Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр.София, 15.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 171 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Рапид КБ“ ООД чрез адвокат С. П. и адвокат В. П. от АК-София срещу решение № 381/06.08.2019 г. по в.гр.д. № 897/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 125/09.08.2018 г. по гр.д. № 904/2016 г. по описа на Районен съд Павликени, за отхвърляне на предявените искове от „Рапид КБ“ ООД против И. Д. И., на основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за сумата 11 584,95 лева, представляваща разходи за обучение в чужбина, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: При сключен трудов договор и договор за обучение по чл.234, ал.1 КТ, работникът или служителят дължи ли връщане на направените за сметка на работодателя разходи за обучение, ако не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения срок по договора? Отговор на повдигнатия въпрос се дава с решение № 168/12.04.2010 г. по гр.д.№ 896/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 160/07.06.2011 г. по гр.д. № 617/2010 г. на ВКС, ІV г.о., в които се приема, че със сключването на договор за повишаване на квалификацията, страните целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл.234, ал.2 КТ, а ал.3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнение на първото условие или при незавършване на обучението. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираните съдебни решения и в допълнение приема, че когато предложението за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ изхожда от работник или служител, но без да са посочени в него условията на прекратяване, искането следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или служителя съгласно чл.326 КТ, независимо дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Когато обаче предложението на работника или служителя съдържа конкретно волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, при неприемане от страна на работодателя, изявлението не може да се счита за предизвестие по чл.326 КТ, тъй като волята на предложителя е да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и е недопустимо да се тълкува в друг смисъл. С оглед отговора на повдигнатия материалноправен въпрос, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че работникът не дължи за обезщетение на своя работодател за неизпълнение на задължението му по чл.9, б“а“ от сключения договор, тъй като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, с оглед на което клаузата за възстановяване на разходите за обучение на служителя е неприложима. Тези изводи не могат да бъдат споделени, тъй като цитираната клауза на трудовия договор се отнася до всички случаи, при които работникът или служителят е инициирал прекратяване на трудовия договор. В случая, направеното предложение от ответника не съдържа конкретни условия за прекратяване на трудовия договор, поради което изявлението му следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или служителя по чл.326 КТ. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от неговия работник молба за освобождаване от длъжност, без да изчака изтичането срока на предизвестие издавайки заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ не променя този извод. Налице е виновно неизпълнение на клаузата по чл.9, б.“а“ от договора, обуславящо отговорност от неизпълнение на задължението на работника /служителя/ да работи при същия работодател за уговорения период. Предвид изложените съображения, постановеното въззивно решение е неправилно. От данните по делото е видно, че ищецът е подписал трудов договор с клауза за повишаване на квалификацията и е бил командирован за обучение в чужбина на разноски на работодателя. От заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че направените разходи за обучение на ответника в чужбина са в размер на общо 5476,40 евро или 10 710,91 лева, според представените разходооправдателните документи. При тези фактически обстоятелства се налагат извод, че работодателят е изправна страна по правоотношението, а ответникът дължи уговореното обезщетение поради виновно неизпълнение на сключения договор, с оглед на което предявените искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни. От „Рапид КБ“ ООД чрез адвокат С. П. и адвокат В. П. от АК-София са поискали направените разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 381/06.08.2019 г. по в.гр.д. № 897/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново и вместо това: ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на „Рапид КБ“ ООД чрез адвокат С. П. и адвокат В. П. от АК-София, сумата от 10 710,91 лева, (десет хиляди седемстотин и десет лева, деветдесет и една стотинки) лева, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 7359,91 (седем хиляди триста петдесет и девет лева, деветдесет и една стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.