Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр.София , 23 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Момчил Бенчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1015/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата Н. Х. М., срещу решение №260209 от 27.11.2020 г., постановено по внчхд №444/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 14 състав. В жалбата се твърди, че въззивният съд правомерно е прекратил наказателното производство по отношение на подсъдимата М. на основание чл.289 ал.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.2 от НПК, но е извършил „зловеща антибългарска и антиевропейска злоупотреба с власт като е отказал да присъди направените от подсъдимата разноски“. Категорично се заявява, че жалбоподателят се противопоставя на обжалваното решение само в частта относно разноските, тъй като прилагането на правни норми от гражданското право в наказателния процес от въззивния съдебен състав противоречи на основните принципи на наказателното право и процес и е недопустимо. Изложени са подробни съображения за недопустимо приложение на чл.78 ал.5 от ГПК и за излагане в мотивите към атакувания съдебен акт на клеветнически и обидни твърдения относно нравствените и професионални качества на защитника на подсъдимата- адв.Н.. Все във връзка с претенцията за присъждане на пълния размер на направените от подсъдимата разноски, последната възразява срещу оценката на въззивната инстанция, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Едновременно с това се твърди, че продължителността на наказателното производство не се дължи на неправомерно поведение на Н. М., както и че роднинската връзка между подсъдимата и защитника й, е без правно значение при решаването на въпроса за разноските. Следващото оплакване е свързано с незаконност на първоинстанционния и въззивния съдебен състав, тъй като последният не е бил формиран на случаен принцип; че член на съдебния състав, разгледал въззивното дело - мл.съдия Р.М. се е отвеждала от разглеждане на редица гр.дела, в които е участвал адв.Н. и по тези производства тя е приела, че не е безпристрастна; че включването на съдията-докладчик Е.Ж. в състава на съда „представлява елемент от зловещо активно мероприятие на ислямистки структури и мафиотски структури, под чието давление е манипулирано въззивното съдебно производство, като умишлено не са събрани всички надлежно ангажирани от адв.М. и нейната защита доказателства, чрез които следва да бъде установена верността на всички инсинуирани от ислямистките злодей твърдения“; че в съдебното решение съдията-докладчик е демонстрирал омраза към адв.Н., позволявайки си да обсъжда професионалните му и нравствени качества. В заключение се прави искане за постановяване на решение, с което „да бъде прогласено като нищожно и обезсилено като недопустимо или поне да бъде отменено неправомерното, неоснователно, необосновано и позорно решение на въззивния съд само и единствено в обжалваната му част относно неприсъдените разноски на подсъдимата М., като тези, направени от нея както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд и бъдат присъдени в пълен размер или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред Върховният касационен съд адв.Н., защитник на подсъдимата Н. М., поддържа касационната жалба, като твърди, че: 1. въззивният съд се е произнесъл извън рамките на даденото съгласие от М. за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, но без същата да е дала съгласие за отмяна на оправдателната присъда; 2. напълно неправомерно и очевидно изхождайки от лични мотиви и пристрастия СГС не е присъдил направените разноски от подсъдимата пред първата инстанция, а пред втората- е присъдил съвсем малка част от тях. В тази връзка посочва, че неправилно е бил приложен ГПК, при наличие на правни норми, уреждащи материята за разноските в НПК, както и че не са били налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК; 3. въззивният съд е заседавал в незаконен състав, като по отношение на двама от членовете му са били налице пречки за участие по делото, тъй като не представляват независим и безпристрастен съд. Моли единствено да бъде потвърдено прекратяването на наказателното производство предвид изтеклата абсолютна давност, за което е било налице съгласие от страна на подсъдимата; да бъде отменено въззивното решение в частта, в която е била отменена оправдателната присъда и да бъдат присъдени на подсъдимата направените от нея разноски в първата, въззивната и касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото не се констатира да е налице нито едно от касационните основания. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт –потвърден като правилен и законосъобразен. Повереникът на частния тъжител- адв.М. пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.4 от НПК, когато въззивният съд прекратява наказателното производство, отменя първоинстанционната присъда, поради което счита , че не е налице нарушение на закона. По отношение претенцията за разноските намира, че въззивното решение в тази част не подлежи на касационен контрол. Независимо от това посочва, че обжалваният акт е много добре аргументиран досежно взетото решение за намаляване размера на разноските, които следва да бъдат присъдени на подсъдимата, заявявайки, че макар да не е направил възражение за прекомерност, е направил по-голямото възражение- за липса изобщо на разноски. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба, както и да им бъдат присъдени направените пред ВКС разноски. Подсъдимата Н. Х. М. не се явява пред ВКС, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в жалбата оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда от 19.10.2017 г., постановена по нчхд №17014/2015 г., Софийски районен съд е признал подсъдимата Н. Х. М. за невиновна в това, че в периода от 03.11.2014 г. до м.февруари 2015 г. в искова молба до Софийски районен съд с вх.№17094/2014 г. разгласила позорни обстоятелства и преписала престъпление на К. А. М., посредством изразите: „Изключително зловещ участник в организирана престъпна група е К. А. М. от [населено място]. Обикновено той прикрива престъпната си дейност зад формално ръководеното от него ЗК „име“ [населено място]… Схемите на измамите легендиращи организираната престъпна група продължава със съставянето на последващ фиктивен /фалшив/ договор за аренда между циганина П. С. Ж., в качеството на управител на „фирма“ [населено място] и циганина К. А. М. /като местен деребей/…Базирайки се на фиктивния договор за аренда, местният деребей К. А. М., възползвайки се от факта, че както адв. Н.Н. така и неговата наемателка не живият в района, с цел да нанесе огромни и непоправими вреди, както на наемателката, така и на собственика, в съучастие с местни полицаи от визираната организирана престъпна група, по престъпен начин през есента на 2013 г., извършвайки престъпление по чл.323 ал.5 от НК и по чл.216 ал.5 от НК нахлуват в земеделските земи докато трае вегетационния период след обработка с хербицид“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 във вр.1 т.1 и т.2 пр.2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.1 от НК. По въззивни жалби на частния тъжител и на подсъдимата, пред Софийски градски съд е било образувано внчхд №444/2020 г., приключило с решение №260209 от 27.11.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и наказателното производство, водено срещу подсъдимата Н. М. за престъпление по чл.148 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 и т.2 пр.2 във вр.с чл.147 ал.1 пр.1 и 2 от НК, е било прекратено. С решението частният тъжител е бил осъден да заплати на подсъдимата направените от нея разноски за процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. Касационната жалба е НЕДОПУСТИМА. Поначало разпоредбата на чл.346 от НПК, дефинираща предмета на касационната проверка, изключва от последната наказателните дела от частен характер. Предвидено е едно единствено изключение в т.4 на посочената правна норма - касационен контрол на решенията и определенията на окръжния или апелативен съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не е такъв, тъй като жалбоподателката Н. М. на практика не обжалва прекратяването на наказателното производство, водено срещу нея, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Това е така, тъй като :1. в самата касационна жалба подсъдимата изрично е отразила, че въззивният съд правомерно е прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.2 от НПК като атакуваното решение се оспорва само в частта относно разноските.; 2. след предоставената й възможност да конкретизира дали обжалва въззивното решение в цялост, включително в частта относно прекратяване на наказателното производство или само в частта досежно присъдените й разноски, подсъдимата М. е депозирала заявление, в което е посочила, че „на основание чл.346 т.4 от НПК обжалва в цялост съдебния акт в тази му част, в която съдебният състав се е произнесъл plus petitum- т.е. извън предявеното от адв.М. искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност по смисъла на чл.81 ал.3 от НПК“, без да се е съгласявала да бъде отменяна оправдателната първоинстанционна присъда“. Отправя се искане решението на СГС да бъде оставено в сила в частта, в която е прекратено наказателното производство, поради изтекла давност и да бъде отменено в частта, касаеща отмяната на първоинстанционната присъда, както и да й бъде присъден пълният размер на направените от подсъдимата разноски в първата и въззивната инстанция.; 3. в хода на пледоарията пред ВКС, защитникът на подсъдимата М. отправя идентично на посоченото в т.2 искане, оспорвайки въззивното решение в частта относно отмяната на оправдателната присъда и размерът на разноските, платими на подсъдимата. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че подсъдимата М. обжалва решението на градския съд в частта, касаеща прекратяване на наказателното производство, която част единствено подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл.346 т.4 от НПК. Посочването, че се обжалва в цялост съдебния акт в депозирания от нея документ, озаглавен „уведомление“, също не дава основание да се приеме, че това в действителност е така, тъй като жалбоподателката отново го свързва единствено с частта, в която според нея съдът се е произнесъл в повече от изразеното от нея съгласие за прекратяване на наказателното производство, а именно е отменил оправдателната първоинстанционна присъда. Всъщност прочитът на сезиращите ВКС документи и направените в тях искания, потвърдени в съдебното заседание от упълномощения защитник на Н. М., сочат на обжалване на решението единствено в частта относно отмяната на първоинстанционната присъда и разноските. Както беше посочено и по-горе на касационна проверка по дела от частен характер подлежи само съдебен акт, постановен за първи път във въззивното производство, с който се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. С оглед на тези съображения, свързани с предмета на касационната проверка по чл.346 от НПК, постановеното решение не подлежи на касационно обжалване в частта относно отмяната на оправдателната присъда, постановена спрямо подсъдимата в първата инстанция и в частта досежно разноските. Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.334 т.4 от НПК, регламентираща правомощията на въззивната инстанция, последната отменя присъдата и прекратява наказателното производство в случаите на чл.24 ал.1 т.2-8а и 10 и ал.5. След като подсъдимата пред въззивният съд не е поискала делото да продължи и наказателното производство да не се прекратява /съобразно нормата на чл.289 ал.2 от НПК, към която препраща чл.317 от НПК, подсъдимата разполага с две алтернативи- да направи искане за прекратяване на наказателното производство, или да поиска производството да продължи и тогава съдът е длъжен да се произнесе с присъда/решение, като в т.ч. е възможно да потвърди оправдателната първоинстанционна присъда/, прекратяването на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК е законосъобразно сторено. Никъде в закона не се изисква съгласие на подсъдимата за отмяна на постановената спрямо нея първоинстанционна присъда. Нещо повече последната не би могла да съществува наред с прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК. Именно по тази причина НПК /чл.334 т.4/ предписва на съда, в случаите на чл.24 ал.1 т.2-8а и 10 и ал.5 от НПК не само да прекрати наказателното производство, а да отмени и постановената спрямо подсъдимото лице присъда. Що се отнася до претенцията на жалбоподателката за присъждането й на пълния размер разноски, направени пред СГС, настоящият съдебен състав вече посочи, че въззивното съдебно решение в тази част не подлежи на касационен контрол. Тук е мястото да се отбележи единствено за пълнота на изложението, че разноските, направени пред първата инстанция, могат да бъдат претендирани от подсъдимата по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, в каквато насока са и мотивите на въззивното решение. Това е така, тъй като, ако по отношение на тях въззивният съд се произнесе, подсъдимата би се лишила от една инстанция, която да провери законосъобразността на съдебния акт. На следващо място, доколкото ВКС приема, че депозираната от подсъдимата М. жалба, инициирала касационното производство, е недопустима и не подлежи на разглеждане, всички доводи, свързани с незаконност на съдебния въззивен състав и за незаконосъобразно редуциране на присъдените й разноски, не подлежат на обсъждане. С оглед изхода на настоящото производство, разноските сторени пред ВКС остават за сметка на страните, така както са направени. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от подсъдимата Н. Х. М. срещу решение №260209 от 27.11.2020 г., постановено по внчхд №444/2020 г., по описа на Софийски градски съд, НО. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. №1015/2022 г. по описа на ВКС, трето н.о. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/