Р Е Ш Е Н И Е №37 гр. София, 03.09. 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 872 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С Определение № 5 от 03.01.2019 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта му, с която е потвърдено Решение № 16 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 243/2016 г. по описа на РС – Момчилград в частта, с която е допусната делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите Н. Р. Г. и Т. Б. Г. по отношение на апартамент № 21 (имот с идентификатор ****), находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?”. Съдът е сезиран с касационната жалба на Т. Б. Г., чрез адвокати А. Б. и Н. П. от АК - П., който поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно. Счита, че не е следвало да се допуска делба на процесния имот, тъй като притежаваните от касатора идеални части от вещта са били разпоредени в полза на неучастващо по делото лице преди въвеждането на този обект в предмета на делото по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, с което е изключено приложението на разрешението по т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС. Ответницата по касация Н. Р. Г., чрез адвокат А. С. от АК – К. е подала отговор на касационната жалба, като възразява, че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По основанието за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия намира следното: Значимият за изхода на спора правен въпрос се разглежда от настоящия състав на ВКС в контекста на предявен иск по чл. 34 ЗС за делба на обикновена съсобственост. В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК регламентира специфичен способ за обективно съединяване на искове в делбения процес с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. В хипотеза, когато изхожда от ответник по иска, молбата по чл. 341 ал.2 ГПК е аналогична на такава за предявяване на насрещен иск, а когато е депозирана от ищеца е за допълване на исковата молба (така: Определение № 102 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и Решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Това процесуално действие не съставлява отстраняване на нередовност на исковата молба, поради което извършването му няма ретроактивно действие, каквото е регламентирано с разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК. По този ред се постига разширяване предмета на делото с оглед постигане специфичната цел на делбеното производство - да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи, така че всеки съделител да получи дял в натура. Тъй като молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК е средство за последващо обективно съединяване на искове, то по отношение на всеки от имотите, визирани в такава молба, искът за делба следва да се счита предявен от деня на нейното подаване. Това е моментът, в който се поставя началото на „течението на производството” по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК спрямо последващо включените в делбата вещи. По тази причина прехвърлителна сделка в полза на трето за делбеното производство лице, извършена по отношение на имот, заявен по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в момент, предхождащ подаването на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК, не съставлява прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. Ето защо подобно разпоредително действие не представлява предвидено в закона основание, придаващо на прехвърлителя качеството на процесуален субституент на приобретателя. В такава хипотеза постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС не намират приложение. Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното: С допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение е прието, че страните по делото са придобили процесния апартамент - имот с идентификатор **** по време на брака си, прекратен с развод, считано от 05.03.2014 г. След прекратяването на брака имотът се явява съсобствен между бившите съпрузи при равни права. Делбеното производство е инициирано с подадената от бившата съпруга искова молба, която е депозирана на 13.07.2016 г., вписана е на 14.07.2016 г. и неин предмет са два земеделски имота и апартамент № 22 - имот с идентификатор ****, находящ се в [населено място], [улица]. С допълнителна молба вх.№ 2224 от 28.11.2016 г., преди първото по делото заседание, ищцата поискала включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото, един от които е процесният апартамент с идентификатор ****. Така извършеното процесуално действие е преценено като допустимо от гледна точка приложението на чл. 341, ал. 2 ГПК и съобразено с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Обсъдено е оплакването на ответника по иска (сега – касатор), че по отношение на този имот не е следвало да се допуска делба между настоящите страни по причина, че преди депозирането на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК притежаваните от касатора идеални части от него са били разпоредени в полза на неучастващо по делото лице и съответно – същият вече не е съсобствен между страните по делото. В тази връзка на първо място е прието, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението за извършено разпореждане. Освен това, дори да се приеме (при съобразяване на твърдението в този смисъл, съдържащо се в допълнителната молба вх.№ 2224 от 28.11.2016 г.), че твърдяното разпореждане е извършено, то последното е осъществено в хода на делбеното производство, поради което се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК и разясненията на т. 3 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, като делото следва своя ход между първоначалните страни. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването й, приобретателят участва чрез своя процесуален субституент - прехвърлителя, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК. Независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент, приобретателят ще бъде обвързан от решенията по допускане и извършване на делбата, дори когато исковата молба не е била вписана. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Произнасяйки се при условията на чл. 290, ал. 2 ГПК, съставът на ВКС на първо място намира за основателно оплакването за необоснованост на извода, че не е установен факта на извършено на 22.07.2016 г. разпореждане с притежаваната от касатора 1/2 идеална част от процесния апартамент в полза на неучастващо по делото лице. По този факт са налице съвпадащи твърдения на насрещните страни, първото от които е заявено от самата ищца с депозираната от нея молба по чл. 341, ал. 2 ГПК (допълнителната молба с вх.№ 2224 от 28.11.2016 г.), в която е посочено името на приобретателя (Г. М. С.), вида на сделката (дарение), както и данните за обективиращия сделката нотариален акт. Игнорирането на тези съвпадащи твърдения съставлява нарушение на процесуалните правила (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК), допуснато от районния съд. Въззивната жалба на настоящия касатор съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, което въззивният съд е преценил като обосновано (отчитайки пълната липса на доклад), но е пропуснал да отстрани това по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е изисквало допълнителна процесуална активност от въззивника чрез представянето на доказателства. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не изисква повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което безспорния между страните факт следва да бъде съобразен от настоящата инстанция като установен по делото. Съпоставяйки момента на извършеното от касатора разпореждане с притежаваната от него 1/2 идеална част от апартамента в полза на Г. М. С. (22.07.2016 г.) с датата на подаване на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК (28.11.2016 г.) – от една страна, а от друга – съобразявайки отговора на значимия за спора правен въпрос, ВКС намира за обосновано и оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 226 ГПК. В случая прехвърлянето на правата на касатора в съсобствеността върху имота с идентификатор **** предхожда, а не следва предявяването на иска за делба на този имот. Съответно – сделката от 22.07.2016 г. не съставлява прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК и не създава основание, по силата на което касаторът да е легитимиран да участва в производството в качеството на процесуален субституент на приобретателя Г. М. С.. Аргумент за противното не следва от факта на извършеното на 14.07.2016 г. вписване на първоначалната искова молба, депозирана на 13.07.2016 г., тъй като с него е дадена гласност на предявен иск за делба, в предмета на който не е включен процесният апартамент № ****. В тази хипотеза съдът е следвало да съобрази, че съделителите Н. Р. Г. и Т. Б. Г. не са съсобственици на обсъжданата вещ, което от своя страна налага отхвърляне на иска за делба. При отсъствието на съсобственост между страните по делото, съчетано с неприложимост на разпоредбата на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК и постановките по т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, допускането на делба между Н. Р. Г. и Т. Б. Г. предпоставя нищожност на делбата в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН. Въззивният съд е следвало да зачете материално правния ефект на прехвърлителната сделка от 22.07.2016 г. и да отхвърли иска за делба, насочен срещу лице което не е участник в съсобствеността към момента на постановяване на решението. Произнесеното в противния смисъл решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК отхвърлянето на иска следва да бъде постановено от касационната инстанция. По разноските за касационното производство: Касаторът не е заявил искане за присъждане на разноски, а с оглед изхода на спора ответницата по касация няма право на такива. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта му, с която е потвърдено Решение № 16 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 243/2016 г. по описа на РС – Момчилград в частта, с която е допусната делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите Н. Р. Г. и Т. Б. Г. по отношение на апартамент № 21 - имот с идентификатор ****, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Г. срещу Т. Б. Г. иск за делба на апартамент № 21, представляващ имот с идентификатор ****, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: