НПК за отмяна на постановеното решение и връщане делото за ново разглеждане от САС. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието, предвидено за инкриминираното деяние, с определянето му под предвидения в закона минимум. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ОТ ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ, изготвена чрез повереника им, се изтъква явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Не е отчетена високата конкретна степен на обществена опасност на дееца с оглед начина и средството на извършване деянието както и съдебното му минало, въпреки настъпилата реабилитация и извършването на деянието при наличие на алкохолна злоупотреба. Претендира се неправилно приложение на закона при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които са занижени. Липсват конкретни данни в подкрепа на твърденията за неоснователно занижаване на присъдените обезщетения. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наказанието за инкриминираното деяние, както и присъждане на гражданските ищци по-висок размер на обезщетенията за неимуществени вреди от деянието. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С. Д. се явява лично и със защитата си адвокат Д. Я.. Поддържат жалбата с доводите в нея. В своя лична защита подсъдимият Д. заявява, че при наличие на 3,2 промила алкохол в кръвта му се е намирал в състояние на патологично алкохолно опиване, изключващо виновно поведение. Не е установено средството за извършване на деянието. Оспорва се изцяло основателността на жалбата на частните обвинители и граждански ищци с искане да бъде оставена без уважение. В съдебното заседание пред ВКС не се явява, редовно призована, частната обвинителка и гражданска ищца С. Р.. Явява се частният обвинител и граждански ищец С. Р. и процесуалният представител на двамата - адвокат А.. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа жалбата и моли за оставяне без уважение жалбата на защитата на подсъдимия . Представителят на ВКП дава заключение за оставяне без уважение и двете касационни жалби, тъй като не са допуснати процесуални нарушения ,а материалният закон е приложен правилно, съответно – гражданските искове са уважени в справедлив размер. В последната си дума подсъдимият моли за отмяна на решението и разглеждането на делото повторно пред САС, за да се установи истината. ВЪРХОВНИЯТ КААЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В РАМКИТЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: С присъда № 19 от 03.07.2013 г., постановена по нохд № 596/12 г., по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимият С. Т. Д., [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 13.12.2010г. в [населено място] умишлено е умъртвил Я. С. Р., поради което и на основание чл. 115 от НК е осъден на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, в затвор. На С. Д. Р. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва, като гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 150000 лева;. на С. Я. Р. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва, като гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 150000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от гражданските искове. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. С въззивно решение №378/ от 18.12.2013 год., постановено по ВНОХД№872/13 год. на Софийския апелативен съд ,н.о.,4 състав, образувано по протест от прокурор при СОП с искане за увеличаване на наказанието, по въззивна жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители с искане за увеличаване на наказанието и уважаване на гражданските искове в пълен размер, и по жалба от защитата на подсъдимия с искане за оправдаването му и отхвърляне на гражданските искове, атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена . КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Не са допуснати в атакуваното решение посочените в жалбата на защитата на подсъдимия съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към предмета на доказване, очертан с обвинителния акт. Фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изяснени при спазване правилата за събиране проверка и оценка на доказателствените източници съгласно чл.107 от НПК. Не са нарушени правилата на правната и формална логика при анализа на доказателствата и доказателствените средства. Не е нарушен материалният закон при правната оценка на установените фактически обстоятелства относно определяне на правната квалификация на инкриминираното деяние, така и относно материалния закон, очертаващ правното основание за присъдените обезщетения. Неоснователно се твърди в жалбата на защитата, че с недопускане като свидетел на лицето С. М.- тъща на пострадалия и майка на свид.Г. Ц., която е щяла „да установи важни обстоятелства от предмета на делото”, са били нарушени правата на защита на подсъдимия. Според защитата, М. е щяла да посочи, че на инкриминираната дата „трима непознати лица- мъже, са търсили сина й – свид. Ц. в дома му”. Основателно е преценено от решаващите съдебни инстанции, че тези обстоятелства не са относими към личността и поведението на подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата. Не са събрани каквито и да било обективни данни по делото от останалите доказателствени източници, които да навеждат на необходимостта да бъде обсъждана и проверена версия за намесата на трети лица в отношенията между пострадалия Р. и подсъдимия Д., която да би имала отношение към инкриминирания резултат – смъртта на пострадалия Р.. По делото е установено, че пострадалият и свид.Ц. не са имали контакти, нито конфликти помежду си както през инкриминирания ден, така и поначало. Не се е спорило по делото, че подсъдимият С. Д. и пострадалият С. Р. са били в много близки, приятелски отношения и не са имали стълкновения или неуредени въпроси помежду си. Точно обратното е установено, че двамата са се разбирали и често са контактували. На инкриминираната дата са се срещнали за да пият вино и двамата по време на срещата им са били под въздействието на голямо количество изпит преди това алкохол. И двете инстанции по фактите безпротиворечиво са извели от доказателствените средства, че повод за физическото посегателство върху пострадалия е изпитото количество алкохол от подсъдимия, определено от заключенията на приобщените от досъдебното производство СМЕ и СХЕ, че към 23,30 часа на 12.12.2010 год., когато е продължил да пие вино заедно с пострадалия, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. е била около 3,25 промила, а на пострадалия Р. е била около 3,10 промила. Степента на опиване у подсъдимия Д. е определена от експертите като „средна, към тежка степен на алкохолно опиване”. В това състояние двамата са започнали да се борят на земята в двора пред дома на подсъдимия. Неоснователни са доводите на подсъдимия и защитата му, че се е намирал в състояние на патологично алкохол опиване,при невъзможност да разбира действията си и да ръководи постъпките си. От кредитираното заключение на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, приобщена от досъдебното производство по реда на чл.283 от НПК, психичното състояние на подсъдимия по време на деянието му е позволявало да възприема вярно обективната действителност. В състоянието на установената степен на алкохолно опиване подсъдимият Д. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Обясненията на подсъдимия за пълната липса на спомен за случилото се от времето, след като с пострадалият Р. са отишли да пият вино в гаража на подсъдимия, до момента на присъствието му в полицията, са интерпретирани съвкупно както с изводите на СППЕ, според която състоянието на частична токсична амнезия, както и на защитна амнезия на организма, не е изключвало способността на дееца да разбира и ръководи постъпките си. Деянието и авторството му от подсъдимия не са установени при игнориране на част от доказателствените източници, а при съвкупната им оценка. Не е извършена избирателна оценка на доказателствените източници; обвинението не се доказва единствено от показанията на свидетелите Ц. и Д. и само от заключенията на СМЕ-зи, а от съвкупната оценка на целия доказателствен материал. Подробно е обсъдено защо е дадена вяра на заключенията на ДНК експертизите на веществени доказателства; по дрехите на подсъдимия, макар и намерени не върху тялото му, а в банята в негови дом, са установени следи от кръвта на пострадалия Р., които данни сочат на авторството на деянието от подсъдимия. Плод на проверка и анализ за изясняване фактите от предмета на доказване са показанията на лицата, които са контактували с подсъдимия и пострадалия непосредствено преди деянието - свидетелите Г. Ц., С. Р., В. С., М. П., Д. А., И. М., Б. Б. др. Проверени и анализирани са данните от протоколите за оглед на труп; от заключенията на СМЕ за механизма на причиняване уврежданията; изводите на СХЕ и ДНК - експертизи за веществените доказателства - дрехите на подсъдимия, носени от него по време на деянието и средството за извършване на деянието, по които са открити следи от кръвта на пострадалия; обективните травматични увреждания по тялото на пострадалия и морфологичната им връзка с повърхността и размерите на намереното до трупа бичме/ дъска/; показанията на свидетелите Е. С. и С. Р., че пострадалият и подсъдимият са имали традицията, след като употребят алкохол, да се борят на земята. В тази насока съдилищата по фактите са изяснили , че съгласно кредитираните от тях заключения на СМЕ на труп, на СМЕ за механизма на причиняване на смъртта и на СМЕ на изследване на веществените доказателства, липсват данни за наличие на падане на пострадалия от собствен ръст, както и липсват обективни находки за травматични увреждания по трупа на пострадалия и по тялото на подсъдимия, сочещи за наличие на взаимна борба. Обективните данни са единствено за целенасочени, силни и систематични удари, нанесени по посока на главата и тялото на пострадалия Р., който е бил в положение с лице към дееца, с фиксирана на земята глава. Ударите са били нанасяни еднопосочно върху лявата й лицева част и върху долната челюст; уврежданията по главата и тялото са причинени от удари с твърд тъп предмет, с неравна контактна повърхност,продълговата форма и сечение от около 8-10 см.; морфологичните характеристики на уврежданията отговарят да са причинени от иззетото като веществено доказателство по делото бичме- дъска / спр. в протокола за оглед от местопроизшествие л.13-16,т.1 от ДП /. В тази връзка СМЕ сочи като средство на извършване престъплението именно тази дъска, с която е било оказано физическо въздействие върху пострадалия, причинило му тежка ЧМТ и шийна травма, които са непосредствена причина за настъпилата смърт на пострадалия. Споделени следва да бъдат и изводите във въззивното решение в отговор на доводите на защитата, че установените кървави зацапвания под формата на пръски по предната повърхност на блузата на подсъдимия са получени именно при нанасяне на удари върху обилно окървавена и/или кървяща повърхност при непосредственото въздействие с инкриминираното средство – намерената на мястото на деянието дъска. По този начин са опровергани доводите на защитата, че макар дрехите на подсъдимия да съдържат следи от кръвта на пострадалия, това обстоятелство само по себе си не сочело на авторството на деянието. Заключението на СМЕ изключва категорично възможността зацапванията с кръв по дрехите на подсъдимия да са причинени от пръски в резултат на дишане при наличие на кръв в дихателните пътища на пострадалия. В тази връзка, както в заключението си, така и при разпита им в съдебно заседание, вещите лица са достигнали до извода, възприет от съдебните инстанции, че съвкупната преценка на всички зацапвания от кръв по изследваните дрехи на подсъдимия, наличието на проливания по предната повърхност на крачолите на панталоните в областта на коленете, локализацията на петната от кръв по предната и задната повърхност на блузата, особено зацапванията от капки по бието на блузата и по задната й повърхност, сочат на извода, че лицето, което е носило тези дрехи да е нанасяло ударите. Безспорно е установеното , че подсъдимият е носил тези дрехи по време на деянието. Съдебните инстанции са се обосновали защо са отхвърлили като неоснователно искането на защитата на подсъдимия за изследване чрез ДНК експертиза на поднокътното съдържание на иззетия материал от подсъдимия. С определението от 13.09.2013 год. по въззивното дело, САС, по реда на чл.327 от НПК съставът на САС е дал аргументиран отговор защо е отхвърлил като неоснователно искането на защитата на подсъдимия Д. за допускане на експертиза за изследване на поднокътно съдържимото на подсъдимия Д.. При проверката ВКС споделя изцяло доводите на състава на САС, че обстоятелствата, които защитата на подс.Д. е претендирала да бъдат установени с назначаване на ДНК експертиза на отривки и поднокътно съдържание от дясна и лява ръка на подс.Д., иззети с протокол за взимане на образци за сравнително изследване на л.86,т.2 от ДП, са изяснени от заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, чрез ДНК анализ на веществени доказателства на л.174-181,т.1 от ДП. От приобщеното в съдебната фаза заключение на експертизата на веществени доказателства е установено, че от изследвания биологичен материал - отривки и поднокътно съдържимото от лява и дясна ръка, иззети от трупа на пострадалия Р., не е установен биологичен материал от друго лице. Даден е и отговор на възражението на защитата по оспорване на авторството на деянието относно мястото, където е намерен трупът на Р.. Макар и достъпно за всеки минувач откъм улицата, налице са убедителни доказателства, че деянието е извършено не от анонимно лице, а именно от подсъдимият; установено е присъствието на подсъдимия заедно с пострадалия в момента на убийството; анализът на веществените доказателства е дал категоричен извод, че кръвта на пострадалия върху дрехите на подсъдимия е попаднала съгласно описаните четири механизма, които сочат, че именно Д. е нанасял ударите по главата на пострадалия; нанасянето на ударите от трето лице би могло да обясни само петната от пръски при размах, но не и тези от пръски при удар върху обилно кървяща повърхност, стичане от вдигнат високо окървавен предмет и попиване; колениченето до пострадалия с цел реанимиране чрез изкуствено дишане може да обясни само петната от попиване, но не и тези от пръски при удар, пръски при размах и от стичане. Липсата на мотив за извършване на умъртвяването на пострадалия не е основание за изключване на наказателната отговорност за инкриминираното деяние, тъй като той не е елемент от състава на престъплението. Не е допусната явна несправедливост на наказанието. Основателно не е приложен чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Санкцията е съразмерна с тежестта на извършеното. Чистото съдебно минало, трудова ангажираност, липса на противообществени прояви и влошеното здравословно състояние са обсъдени, и са дали законосъобразно основание на съдебните инстанции да определят наказанието при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства.Определяйки същото в параметрите на долната граница на предвидената за състава на престъплението санкция, решаващите съдилища са изчерпали възможността за повече снизхождение към дееца. Неоснователни са доводите в жалбата на частните обвинители и граждански ищци, според които, при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК не е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Горепосочените съображения в отговор на жалбата на защитата на подсъдимия се отнасят и до жалбата на частните обвинители. Наказанието е законосъобразно определено. В. е, че при липса на насрещно предизвикателство от страна на жертвата, деянието е извършено с престъпен интензитет и по начин, който съдържа почерка на пренебрегване на всякакви човешки ценности. Съдебните инстанции по фактите са обсъдили тези релевантни за наказателната отговорност на дееца обстоятелства. Не са подценени или надценени смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Правилно съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наказанието е отмерено в рамката на предвидената в състава на престъплението долна граница от 10 години лишаване от свобода. Видно от мотивите на въззивното решение, взети са предвид и данните, че подсъдимият и пострадалият са били добри приятели ; основната причина за деянието е злоупотребата с алкохол, в резултат на която са погазени най-висшите човешки ценности. Неоснователно се иска игнориране на последиците от настъпилата реабилитация за предишното осъждане на Д., която има правно действие на окончателното му заличаване за в бъдеще, поради което правилно е прието, че подсъдимият е неосъждан. Законосъобразни са изводите, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия съгласно данните по делото и закона. Законосъобразно са присъдени по основание и размер претендираните обезщетения като е спазено правилото и по чл.52 от ЗЗД. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди от деянието в размер на 80 000 лева за съпругата на пострадалия и в размер на 70 000 лева за неговия син са справедливи. При определяне основанието и размера на обезщетенията за неимуществени вреди са обследвани релевантните обстоятелства – преживените от гражданските ищци болки и страдания, възрастта на жертвата на престъплението, както и отношението между последния и гражданските ищци. Правилно е прието, че и за двамата граждански ищци смъртта на техния близък се е отразила изключително негативно и тежко. Настоящата трета инстанция не установи допуснати касационни основания, обосноваващи отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 3541,ал.1,т.1 от НПК, ВКС ,трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №378/ от 18.12.2013 год., постановено по ВНОХД№872/13 год. на Софийския апелативен съд, н.о., 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :