Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 17 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Николай Любенов, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 200 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Х. Ж. С., чрез защитника му адв.В. М., против въззивна присъда № 5/17.01.2018 г., постановена по внохд № 1163/2017 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. В жалбата и допълнението към нея, постъпило и прието по реда на чл.351 ал.4 от НПК, са наведени формално всички касационни основания. Според защитата при анализа и оценката на събраните по делото доказателства въззивният състав е нарушил разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, което е довело до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия, без повдигнатите му обвинения да са доказани по несъмнен начин, като наложеното наказание е явно несправедливо. Посочено е, че второинстанционният съд не е изложил съображения защо приема едни доказателства, а други не, като същевременно не е даден отговор на възраженията и доводите на страните, направена е погрешна интерпретация на свидетелските показания и липсват мотиви относно субективната страна на вменените във вина на подсъдимия престъпления. Твърди се, че протоколите - за извършена проверка и за оглед на предмет, следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, тъй като реално са осъществени претърсване, изземване и обиск, но не по предвидения в НПК ред. Изразено е съмнение относно притежаваната компетентност от вещото лице, изготвило приетата по делото физикохимическа експертиза. Застъпено е становището, че по делото липсват доказателства за упражняването на трайна фактическа власт от страна на подсъдимия върху наркотичните вещества, намерени в жилището, в което той живее. При индивидуализацията на наказанието и по-точно при установяване невъзможността същото да бъде отложено за изпълнение по реда на чл.66 от НК не е отчетено направеното искане за възобновяване на наказателното производство по предходно осъждане на подсъдимия. Претендира се обжалваната присъда да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се намалят наложените наказания най-вече като се приложи института на условното осъждане. В съдебно заседание подсъдимият Х. С. и защитникът му адв.М. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 199/23.10.2017 г., постановена от Районен съд - Плевен по нохд № 1808/2016 г. подсъдимият Х. Ж. С. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл. 354в ал.5 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - Плевен е образувано внохд № 1163/2017 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. С постановената нова присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336 ал.1, т.2 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 04.07.2016 г. в [населено място], област Плевен: - без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – 97,127 гр. коноп /марихуана/, с концентрация на наркотично вещество 7,62% тетрахидроканабинол, на стойност 582,76 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. - е отглеждал 1 бр. растение от рода на конопа – марихуана с нето тегло – 4,690 гр. и съдържание на активен компонент 0,73% тетрахидроканабинол, на стойност 28,14 лв. в нарушение на установените в ЗКНВП правила, поради което и на основание чл. 354в, ал.5 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.354а, ал.6 от НК и чл.53, ал.2 б. „А” от НК са отнети в полза на държавата приложените по делото наркотични вещества, като е постановено тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е разпоредил с останалите веществени доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 170 лв. В жалба и допълнението към нея, които макар и пространни, липсва необходимата конкретика, което предопределя границите на дължимата проверка с оглед спецификата на касационното производство. Излагането на общи изрази, възпроизвеждане съдържанието на норми от НПК и на принципни положения обуславя отговор единствено относно посочените конкретни оплаквания, навеждащи съответното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. При извършената в посочените параметри касационна проверка на обжалваната въззивна присъда, настоящият състав не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствените източници. Твърденията за липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, които като цяло да са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия по повдигнатите му обвинения са неоснователни. При извеждането на значимите за обективната и субективна страна на двете престъпления обстоятелства въззивният съд е спазил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. Не е налице липса на мотиви, която да прави невъзможна проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Не може да бъде споделено виждането на защитата за избирателен подход при оценката на доказателствените източници и отсъствието на подробни съображения защо съдебният състав приема едни доказателства, а други не. В мотивите към второинстнационната присъда е направен дължимия доказателствен анализ, без да се пренебрегнати показанията на майката и на лелята на подсъдимия, като изрично е отразено кое от заявеното от тях съдът възприема с доверие и какво не споделя. Достоверността на изложеното от двете жени е проверено на основата на близките им родствени отношения с подсъдимия, чрез съпоставка с показанията на другите свидетели, но и с предадените доброволно от С. веществени доказателства. Следва да се посочи, че в случая от една страна са налице несъществени противоречия между показанията на свидетелите, които не касаят главните факти, относими към предмета на доказване, а от друга – те се отнасят до детайли извън инкриминирания в обвинението момент. Подробно, с оглед направените от защитника възражения, е изяснен правният характер и естеството на съставените протоколи относно извършените действия, като е направено разграничение между действия по разследването по смисъла на НПК и полицейски действия по ЗМВР. В допълнение към изложеното, следва само да се посочи, че в случая е напълно ирелевантно какво е наложило извършването на проверка в дома на подсъдимия. Безспорно е също така, че инкриминираното наркотично вещество – суха тревиста маса и растение, е предадено доброволно - лично от подсъдимия, а съставеният протокол за осъщественото процесуално следствено действие не подлежи нито на предварително разрешение, нито на последващо одобрение от съда. По делото няма данни, а и липсва такова оплакване, по отношение на подсъдимия да е упражнена физическа или психическа принуда той противно на волята си да е предал процесните наркотични вещества. Настоящият състав не констатира наличие на нарушение и относно професионалната компетентност на вещото лице И. П., изготвила заключението по назначената на досъдебното производство физико - химическа експертиза. За разлика от разпоредбата на чл.396 от ЗСВ, нормата на чл.147 от НПК не въвежда специални изисквания за условията и реда за назначаване на експертите. Същевременно към момента на назначаването от разследващия полицай, изготвянето и приемането на заключението от първоинстанционния съд, „химикът в сектор „БНТЛ” при ОД на МВР - Плевен” - П. е била включена в общодостъпния - публичен Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал.1 от ЗСВ за съдебния район на Плевенския окръжен съд и на Административния съд - Плевен за 2016 г., поради което касационният състав намира, че правилно е приобщено заключението към доказателствения материал по делото. Установените при отсъствието на процесуални нарушения фактически обстоятелства правилно са подведени съответно към нормата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.354в, ал.5вр. с ал.1 от НК. По делото е несъмнено установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал в свое владение 97,127 гр. марихуана и е отглеждал 1 бр. растение от рода на конопа. Макар предназначени за лична употреба и въпреки наличието на данни по делото за използването им за лечение от подсъдимия, установяването на фактическа власт върху процесните наркотични вещества както към инкриминирания, така и към настоящия момент е забранено от закона. ВКС констатира, че за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба са в минималния предвиден в закона размер. Същевременно, относно престъплението по чл.354в, ал.5 вр. с ал.1 от НК, въпреки че размерът на наказанията са близки до минимума съответно по чл.39, ал.1 и чл. 47, ал.1 от НК, на практика наложеното наказание лишаване от свобода е определено при баланс на определящите отговорността обстоятелства. Според касационния състав въззивната инстанция неправилно не е отчела като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в случая държането наркотичните вещества и отглеждането на 1 бр. растение от рода на конопа е свързано с наличието на здравословни проблеми у подсъдимия, обусловени от предходни медицински интервенции. Съвсем отделен е въпросът доколко установените заболявания налагат употребата на марихуана. На второ място следва да се има предвид, че към – 21.09.2015 г. на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК С. е бил реабилитиран по право на 11.09.2013 г. относно осъждането му за извършено на 03.09.2010 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение с три години, считано от 10.09.2010 г., когато е одобрено постигнатото споразумение. Този факт не е бил отчетен при одобряване на 26.04.2016 г. на последващо споразумение по нохд № 990/2016 г. по описа на РС - Плевен, с което е прието, че осъщественото на 21.09.2015 г. управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 1,1 на хиляда, установено по надлежния ред, представлява престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК и му е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Приетата неправилна правна квалификация по отношение на извършеното от С. деяние на 21.09.2015 г. е мотивирало Окръжният прокурор на гр. Плевен да сезира Главния прокурор за изготвяне на искане на възобновяване на основание чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Безспорно тези обстоятелства, наред с останалите отчетените от въззивния съд като смекчаващи такива – добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на подсъдимия, не се отличават с изключителност, но касационният състав счита, че в своята съвкупност те удовлетворяват другото изискване на чл.55 от НК - това за многобройност. Визираните смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславят и извода, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание за всяко едно от извършените от С. две престъпления би било несъразмерно тежко, защото той не е личност с висока степен на обществена опасност и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че на основание чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК за извършеното от подсъдимия престъпление: по чл.354а, ал.3, т.1 от НК наложеното му наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено от една година на шест месеца, като бъде отменено наложеното по-леко наказание глоба в размер на 2 000 лв., а за престъплението по чл. 354в, ал.5 вр. с ал.1 от НК наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода се замени с пробация, с двете задължителни мерки - с продължителност от по шест месеца, като се отмени наложеното по-леко наказание глоба в размер на 100 лв. При така намалените наказания за всяко едно от двете престъпления въззивната присъда следва да се измени и по отношение на определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание, което да се коригира на шест месеца лишаване от свобода. Осъществената редукция е достатъчна и допълнителна такава би била проява на по-голямо необосновано снизхождение, което е несправедливо с оглед извършените престъпления. Въпреки осъщественото чувствително намаляване на наказанието, касационният състав е на становище, че дори хипотетично да са налице формалните материално правни предпоставки относно приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид инициирането на производство за възобновяване на наказателното производство по предходното осъждане на С., но те не са, то за постигане целите, визирани в чл.36 от НК е наложително подсъдимият ефективно да изтърпи определеното общо най-тежко наказание. Упражняването на фактическа власт върху близо 100 грама марихуана - на стойност над 580 лв. изисква по-интензивна санкция, отколкото предвижда института на условното осъждане. Това би било допълнителна гаранция както за поправянето на подсъдимия, така и за постигане по-ефикасно въздействие - възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Намаленият размер на общото най-тежко наказание лишаване от свобода не води до промяна на първоначалния режим на неговото изтърпяване, който е законосъобразно определен от въззивния състав. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.1 вр. с ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 5/17.01.2018 г., постановена по внохд № 1163/2017 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Х. Ж. С. наказание: - за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. на шест месеца лишаване от свобода. - за престъплението по чл.354в, ал.5 вр. с ал.1 от НК от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лв. на пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи, и двете с продължителност от по шест месеца. - определено на основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. на шест месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: