- 7 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618

гр. София, 02.08.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 (осми юни две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 856 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 372 134/30.12.2021 година, подадена от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място], срещу решение 266 161/19.10.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 460/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 222 960/12.10.2020 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 65-ти състав, постановено по гр. д. № 3429/2020 година, с което са уважени предявените Д. Д. В. срещу „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на В. от длъжността „оператор център за обаждания на немски клиенти, проект Майкрософт Ексбокс“, извършено със заповед № ТС-0690/20.12.2019 година на представляващия „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, пр. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ, като В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В подадената от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Д. Д. В. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по подадената касационна жалба Д. Д. В. е подала отговор с вх. № 266 911/07.02.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение 266 161/19.10.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 460/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
„Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 26.11.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 372 134/30.12.2021 година, като е подадена по пощата на 29.12.2021 година, а дните от 24.12.2021 година до 28.12.2021 година, включително са неприсъствени. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви за това, че спорен пред него бил само въпросът дали наложеното на В. дисциплинарно наказание съответствало на тежестта на извършеното нарушение. По този въпрос, въззивният съд намирал изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. При преценката на тежестта на нарушението съдът вземал предвид всички обстоятелства около извършването му, а именно характера на извършваната трудова дейност, значимостта на извършеното нарушение на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които било предприето нарушението, както и субективното отношение на работника/служителя към извършеното нарушение и последиците от него. С оглед посочените горе критерии, въззивният съд намирал, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че наложеното на В. дисциплинарно наказание било прекалено тежко и не съответствало на тежестта на извършеното нарушение. По делото било безспорно установено, че Д. Д. В. била въвела различен електронен адрес на клиента, който била обслужила, на който адрес следвало да се получи анкетата за оценка на работата й, както и че не ставало дума за случайна грешка на буква или друг знак, а за директна подмяна на електронна поща. Безспорно било и че посочената друга поща принадлежала на В. и че именно от нея й била дадена висока оценка за извършеното обслужване, като така била отнета възможността на клиента действително да оцени обслужването, което е получил. Това поведение било накърнило доверието на работодателя в нейната коректност при изпълнение на трудовите й задължения, доколкото получаването на оценката от клиентите се очертавало като основен начин за упражняване на контрол от страна на работодателя на трудовия процес и за оценка на качеството на предоставяната от него услуга, както и защото задължението да се въведе електронния адрес за оценка било именно на Д. Д. В.. На фона на това, в процеса на налагане на дисциплинарното наказание самата В. била изложила пред работодателя, че било възможно да била извършила описаното поведение, защото имала нужда от добра оценка, но не била признала категорично нарушението си, като впоследствие, въпреки многократно дадената й възможност от страна на работодателя така и не била разяснила пред него какво действително била извършила и с каква цел. Във връзка с това твърденията на В., че времето между отделно поискваните обяснения не било достатъчно били неоснователни, тъй като тя вече била запозната с конкретните подозрения на работодателя и имала обективната възможност да направи необходимите проверки и да изгради защитната си позиция, но вместо това всеки път отказвала конкретни обяснения с мотив, че нямала достатъчно време да се подготви или че не си спомняла. В същото време от събраните доказателства се установявало и че извършеното манипулиране на оценката на клиента било станало известно на трето лице, което имало качеството на търговски партньор и от което зависело възлагането на работата на работодателя, което безспорно се било отразило отрицателно на доброто име на последния и начина, по който това трето лице възприемало възможностите му за коректно изпълнение на възложените задачи и контрол на служителите при изпълнение на трудовите им задължения. От това ставало ясно, че Д. Д. В. била извършила нарушение на трудовата дисциплина като целенасочено била подменила електронния адрес за отзив за обслужването на клиента и впоследствие била получила висока оценка за работата си именно чрез подменената електронна поща, като така на първо място била накърнила в известна степен доверието на работодателя в коректността на изпълнение на възложените й трудови функции (именно тя имала задължение да въвежда електронния адрес на клиента, за да може впоследствие компютърната система да изпрати на този адрес анкетна карта до клиента). Освен това с това си действие В. била компрометирала и възможността на работодателя да следи и организира работата й, като същевременно била причинила и известни съмнения в трето лице в способността на работодателя да изпълни договорения проект и да контролира дейността на служителите му. В същото време обаче следвало да се вземе предвид, че в конкретния случай ставало дума за изолирано действие по отношение на един единствен клиент и то за една единствена поставена оценка. Действието било извършено в обстановка, в която Д. Д. В. се чувствала несигурна за работното си място, поради освобождаването на работници и служители в други отдели без разкриване на причините за това (съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели) като с това единично действие не е имало как тя да постигне имотна облага за себе си или за другиго. Освен това извършеното деяние не било станало достояние на самия клиент, чиято оценка била манипулирана т. е. не била довела до уронването на доброто име на работодателя сред клиентите на услугата му, като същевременно не била довела и до значителни проблеми в отношенията му с възложителя на проекта, който макар и да знаел за поведението на служителя не бил предприел действия по оттегляне от търговските отношения и реално няма промяна в същите. При преценка на така посочените обстоятелства съставът на Софийски градски съд намирал, че действително с поведението си Д. Д. В. била накърнила доверието между работник и работодател и била уронила в известна степен доброто му име пред търговски партньор, доколкото била създала в него колебание за възможностите на работодателя да осъществява ефективен контрол върху служителите си, но в същото време конкретното поведение на В. имало минимално отражение като отрицателни последици за самия работодател предвид изолирания му характер. Предвид това въззивният съд приемал, че работодателят, при преценката на тежестта на нарушението бил дал значителен превес на тежестта на поведението на Д. Д. В. след установяване на нарушението и липсата на ясно изразено разкаяние и признание от нейна страна, вместо да направи обективна преценка на реално нанесените му вреди или възможността за настъпването им от конкретно нейното поведение като така бил наложил наказание, което не съответствало на действителната тежест на нарушението. Въззивният съд приемал, че значително по-подходящо би било наказанието „предупреждение за уволнение“, което щяло да има достатъчно дисциплиниращ ефект в конкретния случай и щяло да отговори на желанието на работодателя, изразено във въззивната жалба, да покаже на все още младия служител, че следва коректно да изпълнява служебните си задължения и да пази доверието на работодателя. Неоснователни били изложените твърдения във въззивната жалба, че след накърняването на доверието в работника, нямало как работодателя да продължи да работи с него. Точно обратното било заложено в КТ, който освен крайната мярка уволнение, предвиждал и други видове дисциплинарни наказания, които сами по себе си включвали именно идеята да се положат взаимни усилия и от двете страни за възстановяване на накърненото доверие, когато случаят бил единичен и нямал силно отражение в сферата на дейност на работодателя. Уволнението от своя страна било именно крайна мярка и се прилагало само за най-тежките провинения на работника, а процесното дисциплинарно нарушение не можело да се квалифицира като такова с оглед обективната преценка на всички относими обстоятелства.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това длъжен ли е съда при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 от КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до по тежко такова. По отношение на първия въпрос се излагат доводи за противоречие на решението на Софийски градски съд с решение № 112/07.05.2015 година, постановено по гр. д. № 4587/2014 година и решение № 81/12.05.2021 година, постановено по гр. д. № 2618/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., като чрез второто решение се прави и косвено позоваване на цитираното в него решение № 109/13.08.2018 година, постановено по гр. д. № 3323/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Този въпрос е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивният съд и е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същият е разрешен в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Такова обжалване следва да бъде допуснато и по втория от поставените от касатора въпроси, тъй като той частично се съдържа в първия въпрос и е логически свързан с него.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение 266 161/19.10.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 460/2020 година, по подадената срещу него от „„Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 372 134/30.12.2021 година и такова трябва да се допусне.
На „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение 266 161/19.10.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 460/2020 година.
ДАВА на „КОНСЕНТРИКС СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място],[жк], А. Б. Ц. 1, [улица], ет. 1 едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 55.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.