5 Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 10.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4670/2017 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по подадена от Т. В. А. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 2465 от 25. 03. 2016 г. по в. гр. д. № 3911/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав и потвърденото с него решение № II-54-239 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 11828/2008 г. на СРС, 54 с-в В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по предявения от Л. Л. М., В. А. А., Р. П. Д. и С. П. Д. против Т. В. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици, при права: Л. Л. М. – 1/4 ид.ч., В. А. А. – 1/4 ид.ч., Р. П. Д. – 1/16 ид.ч. и С. П. Д. – 1/16 ид.ч., на апартамент № 20, находящ се в [населено място], р-н „С.“,[жк], [жилищен адрес] с площ от 67, 52 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение. Твърди се, че молителката узнала за постановеното срещу нея решение на 13. 03. 2017 г., когато й е бил връчен препис от искова молба за допускане съдебна делба на описания апартамент, подадена от Л. Л. М., Р. П. Д., С. П. Д., Д. Д. А. и А. В. А. (последните две – наследници на В. А. А.) и Ц. Д. Ч. против Т. В. А. и Е. В. А., в която искова молба било цитирано влязлото в сила решение № II-54-239 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 11828/2008 г. на СРС, 54 с-в и решение № 2465 от 25. 03. 2016 г. по в. гр. д. № 3911/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав, постановено между част от съделителите. След като се запознала с делото, по което са постановени решенията, молителката установила, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, същата е била призована от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и й е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото й да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от нея процесуален представител. Иска отмяна на постановеното въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение. Ответникът по молбата Л. Л. М., чрез адв. Д. Д., САК, изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като призоваването на молителката и назначаването на особен представител е извършено при спазване изискването на чл. 47 ГПК. Ответниците Р. П. Д., С. П. Д., Д. Д. А. и А. В. А. (последните две – наследници на В. А. А.) не изразяват становище по допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 324 от 14. 12. 2017 г. по гр. д. № 4670/2017 г. на ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежното им представляване от пълномощник или законен представител, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предпоставя извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител. То ще е налице както в случаите на допуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. И при основанието по т. 6 се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея процесуален представител или чрез назначен особен представител. В случая, исковото производство е било образувано по предявен от Л. Л. М., В. А. А., Р. П. Д. и С. П. Д. против Т. В. А. иск по чл. 108 ЗС, относно апартамент № 20, находящ се в [населено място], р-н „С.“,[жк], [жилищен адрес] с площ от 67, 52 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение. Препис от исковата молба, ведно с указания за възможността за подаване на писмен отговор в едноседмичен срок, за съдържанието на отговора и за последиците при неподаването на такъв, е изпратен на ответницата по иска Т. В. А. на посочения в исковата молба адрес - [населено място], р-н „О.“, [улица]. Съобщението е върнато в цялост, с удостоверяване от призовкаря, че адресът е посещаван на 12. 04. 2010 г. и на 13. 04. 2010 г., но лицето не е намерено, а майката не се е съгласила да получи съобщението, със задължение да го предаде на дъщеря си. При тези данни е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК – на 13. 04. 2010 г. е залепено уведомление на входната врата на жилището, в което е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. След изтичане на двуседмичния срок съдът, поради неявяване на ответницата и на основание ал. 3 от цитираната норма, е изискал справка за настоящ и постоянен адрес на лицето и след като е установил, че от 2001 г. настоящият и постоянният адрес съвпадат с адреса, на който е залепено уведомлението, е приел връчването на преписа от исковата молба и на съобщението за редовно и е назначил особен представител на Т. А. на разноски на ищците. На назначения особен представител – адв. Г. М. С. са били връчени преписи от исковата молба и доказателствата, с възможност за отговор в едномесечен срок. От този момент до приключване на производството пред първоинстанционния и въззивния съд, всички призовки, съобщения и книжа до ответницата по иска Т. А. са били изпращани на адв. С., в качеството му на неин особен представител. Описаните съдопроизводствени действия са извършени в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК, които правила обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1. 03. 2008 г. (ДВ, бр. 59/2007 г.) – октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. До изменението на разпоредбата със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) съдебната практика застъпва становището, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, направени в рамките на един месец, освен ако връчителят е събрал данни и удостоверил, че ответникът не живее на адреса (решение № 233 от 03. 07. 2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 14 от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 231 от 15. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г.о. и др.). С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК посочените изисквания бяха въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Като е приел, че ненамирането на ответницата на адреса, както и на лице, съгласно да получи съдебните книжа, при осъществените в два последователни дни (на 12 и 13 април 2010 г.) посещения, е основание за прилагане на разпоредбите на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и е осъществил връчване чрез залепване на уведомление и назначил особен представител на ответницата, съдът е лишил последната от възможността да участва в процеса лично или чрез упълномощен от нея процесуален представител. С оглед на горното, настоящият състав намира, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за уважаване на молбата. Въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е уважен искът по чл. 108 ЗС, следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, от етап връчване на исковата молба на ответницата по реда на чл. 131 ГПК. Въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, влязло в сила решение № 2465 от 25. 03. 2016 г. по в. гр. д. № 3911/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав и потвърденото с него решение № II-54-239 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 11828/2008 г. на СРС, 54 с-в В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от Л. Л. М., В. А. А., Р. П. Д. и С. П. Д. против Т. В. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. Л. М., В. А. А., Р. П. Д. и С. П. Д. са собственици, при права: Л. Л. М. – 1/4 ид.ч., В. А. А. – 1/4 ид.ч., Р. П. Д. – 1/16 ид.ч. и С. П. Д. – 1/16 ид.ч., на апартамент № 20, находящ се в [населено място], р-н „С.“,[жк], [жилищен адрес] с площ от 67, 52 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: