6 гр. д. № 4806/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 609 София, 31.10.2014 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4806/2014 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Г. Г. и С. Г. са подали частна касационна жалба срещу определение от 06.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1221/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5253/2012 г. на Районен съд Стара Загора в частта, с която е прекратено производството по предявените от жалбоподателите установителен иск за обявяване за нищожно постановлението за възлагане на недвижим имот и ревандикационен иск за същия имот, представляващ: 1/3 ид. ч. от дворно място в [населено място], съставляващо УПИ ІV-3376 в кв. 63а по плана на града и втория етаж от построената в него масивна сграда, както и ½ ид. ч. от входа и стълбището и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата. Касационният довод е за необоснованост на извода, че предявените искове са идентични с предявените и разрешени с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 659/2001 г. на Старозагорски районен съд. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на определението по разрешените с него процесуални въпроси: 1. налице ли е същото основание по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, когато иск по чл. 108 ЗС, предявен при условията на обусловеност от обективно съединен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за нищожност на постановление за възлагане на имот, се предявява след като е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС между същите страни, но на друго основание за отричане правото на собственост на ответниците; 2. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на влязло в сила съдебно решение, с което се отхвърля възражение на страната без съдът да е бил сезиран с иск за него. Представлява ли това произнасяне пречка за предявяване на самостоятелен иск на същото основание. Поддържа се, че изводите на съда са направени в противоречие с приетото в Р № 50 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.; Р № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и Р № 8 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. Ответниците по жалбата П. П. и Г. П. я намират за неоснователна. Обосновават довод, че не е налице релевираното основание за допускане на касационна проверка. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: Касаторите са предявили на 04.10.2012 г. срещу Г. и П. П. при условията на субективно и обективно съединяване иск за прогласяване нищожността на постановление от 13.02.1996 г. за възлагане на недвижим имот, издадено по изп. д. № 2562/1995 г. на съдия-изпълнител при Старозагорски РС и ревандикационен иск за описания по-горе имот. При направено възражение от ответниците, че исковете са недопустими, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК съдът е констатирал, че с решение от 25.03.2003 г. по гр. д. № 659/2001 г. на Старозагорски РС е отхвърлен предявен от касаторите срещу П. ревандикационен иск за същия имот. В исковата молба е било направено възражение срещу придобивното основание на ответниците като е твърдяно, че издаденото от съдия-изпълнител постановление за възлагане на имота е незаконосъобразно, тъй като договорната ипотека, послужила като основание за издаване на изп. лист и извършване на публична продан, е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 487 от 12.01.2001 г. постановено по гр. д. № 2286/2000 г. на РС Стара Загора. Другото релевирано основание за незаконосъобразност е било за това, че не е завършен фактическия състав на публичната продан, от която ответниците черпят вещи права, тъй като постановлението не е влязло в сила, защото не е било съобщено на ищците, сега жалбоподатели. В мотивите на решението съдът се е произнесъл по въведените връзражения за недействителност на постановлението за възлагане и е приел, че основанията за нищожност на договорите са различни от основанията за нищожност на постановлението за възлагане. При публичната продан съдия изпълнител действа не като равнопоставен на купувача правен субект, а като орган на държавна власт, поради което публичната продан по своето естество е едностранен властнически акт. Нищожността на договора за ипотека, не обосновава и нищожност на постановлението за възлагане на същия имот на основание проведена публична продан. Основанията, на които може да се оспорва действителността на продажбата, ако възлагането не е обжалвано, са посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК отм. и те са: при нарушаване на чл. 379 и при не внасяне на цената. В мотивите на решението по повод позоваване на ответниците на кратката придобивна давност съдът е обсъдил и това, от кой момент постановлението за възлагане е влязло в сила. Приел е за установено от представените писмени доказателства - вносни бележки № 201 от 08.02.1996 г. и № 245 от 13.02.1996 г., че П. Павлова е внесла предложената цена от 4555000 лв. Постановлението за възлагане е издадено на 13.02.1996 г. и от тази дата по аргумент от чл. 384, ал. 2 ГПК отм. ответниците, в качеството си на купувачи, са придобили правото на собственост върху имота. Исковата молба за обявяване нищожността на постановлението за възлагане, въз основа на която е образувано гр. д. № 659/2001 г., е вписана след тази дата на 22.02.2001 г., поради което е непротивопоставима на купувачите от публичната продан. Намерил е, че те са добросъвестни владелци, установили са владение на основание властнически държавен акт, поради което правата им не следва да бъдат засегнати. За основателно е намерено и възражението за придобиване на имота на основание кратката придобивна давност, като е прието, че тя е започнала да тече от датата на издаване на постановлението за възлагане и е изтекла преди предявяване на иска. По повод възражението, че постановлението за възлагане не е влязло в сила, тъй като не е било връчено на ищците, съдът е приел, че най- късната дата на която те са били уведомени за постановлението за възлагане е датата 05.07.1996 г., за която е бил насрочен въвод, но същият не е извършен поради несвоевременното уведомяване на ищците (длъжници по изпълнителното дело), което обстоятелство е отразено в съставения протокол, който е подписан от сина им. Спрямо тази дата или най-късно спрямо датата на предявяване на иска за обявяване нищожността на постановлението за възлагане и ревандикиране