Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
Гр. София, 21.07. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 350/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 12448 от 07.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1744/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав. Решението се обжалва в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.12.2019 г. по гр. д. № 13765/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до присъдените 150 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Р. Д. С., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2017 г.
В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се развиват подробни съображения. Оспорва се правилността на мотивите на решаващия съдебен състав за намаляване размера на обезщетението, поради това, че родителите са били разведени и починалият е живеел със своята майка. Поддържа се, че съдът е игнорирал трайните и изключително добри отношения между баща и син в периода преди настъпване на фаталния инцидент, в резултат на което определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди е несправедливо занижено и не съответства на въведените в чл.52 ЗЗД критерии. Моли се решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен за сумата от 150 000 лв., ведно със съответните лихви и разноски, включително за касационната инстанция. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като се моли за нейното уважаване.
Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва основателността на жалбата. Не изпраща свой представител при разглеждането на делото в открито съдебно заседание, нито допълва даденото становище.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на касатора и данните по делото и съгласно разпоредбата на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съдебен състав е приел, че по делото е останало недоказано съществуването на типичната връзка „родител – дете“, доколкото взаимността в отношенията на обич, грижа и привързаност за всичките 21 години от живота на детето не е категорично установена, както и че интензитетът на търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на сина му е по-нисък от обичайния. Съдът е изходил главно от обстоятелствата, че родителите на починалия са се развели и разделили, когато той е бил на 4 години /в действителност – на 14/ и след това изключителната грижа за детето е била поета от майката. Не е формирана оценка за отношенията между касатора и пострадалия при неговото порастване и до настъпване на инцидента.
Допускането на касационно обжалване е постановено с определение № 14 от 07.01.2022 г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД и в тази връзка - за момента, респ. периода, който има значение при формирането на изводи относно отношенията между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.
Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост, ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие. Посочените обстоятелства следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. При изследване съдържанието на връзката с пострадалия приживе следва да се има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий, относим към определяне обема на вредите. Отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при отчитане на техния траен характер.
Въззивното решение в обжалваната част се отклонява от така даденото разрешение на правния въпрос, поради което се преценява като частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно.
Въззивният съд, в нарушение на закона и задължителната практика по тълкуването му, е формирал изводите си главно върху избрани факти относно липсата на съвместен бит на родителите на пострадалото лице след техния развод през 2010 г., респ. съвместно упражнявани грижи за него, въз основа на свидетелските показания на майката, осигурени от ответното дружество. Съдът не е обсъдил и отдал нужното значение на фактите, установени в период, близък до настъпване на инцидента, както и не е съобразил, че разделното живеене на родител и дете, особено когато бракът между родителите е прекратен, а и след навършване на пълнолетие на детето, не представлява обстоятелство, което да е показателно за отношенията между тях. Не са разгледани и преценени като релевантни за обема на претърпените от касатора неимуществени вреди от смъртта на неговия син доказаните посредством свидетелските показания факти, че след порастването на Р. те са имали нормални за родствената си връзка отношения, че са поддържали близка и дори приятелска връзка, основана на разбирателство и взаимна загриженост, че са прекарвали често времето си заедно, както навън, така и в семейното жилище. Две-три седмици преди инцидента бащата заминал да работи в чужбина, за да събере пари, с които синът му да изкара шофьорски курс и да си купи кола, каквато той много искал, но след като разбрал за смъртта му, незабавно се завърнал. Въпреки че ищецът по характер бил затворен и не показвал емоциите си, той редовно посещавал гроба на сина си, негово единствено дете, а загубата му преживял тежко.
С оглед така установеното, изводите на въззивния съд за липса на близка емоционална връзка между ищеца и пострадалия и за търпяни болки и страдания в резултат от смъртта на последния с по-нисък от обичайния интензитет, обусловили значителното занижаване на размера на дължимото обезщетение, не съответстват на данните по делото и са необосновани. При съобразяване на действителните отношения между баща и син, както и на останалите релевантни обстоятелства за определяне на застрахователното обезщетение, включително: момента на събитието, с оглед обществено-икономическата конюнктура в страната, младата възраст на пострадалия, загинал в началото на съзнателния си жизнен път, съпоставена с факта, че е бил и единствено дете на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в случая следва да възлиза на 135 000 лв., до който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, след частична отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Поради това и доколкото не се налага делото да се връща на апелативния съд за ново разглеждане, съгласно чл.293 ал.3 ГПК, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което в полза на касатора да се присъди допълнително сумата от 75 000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2018 г. Следва да бъдат редуцирани и разноските, присъдени в полза на ответника, за разликата над 911 лв. до 5 079.60 лв., както и да се увеличат дължимите от същия разноски допълнително със сумата от 968 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 1 530 лв., държавна такса за първата инстанция в размер на 3 000 лв., както и сумата 2 780 лв. в полза на пълномощника на касатора, на основание чл.38 ал.2 ЗА, за оказаната безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 12448 от 07.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1744/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение от 18.12.2019 г. по гр. д. № 13765/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, е отхвърлен искът на Д. Г. С. срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до 135 000 лв., както и с което в полза на ЗД БУЛ ИНС АД са присъдени разноски за разликата над 911 лв. до 5 079.60 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Г. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Р. Д. С., причинена при ПТП, настъпило на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.02.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12448 от 07.12.2020 г. по в. гр. д. № 1744/2020 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 1 530 лв. - държавна такса за касационната инстанция, както и сумата 3 000 лв. – държавна такса за първа инстанция - Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на адв. Ж. Д. Е., л.н. [ЕГН] от САК общо сумата 3 748 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |