Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр.София, 26.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова и прокурор С., като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4605/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационни жалби на П. И. Т. чрез адвокат Р. С. от АК-С., на Прокуратурата на Република България и на Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 1836/18.07.2019 г. по гр.д. № 188/2019 г. на Апелативен съд С., с което частично се отменя решение от 25.09.2018 г. по гр.д. № 13278/2013 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените искове от П. И. Т. против Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи, на основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000 лева при условията на солидарност и се потвърждава решението в частта, в която са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 80 000 лева. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Отговор на поставения въпрос е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на Върховния съд, според което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Разясненията в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага трайно и последователно от Върховния касационен съд и според която обезщетението в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ се присъжда за конкретно увреждане на имуществени и/или неимуществени права и правнозащитими интереси. Съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи, но в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо от повдигане на незаконното обвинение. Обезщетението на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства - какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в извършването на престъпление, вида и тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, както и дали наказателното производство е приключило в разумен срок. При определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените му в резултат на наказателното преследване неудобства и притеснения в личен, семеен и професионален план. С оглед дадения отговор на въпроса, при проверка на правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съдът правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е било повдигнато обвинение от прокуратурата, по което обаче не е постановена осъдителна присъда, а наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Правилно са били възприети и релевантните за случая обстоятелства, във връзка с вида и тежестта на обвинението и степента на неоправданата наказателна репресия, но при определяне на дължимото обезщетение въззивният съд неправилно е преценил доколко конкретните негативни изживявания на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата. С разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България се посочва, че държавата отговаря за причинените на гражданите вреди чрез нейните органи, т.е. по искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ пасивно легитимирани да отговарят са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, Това принципно разбиране се прилага трайно в практиката на Върховния касационен съд - държавата носи обективна отговорност за вредите, причинени от дейността на разследващите органи, прокуратурата и съда на основание чл.2 ЗОДОВ, като обезщетението обхваща всички вреди на пострадалия от повдигане на обвинение до приключване на наказателното производство без осъдителна присъда. В същия смисъл са разясненията в тълк.дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, с които се посочва, че длъжник по материалното правоотношение е държавата, а правозащитните органи я представляват като процесуални субституенти и дори един от правозащитните органи да представлява държавата, не се нарушава принципа за пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка се налага извод, че ако са налице предпоставките за съществуване и упражняване правото на иск по чл.2 ЗОДОВ, няма законова пречка като ответна страна по делото да бъде конституирана не само прокуратурата, която упражнява надзор върху разследващите органи и полицията, но и тези от тях, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди. Съгласно чл.6 ал.1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от органите на министерство на вътрешните работи е разследването на престъпления. При тази дейност разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но те също са независими и вземат решения по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона. Следователно, като правозащитни органи по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, разследващите органи и полицията, чиито действия са необходими за разкриване на обективната истина, също може да отговарят за вредите, които са причинени на лице, във връзка с незаконното повдигнато му обвинение /В същия смисъл решение № 373 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 946/2012 г. на ВКС, ІV г.о Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но също неблагоприятните последици от повдигането на обвинение , както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. Въззивният съд, в случая, правилно е отчел тежестта на обвинението и степента на засягане на личната сфера на пострадалия, но неправилно е определил размера на обезщетението, с оглед общата продължителност на наказателното производство – около 9 месеца, до прекратяването му поради недоказаност на обвинението. Пострадалият първоначално е бил задържан за 72 часа и по отношение на него е била постановена най-тежката мярка за неотклонение за около 4 месеца, с което е било ограничено свободното му придвижване. По делото се установява безспорно, че разгласяването на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление е в пряка причинно-следствена връзка с негативните за ищеца последици - влошаване на отношенията в семейството му, засягане на името му в обществото и притеснения за професионалната му реализация. От друга страна, липсват каквито и да било данни по делото, продължилото в разумен срок следствие да е причинило здравословни проблеми на ищеца – няма личностно разстройство, неврологична симптоматика или физически проблем, въз основа на което обосновано да се приеме, че болките и страданията се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи тревожност и потиснатост от провежданата наказателна репресия. При преценка на всички тези обстоятелства и с оглед ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение на ищеца е в размер на 15 000 лева, което се дължи със законната лихва от 29.08.2014 г. до изплащане на сумата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1836 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 188/2019 г. на Апелативен съд С., с което са уважени исковете на П. И. Т. против Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи, на основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева до присъдените 30 000 лева, в частта за присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Р. Г. С. над сумата 1098,74 лева, както и в частта, с която Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи са осъдени за разноски над сумата от 243,75 лева, като вместо това: ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. Т. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 15 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 80 000 лева. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1836/18.07.2019 г. по гр.д.№ 188/2019 г. на Апелативен съд С. в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят разноски пред настоящата инстанция за възнаграждение на адвокат Р. Г. С. от АК-С. в размер на 549,37 (петстотин четиридесет и девет лева, тридесет и седем стотинки) лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА П. И. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, разноските за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 375 (триста седемдесет и пет) лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.с чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.