О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 17   гр. София, 12.01.2010 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 734  по описа за 2009г.     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „О” АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. Н срещу определение № 139 от 01.07.2009г. по ч. гр. д. № 327/2009г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 42/06.04.2009г. по ч. гр. д. № 16/2009г. на Районен съд Ивайловград, с което е отхвърлена молбата на „О” АД, гр. С. за издаване на основание чл. 417,т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Д. Ч. и поръчителя му Н. П. Р., двамата от гр. И.. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Поддържа становище, че след като съдът е приел, че документът е нередовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, то е следвало да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и да откаже да допусне предварително изпълнение, като не издаде изпълнителен лист. Този извод произтича от чл. 418, ал. 4 ГПК. Частният жалбоподател релевира довод за неправилност на извода, че за банката съществува задължение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – такова задължение не е предвидено в договора за потребителски кредит и не произтича от чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Съдът не е взел предвид писмо изх. № 100-0071/12.03.2009г.на ОББ АД, клон Ивайловград и неправилно е приел, че от представеното извлечение от счетоводните книги не се установява наличието на настъпила предсрочна изискуемост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК: въпросите за предсрочната изискуемост на кредита, характера на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и трябва ли съдилищата да следят за предсрочната изискуемост на кредита, ако тя е удостоверена в извлечението от счетоводните книги, се решават противоречиво от съдилищата /т. 2/; въпросът „ако документът не е редовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, следва ли съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение или трябва да издаде заповед за изпълнение, като откаже само предварителното изпълнение на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъдат издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците С. Д. Ч. и поръчителя му Н. П. Р., двамата от гр. И. не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че представеният препис-извлечение от сметка на длъжника е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката. Изложил е съображения, че извлечението от сметка на длъжника не следва да се разглежда изолирано, а във връзка с договора за кредит и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Решаващият съдебен състав е констатирал, че изискуемостта на претендираното от банката вземане е в зависимост от настъпването на друг факт извън изпълнителното основание – изрично волеизявление на кредитора до задълженото лице за обявяване на кредита за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки – неплащане на две погасителни вноски. Поради това, че по делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен за прекратяване на договора и за предсрочната изискуемост на целия дълг, решаващият съдебен състав е направил извод, че представените от заявителя документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая значимите за спора правни въпроси са: 1/ при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е банката - заявител освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението си до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК; 2/ ако документът не е редовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, следва ли съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение или трябва да издаде заповед за изпълнение, като откаже само предварителното изпълнение на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Представените от частния жалбоподател определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ІІ т. о., четири заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изпълнителните листи и договорите за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение не удостоверяват противоречива съдебна практика по въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като съдебните актове са постановени по други договори за предоставяне на потребителски кредит с договорни клаузи относно предсрочната изискуемост на кредита, различни от клаузата на чл. 16, ал. 2 от процесния договор, сключен на 27.10.2004г. между „ българска банка” АД и С. Д. Ч.. Въпросът дали при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, е необходимо банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 417 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 331/28.12.2008г. по ч. т. дело № 306/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 641/16.11.2009г. по ч. т. дело № 656/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 543/25.09.2009г. по ч. т. дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем, следва банката – кредитор със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представените договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.10.2004г., препис - извлечение от сметката на длъжника и писмо изх. № 100-0071/12.03.2009г. не установяват обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не са налице данни, че писмото е изпратено до длъжника и получено от последния. Заповедното производство е ново производство и липсата на съдебна практика по отношение на втория правен въпрос, а именно въпроса „ако документът не е редовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, следва ли съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение или трябва да издаде заповед за изпълнение, като откаже само предварителното изпълнение на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист” обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на този въпрос. Когато е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземане по договор за кредит и въз основа на извлечение от счетоводни книги, съдът не може, отхвърляйки искането за незабавно изпълнение, да издаде в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Това се отнася, както за хипотезата на нередовност на документа от външна страна, така и когато представените документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, какъвто е настоящият случай. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно заявителя в заповедното производство с основанието и петитума на заявлението. Заповедното производство се развива изцяло писмено посредством използване на утвърдени образци за формата на волеизявленията на страните. Формата и съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно за незабавно изпълнение следва да бъдат съобразени с особени изисквания, които са изрично нормативно установени. Заявлението следва да съответства на установения типов образец – приложение № 1 към Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /чл. 3 от Наредбата/ и приложение № 4, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК /чл. 5 от Наредбата/. При произнасянето си съдът е ограничен в рамките на заявеното искане. При уважаване на заявлението по чл. 3 от Наредбата издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец съгласно приложение № 2 /за парично задължение/, а при уважаване на заявлението по чл. 5 от Наредбата издава заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по образец съгласно приложение № 5 /за парично задължение/. При отхвърляне на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е недопустимо да бъде издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От друга страна, при наличие на данни, че вземането не е изискуемо, издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК би противоречало на закона – чл. 411, ал. 2 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 139 от 01.07.2009г. по ч. гр. д. № 327/2009г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: