Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60480

гр. София, 14 юни 2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 838 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Е. Миролио“ ЕАД срещу решение № 348/03.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 701/2020 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 260091/21.09.2020 г. по гр. дело № 1549/2020 г. на Сливенския районен съд и е уважен, предявеният от Г. Д. Х. срещу дружеството-касатор, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца Х., извършено със заповед № 277/15.04.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател; в тежест на последното са възложени разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че по делото няма доказателства за искани от ищеца обяснения по чл. 193 от КТ относно третото процесно дисциплинарно нарушение, обуславящо системност в допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, като в жалбата се поддържа, че такива доказателства са представени още с отговора на исковата молба, както и че в тази връзка съдът не е обсъдил всички доказателства и твърдения на страните. Жалбоподателят сочи и че въззивният съд неправилно е ценил свидетелските показания по делото, което е довело и до неправилност на извода му, че това трето дисциплинарно нарушение не е било извършено от ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли при оценката на тежестта на несанкционираното нарушение работодателят да доказва само с писмени доказателства наличие на предложение от прекия ръководител на уволнения работник/служител за наличието на нарушението или е достатъчно узнаването от работодателя на извършеното нарушение, включително чрез устно уведомяване, при условие, че по делото са налични доказателства за спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 195 от КТ по налагане на наказанието, както и наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника по връчено му искане за даване на обяснения, когато в искането нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, достатъчен да установи, че същият е наясно с причините за уволнението му; 2) при определяне системност в нарушенията на работника/служителя, кои несанкционирани нарушения следва да се вземат предвид – установените с нарочен писмен документ – предложение до работодателя, и по отношение на които са взети писмени обяснения, но не е наложено със заповед даден вид дисциплинарно наказание, или такива, които са установени и устно докладвани от прекия ръководител на работодателя, или от самия работодател, но не са предприети конкретни действия, а се е преминало само към устни предупреждения, които нарушения обаче формират у работодателя цялостна преценка за поведението и отношението към трудовата дисциплина на конкретния работник; и 3) какво следва да доказва в исковия процес работодателят като носител на доказателствената тежест – само наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, само спазването на процедурата по чл. 189 и сл. от КТ по налагане на дисциплинарното наказание, определящо системността на нарушенията, или всичко в съвкупност. По отношение на първия и третия въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с решение № 44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 255/09.05.2019 г. по гр. дело № 858/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 178/30.11.2010 г. по гр. дело № 5306/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/10.03.2015 г. по гр. дело № 3149/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС; а третия въпрос – в противоречие с решение № 164/04.06.2014 г. по гр. дело № 196/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 75/10.06.2015 г. по гр. дело № 5735/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 112/07.05.2015 г. по гр. дело № 5348/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 227/29.06.2012 г. по гр. дело № 1417/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория въпрос касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа, че е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за недоказаност на третото визирано в процесната заповед дисциплинарно нарушение, извършено на 21.02.2020 г. В тази връзка поддържа съображения, че въззивният съд е изложил мотиви, открито противоречащи на доказателствата по делото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Х., в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Въззивният съд е установил по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество въз основа на трудов договор от 01.10.2013 г. на длъжността „конструиране на плетиво“. Съдът е установил и че с процесната заповед № 277/15.04.2020 г. ищецът е уволнен дисциплинарно за три нарушения на трудовата дисциплина, за две от които вече му са му били наложени дисциплинарни наказания, а именно: Със заповед № 22/04.03.2020 г. му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че в периода 09.01.2020 г. - 21.01.2020 г. при разработка на модел „cadis“ системно е допускал грешки при коригиране на мострата, които са в отклонение в размерите, довело до увеличаване на допустимата суровина за мостриране; задал е грешни параметри за плетене – ръкавите са били по-стегнати, което е довело до нова корекция и забавяне на производствения цикъл. Със заповед № 23/04.03.2020 г. на ищеца е наложено наказание „забележка“ за това, че на 24.02.2020 г. той е напуснал работното си място в 9 ч. и 3 мин. и се е върнал в 9 ч. и 20 мин., без да уведоми прекия си началник. Окръжният съд е установил, че няма данни, тези две наложени наказания да са атакувани пред съда. Установил е също, че в процесната заповед № 277/15.04.2020 г. е посочено, че на 04.03.2020 г. от началника на цех „плетачен“ е постъпило предложение за дисциплинарно наказание на ищеца, с оглед установено поредно нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 21.02.2020 г., изразяващо се в неспазване на дадените му мостри на модели „costel“ и „viorica“, като в заповедта е дадена подробна информация в какво се изразява нарушаването на моделите и промяната в конструкцията им, както и че е налице системност на нарушаването на трудовата дисциплина.
Въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е да докаже в процеса, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, в това число – и обстоятелството, че са поискани обяснения от работника. Съдът е намерил, че в случая по делото няма ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, работодателят да е поискал обяснения от ищеца за третото посочено в процесната заповед дисциплинарно нарушение, извършено на 21.02.2020 г., обуславящо системността на нарушенията на трудовата дисциплина, нито евентуално ищецът да е представил обяснения за това конкретно нарушение. На следващо място окръжният съд е намерил, че ответникът-работодател не е установил по пътя на пълното, пряко и главно доказване, и самото това нарушение от 21.02.2020 г. В тази връзка съдът е изложил съображения, че по делото не е представено посоченото в процесната заповед писмено предложение от 04.03.2020 г. на началник-цеха за наказание на ищеца, което би било доказателство относно това нарушение. Приел е и че при разпита му като свидетел началник-цеха въобще не е описал това нарушение – показанията му са общи, отнасящи се до принципно допускани от ищеца грешки през последните две години и половина; свидетелят не е посочил и писменото предложение от 04.03.2020 г. Съдът е приел, че още по-малко доказателства за извършване на нарушението от 21.02.2020 г. се съдържат в показанията на другата разпитана по делото свидетелка. С оглед на това, въззивният съд е приел, че без да е установено това нарушение, което всъщност обосновава наличието на системност в нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца и постоянство в неговото укоримо поведение, реализиращо фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, то на практика не са налице системни нарушения на трудовата дисциплина. По тези съображения окръжният съд е намерил, че не е налице визираното в тази разпоредба, основание за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, предвид което е достигнал и до крайния си извод, че процесната заповед № 277/15.04.2020 г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Настоящият състав на ВКС намира, че при така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение и предвид довода на касатора за очевидна неправилност на същите, касационното обжалване следва да се допусне по въпросите, посочени в изложението към касационната жалба, но обобщени, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС; тъй като са непрецизно и многословно формулирани) в един правен въпрос, а именно: с какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения. Посочените от касатора решения на ВКС, макар и да са от значение, не дават пряк отговор на този правен въпрос. На настоящия съдебен състав не е известна и друга практика на ВКС, съдържаща отговор на въпроса. Поради това, касационното обжалване по същия следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 348/03.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 701/2020 г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Е. Миролио“ ЕАД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: