Р Е Ш Е Н И Е № 250 София , 11.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №1063 /2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от подсъдимия Т. Н. Д., подадена чрез неговия защитник адвокат С. П. от АК- [населено място], против решение № 171/24.09.2019 г. по внохд № 252/2019 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив. В жалбата се сочи, че с решението, първо, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, с което са ограничени процесуалните права на подсъдимия и второ, е наложено явно несправедливо наказание, несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като е изготвено при спазване на процесуалния стандарт и след надлежно въззивно производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Стара Загора с присъда № 9 от 18.03.2019 г. по нохд № 476/2018 г. признал подсъдимия Т. Н. Д. за виновен в това, че на 13.04.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество със съдържание на активен наркотично въздействащ компонент – метамфетамин с общо нетно тегло от 0.6326 грама на стойност 15.81 лева, поради което и на основание чл. 354а , ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и на глоба в размер 2 500 лева. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът приспаднал от така определената санкция времето, през което подсъдимият е бил задържан или изтърпявал мярка за неотклонение, считано от 13.04.2018 г. до влизане на присъдата в сила, а съгласно чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на Т. Н. Д. по нохд № 1079/2016 г. от Районен съд–гр. Царево. Пловдивският апелативен съд с решение № 171 от 24.09.2019 г.по внохд № 252/2019 г. изменил присъдата, като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от девет на седем месеца. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна, макар настоящият съдебен състав да не споделя изцяло изложените в нейна подкрепа доводи. Апелативният съд в гр. Пловдив е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Обосновката на решението му съдържа противоречия, съпоставими с липса на мотиви, поради което за настоящата инстанция е невъзможно да извърши проверка по направените касационни оплаквания и в аспекта на справедливост на наказанието. Въззивният съд изцяло е възприел фактическата обстановка, установено от първоинстанционния съд, свеждаща се до следното : Подсъдимият Г. Д. употребявал амфетамини, с които се снабдявал от свидетеля М.. Свидетелят И. Ш. също бил наркозависим, но тъй като не познавал разпространители, помолил приятеля си – подсъдимият Д., когато купува за себе си да взема и за него от същото наркотично вещество. На 13.04.2018 г. двамата се уговорили за пореден път да посетят наркодилъра и Д. да закупи за двамата амфетамини, като Ш. му заел 20 лева с уговорката за дрога за 10 лева. Д., срещу 40 лева, получил от свидетеля М. три пакетчета амфетамини, от които дал едно на приятеля си и му върнал 10 лева. Тъй като Ш. държал наркотика в ръка, подсъдимият го предупредил, че може да се разтопи и му предложил да го прибере при неговите в цигарена кутия. Действията на двамата били наблюдавани от полицейски служители, които ги спрели за проверка и иззели от подсъдимия цигарената кутия с инкриминираното по делото наркотично вещество. След изложението на тези фактически изводи въззивният съд, на стр.8 от решението си, заключил, че подсъдимият без съответно разрешение придобил и държал със специална цел – за да разпространи на свидетеля Ш. цялото инкриминирано наркотично вещество. Допълнително уточнил, че „двете пакетчета били за негова лична употреба, а третото, което първоначално дал на свидетеля, е било предназначено именно за Ш., което покрива тази форма на изпълнителното деяние”. Настоящият съдебен състав съзира непреодолима парадоксалност в описаните съждения на предходния съд относно специалната цел на придобиването на трите пакетчета амфетамин. От една страна последователно се описва как установената практика, предварителните уговорки, предаването на наркотика показвали, че само част от тях е за Ш., а останалата - за подсъдимия, при това за „лична употреба”. От друга страна цялото количество наркотик в трите пакетчета е коментирано като придобито с цел разпространение на Ш.. Въззивният съд се е оттеглил от задължението да изследва инкриминираната дейност в нейната цялост и последователност и е допуснал взаимно изключващи се разсъждения относно фактите, свързани със съставомерни признаци на ангажирания престъпен състав. В правната квалификация и подкрепящите я съображения въззивната инстанция е приложила неразгадаема схема, която затруднява реализацията на процесуалните права на страните и напълно осуетява инстанционния контрол. Поради изложените съображения обжалваното решение на въззивния съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се отстрани посоченото по-горе процесуално нарушение. За пълнота на изложението и в отговор на останалите оплаквания на защитата следва да се отбележи, че те са неприемливи. Чл. 276, ал. 2 от НПК предвижда възможност за прокурора, частния тъжител и гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове, които, преди това, би следвало да се докладват от председателя на състава съгласно чл.276, ал.1 . Очевидно двете разпоредби поемат публичнооповестителната функция на обвинителния акт, след като последователно отпадна неговото прочитане в съдебното следствие. Ето защо игнорирането на разпоредбата би имало място в преценка за справедливостта на провеждания процес,включително във връзка с третата алинея на същия текст, ако се констатира, че подсъдимият не е разбирал в какво е обвинен и не е могъл да получи допълнителни разяснения. В настоящия казус не се поддържа такова твърдение, а освен това, видно от инстанционното развитие на процеса, защитата е била насочена пунктуално по всички елементи на обвинението още от разпоредителното заседание. Несъстоятелно е и твърдението за съществено процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция, която първо отказала да прочете протокол за очна ставка, а после го прочела, без да отмени предходното определение в противна насока.. Тук е мястото да се припомни, че предмет на касационен контрол е въззивното решение, а не първоинстанционната присъда. Принципно приведената аргументация е изцяло формалистична и противоречи на целта на провежданото съдебно следствие. По важно е обаче да се подчертае, че действията на съда в изпълнение на чл. 107, ал .2 от НПК не търпят никакви процесуални ограничения извън тези, обуславящи допустимостта на доказателствата и доказателствените средства. С прочитането на протокола за очна ставка не е нарушен стандарта за формиране на доказателствената съвкупност и не са засегнати процесуални права на подсъдимия. Неоснователно е и възражението, че съдът не е изложил съображения защо не възприема направената от защитата оценка на гласните доказателствени средства. По същество в тази част жалбата релевира необоснованост на атакувания съдебен акт, която е изключена от коментар в процедура по глава двадесет и трета от НПК. Най-сетне, настоящият съдебен състав намира, че неясно как попадналият в мотивите на присъдата израз за проведено „съкратено съдебно следствие”при безспорен състезателен процес, не е рефлектирал върху правото на защита на подсъдимия, не се е отразил върху оценката на доказателствения материал и не може да се цени като предпоставка за касационна отмяна. Несъмнено той създава впечатление за липса на прецизност и отговорно редактиране на съдебния акт, но не опорочава проведения процес по начин, налагащ повторното му провеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК във вр.с чл.348, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 171/24.09.2019 г. по внохд № 252/2019 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.