Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 23.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3021 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.Н. Б., ВАК срещу решение №944 от 19.06.2014г., постановено по в.гр.дело № 479/2014г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и искане за отмяната му, и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Касаторът излага съображения, че указанията на състава на ВКС, ТК по прилагането и тълкуването на закона са задължителни след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В случая окръжният съд не е зачел задължителните указания на ВКС, ТК, с което е допуснал нарушение на чл.294, ал.1 ГПК. От назначената от съда СТЕ е установено, че през процесния период в обекта е консумирана ел. енергия от наемателите на ищцовото дружество, което не е измерено поради липсата на техническо средство за измерване на консумираната ел. енергия. Ищецът не оспорва това обстоятелство не представя доказателства за обратното. Съдът при решаване на делото е следвало да съобрази заключението на СТЕ, което е използвало метод за установяване и чрез анализ на потреблението в обекта чрез аналогичен период от време през предходната година, както и през последващата година. Според касатора в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел за недоказана претенцията на ответника по размер като не е съобразил разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е доказан по основание, но не е доказан по размер. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Страните не са изпратили представители в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с определение №521 от 6.07.2015г., постановено по делото по въпросът: Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение. В решение №19 от 21.02.2014г., постановено по т.дело № 2014/2013г. на ВКС, ТК е дал задължителни указания на съда по приложението на чл.183 и чл.200 ЗЗД за задължението на купувача да заплати на продавача доставената му и консумирана от него ел. енергия, като специфичен вид стока. Дадените от съда указания по приложението на материалния закон са във връзка със специфичния случай по конкретния казус / извън тези на манипулирано СТИ и повредено СТИ /- установена липса на средство за техническо измерване /СТИ/ на консумираната енергия, което е довело до неотчитане на доставената ел. енергия при налична реална консумация от страна на абоната за процесния период. Дадени са указания за назначаване на СТЕ експертиза, която да установи действителното потребено количество енергия за процесния период от време 14.11.2011г. до 31.01.2011г., като в конкретния обект – хлебозавод, СТЕ да съобрази консуматорите на ел. енергия, тяхната мощност по капацитет и време на база произведеното количество готова продукция. Както е прието в определението по чл.288 ГПК по настоящото дело въззивният съд е разрешил поставения по делото процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК по прилагането на чл. 294, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката обективирана в решение №193 от 4.07.2011г. по гр.дело №1649/2009г. на ВКС, ГК, ІV гр.с., решение №740 от 26.10.2010г. по гр.дело № 1935/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и др. Съгласно чл. 294, ал.1 ГПК когато отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане, ВКС дава указания относно тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават съда да приеме правната квалификация на иска, посочена в касационното решение, както и какви процесуални действия трябва да извърши или да повтори и кои процесуални действия не може да извърши. По съществото на касационната жалба: За да потвърди решението на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателния установителен иск на ответника, че не дължи сумата от 24 152.71 лв. по издадена фактура № [ЕГН]/26.01.2012г., Варненският окръжен съд, отново, е изложил правни съображения за липсата на правно основание за извършване на едностранна корекция на сметката на доставена ел. енергия, поради нищожност на клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, каквато е чл.38, ал.3, т.3 ОУ. Счетено е, че не е доказано виновно поведение на ищцовото дружество, което да обоснове отговорността му за заплащане на едностранно начислена потребена ел. енергия, поради което исковата сума не се дължи. Въззивният съд е приел също, че дори да се приеме за установено, че в процесния период в обекта на дружеството – ищец е консумирана ел. енергия, при положение, че този факт не се оспорва от ищеца, не е доказан размерът на реално доставеното и потребено количество ел. енергия. Обектът не функционира като хлебозавод, поради което не може да се изчисли потребеното количество енергия на базата на обективни критерии – произведена продукция, налични консуматори на ел. енергия тяхната мощност и натоварване. Съдът е приел за недоказан иска по размер, след като предложената от в.л. методика е регламентирана в разпоредбата на чл.38 от ОУ, а нормата е нищожна. Решението е неправилно. Съдът в нарушение на чл.294 , ал.1 ГПК не се е съобразил с указанията на ВКС, ТК за разглеждане на отношенията между страните за процесния период, като се приложат правилата на продажбата на специфичен вид стока и по конкретно на чл.183 и чл.200 ЗЗД, според които основното задължение на купувача е да заплати цената на закупената стока, в случая консумираната ел. енергия, а не да разгледа отношенията в хипотезата, когато е установено неточно измерване или външна намеса в средството за техническо измерване като основание доставчикът едностранно да санкционира абоната, начислявайки му в негова тежест стойността на недоказана като реално количество консумирана ел. енергия. По делото не е имало спор, че ищецът е абонат на [фирма] и консуматор на ел. енергия през процесния период 14.11.2011г. до 13.01.2012г. чрез наемателите на отдадените под наем от него помещения. Този факт се признава в исковата молба с изявлението, че дружеството – абонат дължи пазарната цена на реално доставеното и потребено количество ел. енергия. Също няма спор, че през посочения период от време не е имало монтирано техническо средство за измерване на доставената и консумираната ел. енергия в обекта. При безспорния факт на установени отношения по договор за доставка и продажба на ел. енергия, задължението на продавача е да достави ел. енергия, а купувачът да заплати нейната цена / чл.183 и чл.200 ЗЗД/. Тези задължения на страните са залегнали и в ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството – доставчик. От фактите по делото следва извод за изпълнение на задължението на продавача да достави на купувача ел. енергия, като основание да претендира цената й. В процеса е подлежало на доказване количеството и цената на потребената от абоната ел. енергия. От заключението на СТЕ с в.