5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141 София, 01.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.12.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 654 /2010 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Е. К. П. от[населено място] против въззивното определение на С. градски съд № 7086 от 12.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 5266 /2010 год., с което е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба вх.№ 1032482/17.07.2009 год. срещу постановено по реда на чл. 242 и сл. ГПК /отм./ определение на същия съд от 21.07.2003 год., по гр.д.№ 06032 / 2003 год. за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237,б.”и” ГПК/ отм./, във вр. с чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ за сумите: 1884.86 лв., представляваща непогасено задължение за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2003 год. до окончателното и изплащане, 187.11 лв. обезщетение за забава до 27.05.2003 год. и 41.43 лв.- деловодни разноски. Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поддържайки и иска неговата отмяна. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.274, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на жалбоподателят е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право - за наличието на процесуална възможност за оставяне без движение подадената от страната частна жалба, поради непредставени със същата доказателства за датата на получаване призовката за доброволно изпълнение е в противоречие с трайната съдебна практика на съдилищата, вкл. на отделните състави на ВКС, израз на която е определение № 184 от 08.04.2009 год. по ч.т.д.№ 151/ 2009 год. на ВКС –І-во т.о., като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна [фирма] ,[населено място] е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е редовна и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, въззивен съдебен акт се явява процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение С. градски съд е приел, че в качеството си на частен жалбоподател П. не е изпълнила в определения законов срок дадените и от администриращия съд по реда на чл.214, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл.198, б.”д” ГПК/ отм./ указания да представи доказателства относно датата на уведомяването и за издадения изпълнителен лист, чрез връчване на призовката за доброволно изпълнение, като с оглед необходимостта на същите за преценка спазване на преклузивния срок по чл.244, ал.1 ГПК/ отм./ е приел за процесуално законосъобразно разпореденото в съответствие с чл.200, ал.1, т.2 ГПК/ отм./връщане на частната жалба обратно на нейния подател. Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право- за наличието на процесуална възможност за оставяне без движение подадената от страната частна жалба, поради непредставени със същата доказателства за датата на получаване призовката за доброволно изпълнение, като значим за крайния изход на делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационен контрол. Основателно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване. Вярно е, че цитираното в тази вр. определение на състав на ВКС, ТК № 184/2009 год., по ч.т.д.№ 151/2009 год. не в пълна степан относимо към поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, тъй като съдържащото се в същото разрешение за приложението на чл. 198, б.”д” ГПК/ отм./ касае представяне на нови доказателства, но от значение за установяване на факти, свързани с поддържаното от въззивника становище по съществото на спора, а указанията до настоящия частен жалбоподател са свързани с ангажиране на доказателства относими към допустимостта на подадената частната жалба, респ. на образуваното въз основа на нея въззивно производство - арг. от чл.244, ал.1, пр.2 ГПК/ отм./. Независимо от гореизложеното, обаче, възприетото от въззивния съд разрешение относно необходимото съдържание и пълнотата на следващите се на страната указания по реда на чл.100 ГПК/ отм./, респ. чл.199, ал.3 ГПК/ отм./ при нередовна искова молба, съответно жалба и обусловеното от тях приложение на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ е в принципно противоречие с изразеното в посоченото определение на ВКС разбиране , че за да бъде приложена предвидената от законодателя процесуална санкция – връщане на исковата молба, респ. на жалбата, поради неотстранена в срок нейна нередовност, то администриращият я съд трябва да е провел валидно производство по чл.100 ГПК/ отм./, съотв. чл.199, ал.3 ГПК/ отм./, което е и в пълно съгласие с трайната съдебна практика на съдилищата, споделяща се и от настоящия съдебен състав, като правилна. Несъмнено валидно производство по чл.100 ГПК/ отм./, респ. по чл. 199, ал.3 и сл. ГПК/ отм./ може да е налице само, когато администриращият съд е дал на иницииралата съответното производство страната конкретни и пълни указания за онези недостатъци на жалбата и, респ. на исковата и молба, които водят до отсъствие на надлежно извършено сезиране на решаващия съд, какъвто порок всъщност се явява и подадената извън рамките на преклузивния срок по чл.244, ал.1 ГПК / отм./ частна жалба. Видно от приложената по делото призовка до П., в случая дадените и по реда на чл.199, ал.3 ГПК/ отм./, във вр. с чл.214, ал.2 ГПК/ отм./ указания, в качеството и на частен жалбоподател, не само са неясни и нечетливо изписани, но в същите липсва и изискуемата се от закона конкретност, за да са редовни и пораждащи целените от получаването им правни последици. Нещо повече, така както са доведени до знанието на страната –жалбоподател “кой е получил призовката за доброволно изпълнение”, тези указания, не съответстват на съдържащите се в разпореждането на СРС от 22.07.2009 год. такива - да се представят доказателства за датата на получаване призовката за доброволно изпълнение от длъжника, предвид употребения в цитирания съдебен акт израз “кога”, поради което са нередовни. Отсъствието на идентичност в разпоредените от СРС указания и действително съобщените на частния жалбоподател, както сочи и приложената по делото ръкописна молба на П. адресирана до администриращия частната и жалба съд, изключва наличието на процесуална възможност за приложението на чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, поради тяхното неизпълнение и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при съществуващото явно затруднение на страната да се снабди с удостоверение от С. при СРС, съдържащо пълни данни за връчената и призовка за доброволно изпълнение не е съществувала процесуална пречка за служебно изискване на същата по силата на чл.153 ГПК/ отм./, обусловено и от въведеното служебното задължение на администриращия жалбата съд да следи за допустимостта и. След отмяна на обжалваното въззивно определение делото следва да бъде върнато на администриращия частната жалба съд за провеждане на валидно и редовно производство по чл.199, ал.3 ГПК/ отм./, във вр. с чл.244, ал.1 ГПК/ отм./. Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то при отсъствие на аргументация, извън възпроизвеждане на законовия му текст, който съгласно дадените в т.4 на ТР №1/19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения не я удовлетворява, то не следва да бъде обсъждано. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на С. градски съд № 7086 от 12.05.2010 год., п по ч.гр. д. № 5266 / 2010 год., по описа на с.с. ОТМЕНЯ въззивно определение на С. градски съд № 7086 от 12.05.2010 год., постановено по ч.гр. д. № 5266 /2010 год. и оставеното с него в сила разпореждане на С. районен съд от 14. 01. 2010 год., по гр.д.№ 06032/2003 год. за връщане на подадената от Е. К. П. частна жалба вх.№ 1032482/17.07.2009 год.. ВРЪЩА делото на С. районен съд за извършване на съдопроизводствените действия по редовно администриране на подадената от Е. К. П. частна жалба срещу разпореждане на СРС от 21. 07. 2003 год., по гр.д.№ 06032/2003 год. за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма],[населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: