8 Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 18.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 6/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Света Петка“ АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1473 от 12.10.2020 г. по в.т.д. № 2161/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, единадесети състав, с което е потвърдено решение № 569 от 15.05.2020 г. по т.д. № 1961/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от МБАЛ „Света Петка“ АД срещу „Медицински център „Кардиа Ко“ ООД, обективно кумулативно съединени искове по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата 115 545.20 лв. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 33 790.88 лева. С определение № 60562 от 12.11.2021 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния обобщен и конкретизиран правен въпрос: Приложимо ли е законовото правило на чл.266, ал.1 ЗЗД по отношение на сключен под режима на Закона за лечебните заведения договор по чл. 95, ал.1, т.1 ЗЛЗ - за взаимодействие между лечебни заведения. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му. Изразява се несъгласие с изведените от апелативния съд изводи относно влизането в сила и действието на сключения между страните договор за осигуряване на медицински услуги от ответника и за приложимост на общите разпоредби на ЗЗД, регламентиращи договора за изработка. Касаторът счита, че след като процесният договор е сключен на основание чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ, по който страни могат да бъдат само лечебни заведения, то съобразно посоченото основание е изрично записаното в § 2 от преходните разпоредби на договора, че изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните започва от датата, на която двете страни, и всяка поотделно, са получили необходимите разрешения и регистрации по ЗЛЗ, а липсата на такава регистрация препятства пораждането на правно действие на договора и изпълненото от ответника подлежи на връщане. Ответникът по касационната жалба - Медицински център „Кардиа Ко“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, оспорва изцяло основанията за касиране и по съображения в писмен отговор и в защита, поддържани в публичното съдебно заседание на 16.02.2022 г., моли за потвърждаване на въззивното решение. Твърди, че общите разпоредби на гражданското законодателство намират приложение при правното третиране на сделките, които дадено лечебно заведение сключва с друго лечебно заведение, съгласно чл.3, ал.5 и ал.7 ЗЛЗ. Сочи още, че: с нормата на чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ е въведено изключение от съдържащата се в чл.9, ал.6 ЗЛЗ забрана за осъществяване на дейност от друго лечебно заведение на територията на държавно или общинско лечебно заведение, а липсата на регистрация на една от страните по сключен договор по реда на чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ не води до неговата недействителност. Освен това, се твърди, че § 2 от ПЗР на процесния договор между страните, в който е предвидено, че изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните започва от датата, на която всяка от тях е била регистрирана като лечебно заведение, има отношение към въпроса – кога се падежират задълженията на всяка от страните, който падеж не е посочен и е допустимо да бъде определен по реда на чл.69 ЗЗД, а от друга страна, в договора няма разпоредба, която да отлага влизането в сила или действието на договора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че на 30.03.2016 г. е сключен договор между страните по реда на чл.95 ЗЛЗ, според който МБАЛ „Света Петка“ АД, [населено място] е възложило на изпълнителя - „Медицински център Кардиа Ко“ ООД, [населено място], да осигурява на възложителя предоставянето на медицински услуги по медицински специалности „кардиология“ и „инвазивна кардиология“ за лечение на пациенти, постъпили при възложителя, съобразно изискванията в алгоритмите на изброените клинични пътеки, при задължение на възложителя да превежда по сметка на изпълнителя 35% от приходите от дейността по инвазивна кардиология, заплащани от НЗОК и/или от пациенти /чл.9, изм. с анекс от 13.09.2016 г./. В мотивите към решението е цитиран и §2 от Преходните, допълнителни и заключителни разпоредби към договора, според който, изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните по договора започва от датата, на която двете страни, и всяка поотделно, са получили необходимите разрешения и регистрации по ЗЛЗ, за изпълнение на дейностите, посочени в договора, в съответствие с действащите нормативни актове и добрата медицинска практика, а за начална дата на започване на изпълнението на задължението е приета по-далечната дата на полученото разрешение и/или регистрация. След преценка на представените в първоинстанционното производство двустранно подписани протоколи, въззивният съд е изразил становище, че те обективират надлежното изпълнение на договора от страна на ответника, без да е направено възражение от ищеца за липсата на регистрация на ответника като лечебно заведение. Съдът е констатирал, че въз основа на протоколите и съобразно издадените 4 броя фактури, ищцовата болница е заплатила исковата сума за периода м.август – м.ноември 2016 г., вкл. Решаващият съдебен състав е извел извод за обвързаност на страните от валидно облигационно правоотношение, въз основа на влезлия в сила на 30.03.2016 г. договор, в който няма изрично посочено условие, че при несбъдване на условието на § 2, същият няма да породи правни последици. Приел е също, че независимо от липсата на регистрация на ответника като лечебно заведение и липса на необходимите разрешения за посочения по-горе период, изпълнението е прието и заплатено от ищеца, съгл. чл.266, ал.1 ЗЗД. Решението е валидно и процесуално допустимо. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Законът за лечебните заведения урежда устройството и дейността на всички видове лечебни заведения в Република България, с подробна регламентация на техния търговскоправен и административноправен статут. Всички лечебни заведения имат специален предмет на дейност – извършването на медицинска дейност, независимо от това дали са търговски дружества, кооперации или физически лица - еднолични търговци, или упражняващи свободна професия. В разпоредбата на чл. 3, ал.6, сега ал.7, от посочения закон е предвидено, че за лечебните заведения са приложими разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, а за чуждестранните дружества – законодателството на държавата по регистрация, ако в ЗЛЗ не е предвидено друго. Независимо от търговскоправния статут на лечебните заведения, законодателят е предвидил специална форма на държавен контрол за извършването на съответните медицински дейности, чрез изискването за спазване на предвидения в ЗЛЗ регистрационен или разрешителен режим, в зависимост от вида на лечебното заведение. Лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите и медицинските факултети, извършващи лечебна и диагностична дейност при практическото обучение на студенти по медицина, подлежат на регистрация по предвидените в Глава седма, Раздел II от ЗЛЗ ред и условия, от компетентния орган – съответната Регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира лечебното заведение /съгласно редакцията на ЗЛЗ преди изменението на закона – ДВ бр.102/2018 г., в сила от 01.04.2019 г./, а сега – от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Медицинският център, като форма на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, е изрично регламентиран в чл.16 ЗЛЗ, като наред с общите изисквания за регистрацията на центъра, законодателят е предвидил и специални изисквания както по отношение необходимите документи за вписването на центъра в регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ, така и по отношение организацията на неговата дейност. За осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ и на останалите, изчерпателно посочени в чл.46 ЗЛЗ лечебни заведения, е необходимо даване на разрешение от министъра на здравеопазването. В чл.3, ал.3 от ЗЛЗ, в редакция преди ЗИД ЗЛЗ – ДВ бр.54/2020 г., а сега чл.3, ал.4 ЗЛЗ, се съдържа изрична забрана по отношение на всички лечебни заведения за осъществяване на медицинска дейност преди регистрацията им или получаване на разрешение при условията и по реда на този закон, обективирани в съответния административен акт и вписване в специален публичен регистър. Липсата на регистрация или разрешение за дейността на съответното лечебно заведение препятства възможността и за осъществяване на взаимодействие между лечебните заведения в хипотезите, предвидени в Глава единадесета от ЗЛЗ, включително и за изпълнение на сключени, на основание чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ, договори за предоставяне на медицински специалисти и медицински услуги. Дори и да е сключен такъв договор, то с оглед на неговия специфичен предмет и императивно установения регистрационен/разрешителен режим, договорените дейности не биха могли да се изпълняват преди договарящите се лечебни заведения да са получили разрешение, или преди регистрацията им. За неприложима следва да се приеме и нормата на чл.69, ал.2 ЗЗД, според която изпълнението на поетото задължение е предоставено на волята или възможностите на длъжника, в хипотезата, когато страните по сключен договор по чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ – за предоставяне на медицински услуги, са уговорили отлагателно условие, чието сбъдване зависи и от волята на длъжника - изпълнител по договора. Този извод следва от забраната по чл.3, ал.4 ЗЛЗ, както и от това, че липсата на регистрация или разрешение по реда и при условията на ЗЛЗ, вкл. отказът на компетентните държавни органи да регистрират, или да разрешат осъществяването на съответната медицинска дейност, означава и липса на медицинска правоспособност, независимо от предходно извършено вписване на лечебно заведение в ТРРЮЛНЦ. Несъмнено, договорът по чл.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ, притежава правна характеристика и на договор за изработка. Независимо от това, предвид изложените по-горе съображения, съдържащата се в ЗЗД законова регламентация на договора за изработка и непротиворечивата съдебна практика относно: изпълнението, приемането на работата без възражения от страна на възложителя и задължението на последния да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение, е неприложима. Извод в обратния смисъл не би могъл да се изведе от съдържащата се в чл. 3, ал.4, сега ал.5, от ЗЛЗ възможност за сключване на търговски сделки от лечебните заведения, тъй като тя е приложима само когато това е необходимо за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности, или за нуждите на пациентите, т.е. след приключила административна процедура по регистрация/разрешение за осъществяване на конкретни медицински дейности. По правилото на чл.11, ал.2 от Закона за нормативните актове съдържащите се специални норми в ЗЛЗ, посочени по-горе, изключват приложението на общата уредба на договора за изработка, с оглед естеството на обществените отношения, уредени от ЗЛЗ. Предвид горното, отговорът на правния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е в следния смисъл: Законовото правило на чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, регламентиращо задължението на поръчващия да заплати възнаграждението за приетата работа, е неприложимо при договор за взаимодействие между лечебни заведения, сключен на основание чл.95, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения, в хипотеза, при която лечебното заведение – изпълнител не е регистрирано по предвидените в ЗЛЗ ред и условия, или не е дадено разрешение за извършване на съответната медицинска дейност. При така дадения отговор на релевантния за материалноправния спор въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно. Не може да бъде споделено изразеното от апелативния съд становище, че след като ответникът е изпълнил възложеното с процесния договор за периода от м.август до м.ноември 2016 г., независимо, че не е бил регистриран като лечебно заведение, а изпълнението е било прието и заплатено от ищеца, полученото възнаграждение не е недължимо платено. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът, че условието в § 2 от договора не се отнася до неговото изпълнение, нито страните са предвидили, че при несбъдване на това условие, договорът няма да породи правни последици. Според цитирания § 2 от Преходните, допълнителни и заключителни разпоредби /ПДЗР/ на договора между страните, сключен на основание чл. 95, ал.1, т.1 ЗЛЗ, изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните по договора започва от датата, на която двете страни и всяка поотделно са получили необходимите разрешения и регистрации по ЗЛЗ за изпълнението на договорените дейности, като за начална дата на започване изпълнението на задълженията страните са приели по-далечната дата на полученото разрешение и/или регистрация. В § 3 ПДЗР на договора е предвидено задължение на страните, изпълнимо в периода от влизане в сила на договора – от датата на подписване на договор от МБАЛ „Света Петка“ с НЗОК за съответната дейност – медицински услуги по специалностите „кардиология“ и „инвазивна кардиология“, до започване на неговото изпълнение, за предприемане на фактически и правни действия за получаване на необходимите им разрешения и регистрации по ЗЛЗ. От съвпадащите волеизявления на страните, обективирани в § 2 от ПДЗР на процесния договор, и предвид съдържащата се в ЗЛЗ забрана за осъществяване на медицинска дейност преди регистрацията/получаване на разрешение от лечебното заведение, следва да се изведе извод, че действието на договора е поставено в зависимост от условие, зависещо и от волята на страните, доколкото на представляващите двете дружества, вече регистрирани по Търговския закон, е вменено задължение да заявят искане за регистрация/разрешение за извършване на конкретни медицински дейности. В случая, страните са обвързали пораждането на целените с договора правни последици и изпълнението на насрещните задължения от сбъдването на отлагателно условие, за което е безспорно, че не е настъпило по отношение на изпълнителя – Медицинският център не е регистриран като лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. Това условие е в съответствие с цитираните по-горе разпоредби от ЗЛЗ, както и в съответствие с първото предвидено в договора основание за автоматичното му прекратяване – при заличаване на регистрацията на изпълнителя, съответно, при отнемане на разрешението на възложителя. Изпълнението на изрично регламентираните в чл.8, ал.1 от договора задължения на Медицинския център, в качеството му на изпълнител, да осигурява договорените медицински услуги и консултации, в случая не е обусловено от предвидената в § 1 от ПДЗР на договора дата на влизане в сила на договора, а от настъпване на посоченото в § 2 условие. Отчетеното от ответника и прието от възложителя изпълнение, не е могло да породи валидно задължение за плащане на договореното възнаграждение по чл.9 от договора, изменен с Анекс № 1 от 13.09.2016 г. Разменените престации по договора, вкл. плащанията от страна на ищцовата болница по фактури от: 30.09.2016 г., 20.10.2016 г., 21.11.2016 г. и 20.12.2016 г., в общ размер на 115 545.20 лв., са реализирани без да е настъпило отлагателното условие, като несбъдването на последното не е в резултат на действия на болницата, нито са налице предпоставките за приложение на презумпцията по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. Това обуславя извод за наличие на предпоставките по чл.55, ал.1, предл.второ от ЗЗД – неоснователно получаване от ответника на имуществена облага поради неосъществено основание в рамките на срока на договора, и за основателност на предявения кондикционен иск. Поддържаните в хода на процеса доводи от ответния Медицински център, че липсата на регистрация по ЗЛЗ съставлява административно нарушение, за което би могла да се носи само административна отговорност, са ирелевантни, тъй като в случая не следва да се изяснява дали са налице отделни състави на извършени административни нарушения по ЗЛЗ или по Закона за здравето, за които, въз основа на съответните проверки от компетентните органи, съставени актове и наказателни постановления, се дължат имуществени санкции. Независимо от основателността на иска за главницата в предявения размер, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен за периода от плащанията по четирите фактури до предявяване на исковата молба. Както е разяснено в ППВС № 1/1979 г. задължението за връщане на даденото при неосъществено основание настъпва от момента, когато настъпва невъзможността да се осъществи основанието. Началото на изискуемостта е начало на погасителната давност, но не води автоматично до забава на длъжника. За поставяне на длъжника в забава е необходимо той да бъде поканен от кредитора. В случая, ищецът не е отправил надлежна покана до ответника за връщане на исковата сума, поради което обезщетение за забава се дължи от депозиране на исковата молба на 27.09.2019 г. до окончателно погасяване на главницата. Предвид горните съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение подлежи на отмяна в частта за отхвърляне на иска за главницата в размер на 115 545.20 лв. и уважаването му в пълния предявен размер, а по отношение на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД отхвърлителното решение следва да се остави в сила. В зависимост от съотношението между уважена и отхвърлена част от исковите претенции, ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 14 363 лева, а ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 2 358 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1473 от 12.10.2020 г. по в.т.д. № 2161/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, единадесети състав, с което е потвърдено решение № 569 от 15.05.2020 г. по т.д. № 1961/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав, в частта за отхвърляне на предявения от МБАЛ „Света Петка“ АД срещу „Медицински център „Кардиа Ко“ ООД, иск по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата 115 545.20 лв., както и в частта за присъдените в полза на „Кардиа Ко“ ООД разноски за производството пред СГС и САС, вместо което постановява: ОСЪЖДА „Кардиа Ко“ ООД да заплати на МБАЛ „Света Петка“ АД сумата 115 545.20 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1473 от 12.10.2020 г. по в.т.д. № 2161/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, единадесети състав в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Кардиа Ко“ ООД да заплати на МБАЛ „Света Петка“ АД разноски по делото в общ размер на 14 363 лева. ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД да заплати на „Кардиа Ко“ ООД разноски по делото в общ размер на 2 358 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: