Р Е Ш Е Н И Е №649 гр. София, 24 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП - РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2852/2011г. Делото е образувано на основание чл. 422, ал.1 ,т. 5 НПК, вр. с чл. 420, ал. 2 НПК по искане , изготвено от защитата на осъдения Ц. Т. А., адвокат П. Я. от САК, за възобновяване на производството по внохд№2193/11 год. на Софийски градски съд , отмяна на постановеното решение по същото дело, с което е изменена отчасти в наказателната й част, а в останалата е потвърдена, присъдата по нохд№10796/2007 год. на Софийски районен съд, с която осъденият е признат за виновен за престъпления по чл.346 , чл.325 и чл.277 НК. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1-3 НПК. Нарушението на материалния закон се състои в неправилното приложение на чл. 346, ал. 2,т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Установено е от доказателствата, че А. е собственик на лекия автомобил, поради което липсва един от съставомерните признаци на престъплението – деецът да отнеме чуждо МПС. Неправилно е приложен и чл. 277, ал.1 НК, тъй като съставът на това престъпление се поглъща от състава на престъплението по чл. 346, ал. 2,т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Наред с този довод в искането се твърди, че осъденият е извършил двете деяния в идеална съвкупност. Неправилно и двете инстанции са приели, че залепените върху автомобила хартиени лепенки имат характер на знак, ограничаващ достъпа до вещта. Те с нищо не са наподобявали знак, поставен на законно основание от орган на власт. Искането е за отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия по посочените престъпления. В съдебно заседание осъденият се явява лично както и защитата му , адвокат П. Я..Искането се поддържа от защитата и осъденият като се добавя и нов довод за нарушено право на защита – в досъдебната фаза не е бил назначен служебен защитник на осъдения. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането, тъй като деянията са доказани. В последната си дума осъденият Ц. А. заявява, че не е извършил престъпленията, за които е осъден . Колата е негова собственост. Ключовете от нея и документите за управлението й са били в негово владение, не е била паркирана на служебния паркинг на РПУ, не е имало лепенки с печат, указващи, че същата е с ограничен достъп. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКА, СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо- подадено e от оправомощен процесуален субект в шестмесечния срок, предвиден в закона и е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО . С присъда от 08.11.2010 г., по нохд № 10796/2007 г. на СРС подсъдимият Ц. Т. А. е признат за виновен, че на 10.05.2006 г. в около 19:00 ч., в гр.София. ул. ..М. Д.", пред № 2а, е направил опит противозаконно да отнеме, чрез използване на техническо средство - ключ, лек автомобил марка „Фолксваген Голф", ДК № В 97 81 СМ от владението на инспектор при оперативна дежурна част при 05 РПУ-СДП - Д. К. Д., без негово съгласие и с намерение да го ползва, при условията на чл. 195. ал. 1, т. 4, предл. 2 НК, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост , поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца. Подсъдимият А. е признат за виновен и в това, че на същото място и по същото време съзнателно е повредил печат - хартиена лепенка с печат на 05 РПУ-СДП, поставена на законно основание върху движима вещ - на предната лява врата на лек автомобил марка „Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ, за знак, че достъпът върху вещта е ограничен , поради което и на основание чл. 277, ал. 1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо най-тежкото от посочените наказания - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Приложен е и чл. 24 НК като е определеното общо най- тежко наказание е увеличено с още три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено да изтърпи наказанието при първоначален строг режим, в затвор. Приложен е чл. 59, ал. 1 НК като е приспаднат срока, през който е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 10.05.2006 г. до 17.08.2006 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските от 180 лв. са възложени в тежест на подсъдимия. С решение от 11.10.2011 год. по внохд№2193/11 год. на СГС, образувано по жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата, същата е изменена в осъдителната й част, като е признат за невиновен и е оправдан по квалифициращия признак – деянието по чл.325, ал.2 ,вр. с ал.1 НК, да е осъществено с изключителна дързост, във вр. с ал.2, предл. второ , алтернат. втора НК и е отменено приложението на чл.24 НК.В останалата част присъдата е потвърдена. Оплакването за ограничаване правото на защита на осъдения с твърдението за неназначаване на служебен защитник на същия във фазата на досъдебното производство е неоснователно. На първо място обвинението не изисква задължителна защита. Второ, такава не е била поискана поради невъзможност за финансирането й от страна от обвиняемия, доколкото интересите на правосъдието са изисквали назначаването й. На л.35 от досъдебното производство е приложен договор от 11.05.2006 г. за правна защита и съдействие, с който осъденият А. е упълномощил адвокат М. М. и адвокат Е. П. да го представляват и защитават по наказателното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. От съдържанието на постановлението за привличане на А. като обвиняем от същата дата, за деяния по чл.325, чл.346 и чл.277 НК , както и в протокола за предявяване на обвинението е вписано присъствието на адвокат М.. Присъствието на защитника на А. е било осигурено и при предявяването на досъдебното производство, видно от протокола за предявяване на л.106. При тези данни твърдението за ограничено правото на защита на осъдения е изцяло несъстоятелно. Осъденият е имал защитник по свой избор и не е имало правно основание за назначаването на служебен защитник на А.. Известно от законовата регламентация за правната помощ и участие на защитник на обвиняемия в наказателния процес е, че наличието на договорният защитник игнорира служебно назначения . ВКС намира че осъждането на искателя за престъпление по чл.346 НК е в нарушение на закона. Изяснено е от фактическа страна, че процесният лек автомобил „Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ е бил владян и ползван на законно основание от осъдения А.. Макар да е бил собственост на лицето П. М., той е бил предоставен от нея за ползване на свид. Т. А., упълномощен с договор за упълномощаване да ползва и управлява автомобила, с право упълномощеният да преупълномощава и други лица да го ползват. Установено е също, че между свид. Т. А. и А. е била постигната уговорка А. да ползва автомобила „Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ срещу 500 лв. месечен наем. За целта, с нотариално заверено пълномощно свид. Т. А. е упълномощил А. да управлява автомобила. Установено е, че на 10.05.2006 г. процесният автомобил е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство ЗМ № 1106/2006 г. по описа на 05 РУП СДВР, във връзка с кражба на кабели в района на стадион „Г. А.”. Вратите му - запечатани с подпис на свидетеля Д. Д. – районен инспектор и с печати на 05 РУП СДВР и е паркиран на улица в близост до РПУ. При тези данни поведението на А., който е издирил автомобила и е влязъл чрез отключването му със законно притежавания за него ключ и е запалил двигателя му с намерение да го приведе в движение , не осъществява състава на инкриминираното деяние по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. Неправилно е прието от съдилищата, че проникването му в автомобила е противозаконно . Осъденият А. е имал правно основание да упражнява фактическа власт върху автомобила и да го ползва по предназначение, тъй като е установено, че преди изземването му от органите на МВР А. е владеел автомобила със съгласието на лицето, на което возилото е било предоставено от собственика с правото на лицето да го преотдава под наем. Следователно, той е осъществявал владение и ползване с разрешението на собственика на вещта. Липсват признаците от обективната и субективна страна на състава по чл.346, ал.1 НК.За съставомерността на деянието се изисква деецът да отнеме чуждо МПС от владението на другиго ( от собственика или от лицето, на което е предоставено от него във фактическа власт ). Липсва елементът от субективна страна – съзнанието за отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване, тъй като от данните по делото е обективирана представата в съзнанието на дееца , че лекият автомобил се владее от него на правно основание. Следователно, липсва отнемане на чуждо МПС, без съгласие на собственика с намерение за ползване. Не е налице и неговата противозаконност. Фактът, че автомобилът е бил задържан от органите на реда не ги поставя в положението на негови владелци, а на държатели на чужда вещ. На основание договора за наем на тази вещ А. се е ползвал с правото на защита на владението върху нея. И след изземването на автомобила от органите на МВР, подсъдимият е продължил да се ползва от правата на наемател на лекия автомобил. В случая е ирелевантно обстоятелството, че той не е формален собственик на автомобила. Не случайно законът е посочил в състава като елемент на изпълнителното деяние неговата противозаконност. Чуждата вещ следва да е отнета от владението на собственика й противозаконно. От доказателствата е прието за установено , че А. я е владял със знанието и съгласието на собственика , респ. на лицето, което му е преотдало автомобила под наем, със съгласие на собственика. Неправилен е изводът, че от формална страна инкриминираната вещ „се явявала чужда спрямо подсъдимия”. При тези изводи допуснатото нарушение на закона е съществено, по смисъла на чл.422, ал.1,т.5 ,вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК и делото трябва да бъде възобновено, а атакуваните съдебни актове – отменени в тази им част, и осъденият да бъде оправдан за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. В останалата част искането е неоснователно. Доводите за неправилно осъждане на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 277, ал. 1 НК са неоснователни. В тази връзка ВКС споделя изводите по приложението на закона от инстанциите по фактите. Инкриминираният лек автомобил „Фолксваген Голф", ДК № В 9781 СМ е бил паркиран на служебния паркинг пред 05 РПУ СДВР, находящ се на ул. „Марин Дринов", пред № 2а, като иззето веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Запечатването му е обективирано с поставени на четирите му врати хартиени лепенки с подпис на полицейския служител Д. Д. и с печат на 05 РПУ СДВР. Тези