на имота – 22.02.2001 г. ищците са узнали за влязлото в сила постановление и са разполагали с правната възможност да искат отмяната му по реда на чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК като се позоват на влязлото в сила решение, с което договорът за ипотека е обявен за нищожен. В законоустановения тримесечен срок това право не е упражнено. След анализ на данните по влязлото в сила решение съдът е направил извод, че е налице тъждество между предявените искове, поради съвпадане на страните, предмета и вида на търсената защита и поради разрешаването на тези спорни въпроси между страните с влязло в сила решение преди предявяване на иска. На основание чл. 298, ал.1 ГПК и чл. 299 ГПК е намерил за недопустими предявените на 04.10.2012 г. исковете, на което основание е прекратил производството по тях. Въззивният съд е допълнил мотивите за недопустимост с това, че с предявените искове се цели пререшаване на спора за собственост като се сочат нови обстоятелства, които са били налице при разглеждане на предходното дело, както и че районният съд се е произнесъл и по твърдяното обстоятелство за недействителност на постановлението за възлагане поради не внасяне на цената. Налице е основание за допускане касационна проверка на определението по поставеният първи въпрос. Ревандикационният иск е предявен в условията на обусловеност от установителния иск за нищожност на постановлението за възлагане. С предявения установителен иск с исковата молба от 04.10.2012 г. е направено позоваване на основание за нищожност, което е различно от разгледаното в предходното дело, в какъвто смисъл е направеното уточнение на предявения иск с молба от 14.11.2012 г. С нея е конкретизирано, че се искат обявяване на постановлението за възлагане за нищожно поради не внасяне на цената – основание по чл. 496, ал. 3 ГПК. По сега заявеното основание за нищожност не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като то не е било въведено като предмет на спора с исковата молба, поради което този иск е допустим. Обсъждането на това основание в мотивите на решението, не формира сила на пресъдено нещо. Следва да се има предвид и това, че ищецът по установителен иск за нищожност на правопораждащ факт не е длъжен да изчерпа всички основания за нищожност. Той може да се позове само на едно или няколко от тях и само те стават предмет на делото. Няма процесуална печка в отделно производство да се позове и на друго основание за нищожност. Ревандикационният иск, предявен като обусловен от установителния иск, също е допустим. С предходното решение е формирана сила на пресъдено нещо по този иск въз основа на отхвърления иск за недействителност на постановлението на въведените основания. Ако по сега предявения установителен иск се установи нищожност на постановление за възлагане на новото поддържано основание, то това е нов факт, на който е основан предявения ревандикационен иск, по който не е формирана сила на пресъдено нещо с предходното решение. Като е приел друго съдът е приложил неправилно процесуалния закон и е разрешил поставените процесуални въпроси в противоречие на установената задължителна практика, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на определението. При установените данни изводът на съда, че предявените искове с искова молба от 04.10.2012 г. са недопустими, тъй като по тях има формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 659/2001 г. на Старозагорски районен съд, е необоснован. Сила на пресъдено нещо е формирана относно въведените основания за незаконосъобразнот на постановлението за възлагане с исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 659/2001 г. на Старозагорски РС, между които не е сега въведеното с исковата молба от 14.11.2012 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 5253/2012 г. на Старозагорски РС. Действително в мотивите на влязлото в сила решение, по повод доводът за нищожност на постановлението за възлагане, съдът е обсъдил както наведеното основание, така и останалите в това чисто плащането на цената и е формирал извод, че постановлението е влязло в сила, тъй като и цената е била платена – факт установен с представените счетоводни документи, които не са били оспорени от ищците, а също и по косвен ред с факта, че на 12.07.1996 г. ищците, длъжници по изпълнителното дело, се предали владението върху имота доброволна на купувачите, за което е съставен протокол от съдия изпълнител (л. 104 от приложеното изп. д. № 2562/1995 г. на съдия-изпълнител при Старозагорски районен съд). Мотивите на решението не се ползват с сила на пресъдено нещо, а само диспозитива на решението. Такова е разрешението дадено и в т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част е запазило действието си и при действието на новия ГПК. Съобразно това изводът, че по новото въведено основание за нищожност на постановлението за възлагане е формирана сила на пресъдено нещо е необоснован и противоречи на възприетото в задължителната практика на ВКС. Налице е поддържаното основание за допускане на касационна проверка на обжалваното определение. При проверката му се установи, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и задължителната практика относно пределите на силата на пресъдено нещо и дали мотивите на влязлото в сила решение са източник на сила на пресъдено нещо, което е основание да бъде отменено. След отмяната му делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на определение от 06.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1221/2014 г. на Старозагорски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение от 06.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1221/2014 г. на Старозагорски окръжен съд и потвърдено с него определение от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5253/2012 г. на Районен съд Стара Загора, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателите установителен иск за обявяване за нищожно постановлението за възлагане на недвижим имот поради не плащане на цената и ревандикационен иск за същия имот, представляващ: 1/3 ид. ч. от дворно място в [населено място], съставляващо УПИ ІV-3376 в кв. 63а по плана на града и втория етаж от построената в него масивна сграда, както и ½ ид. ч. от входа и стълбището и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата. ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 5253/2012 г. По описа на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: