РЕШЕНИЕ № 230 София, 08.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: В. ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията гр.дело №346/2015 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационното производство е образувано по касационна жалба, вх.№12375/25.11.2014 г., подадена от адв. Т. Б. – процесуален представител на ищцата В. С. Ш. от [населено място], против въззивно решение №535/20.10.2014 г. по гр.д.№697/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №1030/27.6.2014 г. по гр.д.№710/2014 г. по описа на Русенския районен съд, ХІ-ти граждански състав, с което са отхвърлени предявените от В. С. Ш. от [населено място] против [фирма] – клон “Д. Д.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С определение №370/17.3.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по материалноправния въпрос “При липса на бизнес задача и бизнес програма може ли управителят да упражни правомощия по чл.328, ал.2 КТ ?” Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищцата е законно, тъй като процесното уволнение е извършено в рамките на предвидения в чл.328, ал.2 КТ срок, длъжността на ищцата е от категорията ръководен персонал, налице е нов договор за възлагане на управление на клона на В. Е., като този договор съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието следва да постигне, а в договора за управление е предвиден срок за представяне на такъв бизнес план и видно от събраните доказателства такъв е представен. Освен това е прието, че упражняване на правото по чл.328, ал.2 КТ е без значение дали бизнес програмата е сходна или идентична по съдържание с предходната/по предходния договор за управление/, а в случая законът дава възможност на управителя, който следва да изпълни предложената от него бизнес програма, да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл.328, ал.2 КТ. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че е налице незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт по всички доводи, наведени в исковата молба, във въззивната жалба и оспорване в проведеното пред въззивната инстанция, във връзка с ангажираните от работодателя доказателства. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за трите инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адвокат Б., която представя писмена защита и претендира разноски. Ответникът по касация – [фирма], клон “Д. Д.” - Р., посредством процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. От процесуалния представителна ответника по касация е постъпила писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, отговора на ответника по касация, становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, писмените защити на страните съобрази следното: По поставения въпрос е налице практика по смисъла на чл.290 ГПК – решение №481/13.12.2011 г. по гр.д.№168/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение№117/30.4.2015 г.по гр.д.№5537/2014 г., също по описа на ВКС, ІV г.о., и др. а именно: “Отговорът на поставения въпрос не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието. В хипотезата когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на едно и също предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, също е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието.” При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. В посочения смисъл са и други решения по чл.290 ГПК на ВКС – решение №718/21.12.2010 г. по гр.д.№67/2010 г., ІІІ г.о., решение №249/04.7.2013 г. по гр.д.№1358/2012 г., ІV г.о., и др. В допълнение към изложеното и с оглед конкретиката на въпроса по настоящия спор следва да се добави следното: Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител. Когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ не е налице бизнес задача и бизнес програма, прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т.3 ДР КТ, е незаконосъобразно, тъй като липсата им сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл.328, ал.2 от Кодекса на труда. По съществото на касационната жалба. Решението на Русенския окръжен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос необосновано е прието, че представените по делото бизнес задача и бизнес програма установяват възможност за прилагане разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение. От бизнес планът е видно, че същият е изготвен едва на 08.4.2014 г., т.е. значително след прекратяване на правоотношението между страните/близо 4 месеца по-късно/. От друга страна, въззивната инстанция е нарушила разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК, доколкото работодателят не е обосновал изобщо причината, поради която е ангажирал доказателствата пред въззивната инстанция. Изложеното налага извод за неправилно приложение на закона от страна на въззивната инстанция, необоснованост и постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ и същите бъдат уважени, така както са предявени. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за трите инстанции в размер на 1470 лева, по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 472 лева, както деловодни разноски на Русенския районен съд за вещо лице в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №535/20.10.2014 г. по гр.д.№697/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №1030/27.6.2014 г. по гр.д.№710/2014 г. по описа на Русенския районен съд, ХІ-ти граждански състав, с което са отхвърлени предявените от В. С. Ш. от [населено място] против [фирма] – клон “Д. Д.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед №27/09.12.2013 г., издадена от [фирма], клон “Д. Д.” – [населено място], на основание чл.328, ал.2 КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение на В. С. Ш., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.2, за длъжността “Ръководител отдел”Водоподаване, язовири, експлоатация и поддръжка на Х.” в [фирма], клон “Д. Д.” – [населено място], като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “РЪКОВОДИТЕЛ ОТДЕЛ “ВОДОПОДАВАНЕ, ЯЗОВИРИ, ЕКСПЛОТАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА Х.”, в клон “Д. Д.” в [фирма], [населено място], [улица], В. С. Ш., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.2, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма], клон “Д. Д.” – [населено място], [улица], да заплати на В. С. Ш., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.2, сумата 7787/седем хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 09.12.2013 г. до 09.6.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1470/хиляда четиристотин и седемдесет/ лева. ОСЪЖДА [фирма], клон “Д. Д.” – [населено място], [улица], да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 472/четиристотин седемдесет и два/ лева. ОСЪЖДА [фирма], клон “Д. Д.” – [населено място], [улица], да заплати на РУСЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски за вещо лице в размер на 150/сто и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: