Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 06 април 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 3147/2011 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. И. Ш., подадена чрез адв. С. Н., против присъда № 315/05.12.2011 г., постановена от Великотърновски апелативен съд (ВтАС) по в.н.о.х.д. №343/2011г. С жалбата се обосновава довод за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съображенията за претендираното нарушение са повторени и в представената писмена защита. В съдебно заседание пред касационния състав постановеният осъдителен диспозитив по чл.152, ал.1, т.1 НК не се оспорва от защитата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че решението следва да остане в сила, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения, свързани с отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания, в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 31.03.2011г., постановена по н.о.х.д.№ 174/2011г. Плевенски окръжен съд е признал подс.М. И. Ш. за виновен в това, че: - на 27.09.2009г. в гр. Б., [улица] по непредпазливост причинил смъртта на А. П. П., поради което и на основание чл. 122 вр. чл.54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода - по същото време и място се съвкупил с А. П. П., лишена от възможност за самоотбрана, и то без нейно съгласие – поради което и на основание чл. 152, ал.1, т.1 вр. чл.54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода. По съвкупност и на основание чл.23 НК на подсъдимия е определено за изтърпяване общо наказание в размер на най-тежкото, това от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подс.Ш. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 115 НК, по чл.152, ал.3, т.1 НК, както и по обвинението да е извършил престъпленията вр. чл. 20, ал. 2 НК. С въззивна присъда № 315/05.12.2011 г., постановена по н.о.х.д. №343/2011 г., Апелативен съд – гр. Велико Търново е отменил присъдата на Плевенски окръжен съд и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия Ш. за виновен в това, че: - на 27.09.2009г. в гр. Б., [улица] умишлено умъртвил А. П., която се намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 5, вр. чл. 115 и чл.54 НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода и за невинен да е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с другия подсъдим по делото Н. Я. А., поради което го оправдал по обвинението по чл.20, ал.2 НК в тази част. Със същата присъда съдът е изменил по отношение на Ш. приложението на чл. 23, ал. 1 НК, като увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода от три на петнадесет години, както и в частта за първоначалния режим, и типа затворническо заведение, постановявайки първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в затвор. Касационна жалба е подадена в срок и от подсъдим, който има право на жалба, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящето производство е второ поред, след като с решение №409/28.10.2011г. по н.д. № 2045/2011 г. Върховният касационен съд, трето н.о., е отменил потвърдителното решение № 137/01.06.2011 г. по в.н.о.х.д. № 135/2011 г. на ВтАС и върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. При новото разглеждане на делото от Великотърновския апелативен съд, указанията, дадени от ВКС по правилното приложение на закона и отстраняването на допуснатите нарушения, при определяне формата на виновно поведение, са изпълнени в цялост от предходната инстанция. По делото са били събрани възможните и необходими доказателствени източници, позволили на съда да установи относимите обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, за всяко от престъпленията, извършени от касатора. Съвкупната им оценка е направена добросъвестно и при спазване на правилата на логиката и това е позволило на съда да установи механизма на всяко от извършените престъпления. Обосновани са фактическите изводи на въззивната инстанция и за това, че авторството на касатора, като извършител на всяко от инкриминираните престъпления, е доказано по несъмнен начин, поради което доводът за допуснато нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК не се оправдава от фактическа и правна страна. Отразените в мотивите на присъдата констатации и изводи за участието на касатора в извършване на инкриминираните деяния са изведени от цялостната оценка на доказателствения материал. Възраженията на защитата, на полето на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, за недостатъчност на доказателствената основа, поради което съдът не е установил механизма на причиняване на съставомерните увреждания, довели до настъпване смъртта на пострадалата, не се споделят от касационния състав по следните съображения: От приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза (СМЕ), основаваща се и на резултатите от извършена аутопсия е установено, че на постаралата е било причинено двустранно счупване на ребрата ( от седмо до девето вляво и от пето до седмо вдясно), разместване и засягане на плеврата, прекъсване на гръбначния стълб между седми и осми гръдни прешлени, кръвонасядане на меките черепни покривки на главата в областта на дясната слепоочна област. Според заключението на СМЕ смъртта е настъпила за време 10-15 минути след увреждането и непосредствена причина за това се явява тежката гръдна травма, довела до прекъсване на гръбначния стълб и счупване на ребра, възходящ мозъчен оток и болков шок. Според СМЕ счупването на ребрата е причинено от скачане, притискане на гръдния кош, включително с коляно откъм гърдите по принципа на индиректната фрактура. Прекъсване на гръбначния стълб се обяснява с обръщане на тялото на пострадалата, която е била пълна и неподвижна и последвал натиск върху твърд предмет, какъвто се явява и ръбът на легло, в което е лежала. В тази част установеното от св. В. за обстоятелствата, при които е извършено увреждането на пострадалата, е в пълно съответствие с експертното заключение, поради което упрекът към въззивния състав за това, че при изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3 НПК е приел за достоверни показанията на този свидетел-очевидец на извършените от касатора деяния, е неоснователен. Претендираните нарушения на процесуалните правила и в останалата част са неоснователни, защото доказателствената съвкупност представлява едно безпротиворечиво единство на източници, на което са противопоставени само обясненията на касатора, чието съдържание се свежда до пълен отказ на приетата за установена фактическа обстановка. Позоваването от страна на защитата на отсъствие на семенна течност или друг материал с органичен произход, за да бъде идентифициран касаторът и чрез ДНК експертиза, при наличната доказателствена съвкупност, не налага извод за недоказаност на обвинението по отношение на авторството на Ш. и участието му в извършването на инкриминираните деяния. Нещо повече, доказаността на обвинението за изнасилване по основния състав на чл.152,ал.1 НК, според действуващите процесуални правила, не съдържа задължително изискване съвкуплението, осъществено чрез принуда, да е завършило с еякулация. Освен това е установено, че другият съподсъдим Н. А., преди да уведоми полицейските служители за случилото се, измил тялото на пострадала и в продължение на два дни укривал настъпването на смъртта, време, достатъчно да напреднат процесите на трупно разложение и да ограничат възможностите за изземане на годен за изследване биологичен материал, като допълнителен, но не единствено възможен доказателствен източник, за установяване авторството на дееца, в случая касаторът и извършените от него деяния. Възраженията на защитата в тази част, относно недоказаност на обвинението, след обсъждане от въззивната инстанция и съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност, основателно не са били възприети. Тук е мястото да се посочи, че касаторът е участвал и в упражняване на принуда върху пострадалата, за да улесни подс.А. в извършването на блудствените действия, за които, по отношение на втория подсъдим, присъдата на първоинстанционния състав е влязла в сила. Друг е въпросът за отсъствие на осъдителен диспозитив по отношение на касатора по това обвинение. В тази част може само да се направи констатацията, че поради липсата на процесуално основание присъдата на първоинстанционния състав не може да се коригира. В заключение, по довода за отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК следва да се отбележи, че при отсъствие на нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съда и формирането на вътрешното му убеждение по фактите, предмет на доказване по чл.102 НПК, касационният състав счита, че при приетата за установена фактическа обстановка възприетите квалификации по чл. 116, ал.1, т. 5, вр. чл. 115 НК и по чл. 152, ал.1, т.1 са законосъобразни. В рамките на основното възражение за недоказаност на обвинението по отношение авторството на касатора, защитата, при условията на алтернативност, прави възражение и за несъставомерност от субективна страна на извършените деяния. С такова съдържание са поддържани доводите и пред въззивната инстанция, където са получили обосновани откази да бъдат възприети за основателни. Въззивният съд, съобразявайки установените фактическите положения, които са с решаващо значение, относно нанасянето на ударите, механизма на причиняване на увреждането и непосредствена причина за настъпване на смъртта на пострадалата, извършеното с нея съвкупление и блудствени действия, всички с участието на касатора, е направил обосновани и законосъобразни изводи за субективната страна на всяко от извършените от касатора престъпления. Установено е от фактическа страна, че под влияние на употребения алкохол касаторът и подс. А. решили да удовлетворят половия си нагон, въпреки несъгласието на пострадалата. Поради изразения отказ от нейна страна, касаторът е бил този, който с удари упражнил принуда върху нея, освен това й държал главата неподвижно, за да може подс.А. да се удовлетвори орално, като вкарал члена си в устата на пострадалата. Нагласата на касатора да осъществи съвкупление с пострадалата била доминираща в поведението му, когато продължил упражняването на насилие, нанасяйки й удари по горната половина на тялото, по начин описан по-горе, с които причинил установените от СМЕ увреждания, фрактури на ребрата и прекъсване на гръбначния стълб. При така установената подреденост в действията на касатора, водещо в която е задоволяване на половия нагон чрез съвкупление с пострадалата, въззивният съд обосновано е приел, че по отношение на изнасилването по чл.152, ал.1, т.1, НК е действувал с пряк умисъл, докато по отношение на по-тежко наказуемото престъпление по чл.116, ал.1, т.5 НК е налице евентуален умисъл. В съобразителната част на присъдата въззивният състав е обективирал убедителни съображения в тази част, които не се налага да бъдат преповтаряни. Тук е мястото да се отбележи, че под влияние на употребения алкохол, упражнявайки неконтролирано по отношение на тежест и интензивност насилие върху една неподвижна, тежко болна възрастна жена, каквато е била пострадалата, касаторът несъмнено се е отнасял с безразличие към възможното настъпване на смъртта, като възможен страничен резултат, наред с пряко целения, да осъществи съвкуплението с жертвата. Във връзка с това следва да се подчертае, че възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия също изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесените тежки удари, скачал, друсал се върху гърдите на пострадалата, няма да настъпи предизвиканият от него по-тежък съставомерен резултат - смъртта на жертвата. Нещо повече, установено е от фактическа страна, включително и от дадените обяснения пред първоинстанционния съд, че касаторът, във време, предхождащо извършване на деянията, е имал представа за възрастта и за тежкото здравословно състояние на пострадалата. Следователно бил е наясно и по отношение на фактическите обстоятелства, съдържащи признаците на квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.5 НК. Поддържаните от защитата доводи за отсъствие на този квалифициращ признак не се възприемат и от настоящия състав. Още с ППВС №2/1957г., т.17 е посочено, че безпомощното състояние е такова състояние на жертвата, включително тежко заболяване, поради което не може да окаже съпротива на дееца. Без съмнение, поради тежкото си заболяване пострадалата е била лишена от възможност да окаже каквото и да е реално противодействие на насилието, упражнено от касатора, защитавайки живота си и половата си неприкосновеност. Вербално изразеното несъгласие на жертвата за съвкупление не изключва съставомерността на деянието с оглед на оспорения от защитата квалифициращ признак, който е с идентично съдържание за всяко от извършените от касатора престъпления. От защитата се поддържа безалтернативно искане за оправдаване на касатора и по двете обвинения, каквото освен по изложените по-горе съображения за неговата неоснователност не би могло да се постави на обсъждане и по същество, като самостоятелно основание, тъй като касационната инстанция не е инстанция по фактите. Предоставените й процесуални правомощия са ограничени до упражняване на контрол, относно правилното приложение на закона, материален и процесуален, съобразявайки установените от контролираните инстанции фактически положения и когато тези положения са установени при съблюдаване на доказателственото процесуално право, какъвто е настоящият случай, те са задължителни за касационния състав при проверка на съдебния акт по приложението на закона. При това положение и тъй като действува само по повод на касационната жалба и в рамките на поддържаните отменителни основания, настоящият състав приема, че не следва да обсъжда основанието по чл.348, ал.1, т.3 НК, за явна несправедливост на наказанието, какъвто довод не се поддържа и от защитата. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационната жалба отменителни основания, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 315 от 05.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 343/2011 г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.