л. П. В. се установява, че през изследвания период процесният обект не функционира като хлебозавод и не извършва производствена дейност на хляб и хлебни изделия. Една част от помещенията в бившия хлебозавод са отдадени под наем, но в тях не се извърша производствена дейност, друга част от помещенията са свободни. При така установения във въззивното производство факт, Варненският окръжен съд е следвало да съобрази принципно застъпеното становище в решението на ВКС, ТК, че купувачът дължи цената на доставеното и консумирано количество ел. енергия. Вместо това, за да приеме, че не е доказано количеството доставена, но неотчетена ел. енергия, съдът се е позовал на тази част от заключението на в.л., в която е констатирано, че обектът не функционира като хлебозавод повече от 20 години, поради което не може да се изчисли потребеното от абоната количество ел. енергия на базата на обективни критерии – произведена продукция, налични консуматори на ел. енергия тяхната мощност и натоварване. В нарушение на чл.236, ал.2 ГПК окръжният съд не е обсъдил заключението на в.л. В. за невъзможност да се определи действителното потребено количество ел. енергия въз основа на мощности, с оглед на характера на дейността на фирмите – наематели на помещения в бившия хлебозавод, но същото може да бъде определено на база прилагането на сравнителен метод чрез съпоставка на количеството консумирана ел. енергия за период предхождащ измервания, като сезон, и период следващ процесния, но при отчетена чрез монтирано СТИ потребена ел. енергия от обекта на адрес [населено място] , [улица]. При използване на сравнителния метод, вещото лице дава заключение за близки величини на изследваните периоди и че количеството консумирана ел. енергия от дружеството за времето от 14 .11.2011г. до 13.01.2012г. е 36 718.55 кВтч. След прилагане на цените по т.12.2 от ОУ за процесния период от време, заключението на СТЕ е, че цената на консумираната ел. енергия от потребителя е 5879.65 лв., а не тази по издадената от доставчика фактура от 24 152.71 лв. Заключението на вещото лице е прието от съда, без да е оспорено от страните по делото. В чл. 38 от ОУ е въведен също сравнителен метод за коригиране на сметката на абоната, но по методика различна от приложената от на в.л., доколкото са съпоставени периоди при близки условия на консумация на ел. енергия/ сезон/ отчетени с Т. за абоната, преди и след процесния период. След като по делото е доказано основанието за претендираната от ответника сума, настоящият състав на ВКС, ТК, приема за доказано, чрез използването на специалните знания на вещо лице, количеството потребената от ищеца ел. енергия за периода от 14.11.2011г. до 31.01.2012г. от 36 718.55 кВтч, на стойност 5879.65 лв. Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е основателен за разликата над 5879.65лв. до 24 152.71лв. Обжалваното решение е неправилно, в частта, с която е признато за установено, че [фирма] – в н. не дължи сумата от 5879.65лв. по дебитно известие към фактура №[ЕГН]/26.01.2012г. Съобразно резултата от касационното обжалване и доказаните от страните разноски, като реално заплатени, на осн. чл.78, ал.1 и чл. 78, ал.3 ГПК на [фирма] в н. ще следва да се присъдят разноски в размер на 2688.91 лв., а на [фирма] разноски в размер на 621.73 лв. [фирма] в н. дължи заплащането на ДТ за касационното производство в размер на 117.59 лв., а [фирма] – ДТ в размер на 367.46 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №944 от 19.06.2014г., постановено по гр.дело №479/2014г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решението от 18.07.2012г., по гр.дело №1910/2012г. на Варненския районен съд, в частта, с която е признато за установено, че [фирма] в .н. не дължи на [фирма] сумата от 5879.65 лв., представляваща цената на доставена и консумирана ел. енергия за периода от 14.11.2011г. до 13.01.2012г., за която има съставено дебитно известие към фактура № [ЕГН]/26.01.2012г., както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск на [фирма] в .н., че не дължи на Енерго П. Продажби” АД сумата от 5879.65 лв., представляваща цената на доставена и консумирана ел. енергия за периода от 14.11.2011г. до 13.01.2012г., за която има съставено дебитно известие към фактура № [ЕГН]/26.01.2012г. като неоснователен. ПОТВЪРЖДАВА решение №944 от 19.06.2014г., постановено по гр.дело № 479/2014г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решението от 18.07.2012г., по гр.дело № 1910/2012г., по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск на [фирма] в н. че не дължи на [фирма] сумата от 18 373.06 лв./ разликата между 5879.65 лв. и 24 152.71 лв./. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] в н. разноски по делото в размер на 2688.91 лв. ОСЪЖДА [фирма] в н. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 621.73 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 367.46 лв. за касационното производство. ОСЪЖДА [фирма] в н. да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 117.59 лв. за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: