4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 31.01.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 559 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. и Г. К. С. срещу решение № 260 043/09.11.2020 г. по в. гр. д. № 390/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 253/10.04.2020 г. по т. д. № 39/2019 г. на Окръжен съд Варна в осъдителната му част и са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 Кодекс за застраховане /отм./, както и е потвърдено същото решение в отхвърлителната му част.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е нарушил материалния закон - чл. 52 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправния въпрос, разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, а именно : „Между внуци и починал възходящ от втора степен, които не са отгледани от него, може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че внуците са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?“
В касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено изцяло, като предявените искове бъдат уважени в предявените частични размери от по 50 000 лв. Претендирано е присъждане на разноски.
От ответника по касация „ЗД „Бул Инс“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че не е налице основание, предпоставящо развитие на касационно производство. Изтъкнат е довод, че решението на въззивния съд е правилно. Заявена е претенция за присъждане на разноски по представен списък.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените от С. и Г. К. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ са неоснователни. В мотивите на решението въззивният съд се е позовал на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК и е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява случай на изключение от разрешението, залегнало в задължителните постановки на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Връзката между ищците и починалото при ПТП лице, явяващо се техен дядо, е изцяло характерна и типична за нашето общество. Тя обаче не е достатъчна да обоснове увеличаване на обема застрахователна отговорност. Поради тези съображения въззивният съд е отменил решението на Окръжен съд Варна и е отхвърлил предявените от С. искове в уважения от първостепенния съд размер – 5 000 лв., съответно е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Не е налице твърдяното от касаторите основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Отговор на поставения в изложението въпрос се съдържа в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд. В цитираното решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служебно известни на състава. Дадените в тях разрешения следва напълно да се споделят. Това са решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II ТО на ВКС. В тях са анализирани житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Дадените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касаторите отклонение от практиката на ВКС.
Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.
При изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по касация искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в доказания размер - 5 040 лв. общо.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 043/09.11.2020 г. по в. гр. д. № 390/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН [ЕГН], и С. К. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на по 2 520 лв., или общо в размер на 5 040 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.