хартиени лепенки с печат на държавен орган са били поставени върху процесната движима вещ за дзнак , че достъпът върху вещта е ограничен. Законосъобразно те са ценени като поставени на законно основание. При поставянето им полицейският служител е действал в качеството на орган на власт, съгласно признаците по чл. 93, т. 2 НК. Целта на поставянето на тези знаци е била да предупреждава преминаващите граждани, че достъпът върху вещта е ограничен. В този смисъл не е от значение за състава дали вещта е била в двора на РПУ или на улицата в близост до сградата на управлението. От обективна страна е установено, че подсъдимият с активни действия е премахнал лепенката с печата на РПУ, поставена на шофьорската врата. Съдилищата са отговорили обстойно на доводите на защитата , наведени и в искането за възобновяване, отнасящи се субективна несъставомерност на деянието. Отговорено е изчерпателно на доводите на защитата, че подсъдимият не е имал знанието , че инкриминираният автомобил е бил вещ, поставена под забрана от орган на власт. Позоваването на фактическите данни за паркиране на автомобила на улица в близост до полицейското управление , а не в двора на РПУ, че лепенките били отлепени поради лошото време и дъжда и практически не е имало поставени знаци върху колата или същите са били паднали и пр., е отхвърлено като голословно , без опора в доказателствената съвкупност. Възраженията на защитата за липса на лепенки с печати , поради което върху колата не е имало обективен знак , че е ограничен достъпа до нея на законно основание, са опровергани от анализа на свидетелските показания на свидетелите С., М., Д., П., от протокола за оглед на местопроизшествие на л. 10-11 от ДП и от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие на л. 81-83 от ДП, приобщени в съдебната фаза. Премахването на процесната лепенка, поставена на шофьорската врата е установено и от данните, че е налице разкъсването й , преди влизането на А. в автомобила. При тези данни, правилни са изводите, че подсъдимият А. е съзнавал, че достъпът до вещта е ограничен, но въпреки това е премахнал знаците за забрана за достъпа до вещта, с което е осъществил състава на чл.277, ал.1 НК. ВКС намира за необходимо да отличи като напълно несъстоятелни доводите на защитата, че съставът по чл.346 НК поглъщал състава по чл.277, ал.1 НК. Тези престъпления могат да се намират само в съвкупност, защото са насочени срещу различни непосредствени обекти на застрашаване или увреждане на обществените отношения .Имат различен предмет на посегателство, които характеристики обуславят съществени различия в обективната и субективна страна на съставите им. Признаците им не се намират в състояние на поглъщане, специалност или субсидиарност, поради което е изцяло в разрез със закона и с правната теория за природата на реалната и идеална съвкупности от престъпления, твърдението на защитата, че „щом деянието на подсъдимия е било едно, нямало съвкупност от престъпления”. В случая, с частичното уважаване на искането за възобновяване, което е в интерес на осъдения – оправдаването му за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, атакуваните решение и присъда следва да бъдат изменени и в частта по приложението на чл. 23 , ал. 1 НК. На осъдения А. трябва да бъде наложено най-тежкото наказание между определените му наказания за две престъпления: по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 277, ал. 1 НК, а именно , наказанието от пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор. В искането не са изложени никакви доводи относно посоченото основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК. ВКС споделя законосъобразността на изводите на съдилищата за индивидуализацията на наказанията на осъдения А. за престъпленията по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК и по чл.277, ал.1 НК, които са съобразени с всички събрани по делото данни за степента на обществена опасност на дееца и деянията , която не е завишена. Наличието на предходно осъждане основателно е отчетено като пречка за приложение за отлагане изпълнението на общо, най-тежкото наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК. Ето защо, в останала част искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. При тези мотиви ВКС, в настоящият съдебен състав и на основание чл. 425, ал.1,т. 3, вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5 и вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд№2193/11 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като ОТМЕНЯ отчасти въвзивно решение от 11.10.2011 год. по внохд№2193/11 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с е потвърдена присъда от 08.11.2010 г., по нохд № 10796/2007 г. на СОФИСКИ РАЙОНЕН СЪД само В ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц. Т. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК като го признава за НЕВИНОВЕН И ОПРАВДАВА ПО ТОВА ОБВИНЕНИЕ . ИЗМЕНЯВА решението само в ЧАСТТА по приложението на чл. 23, ал. 1 НК като НАМАЛЯВА наложеното общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, на пет месеца лишаване от свобода, което наказание осъденият да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. В останалата част, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕТО ИСКАНЕТО за възобновяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :