Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 27 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 104/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Т. В. М. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. Г. К. срещу въззивна присъда от 10.10.2011 г., постановена по ВНОХД № 406/2011 год. от Софийски окръжен съд. В жалбата на подсъдимия Т. М. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Отправено е искане за отмяна на същата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Б. К. пространно се обсъжда несправедливостта на наложеното наказание, съдържа се и оспорване на част от приетите от въззивната инстанция фактически положения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец е процесуално недопустима, а жалбата на подсъдимия е отчетена, като неоснователна. Пред касационната инстанция жалбите се поддържат от процесуални представители на двете страни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 29/13.05.2011 г., постановена по НОХД № 613/2010 г. от Районен съд – Ботевград подсъдимият Т. В. М. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал.2 от НК. Софийският окръжен съд с присъда от 10.10.2011 г. по ВНОХД № 406/2011 г. отменил тази присъда, признал подсъдимия М. за виновен в това, че при превишаване пределите на неизбежната отбрана е причинил средна телесна повреда на Б. Г. К., като преквалифицирал деянието по чл. 132, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 от НК. Наложеното наказание е по чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК - „пробация” със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия. ІІ. По жалбата на подсъдимия Т. В. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.2 от НПК нарушение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Видно от оскъдното съдържание на тази касационна жалба, жалбоподателят с едно изречение е изразил несъгласие с осъждането си, „тъй като не е доказано по несъмнен начин авторството му”, което очевидно не разкрива съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Така посоченото единствено възражение в жалбата, не подкрепено с каквито и да е доводи, може да се приеме, като оспорване на процесуалната дейност на съда, завършила с фактически изводи за авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия М.. Оспорването е неоснователно. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие и така е отстранил процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция. Извършил е самостоятелен анализ на събраните доказателства при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин с безспорни доказателства – данните, съдържащи се в показанията на пострадалия К., категорично посочил подсъдимия, като лицето нанесло му удар с метална стойка. Този факт е подкрепен и от показанията са свидетеля А.. Експертното мнение, дадено по съдебномедицинската експертиза, установяващо механизма на получаване на увредата, и разясненията на вещото лице в съдебното заседание е послужило като способ за проверка достоверността на показанията на цитираните свидетели. Вещото лице е било категорично, че счупването на дясната лакътна кост на пострадалия е в резултат на удар с твърд тъп предмет, каквато е металната стойка, както и че подобно увреждане не може да се получи при падане на равен терен. Динамиката на възникналия конфликт и участието на подсъдимия в него, както и наличието на пряк контакт между последния и пострадалия, се установява от свидетелските показания на П. и П.. Ето защо, единственото възражение на подсъдимия М. за недоказаност на обвинението следва да се отхвърли, като неоснователно. ІІІ. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец К.. Правото на касационно обжалване се поражда поначало като резултат от упражнено право на въззивно обжалване. Страната, която не е подала въззивна жалба има право да обжалва по касационен ред съдебния акт на втората инстанция, само когато с него са накърнени нейни права и законни интереси. В конкретния случай частният обвинител и граждански ищец не е обжалвал първоинстанционната присъда, а новата такава, постановена от въззивния съд, не засяга неговите права, тъй като е постигнато осъждане на подсъдимия. Затова, касационната жалба, подадена от частният обвинител и граждански ищец К., се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Допуснатата грешка в диспозитива на възизвния съдебен акт относно годината може да бъде поправен и по реда на чл. 414, ал.1, т. 1 от НПК, ако възникнат затруднения, свързани с тълкуването му. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 10.10.2011 г., постановена по ВНОХД № 406/2011 год. от Софийски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Б. Г. К. срещу същата присъда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.