О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
Гр. София, 23.03. 2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1035/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по в.т.д.№ 1949/2019 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, както следва:
Ответникът П. К. П. с ЕГН [ЕГН], чрез назначения му особен представител, обжалва въззивното решение № 157 от 17.02.2020 г. в частта, с която, след отмяна на решение № 4269 от 30.10.2019 г. по гр.д.№ 18695/2018 г. по описа на РС – Варна и отхвърляне на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, е уважен предявеният срещу него евентуален иск за осъждането му да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 9 881.98 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, редовна лихва в размер на 578.04 лв. за периода от 05.10.2013 г. до 09.06.2014 г., наказателна лихва в размер на 241.62 лв. за периода от 05.11.2013 г. до 16.07.2014 г., както и съдебно-деловодни разноски за исковото производство, в размер на 2 582.30 лв.
Оплакванията на този касатор са за неправилно приложение от страна на въззивния съд на материалния и процесуалния закон и необоснованост на постановения от него съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че ответникът не може да се позовава на липса на представителна власт у лицата, сключили договора за кредит от името на банката, за да установи недействителността му; оспорва се и възможността искът по чл.422 ГПК да бъде съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск за същите суми. В тази връзка се формулира следният въпрос, като основание за допускане на исканото касационно обжалване на решението при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно – Процесуалноправно допустимо ли е при завеждане на заповедно производство по реда на чл.410 или чл.417 ГПК и в изпълнение на това – завеждане на установителен иск по чл.422 ГПК, в една искова молба и производство със заведения иск по чл.422 ГПК заявителят /ищец/ да обединява за разглеждане и условията на евентуалност нов осъдителен иск между същите страни на едно и също основание или дори между същите страни, но на друго твърдяно основание. Отделно се поддържа, че решението на въззивния съд е вероятно недопустимо, както и очевидно неправилно /т.к. в хода на съдебното дирене не са били доказани основанието и размера на предявения иск/ – основания за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК.
Ищецът РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на решение № 4269 от 30.10.2019 г. по гр.д.№ 18695/2018 г. по описа на РС – Варна, искът му с правно основание чл.422 ал.1 ГПК относно същите суми е отхвърлен, като съдът се е произнесъл по заявената в условията на евентуалност осъдителна искова претенция.
Поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва на първо място решаващия извод на второстепенния съд, че не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита, евентуално намира, че решението противоречи на приетото в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо искът по чл.422 ал.1 ГПК да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, при условие, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като моментът, към който следва да се преценяват падежираните вноски, е датата на формиране на СПН /респективно моментът на приключване на съдебното дирене/. Същевременно заявява, че крайният падеж на целия договор за банков кредит изтича на 05.06.2020 г. Моли решението на ОС – Варна да бъде изцяло отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 вр. чл.124 ал.1 ГПК.
В представеното отделно изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следните процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Нормата на чл. 235 ал.3 ГПК намира ли приложение в хода на исковия процес по реда на чл.422 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК; 2/ Основателен ли е искът с правна квалификация чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, когато предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ, в частта за вземанията, представляващи вноски по кредита и др. акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. По поставените въпроси твърди противоречие както с указанията на т.9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, така и на т.1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че при съобразяване на задължителната практика на ВКС, съставът на въззивния съд е следвало да уважи иска по чл.422 ГПК за вноските с настъпил падеж до 05.02.2020 г., а само за разликата – да разгледа предявения в евентуалност осъдителен иск, доколкото обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника в този случай може допустимо да стане с получаването на препис от исковата молба.
Всяка от страните с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва касационната жалба на другата страна, вкл. основанията за допускане на исканото касационно обжалване.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, при спазване срока по чл.283 ГПК и са насочени срещу акт, подлежащ на касационен контрол, предвид разпоредбата на чл.113 изр. посл. ГПК, вр. чл.280 ал.3 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по жалбата на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД.
Видно от мотивите на въззивния съд, след като същият е приел, че не е налице редовно уведомяване на кредитополучателя за обявяването на предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е формирал като непосредствена последица извод, че установителният иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен, респ. съдът следва да разгледа предявеният в евентуалност осъдителен иск.
Обжалването следва да се допусне по втория формулиран правен въпрос – дали искът по чл.422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката – кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; с оглед несъответствието между приетото в обжалваното решение и задължителните указания на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване по жалбата на П. К. П. не следва да се допуска. Поставеният от него въпрос е бил принципно разрешен с постановяването на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.11б, като същевременно не се обосновават успешно основания по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защо разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно указанията на т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите оплаквания липсват формулирани правни въпроси, съгласно разясненото в т.1 от горецитираното тълкувателно решение. Предвид това, че въззивното решение се допуска до касационна проверка в цялост, ВКС по необходимост ще формира преценка и относно допустимостта му. На последно място следва да се отбележи, че самостоятелното основание на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация - очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – не се припокрива с основанието по чл.281 т.3 ГПК за необоснованост на обжалваното решение, поради недоказаност на иска по основание и/или размер, както се поддържа от страната.
За разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение, касаторът РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса от 214.23 лв., на основание чл.18 от ТДТССГПК, както и да внесе сумата 851.35 лв. – депозит за възнаграждение на назначения особен представител на П. К. П. – адв. И. К. за настоящата съдебна инстанция, на основание чл.47 ал.6 ГПК вр. чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 157 от 17.02.2020 г., постановено по в.т.д.№ 1949/2019 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, по касационната жалба на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на същото решение по касационната жалба на П. К. П..
УКАЗВА на касатора РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 214.23 лв., както и за внесен депозит за особения представител на насрещната страна в размер на 851.35 лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на което и да е от двете задължения, касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на II отделение при ТК на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание, при осъществяване на основанията за това.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |