Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * обезщетение за имуществени вреди * незаконно уволнение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

София,11.01.2018 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 428 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 773 от 06.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5958/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 996/ 2016 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № II-60-139/ 16.11.2015 г. по гр. д. № 25 883/ 2013 г. на Софийски районен съд и постановено делото да се разгледа от първоинстанционен състав на Софийски градски съд по искове с правна квалификация съответно чл. 49 ЗЗД за сумата 58 767. 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в пропуснат доход от трудово възнаграждение за длъжността „главен юрисконсулт“ с код НКПД 2429 7001 в периода 11.05.2010 г. – 31.12.2011 г. в Дирекция „Правна“ – Административен блок на НК „Железопътна инфраструктура“ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 12 198. 95 лв. – законни лихви за забава в същия период.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД - каква е правната квалификация на иск за обезщетяване на вреди в период, който следва шестмесечния по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, когато работникът или служителят твърди, че по надлежния ред уволнението му е признато за незаконно, както и че издателят на заповедта за уволнение е знаел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не съществува и допуска ли обективното ни право такава претенция да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД.
По повдигнатия въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Съгласно чл. 225, ал.1 КТ, при отмяна на уволнението като незаконно, за времето, през което работникът е останал без социално осигурен доход, работодателят дължи обезщетение, без да се изследва причинната връзка между уволнението и оставането му без работа, като размерът на вредите е фингиран от закона в размер на месечното му възнаграждение за шест месеца. Целта на предвиденото в КТ обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен както начина на определяне размера на обезщетението – въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника, така и срокът, за който се дължи обезщетение или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Изхождайки от характерната престация по трудовия договор – предоставянето на работна сила, законодателят е ограничил размера на обезщетението за дължими от работодателя вреди в предвидим размер, обусловен от разумния срок, необходим за възникване на ново трудово правоотношение. Определеният в КТ режим на обезщетяване в отклонение от общите правила за неизпълнение на договорите, обуславя извод, че обезщетение над предвидения в чл. 225, ал.1 КТ размер не се дължи, независимо дали след уволнението работникът е останал без работа за по-дълъг период.
Работникът може да претендира вреди от уволнението в размер над предвидения в чл. 225, ал.1 КТ само в случаите, когато вредите са настъпили в резултат на непозволено увреждане, съставляващо действие извън предвидената в КТ възможност за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Когато ръководителят на предприятието работодател, въпреки че му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника, е издал уволнителна заповед, ползвайки недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, то той дължи на работника обезщетение по чл. 45 ЗЗД за действително причинените вреди – в този смисъл Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС НР. Спорът не е трудов, а ответник по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е съответният ръководител на предприятието работодател, извършил незаконното уволнение. Гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД не е ангажирана. Действително, отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, съставляващи извършване на възложената работа или са пряко свързани с нея или чрез бездействия за изпълнение на задължения – в този смисъл Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС НР, но с влизане в сила на Кодекса на труда (ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г.), обективната отговорност на предприятието работодател за вреди от незаконно уволнение е ограничена до размера, предвиден в чл. 225, ал.1 КТ. Над този размер отговорността е само на извършилия незаконно уволнение ръководител, ползвал недобросъвестно служебното положение за постигане на неслужебна цел.
По касационната жалба срещу обжалваното решение на Софийски градски съд:
С искова молба от 09.05.2013 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 19994/2013 г. на Софийски районен съд, ищецът П. Г. П. от [населено място] е предявил против ответника ДП НК „Ж. и.” (Н.), [населено място] обективно съединени искове за изплащане на неполучено трудово възнаграждение от 55000 лева за периода от 11.05.2010 г. до 31.12.2011 г. и за обезщетение в размер на законната лихва за периода от 11.05.2010 г. до датата на завеждане на иска. В исковата молба са въведени твърдения, че с решение от 28.10.2009 г. по гр.д. № 4260/2008 на ВКС, ІІ г.о., извършеното от ответника през 2002 г. уволнение е било отменено като незаконно и ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт” на Н.. В заповед № 653 от 09.11.2009 г. на генералния директор на Н., с която ищецът е бил възстановен на длъжността, са били вписани неверни данни относно размера на месечното му трудово възнаграждение, което е било неколкократно занижено. На 10.11.2009 г. на ищеца е бил връчен акт № 654 за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Документът е бил подписан от генералния директор, а трудовата книжка на ищеца оформена от главния счетоводител с вписване на посоченото основание за уволнение, въпреки, че работодателят не е бил внесъл осигурителните му вноски в НОИ за период от 87 месеца – от м. август 2002 г. до м. октомври 2009 г. С решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 702/2010 г. на Софийски районен съд, извършеното с акт № 654 от 10.11.2009 г. уволнение е било отменено като незаконно. Вследствие на вписването на неверни данни за наличие на осигурителен стаж към момента на издаване на акт № 654 от 10.11.2009 г., ищецът е пропуснал ползи в размер на неполучено трудово възнаграждение за периода от 11.05.2010 г. до 31.12.2011 г. в размер общо на 55000 лева, които претендира ведно с обезщетение за забава при изплащането на тази сума в размер на 15000 лева. В съдебно заседание, проведено на 28.11.2014 г. съдът е допуснал изменение на размера на исковете, изразяващо се в увеличение на иска за обезщетение за пропуснати ползи до размер на 58767,80 лева и намаление на иска по чл. 86 ЗЗД до размер на 12198,95 лева. С решение № ІІ-60-139 от 16.11.2015 г. съдът се е произнесъл по съществото на гражданскоправния спор, квалифицирайки предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ и чл. 86 ЗЗД – иск за обезщетение за вреди от издаване на документи с невярно съдържание в размер на пропуснато брутно трудово възнаграждение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Приемайки, че исковете са неоснователни, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ за сумата 55000 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 15000 лева.
С решение № 5958/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 896/ 2016 г., Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски районен съд. Приел е, че по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД първоинстанционния съд се е произнесъл свръх петитум, поради което в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 12198,95 лева и 15000 лева решението е недопустимо. Приел е, че решението е недопустимо и в останалата му обжалвана част, тъй като съдът се е произнесъл въз основа на незаявени от ищеца обстоятелства – въз основа на твърдения, че вредите са в резултат на неверни данни в издаден от работодателя документ. Приел е, че предявената от ищеца претенция се основава на вреди от незаконното му уволнение, извършено с акт № 654 от 10.11.2009 г., в резултат на което е бил лишен от възможност да получава трудовото си възнаграждение за процесния период от 11.05.2010 г. до 31.12.2011 г. И след като ищецът претендира вреди от неполучено трудово възнаграждение поради незаконно уволнение за период след изтичане на шестмесечния срок по чл. 225, ал.1 КТ, то предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за деликтна отговорност на работодателя, когато представляващия го е подписал заповедта за уволнение, въпреки знание за липса на основание за това, действайки умишлено. Приел е, че след като в исковата молба не са въведени необходимите обстоятелства, очертаващи конкретно поведение на длъжностното лице, то тя е подлежала на уточнение, поради което е следвало да бъде оставена без движение със съответни указания до ищеца. Приел е, че неправилната правна квалификация на спора като трудов е довела до постановяване на решение при нарушаване на правилата на родовата подсъдност – спорът не попада в изключението по чл. 104, т.4 ГПК, поради което е подсъден като първа инстанция на окръжен съд, а постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и на това основание. Обезсилил е решението по гр.д. № 25883/2013 г. на Софийски районен съд и е постановил след влизане в сила на решението делото да се образува като първоинстанционно пред Софийски градски съд.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от П. Г. П. са изложени оплаквания за неправилност на формираните изводи за недопустимост на първоинстанционния акт. Поддържа се, че искът за обезщетение се основава на издадените от работодателя документи, отразяващи неверни обстоятелства, какъвто документ е и акт № 654 от 10.11.2009 г., с който работодателят е потвърдил възникнало за ищеца право на пенсия към 10.10.2009 г.
Ответникът по касационната жалба ДП Н. к. „Ж. и.” не взема становище.
По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Формираният във въззивното решение извод за недопустимост на първоинстанционното решение е неправилен. Както в исковата молба, така и в хода на инстанционното производство, вкл. в касационната жалба срещу въззивното решение, ищецът поддържа твърдения, сочещи за правна квалификация на иска по чл. 226, ал.1, т. 2 КТ. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на невярно удостоверяване на наличие на осигурителен стаж. Твърдението, че това невярно удостоверяване е извършено и в отменената заповед за уволнение (акт № 654 от 10.11.2009 г.) не променя правната квалификация на иска, а е въпрос по съществото на делото. Не променя правната квалификация и обстоятелството, че ищецът претендира вреди, настъпили след изтичане на срока на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ – обезщетението по чл. 226, ал.1, т.2 КТ обхваща всички вреди, претърпени от работника от вписване на неверни данни в издадени документ. Ето защо, формираният в решението извод, че правната квалификация на иска е по чл. 45 ЗЗД е неправилен - в исковата молба не са въведени твърдения, че уволнителна заповед е издадена от ръководителя, ползвал недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, нито такива твърдения могат да бъдат въведени за първи път чрез указания за уточняване на исковата претенция.
Неправилен е и формираният извод, че спорът не е трудов, поради което не попада в изключението по чл. 104, т.4 ГПК. Искът е с правно основание чл. 226, ал.1, т.2 КТ, поради което е подсъден като първа инстанция на Софийски районен съд.
Правилен е изводът, че по отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД, първоинстанционния съд се е произнесъл над предявения петитум за разликата между 12198,95 лева и 15000 лева, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част. В останалата му част обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд следва да отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по основателността на въззивна жалба № 1128064 от 11.12.2015 г. срещу първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.д. № 19994/2013 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5958/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 996/ 2016 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № II-60-139/ 16.11.2015 г. по гр. д. № 25 883/ 2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Г. П. от [населено място] против ДП Н.к. „Ж. и.”, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал.1 т.2 КТ за сумата 55000 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 12 198. 95 лв., както и в частта, с която са присъдени съдебни разноски и е постановено делото да се разгледа от първоинстанционен състав на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5958/ 14.07.2016 г. по гр. д. № 996/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта му, с което е обезсилено решение № II-60-139/ 16.11.2015 г. по гр. д. № 25 883/ 2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Г. П. от [населено място] против ДП Н. к. „Ж. и.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата между 12198,95 лева и 15000 лева.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в отменената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: