5 Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 28.06.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3666 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. С. Х. П. от [населено място] обжалва и иска да се отмени възивно Решение Nо 506 от 15.04.2016 година по гр.В.д. Nо 432/ 2016 година на ОС-Варна по извършване на делбата на основание чл 353 ГПК. Поддържа се , че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закон, свързан с извършване на делбата по посочения ред. Поддържа се , че по делото няма решение за ликвидиране съсобствеността на процесния имот, а решение , с което е разпределено правото на ползване между всички съделители, тъй като в съдебния акт липсват определение суми за уравнение на дяловете , въпреки , че с решението за допускане на делбата, квотите на страните в съсобствеността на къщата не са равни и следва да се присъдят суми за уравнение на дяловете. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите , заявени в изложението към касационната жалба и доформулирани от съда, касаещи възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и със съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите, установени в решението по 344 ал.1 ГПК не са равни по отношение на разделената сграда и дворно място . Касационната жалба се оспорва от ответниците по касация А. Х. С., И. Х. А., Г. Н. Д., Н. Г. Н. и Х. Г. Н. . Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира : С обжалваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция , по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е извършена съдебна делба на основание чл. 353 ГПК , като са обособени два дяла, разпределени в дял на С. Х. П. и в общ дял на останалите съделители. За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че делбеният имот съставлява : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване дворно място, находящо се в строителните граници на [населено място] с площ от 531 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 24565.502.1005, ведно с построената в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 127 кв.м., самостоятелен обект по КК и КР на населеното място и идентификатор 24565.502.1005.1 и допълващо застрояване – ГАРАЖ със застроена площ от 18.00 кв.м., навес с оградни стени от 32 кв.м. , от който имот е формирал, с помощта на вещо лице два дяла- дял първи – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 24565.502.1005.1.1 и гараж със застроена площ от 18 кв.м., ведно със Ѕ идеална част от дворното място , намиращо се в строителните граници на [населено място] и дял втори- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 24565.502.1005.1.2 и навес с оградни стени с площ от 32 кв.м., ведно със Ѕ идеална част от дворното място , намиращо се в строителните граници на [населено място]. Двата дяла са разпределени между съделителите- дял първи за съделителката С. П. и дял втори- общо за всички останали съделители. По изведения правен въпрос Поделяемостта на допуснат до съдебна делба недвижим имот е както технически , така и правен въпрос и касае възможността в рамките на втората фаза на делбения процес от обектите в делбената маса да бъде обособени самостоятелни обекта на правото на собственост съобразно броя на съделителите , за да бъде реализирана основната цел на процеса всеки съделител да получи дела си от съсобствеността в натура, доколкото това е възможно. С разпоредбите на чл. 201 ЗУТ и чл. 203 ЗУТ са уредени хипотезите на съдебна на урегулиран поземлен имот / УПИ/ с цел образуване на нови УПИ и на сграда, с цел обособяване на самостоятелни обекти. За обособяване на самостоятелни дялове законодателят е поставил императивното изискване към съда да изиска становище на общинската / районна/ администрация относно поделяемостта. Ако съгласно изслушаното експертно становище , при спазване на СПН вещото лице дава заключение за поделяемост , главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. В ал.2 на чл. 201 ЗУТ законодателят приема , че УПИ е неподеляем, когато не може да с изготви проект за разделянето на две или повече части , съобразено със съществуващото застрояване / в т.ч. и на учредено право на строеж /, съобразно на установените изисквания за минимално определените параметри за ПИ с плана за застрояване. В тези хипотези главният архитект изпраща свое становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на искането на съда.И в двете хипотези , във втората фаза на делбата, когато се иска разделяне на УПИ на две или повече имота, законът изисква становище на общинската администрация. Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба. Контролът за законосъобразност, с оглед на установените критерии относно обема на необходимите преустройства и неудобства, за одобряването на проектите или по отказа от страна на общинската администрация се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. Разделянето на една съсобствена жилищна сграда може да се извърши при одобрен инвестиционен проект за разделяне със съответните архитектурна , Ел и ОВ части респ. отказ на компетентния административен орган- Главния архитект на общината/ района/. Когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство , то тогава инвестиционен проект не е необходим, но това не изключва становище на общинската администрация, изискване обусловено от необходимостта при съдебна делба обособените дялове да получат идентификатори в кадастъра по реда на ЗКИР. Практиката на съставите на ВКС по приложение на чл. 353 ГПК предполага равенство на дяловете на съделителите и обособени дялове по възможност от еднакви по вид и приблизително равни по стойност имоти, а доколкото има неравенство на дяловете в стойностно отношение , то същото винаги се уравнява с пари. В хипотези , когато не е налице необходимост от изслушването на експертиза за разделянето на имота, експертното становище е задължително за определяне пазарна стойност на всеки дял , като оценката следва да включва и припадащите се идеални части от общите части на сградата , респ. и на дворното място, ако то остава в съсобственост и др.общи помещения. По основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна , обжалваното въззивно решение като неправилно- постановено в нарушение на закона следва да бъде отменено. За да допусне делбата на поземления имот/ дворно място, двуетажната жилищна сграда и гаража като обект на допълнително застрояване , решаващият съд е възприел изводите си на изслушана съдебно-техническа експертиза , според която при заснемане на имота в КК и КР- Заповед No РД-18-67/02.12.2010 година , двата етажа на еднофамилната жилищна сграда са заснети като със самостоятелни обекти на собствеността със самостоятелни идентификационни номера , въпреки , че съгласно одобрения архитектурен проект първият етаж са изби /л.51/. В тази насока са били и останалите доказателства- скиците по делото и изводите на вещото лице инж. Ш. Х. ,че съгласно действащите правила и норми на строителство – Наредба No 7/22.12.2003 година, и двата етажа притежават необходимите характеристики за самостоятелно ползване и съставляват самостоятелно жилище според см. на ДР на ЗУТ. От правна страна съдът е приел, че след като нито е налице споразумение между страните , нито има архитектурен или конструктивен проект за преустройство на одобрената за строителство сграда през 1969 година, същата съставлява едно жилище- един самостоятелен жилищен обект с идентификатор 24565.502.1005.1, който следва да бъде допуснат до делба. По отношение на дворното място , според експертизата , същото е неподеляемо. Изслушаните две съдебно-технически експертизи във втората фаза на делбения процес дават заключение , че имотът- жилищната сграда може да бъде поделена , като се получат два дяла- дял I- състоящ се от първия етаж и гаража и дял II- състоящ се от втория етаж и навеса , ведно с по 1/2 идеална част от дворното място. При императивно формулираната норма на чл. 203 ЗУТ и даденото заключение за възможна поделямост на допуснатия до делба недвижим имот на два дяла , за решаващия съд е било налице задължението да вземе становище на общинската администрация , което не е сторено.Касае се до фактически състав, който с включения елемент на административния акт гарантира законосъобразността на съдебното решение, с което се обособяват нови самостоятелни обекти на правото на собственост с цел прекратяване на една спорна съсобственост между съсобствениците-съделители в процеса. Несъблюдаването на законовите условия съставлява порок на обжалвания съдебен акт и налага неговата отмяна. Наред с констатираното нарушение на чл. 353 ГПК във вр. с чл. 203 ЗУТ, следва да бъде приет за обоснован довода на касатора С. П. за допуснато нарушение на закона поради липса на определена с експертното становище и посочена в диспозитива на съдебното решение пазарна цена на всеки един от дяловете , на базата на която пазарна оценка на дела да бъде извършено и стойностното уравнение на дяловете . Съгласно решението по чл. 344 ал.1 ГПК правата на съделителите не са равни нито помежду им , нито са равни в съсобствеността на отделните , допуснати до делба обекти. Така по отношение на поземления имот/ дворно място/ и допълващото застрояване правата са както следва: А. С., С. П. и И. А. са с права от по 30/120 идеални части за всяка от тях , Г. Д. с права от 4/120 идеални части , а Н. Н. и Х. Н. са с права от по 13/120 идеални части за всеки от тях. По отношение на жилищната сграда : 10/16 идеални части са на С. П. , по 2/16 идеални части притежават А. С. и И. А. и по 1/6 идеална част притежават Н. Н. и Х. Н.. Доколкото във всеки от новообразуваните дялове е включен по един самостоятелен обект на „поделената хоризонтално сграда“ , по един обект на допълнителното застрояване на дворното място и по Ѕ идеална част от същото, то дори и по стойност дяловете да биха били равни, неравенството в правата на всеки съделител предполага доуравняване в пари. След като съдът не определил стойността на всеки дял и сумите за доуравнение е допуснал нарушение на закона , което нарушение само по себе си също налага отмяна на обжалваното решение и връщането на делото на въззивната инстанция за постановяване на законосъобразен съдебен акт. Незаконосъобразен е съдебния акт и в частта за разноските. Разноските в делбения процес, свързани със заплащане на дължимите държавни такси се определят съгласно чл.355 изр.първо ГПК и чл . 8 от Тарифата за ДТ , събирани по ГПК , те се дължат от всеки един от съделителите , съобразно дела му определен с решението по чл. 344 ал.1 ГПК на база общата пазарна цена / а в случая определените пазарни цени за сградата и дворното място с допълващото застрояване /, независимо какъв дял всеки съделител получава от делбените имоти. По отношение на разноските за защита в делбения процес , същите се поемат от всеки съделител, така като са направени , освен тези при обжалване. За правилното определяне и присъждане на тези разноски , при неудовлетвореност на страна по делото, установеният от законодателя път на защита е този по реда на чл. 248 ГПК.По искането за разноски , направени в касационната инстанция, компетентен да се произнесе , съобразно чл. 294 ал.2 ГПК е въззивният съд на който съд делото е върнато за ново разглеждане. Като неправилно и незаконосъобразно / по изложените съображения/ обжалваното въззивно решение следва да се отмени като делото се върне на въззивната инстанция за изпълнение изискванията на чл. 203 ЗУТ за становище на общинската администрация относно предложената от вещото лице разделяне имота на два дяла , за изслушване на допълнителна експертиза която да даде заключение за пазарната стойност на всеки един от дяловете , обособени от експертизата , съобразно включените обекти общо и поотделно с цел да се определят и сумите за доуравнение на дяловете при необходимост с оглед на способа по извършване на делбата, както и за правилното присъждане на дължимите ДТ във втората фаза на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 506 от 15.04.2016 година по гр.В.д. Nо 432/2016 година на ОС-Варна по извършване на делбата на основание чл. 353 ГПК и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на разпоредително заседание за изпълнение на дадените указания по приложение на закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :