Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * правен интерес * добросъвестно владение * придобивна давност

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 319

София, 14.07.2010  година

 

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  седми юни две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА

          ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 477 /2009  година,  и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290- 293 ГПК.

 

С. М. И., М. Г. , К. Г. и К. Г. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 426 от 07.11.2008 година по гр.възз.д. Nо 1401/2008 година на Софийския градски съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, алтернативно- неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за допустимост на иска и в нарушение на материалния закона , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т. 2 и т. 3 ГПК.

По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация.

Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията на касационния съд по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по жалба на С. М. И., М. Г. , К. Г. и К. Г. , като наследници на М. С. е оставил в сила Решение от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 5700/2005 година на Софийския районен съд по уважения иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, заявен от И. Х. Г., с който е прието за установено по спора за материално право, че наследодателката на ищеца- Й. Х. Г. е била собственик на основание договор за покупко-продажба от 1946 година и добросъвестно давностно владение на земеделски имот- ливада от 1 дка , намираща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ в с. К., имот Nо 5445 по КК от 1997 година.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е мотивирана с довод , че въпросът за допустимостта на производството по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ след като не е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а обратното- има приключило с отказ на ОСЗГ производство да се възстанови земеделски имот , е разрешен в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 1/1997 год.

За да разгледа иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че същият е процесуално допустим от гл.т. наличие на правен интерес от установяване принадлежността на имота на една от страните с оглед на представените титул за собственост. Възражение за недопустимост на производството от гл.т. на липсата на предпоставки , такива каквито са установени с ТР 1/97 ОСГК на ВКС няма. Ето защо следва , че не е налице противоречие като нарушение на процесуални правила – ТР 1/ 1997 година , напротив именно изковото производство е разгледано по същество при спазването на дадените разяснения с оглед на данните за наличието на подадено заявление за възстановяване в срок по две преписки, постановено позитивно решение по едно от заявленията, поради което е постановен отказа по другото, до разрешаване на спора за материално право.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е мотивирана с довод, че материално-правният въпрос за добросъвестност на владение/ като елемент от фактическия състав на придобиване право на собственост по давност/ по см. на чл. 318 ЗИСС/ Закон за имуществата, собствеността и сервитутите/ отменен с влизане в сила на ЗС /Изв. Бр.29/51 год./, протекло по време на посочената законодателна промяна , обуславя необходимостта от ново произнасяне с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото, при посочената съдебна практика по Решение Nо 699/58 година на ВС- III отд. Решение No 1198/63 ВС- I отд. и Решение Nо 1220/1999 година ВКС обосновава необходимост от ново произнасяне , с цел точното прилагане на института на придобивната давност при два различно уредени законодателно фактически състава от отменения ЗИСС и ЗС, т.е. на хипотези на отменен и нов закон, касаещ добросъвестното владение , което би било от значение и за развитие на правото.

Искът по чл. 14 ал..4 ЗСПЗЗ е заявен от И. Х. Г. , който е твърдял и поддържал , че процесният недвижим имот- ЛИВАДА от 1 дка , попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ на с. К., м.”В”/ „Долен валог/ , имот Nо 5545 по КП на с. К. от 1997 година , към момента на колективизацията на земеделските земи е принадлежал на неговата наследодателка Й, придобит на основание договор за продажба от М. Г. С. около 1945 година и давностно владение, тъй като същата е обработвала имота като нива , декларирала го е и тя го е внесла в ТКЗС през 1958 година , когато е образувано кооперативното стопанство в с. К..

Спорът , кому е принадлежало правото на собственост на процесния земеделски имот към 1958 година – на наследодателката на Й. Х. Г. или на наследодателя М е разрешен в полза на Й. Г. , като е прието , че същата по силата на договор от 1946 година е получила владението на имота от собственика М. С. –нива от 1-1.3 дка , владяла го, като го е обработвала със семейството , необезпокоявано, считайки го за свой / вписан в данъчната и декларацията от 1949 година / и това владение, за периода 1947-1958 година , я е легитимирало като собственик към момента към момента на внасяне на имота в ТКЗС, тъй като за посочения период от време са в сила действащите презумпции на чл. 318 ЗИСС/ Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите-отм./, а след това на чл. 70 ал.2 ЗС и презумпцията не е оборена.

Решението на въззивния съд е неправилно.

Въззивният съд се е позовал неправилно, както на разпоредбата на чл. 318 ЗИСС/ отм./ , така и на чл. 70 ал.2 ЗС, тълкувани в контекста на §4 от ПП на ЗС.

За да приеме , че процесният имот е придобит от Й. Г. , на основание придобивна давност , изтекла към 1958 година , рещаващият съд е приел, че осъщественото от нея владение е добросъвестно/ по силата на действащите законови презумпции/ и именно добросъвестността на владелеца предопределя приложимостта на т.н. кратка придобивна давност съответно уредена от чл.29 от ЗД/ Закона за давността-отм./ и чл. 79 ал.2 ЗС.

Изводът на съда не почива на закона.

С чл. 29 от ЗД/ отм./ е установено, че за придобиването чрез давност на правото на собственост върху недвижим имот и на другите вещни права е необходимо да се владеят вещите добросъвестно и на юридическо основание в продължение на 10 години. Чл. 30 от ЗД/отм./ установява , че добросъвестността на владелеца се състои в увереността, че лицето от което е получил вещта, е неин собственик и е могъл да прехвърли собствеността, а в чл. 32 от ЗД/ отм./ е дефинирано изискването за „юридическо основание”, като такова основание, което по силата на закона може да послужи за прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право. Това юридическо основание следва да се докаже, то не може да се предполага/ чл. 33 ЗД-отм./

С разпоредбата на чл. 79 ал.2 ЗС се установява , че ако владението е добросъвестно-по см. на чл. 70 ал.1 ЗС- то правото на собственост се придобива със непрекъснато владение от 5 години.

Тълкуването на двата посочени текста сочи , че добросъвестността на владелец е необходимия елемент за да се приложи по-кратния давност срок за придобиване на вещното право на основание изтекла придобивна давност , но само и доколкото владението е получено на юридическо 0основание по см. на чл. 32 от ЗД/ отм./, респ. „на основание, годно да го направи собственик” в см. на юридическо придобивно основание.

Данните по делото сочат , че Й. Г. е „закупила нива от 1-13 дка” от М. С. , без да е представен договор в нотариална или дори писмена форма. За да може да прехвърли право на собственост , договорът за покупко-продажба следва да е сключен в нотариална форма- чл. 219 ЗЗД- отм. , действал към 1947 година . след като липсва писмен договор , сключен в нотариална форма , то не може да се предполага , че е налице юридическо основание като елемент за придобиване правото на собственост по правилата на кратката давност.

Постановеното в обратния смисъл решение на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При събраните данни, дори и да се приеме , че от 1947 година наследодателката Й семейството и са получили владението на процесния недвижим имот, владяли са го със семейството си необезпокоявано до 1958 година , то не може да се приеме , че към момента на включването на имота в блок на ТКЗС , тя е била собственик. Владението на Й. Г. не е добросъвестно по см. на чл. 317 ЗИСС /отм./, тъй като не е получено на юридическо основание по см. на закона . Имотът би могъл да се придобие по давност , но на основание фактически състав по чл. 34 ЗД/ отм./ т.е. при упражнено владение в продължение на 20 години , които не са били изтекли към 1958 година. Влизането в сила на ЗС в сила от 17.12.1951 година , е отменен Закона за давността. В ПП на ЗС от 1951 година , по отношение на започналите да текат давностни срокове се приема , че се прилагат разпоредбите на новия закон/ чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС/, освен ако за завършване на давността по стария закон е необходим по-дълъг срок от този по новия закон. При положение , че от 1947 година до 1951 година от давността по чл. 34 ЗД е изтекъл срок от 4 години и ако не би имало нов закон / ЗС/ , то срокът от 20 години би изтекъл през 1967 година , а според новия закон, считано от влизането му в сила 10 годишния срок изтича през м. декември 1961 година, то следва , че приложим е давностният срок по отменения закон – т.е. по ЗД/ отм./. Поради липсата на изтекъл 20 годишен срок към 1958 година , не може да се приеме , че внесената нива в ТКЗС през 1958 година , „закупена” без наличен договор от М. С. , е принадлежала на Й. Г. . След като не е доказан факта , че процесният имот да е принадлежал на Й. Х. Г. , като закупен от наследодателя на ответниците –, а според доказателствата неговото право на собственост е установено по линията на наследяването/ а и твърденията са , че по отношение на него и неговото семейство като собственици е текъл давностния срок/ , то заявеният иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във р. с чл.78 ал.2 ГПК в тежест на ищеца по делото са направените от ответниците и своевременно претендирани съдебни разноски в размер на 530 лв./петстотин и тридесет лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА Решение Nо 426 от 07.11.2008 година по гр.възз.д. Nо 1401/2008 година на Софийския градски съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с което е оставено в сила Решение от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 5700/2005 година на Софийския районен съд по уважения иска И. Х. Г. , с който е прието за установено по спора за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателката му Й. Х. Г. е била собственик на основание договор за покупко-продажба от 1946 година и добросъвестно давностно владение на земеделски имот- ливада от 1 дка , намираща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ в с. К., имот Nо 5445 по КК от 1997 година и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ заявения от И. Х. Г. с ЕГ Nо 3610207121 от гр. С., ул.”Х” Nо 6 ет. 3 чрез адв. П по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ срещу С. М. И., М. Г. Г., К. Г. Г. и К. К. Г., като наследници на М. С. , положителен установителен иск да бъде признато , че при внасяне на земеделската земя в ТКЗС през 1958 година наследодателят на ищеца - Й. Х. Г. е била собственик на земеделски имот- ливада от 1 дка , намираща се понастоящем в терен по §4 от ЗСПЗЗ в с. К., имот Nо 5445 по КК от 1997 година, като неоснователен.

Осъжда И. Х. Г. с ЕГ Nо 3610207121 от гр. С., ул.”Х” Nо 6 ет. 3 , представлява по делото от адв. П на С. М. И., М. Г. Г., К. Г. Г. и К. К. Г.,представлявани по делото от адв. Д адв. Й. Г. САК сумата 520 лв. / петстотин и тридесет лева/ , разноски по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1................ 2..................